Край на данъчния рай
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Край на данъчния рай

Край на данъчния рай

През следващата година НАП ще получи първите справки за български граждани и компании със сметки зад граница

Вера Денизова
22388 прочитания

© shutterstock


Ако скоро сте разкривали сметка в банка, най-вероятно са ви помолили да попълните няколко страници с информация. В тях освен личните си данни и адрес трябва да отбележите и какво е вашето гражданство. Подобен вид декларация най-вероятно ще поискат от вас и ако сключвате застраховка със спестовен характер, влизате в колективна инвестиционна схема или пък инвестирате определена сума чрез инвестиционен посредник.

Причината е, че от началото на тази година финансовите институции, опериращи в България, са задължени веднъж годишно да предоставят на Националната агенция за приходите (НАП) информация за разкритите при тях сметки на американски граждани или дружества, които са контролирани от американци. Това се случва по силата на т.нар. FATCA законодателство. Неговата цел е американските данъчни власти да се борят с укриването на доходи. Така се създава глобална система за автоматичен обмен на информация, но основно за целите на САЩ. Тя обаче служи за основа на друга инициатива – Многостранна конвенция за административно сътрудничество, към която се присъединява и България. Тя включва стандарта за автоматичен обмен на данъчна и банкова информация Common reporting standart (CRS) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той ще започне да се прилага поетапно от 2017 г. и към момента е одобрен от над 90 държави, включително основните офшорни зони (виж карето). Така през есента на следващата година НАП ще получи първите справки за български граждани и компании със сметки зад граница.

Българската приходна администрация може да отправя запитвания за конкретни лица и в момента, но основно към държавите от съюза или към тези, с които има подписани двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно законодателство (СИДДО). Разликата сега е, че НАП ще получава веднъж годишно огромен масив от данни, които ще може да съпоставя с декларираното от данъкоплатците. Накратко – укриването на доходи в екзотични дестинации скоро ще е доста по-трудно начинание.

За компаниите

Задължение да събират и подават информация към данъчните имат основно четири вида институции. Това са банки, животозастрахователни компании, инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми и управляващите ги дружества. До 30 юни тази година те трябва да предоставят на НАП за първи път справки за целите на FATCA, т.е. само за американски лица и компании. В момента обаче те вече обработват данните на всички чуждестранни лица, които имат сметки при тях, тъй като първите справи по CRS на база информация за 2016 г. трябва да се подадат през следващата година. От НАП твърдят, че справките са идентични, независимо за кой от двата стандарта става въпрос. Те включват най-общо данни за титулярите на сметката: име, дата (и място) на раждане, адрес, държава на местното лице, данъчен номер, номер на сметката, наличност, финансов доход.

Под титуляр на сметка се имат предвид както физически лица, така и юридически лица и действителните им собственици, уточняват от НАП. Така информация ще се подава и за сметки на български компании, ако зад тях стоят чужденци. Например - банка идентифицира сметка, разкрита от българско дружество, което се притежава от компания в Панама. Тя има действителни собственици французин, германец и американец. Финансовата институция трябва да подаде за нея справка на НАП, а данъчните да я изпратят в четири направления – до Панама за самото юридическо лице, за панамското дружество и контролиращите го лица на САЩ, Германия и Франция. Въпросът е и как се определя на коя държава е местно лице собственикът на сметка. От НАП обясняват, че първо трябва да се провери дали сметката е съществуваща или нова. Ако се разкрива в момента, се изисква декларация от собственика й с цел да се установи на коя държава е местно лице той, като информацията в нея се съпоставя с тази по Закона за мерките срещу изпирането на пари. Ако сметката е вече съществуваща, се прави проверка в наличната документация за адрес – постоянен или пощенски, телефон, пълномощно, дадено на лице в тази държава. След това финансовата институция трябва да се свърже с титуляра на сметката за потвърждение.
CRS е с по-облекчена процедура. Ако банката има данни за актуален адрес и тези данни са на база документално доказателство – например паспорт, може да се приеме, че лицето е местно за данъчни цели на юрисдикцията. Българското законодателство предвижда всеки да бъде уведомен от финансовата институция, че ще попадне в международния обмен, като това ще става писмено. "Целта на автоматичния обмен е не да хванем лошите, а всички да са уведомени, че данъчната администрация има достъп до тази информация, тя знае за съществуването на тези сметки и наличностите по тях. Целта е да се повиши доброволното изпълнение", казва Иван Антонов, главен юрисконсулт в дирекция СИДДО на НАП.

В закона има предвидена и санкция в размер на 100 лв. за неподадена информация за едно лице. Данъчните обясняват, че всъщност загубите за финансова институция, която не спазва разпоредбите, ще са много по-големи и те са репутационни. Освен това чуждестранните дружества, които не вземат участие във FATCA, ще бъдат облагани с 30% данък при източника в САЩ, което ще затрудни изключително оперирането им на американските пазари.

И за хората

НАП ще получи първите данни за местни физически и юридически през есента на 2017 г. Те ще са на база информацията за 2016 г., като тук се включват всички активни сметки, открити до 30 години назад. Броят на държавите, които ще докладват към България, непрекъснато се увеличава, като в момента са над 90 (виж карето). В тях влизат и всички основни финансови центрове, както и повечето офшорни зони. Има две особености. Първата е, че една част от държавите ще се включат към обмена през 2018 г. Многостранната конвенция обаче ще започне да действа от влизането й в сила за България на 1 юли тази година, така че след тази дата НАП ще може да изпраща запитвания към всички страни по конвенцията. "Информацията, която можем да поискаме, е за собственост, кой стои зад дадени офшорки, счетоводни отчети, какви данъци се плащат. Всички трябва да са притеснени, ако имат нещо да крият", твърди Иван Антонов. Втората особеност е, че България няма реципрочно споразумение за обмен на информация със САЩ по FATCA. От данъчната администрация обясняват, че първоначално са започнали преговори за двустранно сътрудничество. Но от САЩ решават да не се следва реципрочност, най-вероятно заради съмнения дали България е надежден ползвател на информация.

Скоро обаче данъчните ще могат да съпоставят данните, получени от автоматичния обмен по CRS, с информацията в националните бази данни и декларираното от данъкоплатците. Съответно да започне ревизия или проверка при съмнения за нарушения. "Независимо дали имате сметка на свое име, или е разкрита чрез подставени лица, ползвате верига от юридически лица, фондация в Лихтенщайн или тръст на някой от Нормандските острови, правилата по CRS би трябвало да разкрият кой е действителният собственик на сметката, съответно държавата му да получи информация за него. Обхваща се както прякото откриване на сметка, така и индиректното", допълва Антонов.

Кой участва

ОИСР публикува списък на страни и юрисдикции, които са се включили в глобалния обмен на информация по CRS стандарта към момента. Те се разделят на две групи. Първата е от 55 държави, които ще започнат да рапортуват от 2017 г. Сред тях са Ангуила, Аржентина, Барбадос, Белгия, Бермудски острови, Британски Вирджински острови, България, Кайманови острови, Колумбия, Хърватия, Кипър, Кюрасао, Чехия, Дания, Доминиканска република, Естония, Фарьорски острови, Финландия, Франция, Германия, Гибралтар, Гърция, Гренландия, Гърнси, Унгария, Исландия, Индия, Ирландия, остров Ман, Италия, Джърси, Корея, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Мексико, Монсерат, Холандия, остров Ниуе, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Сейшелски острови, Словакия, Словения, Южна Африка, Испания, Швеция, Тринидад и Тобаго, Търк и Кайкос острови, Великобритания. Тези, които ще прилагат стандарта от 2018 г., са Албания, Андора, Антигуа и Барбуда, Австралия, Австрия, Бахамски острови, Бахрейн, Белиз, Бразилия, Канада, Чили, Китай, остров Кук, Коста Рика, Гана, Гренада, Хонконг, Индонезия, Израел, Япония, Кувейт, Ливан, Маршалови острови, Макао, Малайзия, остров Мавриций, Монако, Нова Зеландия, Панама, Катар, Русия, Самоа, Сингапур, Швейцария, ОАЕ, Турция и др.

Ако скоро сте разкривали сметка в банка, най-вероятно са ви помолили да попълните няколко страници с информация. В тях освен личните си данни и адрес трябва да отбележите и какво е вашето гражданство. Подобен вид декларация най-вероятно ще поискат от вас и ако сключвате застраховка със спестовен характер, влизате в колективна инвестиционна схема или пък инвестирате определена сума чрез инвестиционен посредник.

Причината е, че от началото на тази година финансовите институции, опериращи в България, са задължени веднъж годишно да предоставят на Националната агенция за приходите (НАП) информация за разкритите при тях сметки на американски граждани или дружества, които са контролирани от американци. Това се случва по силата на т.нар. FATCA законодателство. Неговата цел е американските данъчни власти да се борят с укриването на доходи. Така се създава глобална система за автоматичен обмен на информация, но основно за целите на САЩ. Тя обаче служи за основа на друга инициатива – Многостранна конвенция за административно сътрудничество, към която се присъединява и България. Тя включва стандарта за автоматичен обмен на данъчна и банкова информация Common reporting standart (CRS) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той ще започне да се прилага поетапно от 2017 г. и към момента е одобрен от над 90 държави, включително основните офшорни зони (виж карето). Така през есента на следващата година НАП ще получи първите справки за български граждани и компании със сметки зад граница.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    motao avatar :-|
    motao

    [quote#0:"статията"]... "Всички трябва да са притеснени, ако имат нещо да крият", твърди Иван Антонов[/quote]
    С оглед на повсеместната корупция и кооперативноста с престъпни структури на всички нива из държавната администрация и органите за сигурност, притесненията по-скоро се състоят в това:
    [quote#0:"статията"]... дали България е надежден ползвател на информация[/quote]

  • 2
    knb avatar :-|
    knb

    Използвайки атантатите в Ню Йорк, Буш прекара т.е. Патриот Акт. Според който получаваше всичката информация за всички операции SWIFT. Тази информация бе използване от Бернанке и Обама, създадоха се така наречените небанкови институции, създаващи пари, и се завърза една кризичка, от която САЩ излезе но другите им влезе. И кризата продължава в Европа. Е хората от САЩ не успяха и те да излезат, от нетни спестители, т.е. имащи депозити, се превърнаха в нетни длъжници, т.е. имащи дългове, дори и ако не се взима в предвид ипотеката.

    Та сега не само ще искат не само движението по сметките, ще искат и самите сметки за да видят дали някой случайно да не би да има депозит. И да го използват за следващия рунд от изкупуването на света. Ако има банкова тайна, тя е за да пази преди всичко парите в банката и е от обществен интерес. Като даваш информацията печели само най-силния.

    Бокйо разбира се ще подпише всичко. И дорои ще си мисли че е за добро. То за да си министър председател в Бг не се иска да разбираш от финансии. Е още не сме стигнали на нивото артилерийски мерач да се слага за президент, но стъпка по стъпка и дотам може да стигнем.

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Виждайки Белиз в списъка, там офшорната зона умишлено е разделена на бяла и черна. В бялата са компаниите, установили се по данъчни причини. Черната зона е обособена, за да не вреди на имиджа на бялата и там е световната разплащателница за държавни преврати, партийни каси, убийства на политици и журналисти, наркотрафик, авоари на диктатори от бананови републики, каналджийство, медийно омаскаряване, трафик на оръжие, борсови манипулации, шпионски хонорари и т.н. Фирмите и сметките на българската политическа класа, ковчежниците на "традиционните партии", сивите кардинали в съдебната власт, платената журналистика и т.н. са основно концентрирани в Черен Белиз.

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Това което разбирам е, че след 2017та година НАП ще получава не само информация чужестранните сметки на българите, ами за информация за сметките в български банки. Мисля това е правилно.

    Това е интересно:

    "Те ще са на база информацията за 2016 г., като тук се включват всички активни сметки, открити до 30 години назад."

    Значи ли, че закритите сметки в български банки няма да се виждат? И защо? И какво ще стане ако човек си е открил сметка преди 30 години и е активна и постоянно се пълни с пари? Реално това си е активна в момента сметка.

    Защо не се изисква информация за закритите до няколко години сметки? Че те са още по-интересни от активините в момента.


  • 5
    pogled avatar :-|
    Григор Лилов

    Само да напомня, че имаше един немски диск с банкови дани за укрити доходи. НАП го получи и ... Ами нищо.
    И да напомня, че още преди Панамалийкс се знаеше за офшорките на изп. директор на Банката за развитие Билян Балев. Е, и - нищо.
    Т.е. споразуменията, които е подписала България

  • 6
    pogled avatar :-|
    Григор Лилов

    (нещо стана, та продължавам) ще работят за другите държави - участници в тях, но не и в нашата страна. Както се казва, липсва и ще липсва политическа воля.

  • 7
    motao avatar :-|
    motao

    До коментар [#5] от "Григор Лилов":
    То е ясно, спрямо българската действителност няма смисъл дори да се обсъжда, че информацията за "правилните" хора ще бъде неглижирана и сбутана в ъгъла. Така или иначе имената на такива хора и техните приблизителни авоари са известни "където трябва".

    В базата данни на НАП обаче ще присъства информация за всеки един български гражданин притежаващ дори най-прост депозит в банка в изброените държави. "Най-интересни" за обществото ще бъдат например собственикът на едър и не толкова едър бизнес, там ще бъдат и мениджъри средно и високо ниво в стабилни компании, там ще бъдат и служители на IT компании имали късмета да получат опции на компанията в която работят и която на IPO-то е счупила борсата от ръст, etc, etc... Тези хора ще присъстват в базата данни в комплект с цялата си лична информация.

    Въпросът, който най-вероятно са си задали американците е дали има среди в България извън националните служби, които биха проявили интерес към тази информация и съществуват ли канали, по които тези среди биха могли да задоволят този свой интерес? Предполагам са си отговорили утвърдително и на двата въпроса за да четем следното :

    [quote#0:"статията"]...от САЩ решават да не се следва реципрочност, най-вероятно заради съмнения дали България е надежден ползвател на информация.[/quote]

  • 8
    pogled avatar :-|
    Григор Лилов

    До коментар [#7] от "motao":

    Реципрочността беше отказана от нашето правителство, а не от САЩ. По моя информация България е единствената държава, която е постъпила така. Обменът на информация по CRS стандарта също отказахме мин. г., за което единствено аз съобщих, стана задкулисен скандал и след груб и безцеремонен натиск от ЕС най-сетне се включихме. Половинчато засега, защото и досега необходимите поднормативни документи не са създадени.

  • 9
    antonofff avatar :-|
    antonofff

    Г-н Лилов, нямате никаква идея за какво говорите, но за сметка на това фантазията Ви е доста развита.

  • 10
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    До коментар [#2] от "knb":Да , но трудовак стана министър на отбраната !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK