Проверка встрани от целта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проверка встрани от целта

Проверките са предизвикателство за КФН, което ще трябва да поеме отговорност, ако резултатите покажат хлабав надзор

Проверка встрани от целта

Методологията, по която ще бъдат преглеждани пенсионните фондове и застрахователите, реално не адресира ключовия проблем - инвестициите в свързани лица

Гергана Михайлова
9606 прочитания

Проверките са предизвикателство за КФН, което ще трябва да поеме отговорност, ако резултатите покажат хлабав надзор

© Надежда Чипева


Темата накратко:

- На 15 юли започва прегледа на качеството на активите (AQR) на 53 застрахователни дружества и 27 пенсионни фонда;

- Експерти на 10 консултантски компании са одобрени от КФН да влязат на проверки в сектора;

- Методологията, по която ще работят, е изготвена от "Регионален консорциум Ърнст & Янг", който координира цялата процедура срещу 1.34 млн. лв. без ДДС;

- Експерти прогнозират, че така организирано мероприятието няма да произведе очакваните ефекти.

Проверките в пенсионните фондове и застрахователите, които Европейската комисия (ЕК) поиска от българските власти да се извършат през тази година, продължават да носят разочарования - първо се забавиха с три месеца и така резултатът от тях ще стане ясен едва в края на годината. Второ, с малкото оферти за участие в процедурата одиторските компании ясно показаха, че се притесняват да заложат репутацията си.

С публикуването на методологията, изготвена от консултанта EY, дойде и още един повод за скептицизъм - според специалистите, които в следващите месеци ще трябва да я прилагат, тя не е калибрирана по начин, който да произведе очакваните от обществото отговори. А именно дали пред широко затворените очи на регулатора има компании, които в разрез с правилата си позволяват да концентрират инвестиции, включително в свързани предприятия и така излагат на риск собствените си клиенти, докато облагодетелстват собствениците си. Това е нещо, което е описвано детайлно, показвано с данни и е публична тайна, че се случва в големи мащаби в конкретни финансови групи като "Химимпорт" и "Еврохолд". Вместо това се задават тучни, описателни доклади с препоръки.

Краткият начален прочит е, че за разлика от банкерите, които наистина изглеждат стресирани от течащата проверка при тях, колегите им от небанковия сектор могат да си отдъхнат и да изкарат едно доста по-спокойно лято. А надеждата е, че под заплахата подобни ревюта да продължат в бъдеще, играчите на пазара все пак ще се дисциплинират и занапред няма да си позволяват рисковото поведение, в което са подозирани.

Проверката при пенсионните фондове

България е първата страна в Европейския съюз (ЕС), която подлага на обстоен преглед на качеството на активите (AQR) пенсионните фондове. Индустрията е с активи за 9.5 млрд. лв. и е ключов инвеститор в държавни ценни книжа (ДЦК) и в акции и облигации на дружества, листвани на Българската фондова борса (БФБ). До проверките на фондовете се стига заради недоверие в регулатора, Комисията за финансов надзор (КФН), който контролира дейността им. Освен провала му с Корпоративна търговска банка (КТБ), която фалира преди две години като едно от най-изрядните дружества - емитенти на ценни книжа, КФН пренебрегна и сигнала, подаден от няколко пенсионни компании, че на пазара се прилагат забранени практики. "Настоящото законодателство, колкото и да е солидно, има някои несъвършенства по отношение на свързаните лица и експозициите, които могат да навредят на резултата от инвестициите на фондовете, а оттам и върху резултата за техните клиенти", мотивираха искането си за проверките европейските чиновници и с това уж ясно дефинират задачата.

Консултантът на проверките EY обаче не е дръзнал да въоръжи одиторите с нещо по-ефективно за разкриване на експозиции към свързани лица и концентрации, от онова, което има като инструменти в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Международните счетоводни стандарти (МСС), през които и КФН не вижда проблеми. Според методологията проверяващите ще работят по списък на свързаните лица, подаден от самото пенсионно дружество, като евентуалните непълноти в него ще попълват при провеждане на интервю с ръководството. Преценката за лица, които биха могли да се идентифицират като свързани, ще става на базата на прочит на протоколи от заседания на общото събрание на акционерите, съвета на директорите или всякакви други комитети или съвети, които имат отношение към управлението на дейността. Проверяващият ще има правото да изисква "всякаква друга уместна информация, подробни данни или поддържащи документи въз основа на своята професионална преценка, за да може да достигне до заключение и да остойности количествено потенциалното въздействие от инвестициите в ценни книжа, издадени от свързани лица", което дава поле за самоинициатива на проверяващия, над минимално изискуемите от него ангажименти.

"Така или иначе, не се позволяват инвестиции в свързани лица. В този смисъл целта на проверката е да се види дали е спазен законът. Аз не мисля, че ще излезе, че някое дружество не го спазва", скептичен за резултата от проверките е експерт от бранша, който не желае да бъде цитиран по име. Според него методологията можеше да бъде така калибрирана, че да търси концентрациите или големите суми, инвестирани в малко на брой емитенти. "Това би трябвало да се изследва не само на база на законодателството. Можеше изследването да е по-широко, да потърси да се види доколко има икономическа свързаност, доколко тези проценти, които се притежават, не са все пак част от контрола на някаква група. Дали лицата, които представляват тези дружества, в които се инвестира, не са по някаква линия свързани и не се явяват източник на конфликт на интереси. Добре би било да се изследват адресите, на които са регистрирани тези компании, естеството на бизнеса на тези компании, сделките между тях", продължава експертът.

Всъщност законът не е лишен от възможности за изследване на подобна свързаност - в него сред дефинициите за свързани лица а такива, при които едното контролира другото, а за контрол - "когато лице може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на юридическо лице". Макар досега регулаторът да не е имал желание да стъпи на това и да види неформални връзки, един съвестен одитор би могъл. Друг е въпросът, че по методологията това би произвело основно препоръки, а не и реални действия и оценки на активи за компании нарушители. Затова и скептицизмът засега надделява.

"Не очаквам неприятни изненади" е краткият отговор на друг колега от пенсионен фонд, който след прочита на методологията се чувства спокоен за проверките. "Основната причина, поради която методологията вероятно няма да разкрие всичко, което съществува, е фактът, че една от главните й задачи е да провери дали активите на фондовете са налични. Това няма как да не е така, защото всеки ден пенсионните фондове и банките попечители пускат два отделни рипорта, които съдържат информация както за сделките през деня, така и за наличните активи в портфейлите. Така че КФН веднага вижда, ако има разлика в един актив или в количеството и се предприемат действия", обяснява професионалистът.

Експертите са скептични и че проверките ще доведат до някакви по-съществени корекции в оценката на активите, притежавани от пенсионните фондове, защото методологията тласка одиторите към спазване на принципа за признаване по пазарната оценка. Интригата тук е, че има фондове, чиито инвестиции са насочени предимно към българския капиталов пазар, който е неликвиден. Така на базата на единични сделки с книжа могат да се постигнат сериозни подобрения в доходността на целия си портфейл. В същото време други фондове, особено тези с големи активи, за които БФБ е плитък пазар и затова инвестират навън, подобни механични подобрения на доходността са невъзможни.

Николай Марев е изпълнителен директор именно на такъв голям пенсионен фонд - "ДСК Родина". "Аз приветствам такава проверка, ако тя е обективна и постигне целите си, най-важната от които е широката общественост да се успокои, че парите са налични, инвестирани са в качествени активи и пенсионните фондове могат да посрещнат ангажимента да плащат пенсии", коментира той пред "Капитал". Според Марев е малко притеснителен моделът, по който се извършват тези проверки - чрез частен договор между консултанта и дружеството. "Освен това инвестиционният процес е нещо динамично. Вместо да одитират една моментна снимка, както на практика ще се получи с така изработения модел и методология, би било по-целесъобразно да одитират един процес", допълва Марев. Идеята е, че ако проверките изследваха състоянието на компаниите и сделките примерно за година назад, можеха да се получат резултати, които са по-близо до реалното състояние на сектора.

"Всички тези приказки от година, година и половина насам ще се потвърдят или ще се опровергаят. Но не ми се иска, ако някъде се открие проблем, да се каже, че цялата индустрия е такава. Тогава, ако се установи такъв проблем, бих искал да знам каква отговорност ще поеме регулаторът", добавя ръководителят на "ДСК Родина".

Проверките при застрахователите

Спокойни за проверките след прочита на методологията са и в застрахователния сектор, но не защото намират инструмента за слаб, а защото вече хвърлиха значителни усилия в подготовка. Там съмненията отново са в инвестиции към свързани лица, надценяване на активи и подценяване на резервите, които трябва да се поддържат от компаниите. Тъй като евентуално откриване на такива проблеми води до предписания за осигуряване на капитал, собствениците на застрахователните дружества активно работят по въпроса от една година насам. Само през миналата година акционерният капитал на дружествата скочи с над 5%, или 30 млн. лв.

Освен това от началото на тази година застрахователите превключиха на работа по новия регламент Solvency II и вече са преизчислили показателите си спрямо неговите изисквания. Всъщност именно голямото покриване на методологията с регламента е това, което успокоява дружествата на този етап.

При проверките на застрахователите една от най-важните задачи на наетите одитори ще е да се анализират застрахователните портфейли с цел да се установят задълженията по застрахователните договори и така да се оцени адекватността на техническите резерви. Ако нивото им не е задоволително, проверяващите ще трябва да ги преизчислят, а компаниите - да намерят капитал, с който да балансират. По-обемната част от работата на проверяващите обаче ще е да свършат чисто описателна работа - да оценят уместността на системите за управление в компаниите, включително механизмите за вътрешен контрол, счетоводната политика; да преценят какво е качеството на подаваните в отчетите данни; ще се прегледа ефективността от прехвърлянето на риска на трети страни чрез презастрахователни договори. Специална част има посветена на сделките със свързани лица, където проверяващите ще трябва да изследват връзките и да препоръчат коригиращи действия. Ще има оценка за това какъв е рисковият профил на всяко дружество и ще се даде заключение за това дали съществува възможност за потенциално заразяване на останалия финансов сектор и реалната икономика.

Предизвикателство за проверяващите е как ще оценят активите в инвестиционните портфейли на застрахователите и дали ще има разминавания с онова, което пише в отчетите на дружествата към 30 юни, когато е референтната дата. Причината е, че Solvency II взема под внимание рейтингите на емитентите и определя различни класове активи по риск, което се отразява в крайната оценка.

Любопитно е и дали в България ще се открият проблеми по презастрахователните договори, каквито находки е имало в Румъния. Там е имало неправилни отразявания, а според експертите двата пазара много си приличат и е възможно и у нас да се засекат подобни грешки. Според методологията за активи, при които е възможно застрахователят да е проявявал субективизъм в оценките, например вземанията по застрахователни договори, проверяващите ще правят по-големи извадки с топ 10 от позициите плюс 10 избрани на случаен принцип.

"Това, което крие риск от разминавания, е при изчисляването на техническите резерви", коментира експерт и пояснява - в животозастраховането например, където хоризонтът на бизнеса и инвестициите е дълъг, техническите резерви се пресмятат на база на допускания за смъртността, щетимостта и така нататък. Тези допускания трябва да бъдат базирани на минал опит, но и на бъдещи очаквания. "Тук може да има някаква субективност и роля на проверяващите доколко използваните допускания в калкулациите са уместни и правилни, базирани на опита на конкретната компания, а не на друга. Друг въпрос е как се включват разходите в калкулациите, как ще бъдат разхвърляни по определените продукти", коментира специалистът.

Други представители на застрахователната индустрия споделят притеснения, че ако ще се върши качествено, амбициозното задание изисква много повече човешки кадри и най-вече актюери, отколкото тези, с които разполагат в компаниите, особено в дадените изключително кратки срокове. За тях все още е неясно дали калкулациите ще се правят от наетите проверяващи фирми, или ще са задължение на проверяваните дружества.

"Методиката сама по себе си дава широка рамка, базирана на редица нормативни документи от "Платежеспособност 2", за преглеждане на застрахователния бизнес и проверяващите биха могли да открият освен пропуски, неточности и добри практики, които да бъдат разпространени на пазара. Прегледът би могъл да послужи и като обучение за дружествата, изготвяне на работна рамка, която в бъдеще да се използва при регулярното отчитане", посочва експерт от застрахователния бранш, според когото откриването на проблеми не би следвало да е единствената цел на проверките. Това всъщност би могло да бъде реалистичното оптимистично очакване. Защото при такава методология, бързане и безпринципно наемане на проверяващи за собствена сметка резултатите изглеждат предрешено компромисни. Както сравнява един мениджър на пенсионен фонд: "Ако пътувате по магистралата и КАТ са ви предупредили, че точно на 85-ия километър, след бензиностанцията, ще чакат с радар за контрол на скоростта, с колко километра в час ще минете оттам?

Така като цяло въпреки огромната по обем заложена работа и в двата сектора остава впечатление, че по-скоро регулаторът КФН е избрал отново да откаже да се сблъска с реалните проблеми, а по-скоро да се опита да убеди широката публика, а и Европейската комисия, че надзорът й е бил стриктен. Това е и донякъде очаквано предвид, че за разлика от БНБ, където методологията се работеше при нов гуверньор, нямащ отношение към КТБ и досегашните провали, в КФН това се случва в края на шестгодишния мандат на Стоян Мавродиев, който активно се бори за преизбиране. Освен това и комисията е в непълен състав, като по всичко личи че към началото на проверките едва двама от членовете няма да са с изтекъл мандат. Така някак логично стимулите не са за сериозна проверка - от една страна, ако някой разчита на преизбиране, би се опитал със снизходителност да спечели браншовете на своя страна. А от друга - дори и да бъде сменен, няма особена полза да остави на наследника си методология, която да докаже, че не си е вършил работата.

Темата накратко:

- На 15 юли започва прегледа на качеството на активите (AQR) на 53 застрахователни дружества и 27 пенсионни фонда;

- Експерти на 10 консултантски компании са одобрени от КФН да влязат на проверки в сектора;

- Методологията, по която ще работят, е изготвена от "Регионален консорциум Ърнст & Янг", който координира цялата процедура срещу 1.34 млн. лв. без ДДС;

- Експерти прогнозират, че така организирано мероприятието няма да произведе очакваните ефекти.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    mofo avatar :-|
    mofo

    Кухо та дрънка.....и докато офшорките покрай Еврохолд богатеят ,застрахователите и пенсиите им на драго сърце купуват Делта кредит, Формопласт,Етропал.......Ей го чудото с активи около 2-3милиона, и годишни приходи около 250к струва 48милиона ,а горди собственици са...

    Уведомление, вх. № ВДАК/0015/21.04.2016 г. от Евроинс Румъния, че с дата на регистрация на сделката в „Централен депозитар“ АД – 19.04.2016 г. този акционер е купил 27 080 броя акции на „Делта Кредит“АДСИЦ като след сделката акционерното му участие в публичното дружество възлиза на 46,31%;
    Уведомление, вх. № ВДАК/0016/21.04.2016 г. от ЗД Евроинс АД, че с дата на регистрация на сделката в „Централен депозитар“ АД – 19.04.2016 г. този акционер е продал 27 080 броя акции на „Делта Кредит“АДСИЦ като след сделката акционерното му участие в публичното дружество възлиза на 28,81%.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    А, добрутро! Аз не го повтарям това в коментарите от 20 статии по темата насам!

  • 3
    stanislav22 avatar :-|
    stttt

    свързаните лица са част от драмата.. ами ако помислим и за комисионните и нулевия стимул да се търсят наистина печеливши инвестиции поради гарантираното хрантутене през годините..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK