Стрес по скалата на БНБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стрес по скалата на БНБ

Стрес по скалата на БНБ

Регулаторът обяви сценариите, при които ще тества устойчивостта на банките

Гергана Михайлова
11265 прочитания

© shutterstock


Централните банки винаги са били сдържани в прогнозите си накъде ще поема икономиката, защото с това могат съществено да повлияят на капиталовите пазари. Например, когато изгледите са за "срив", ще чуете, че се задава "отрицателен растеж", за да не се стряскат инвеститорите с твърде директното говорене. Ето защо новата им роля на сценаристи на екстремни ситуации изглежда доста неестествена. В първия опит на Българската народна банка (БНБ) да моделира една незахаросана, а сурова сцена, през която да провери устойчивостта на поднадзорните й търговски банки, институцията показа стремеж да оправдае високите очаквания на Брюксел, че упражнението ще се проведе както трябва, а не проформа. Със заложения негативен сценарий обаче БНБ твърде смело надскача реалността, с което прави все по-притеснителен изхода от теста за банките. След като неотдавна минаха през една съвсем истинска проверка за устойчивост при глобалната финансова криза от 2008-2009 г., а в момента са подложени на безпрецедентна за тях проверка на качеството на активите, сега те са изправени пред опасност от поредно, още по-здраво затягане на коланите, този път за да поемат въображаеми рискове. Надеждите са, че усиленото трупане на капитал и резерви от последните години ще стигне, за да може по-голям брой от банките на пазара да издържат теста, а останалите да се поправят.

Какъв ще бъде тестът

Съвсем по план в края на миналата седмица БНБ съобщи на какви точно сътресения ще тества банките. Моделирани са два сценария - базисен и утежнен, като и двата засягат продължителен, тригодишен период от време - от 2016 до 2018 г., в който едновременно се сбъдват силно негативни събития. Първият е изграден на база на реалната макроикономическа прогноза на централната банка за тази година, както и за следващите две. Утежненият е проектиран при сбъдването на външни рискове като забавяне на глобалния икономически растеж, срив в цената на петрола, вдигане на лихвените проценти, отслабване на международната търговия и засилване на геополитическото напрежение. Едновременно с тях се включват и вътрешни неблагоприятни събития като спад на търсенето на български стоки и услуги, вдигане на банковите лихви, остра дефлация.

В числа апокалиптичният сценарий изглежда така: брутният вътрешен продукт (БВП) се срива с 2.2% през първата и с още 3.2% през следващата година от модела; имотите поевтиняват с над 9%; безработицата се увеличава с повече от процент и половина от сегашното й равнище; дефлацията чупи рекорд със стойност от -2.6% през 2016 г. и е овладяна едва в края на 2018 г. Тези параметри са вече заложени в статистическия модел, а от банките се иска да попълнят празните полета в него - до 31 май ще трябва да въведат индивидуалните си данни по отчетите за миналата година, а до 29 юли - да повторят упражнението, като въведат коригираните при AQR-а данни. За издържали теста ще се считат онези банки, при които след изчисленията моделът покаже, че най-висококачественият им базов капитал от първи ред (CET1) остава над 8% при базовия сценарий и 5.5% при утежнения.

Решетката на рисковете

По предварителната информация моделът ще изчислява как се променят кредитният, пазарният и лихвеният риск, за да се види и какво е нивото на резервите и капиталовата адекватност, която банките трябва да имат. Така например при лихвения риск ще се тества устойчивостта им при поскъпване на цената на финансиране до 106 базисни точки, без опция за същото вдигане на лихвите за клиентите. Ще се преизчислят ефектите на целите портфейли с плаващи лихви, без да се даде възможност за абсорбиране на ефектите от това през увеличение на кредитния портфейл. Ето защо в банкерските среди се долавя тревога от тази стресова ситуация, в която ще ги постави БНБ. "Лихвените проценти са превъртени така, че кредитните лихвени проценти да изостанат от депозитните, да се отвори лихвена дупка. Направено е така, че да бъде по най-болезнения начин", коментира представител на гилдията, който предпочита да остане неназован.

Кредитният риск пък пряко ще зависи от спада в икономическата активност и най-вече от дефлацията. В модела на БНБ обаче не е заложена "добрата" дефлация, която се наблюдава в България през последните години. При нея понижението на цените идва от горивата, суровините и административно регулираните цени и на практика оказва позитивно въздействие върху производството и износа. В утежнения сценарий на БНБ е включена "лошата" дефлация от учебниците по икономика, която натиска потреблението, води до спад на производството и съкращаване на работници. Европейската централна банка (ЕЦБ) не включи дефлацията като фактор в модела на стрес тестовете си, но БНБ я е заложила - защото България бе една от страните в Европа с най-остър спад на цените през последните две години, а и защото тя в момента е реалност на целия континент, с която ЕЦБ се бори.

Проявлението на пазарния риск явно ще се измерва чрез заложения в негативния сценарий срив в цената на имотите, тъй като банките имат немалки експозиции към такива активи като обезпечения по заеми на домакинствата и бизнеса. Ако цените тръгнат надолу, това покачва риска, което изисква по-големи провизии. Десислава Николова от Института за пазарна икономика обръща внимание, че има преливане между трите вида рискове. "За мен е много важно доколко кредитният, лихвеният и пазарният риск ще се оценяват заедно като общ ефект. Например свиването на жилищните цени е типичен пазарен риск, тъй като банките имат експозиции към имоти, дадени като обезпечения по заеми. Но това е индиректно и кредитен риск, тъй като даден техен клиент би могъл да разчита на доход от жилища, за да покрива заем към банката. Тоест при сътресение в цените, което е пазарен риск, автоматично имаме и увеличен кредитен риск. Затова е много важно тези ефекти и пресичания да се отчитат кумулативно", обяснява Николова.

Престарава ли се регулаторът

като залага твърде черен сценарий, е въпрос, по който се получават коренно различни отговори. Според икономистите даже най-лошият вариант не е чак толкова лош на фона на катаклизмите от последните години. Банкерите обаче считат, че с този модел на стрес тестове БНБ малко се престарава. "Ако видите ЕЦБ, там имаше влошаване на икономиката с 0.5%, не с по 3%. Никой в еврозоната не направи стрес тест с параметри, близки до тези от 2008 г. Нека не сме по католици от папата! Методологията ни е много по-консервативна от тази на ЕЦБ", смята мениджър на кредитираща институция.

Според Десислава Николова място за притеснения няма, защото така заложената рамка от макроикономически показатели не е по-тежка от онова, през което банките вече успешно преминаха. "Дори и този най-негативен сценарий е доста по-мек, отколкото бе кризата от 2009 г. Тогава например имахме период с над 20% спад на пазарните цени на жилищата, а после и още над 10%. Докато тук е предвидено доста по-скромно понижение. Тоест това не е чак толкова тежък, стресов сценарий, каквито по принцип съм виждала като макропрогнози, прилагани при стрес тестове", обяснява Николова.

Лъчезар Богданов от Industry Watch търси причината за по-меките стойности на показателите в това, че в момента в България цените на активите, инвестиционната активност, заетостта и потреблението не са повлияни от неустойчив ръст на икономиката над потенциала й. Ако до 2008 г. имаше много бърз ръст на заетостта, на кредитирането и значително увеличение на инвестициите, което се пренесе в цените на активите, сега състоянието е различно. "Затова и впоследствие при външния шок и спирането на кредитната експанзия имахме и толкова сериозна корекция - далеч по-висока от тази, която сега се предвижда в утежнения сценарий", обяснява макроикономистът.

И двамата анализатори са на мнение, че утежненият сценарий не е невъзможен, но от друга страна, не е и катастрофичен. Освен това най-голямото предизвикателство според експертите е в едновременното случване на всички неблагоприятни събития. При кризата отпреди пет години сътресенията се случваха с известен лаг във времето. Така например пазарът на труда реагира с покачване на безработицата близо година след първото по-рязко свиване на икономиката. Докато в симулацията на БНБ ще видим какво би станало, ако двете неща се стоварят върху банките наведнъж.

"Като цяло това упражнение ще покаже как едно евентуално неблагоприятно развитие на глобалната икономика би се пренесло като шокове в българската икономика и оттам върху банките. Ще се види колко биха пострадали те при такъв сценарий. Разбира се, това упражнение не може даде изчерпателен и окончателен отговор за евентуалните негативни последици от всички възможни непредвидени събития в икономиката. Усилията за благоразумно управление във финансовия сектор трябва да продължават дори и след това", посочва Лъчезар Богданов.

"При стрес тестовете в еврозоната се видя, че има банки, които не издържаха, но това не доведе до някаква трагедия. Важно е как се управлява комуникацията след стрес тестовете и как самите банки и техните акционери реагират на тези резултати. Най-вероятно и в България ще се види, че някои банки имат нужда от допълнителна капитализация, но в това няма някаква драма. Въпросът е това набиране на капитал да се направи, преди да се случат такива евентуални негативни сценарии", обобщава Десислава Николова от ИПИ.

За банкерите важното послание е, че истинският стрес тест бе през 2009 г. и банките го издържаха. Докато този, който ще прави БНБ, е хипотетичен, виртуален. "Много е важно хората да разберат това и да не ни сочат с пръст, че на банките им липсва капитал. Защото те имат такъв. Въпросът е в една екстремна ситуация също да имат достатъчно. Това е смисълът", обяснява представител на гилдията. Банковите експерти обаче все пак отчитат, че времето за реакция тук ще е много по-свито. За разлика от ЕЦБ БНБ практически не може да предоставя ликвидност на банките и затова още с обявяването на резултатите ще се оповестят и конкретни надзорни мерки.

Опасност от забавяне

Поглед върху това как изглеждат сценариите на стрес тестовете имат и представители на консултантския бизнес, които са преки участници в процеса и заради това няма как официално да коментират хода на проверките с имената си. "Това са напълно нормални сценарии, които са базирани изцяло на методологията на ЕЦБ. Нито един от тях не е реалистичен и е по-скоро консервативен и малко вероятен, защото очакванията на ЕЦБ, Европейската комисия, Международния валутен фонд, Министерството на финансите и БНБ са доста далеч от заложените", анализира експерт от индустрията. Според него всеки от дадените макроикономически показатели в модела е силно завишен, което е вид премия за особеностите на политическата, икономическата и бизнес средата. Със сигурност обаче влиянието на тези фактори е негативно върху целия банков сектор, независимо дали дадена банка е фокусирана върху кредитиране на физически лица или корпоративни клиенти.

Според източника все още е рано да се прогнозира колко банки биха издържали стрес тестовете, тъй като не са приключили решителните етапи на AQR-а. В края на май се очаква финализирането на блок 4 и блок 5 от проверката, които ще покажат колко капитал от вече заделения ще бъде изконсумиран от банките още от наложените обезценки. Стрес тестовете ще ядат от останалите резерви.

Сред консултантите има притеснения, че дадените срокове може да не бъдат спазени, тъй като имало поне пет банки, които сигнализират, че не смогват с изпълнението на задачите в стегнатия график. Причината е, че БНБ и консултантите й от "Делойт" представиха късно методологията, с което не оставиха време за консултантите да структурират процеса по оптимален начин. Освен това имало случаи, в които исканите от БНБ извадки стигат до 70% от портфейлите, което води след себе си до огромен обем работа за одиторите.

Краят на потока от депозити

Едно тримесечие никога не е достатъчно за генерални изводи, но все пак, ако има тенденция, очертаваща се в началото на годината за банковия сектор, то е пресъхването на постоянния приток от нови депозити. Това не беше неочаквано, като се има предвид спада на лихвите до рекордно ниски нива, особено след като от началото на годината БНБ въведе отрицателни лихви по свръхрезервите на банките и така намали още повече стимула им да привличат ресурс. Ако досега изтеглянето на средства се дължеше основно на фирмите, сега вече все повече процесът обхваща и домакинствата, като за първото тримесечие там ръстът е под 0.5%, а за март беше отчетен пръв спад от кризата около КТБ и ПИБ насам.

На фона на предстоящите резултати от стрес тестовете евентуален плавен отлив на депозити може да окаже лек натиск върху банковите баланси, въпреки че при високия коефициент на ликвидните активи от средно 37% в системата това не би трябвало да е проблем. Също така при свитото кредитиране няма и опасност да се стигне до недостиг на ресурс за нови заеми.

Ниските лихви в комбинация с изобилна ликвидност засега обаче видимо започват да се отразяват на приходите от операции на банките. Нетният лихвен доход се свива минимално спрямо предходното тримесечие на малко над 700 млн. лв., като ръст има основно при сравнително скъпо финансиращи се банки (ПИБ, Инвестбанк, "Пиреос", Ти Би Ай), които сега успяват да свият разходите си за лихви по-чувствително и да разширят маржа си. Нетният доход от такси и комисиони се понижава със 7% до 215.5 млн. лв. Разходите за обезценки са много по-ниски, но това се дължи основно на големите еднократни ефекти в края на миналата година в подготовка на балансите за преглед на активите. При нивата им около 176 млн. лв. обаче те са практически без промяна спрямо първото тримесечие на 2015 г. Така реално ръстът на печалбата в сектора до над 305 млн. лв. изненадващо идва основно от по-ниски административни разходи. Тук обаче ефектът също е изкривен - в края на миналата година банките внесоха над 80 млн. лв. вноска за новия Фонд за преструктуриране, а в началото на 2015 г. по закон трябваше да са превели вноските си за Фонда за гарантиране на влоговете. Сега тези разходи са отложени за второто тримесечие.

Доколкото има някакво разместване на пластовете, то е че след поглъщането на клона на Alpha bank Пощенска банка се изкачва от шесто до четвърто място по активи, изпреварвайки с малко ОББ. Тя обаче е сред свиващите се по активи (за предишните периоди показателите са сумирани с тези на влялата се банка), тъй като в началото на годината продаде пакет лоши кредити за 143 млн. евро. Друга свиваща се банка е ПИБ, но това е основно заради продължаващото изплащане на държавната помощ, от която остават около 300 млн. лв., които трябва да бъдат изплатени през май.

Централните банки винаги са били сдържани в прогнозите си накъде ще поема икономиката, защото с това могат съществено да повлияят на капиталовите пазари. Например, когато изгледите са за "срив", ще чуете, че се задава "отрицателен растеж", за да не се стряскат инвеститорите с твърде директното говорене. Ето защо новата им роля на сценаристи на екстремни ситуации изглежда доста неестествена. В първия опит на Българската народна банка (БНБ) да моделира една незахаросана, а сурова сцена, през която да провери устойчивостта на поднадзорните й търговски банки, институцията показа стремеж да оправдае високите очаквания на Брюксел, че упражнението ще се проведе както трябва, а не проформа. Със заложения негативен сценарий обаче БНБ твърде смело надскача реалността, с което прави все по-притеснителен изхода от теста за банките. След като неотдавна минаха през една съвсем истинска проверка за устойчивост при глобалната финансова криза от 2008-2009 г., а в момента са подложени на безпрецедентна за тях проверка на качеството на активите, сега те са изправени пред опасност от поредно, още по-здраво затягане на коланите, този път за да поемат въображаеми рискове. Надеждите са, че усиленото трупане на капитал и резерви от последните години ще стигне, за да може по-голям брой от банките на пазара да издържат теста, а останалите да се поправят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Тия стрес тестове нищо не стресират! Видя се кой е истинският стрес за 1 бамка - рискът свързаните фирми да духнат с кредитите. Кво значение имат залозите като те са по други преобезпечени кредити!?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK