Български инвеститори държат почти половината от книжата по външния ни дълг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Български инвеститори държат почти половината от книжата по външния ни дълг

Reuters

Български инвеститори държат почти половината от книжата по външния ни дълг

Високата ликвидност в банковата система, добрите лихви по облигациите и реално безрисковият им характер ги правят много атрактивни

9349 прочитания

Reuters

© Reuters


Българските инвеститори притежават почти половината от облигациите по външния дълг на страната, или 3.6 млрд. евро, а само през март, когато държавата емитира книжа 2 млрд. евро нова емисия, те са придобили почти 750 млн. евро. Купувачи са предимно банки и малка част инвестиционни, пенсионни фондове и застрахователи. Това показват изчисления на "Капитал" на база данните на Министерството на финансите.

Високата ликвидност в банковата система, добрите лихви по държавните облигации (между 2 и малко над 4% според срочността им) и реално безрисковият им характер ги правят много атрактивни както за българските, така и за чуждите инвеститори. "В момента реално няма много алтернативи за добра доходност. Облигациите на България са добра възможност, безрискови са и не влияят на първичната ликвидност на банките", коментира за "Капитал" банков дилър.

Висока ликвидност и силно търсене

През последните години заради нуждата от рефинансиране на стари дългове, трупаните бюджетни дефицити и фалита на КТБ държавата излезе ударно на международните капиталови пазари, като вече е емитирала облигации за 7.5 млрд. евро на тях. В общия обем са включени и последните две емисии, пласирани през март, за 2 млрд. евро.

С тях държавата изпълни целта си за външно финансиране през тази година. При някои емисии българските инвеститори притежават доста над 50% от обемите им - например тези с падеж 2022 и 2027. Спрямо общия външен дълг, който е 9.85 млрд. евро, делът на българските инвеститори е 36.5%. В него освен по облигациите има задължения към кредитори като Световната банка, ЕС, Парижкия клуб, държавни инвестиционни заеми и др.

"Ако говорим за банките, интересът при тях е породен най-вече от изобилната ликвидност в системата в комбинация със замръзналото кредитиране - процес, който продължава. Свободните средства трябва да се инвестират и да носят доходност, а българските облигации са най-познатият инструмент за нас, познаваме добре риска като банки, опериращи на местния пазар. Затова и действията на банките са напълно логични", коментира пред "Капитал" Мартин Търпанов, старши дилър на финансовите пазари в SG Експресбанк.

Повече емисии навън, по-малко вътре

В същото време правителството ограничи емисиите на вътрешния пазар и от началото на годината до края на април те са за 400 млн. лв. "Още през миналата година МФ обяви в емисионната си политика, че ще увеличи външните емисии за сметка на вътрешните, и тук няма изненади. Нормално е, когато искаш да вземеш такова голямо количество дълг, да го направиш на външните пазари. На вътрешния е по-рисково и трудно да вземеш голям обем дългосрочни книжа.

От друга страна, наличието на достатъчно бондове с различен матуритет навън осигурява наличието на бенчмарк крива, която улеснява процеса за взимане на решения за финансиране от страна на държавата и бизнеса, защото виждаш как те оценяват отвън. Има доста представителност, каквато нямаше преди", каза Търпанов. За разлика от външния дълг по вътрешния, който е 3.49 млрд. евро, местните инвеститори притежават почти 98% от емитираните ДЦК, а останалите са в чужденци, които традиционно нямат интерес към тях.

Българските инвеститори могат да се сдобият по два начина с облигации от външния дълг - през аукцион на първичния пазар или на свободния вторичен пазар. През годините финансовото министерство налагаше някои ограничения - веднъж не бяха допуснати български участници на аукциона, след което те си купуваха по-скъпо на вторичния пазар. Имало е и случаи, при които те са участвали в първичните поръчки, но са били орязвани при одобрението им.

Според Търпанов това е изцяло в правото на държавата: "На последните аукциони за облигации по външния дълг нямаше никакви ограничения за участие на български инвеститори. Решението и правото в случая са изцяло на държавата. Идеята е да вземеш тези пари отвън, а не да изстискваш ликвидността отвътре. Затова се търси и някакъв баланс", каза той.

Крие ли някакви рискове

Подобна концентрация винаги повдига въпроса дали не крие някакви рискове. Представители на банковия сектор не смятат, че има такива. Такова е мнението и на Търпанов. "Не, дори не е лошо, защото външните облигации са доста по-ликвидни, търгуват се в международните финансови центрове от големи инвеститори. От тях е много по-лесно да получиш финансиране при нужда от ликвидност чрез репо операции, докато с вътрешните е по-трудно, защото са доста по-неликвидни и пазарът е много по-малък. Заради намаленото предлагане вътрешните ДЦК в момента носят и малко по-ниска доходност от външните."

Българските инвеститори притежават почти половината от облигациите по външния дълг на страната, или 3.6 млрд. евро, а само през март, когато държавата емитира книжа 2 млрд. евро нова емисия, те са придобили почти 750 млн. евро. Купувачи са предимно банки и малка част инвестиционни, пенсионни фондове и застрахователи. Това показват изчисления на "Капитал" на база данните на Министерството на финансите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.