Делян Добрев: Сегашното ръководство на КФН няма подкрепата на управляващото мнозинство за нов мандат

Председателят на парламентарната комисия по енергетика пред "Капитал"

"Икономиката на България куца от това, че няма работещ капиталов пазар."
"Икономиката на България куца от това, че няма работещ капиталов пазар."    ©  Надежда Чипева
"Икономиката на България куца от това, че няма работещ капиталов пазар."
"Икономиката на България куца от това, че няма работещ капиталов пазар."    ©  Надежда Чипева

Делян Добрев е председател на енергийната и член на икономическата комисия в Народното събрание. Въпреки че основната тема, по която най-често чуваме Добрев, е енергетиката (той беше министър на икономиката и енергетиката в първото правителство на Бойко Борисов), разговаряме с него за предложението му за подкрепа на листването на нови компании на фондовата борса чрез финансиране от европейските фондове.

Идеята се зароди още в края на миналата година и беше дискутирана с инвестиционните посредници, Българската фондова борса и Централния депозитар и за относително кратко време успя да бъде програмирана като част от оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Тя влезе в доста поорязан вариант спрямо първоначално дискутираните предложения, но ако бъде приложена, поне няколко десетки предприятия може да бъдат облекчени да получат финансиране през фондовата борса.

Как ще става листването на нови компании на фондовата борса с европейско финансиране?

Публикувани са поканата за набиране на предложения и условията за кандидатстване. Инициативата се подкрепя по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", процедура "Развитие на управленския капацитет и растеж на МСП". Крайният срок за кандидатстване е 15 август. Тази грантова схема е първата крачка в посока подкрепа за капиталовия пазар в страната. Като допустима дейност по нея компаниите могат да поискат финансиране на всички разходи за листване на Българската фондова борса (БФБ) или на чужд пазар.

Това е първата грантова схема въобще за България, която финансира развитието на капиталовия пазар. Планираме още няколко такива. Надявам се, че през септември или октомври ще получим одобрението на Европейската комисия (ЕК) за стартиране на следващата грантова схема, която ще бъде насочена вече към инвестиционните посредници. По нея ще се финансират директно посредниците с ангажимента да намерят подходящи компании, да ги оценят, да им направят роуд шоу в чужбина и да ги листнат на БФБ или на друга борса.

Икономиката на България куца от това, че няма работещ капиталов пазар. Вижте какво показва статистиката - при очакван за 2016 г. брутен вътрешен продукт (БВП) от 88 млрд. лв. пазарната капитализация на БФБ е 7 млрд. лв., или около 8% от БВП. В Германия това съотношение е 44.9%, във Франция - 73%, Канада - 117%, САЩ - 151%. Дори в Нигерия процентът е 11.2.

В същото време капиталовият пазар дава възможност не само на компаниите да направят инвестиции и разширят бизнеса си, но и на инвеститорите да получат доходност. За последните 15 години доходността от инвестиции в компаниите от индекса SOFIX е 430% при 82% инфлация. За последните 3 години възвращаемостта е 47.6%, от които 33.16% от капиталова печалба и 14.4% от дивидентна доходност. Само от дивиденти доходът на инвеститорите е по-висок, отколкото средния лихвен процент, който инвеститорите биха получили, ако депозират парите си в банка - 4.76% към 2.75% средногодишна лихва.

Има ли ограничения за компаниите в тази схема? Кой може да участва?

Тази схема е за малки и средни предприятия, следващата ще бъде отворена и за големи предприятия и ще включва не само първоначално публично предлагане (IPO), а целия набор от инструменти на БФБ. В конкретния случай програмата финансира както разходите на инвестиционните посредници по изготвянето на проспекта и представянето на компаниите, така и таксите към Комисията за финансов надзор (КФН), Централния депозитар и БФБ. Финансовата подкрепа е в размер до 50 хил. лв. при листване само на БФБ и до 70 хил. лв., ако има роуд шоу в чужбина. Задължителен компонент е да се въведе някакъв вид система за управление. Тоест не можеш да кандидатстваш само за листване на БФБ, а компаниите задължително трябва да направят и проект за внедряване на система за управление. Например, ако даден проект е за 300 хил. лв., от тях 250 хил. лв. са заложени за ERP система, а 50 хил. лв. са разходите за листване на борсата. Това е така, тъй като с цел да спестим време и стартираме подкрепата за капиталовия пазар в най-кратки срокове, използвахме съществуваща програма и добавихме към нея компонент за капиталовия пазар. В следващата грантова схема тези ограничения няма да ги има.

Колко голям е ресурсът на тази схема и за колко фирми ще стигне?

Общият ресурс на програмата е близо 60 млн. лв. Като се има предвид, че максималната стойност на един проект е 200 хил. евро, ресурсът е достатъчен да бъдат финансирани поне 150 проекта. Надявам се в рамките на тази схема да имаме четири-пет успешни листвания, но дори и 1 ще е успех, при положение че за цялата 2015 има само 1 ново IPO – на "Сирма груп". Не си поставяме някакви нереални цели, тъй като тази схема важи само за малки и средни предприятия, а интересът на капиталовия пазар е най-вече към големите компании.

Защо смятате, че тази програма ще стимулира целия капиталов пазар, а не няколко инвестиционни посредника, чийто бизнес от 7-8 години е в критично състояние?

Почти половината от тези 50 хил. лв. са такси към КФН, БФБ и депозитара. В този смисъл е несериозно да говорим, че схемата ще обогати шепа инвестиционни посредници. Още повече че има редица ограничения с цел избягване на злоупотреби - разходите се поемат само при успешно листване, има ограничение колко може да запише мажоритарният собственик, записаната емисия трябва да е минимум 10 пъти по-голяма от разходите за нея и т.н.

За мен има огромна логика в това да отделим само 1% от ресурса на оперативната програма и да го насочим към стимулиране на капиталовия пазар. Програмата е за 1.4 млрд. евро, така че този 1% означава 14 млн. евро, което, от друга страна, не е никак малко, за да постигнем целта си. Насочени към капиталовия пазар, тези средства вероятно ще бъдат най-добре похарчените пари за цялата програма, защото ще генерират инвестиции в българската икономика в размери, надвишаващи в пъти това, което може да направи цялата програма. Мултиплициращият ефект е заложен в самата схема, която дава финансиране - капиталът, който трябва да бъде набран, е 10 пъти по-голям от сумата по проекта. Тоест, ако даден проект е за 50 хил. лв., компанията трябва да набере 500 хил. лв. капитал през борсата.

Инвеститорите обаче смятат, че основната причина борсата да не работи нито за компаниите, нито за инвеститорите е слабият регулатор и загърбването от държавата на пазара, като вместо да му помага, повече вреди с намесите си през последните години.

Регулаторната рамка и работата на регулатора е наистина проблем за инвестиционната общност. Ще решим и този проблем.

Има много критики към дейността на КФН през последните години и инвестиционната общност твърди, че това е една от основните причини да нямаме развит капиталов пазар. В комисия по бюджет следващата седмица ще стартира процедурата за избор на нов състав на регулатора. Сегашното ръководство на КФН няма подкрепата на управляващото мнозинство да остане за още един мандат. Чуват се различни имена, които може би ще бъдат номинирани, но все още няма официално внесени предложения, за да ги коментирам. Ще направим всичко възможно да приключим процедурата по избор до края на юли, когато парламентът излиза във ваканция.

Българските компании си правят сметката, че в момента могат да получат кредит от банка при 2% лихва и така да финансират инвестиционната си програма, докато разходите им за проспект, надзор и публичност са несъпоставимо по-високи.

Ето, сега им покриваме разходите. Няма развита икономика в света, която да разчита само на банковото кредитиране, и това е факт.

Другата причина е в ниската ликвидност на пазара...

Така е, ние сме в един омагьосан кръг. Не може оборотът на борсата да е 100 - 200 хил. лв. на ден, и то половината формиран от сделки с компенсаторки. Не може оценката на пазара да е 7 млрд. лв., а реално да се търгуват активно само 5-6 компании. Има нещо счупено и се опитваме да намерим решение.

Другият проблем, за който инвестиционната общност ви е говорила, е, че държавата е обърната с гръб към пазара...

Хубава аналогия. Ако ми позволите да я използвам - сега държавата се обръща с лице към пазара. Знаете и за идеята да се събудят така наречените спящи акции на борсата. Около 30% от акциите на пазара са такива, защото са наследство от масовата приватизация и хората или въобще не знаят, че ги имат, или им струва много скъпо да се разпоредят с тях. Според мен има начин да успеем да активираме тези акции, но не през идеята за мегафонд, подобен на румънския. Централният депозитар би могъл да закупи от ЕСГРАОН информация за собствениците и техните наследници, които са около 2.5 милиона души, да уведоми тези акционери за притежаваните от тях акции и да ги освободи от таксите за разпореждане с тях. Тези разходи могат да бъдат предмет на финансиране на депозитара като конкретен бенефициент по ОПИК. Тези 2.5 милиона души трябва да знаят, че ако акциите им дават право на дивидент и те не си го потърсят 5 години, този дивидент остава в полза на дружеството. В този смисъл въпросните акционери също има интерес да "събудят" акциите си.

Държавата би могла да обърне лице към пазара, като най-сетне започне да листва на борсата дялове от дружества в енергетиката например.

Напълно подкрепям тази идея. Листването на борсата не само ще генерира средства, например в енергетиката, и ще подобри финансовото й състояние, но по-същественото е, че ще увеличи прозрачността. По същата логика според мен има смисъл да се листва и малък процент от всички държавни болници. Частният сектор така или иначе има интерес да инвестира в сектор здравеопазване, но е ограничен в строителството на нови болници. С листването на миноритарен пакет от акции болниците ще имат възможност с набраните средства да инвестират в съвременни отделения и апаратура. От друга страна, частните инвеститори ще подобрят контрола върху разходването на средства. Това е лично мнение и не представлява позиция на правителството или управляващото мнозинство. Обсъждал съм тези идеи с колеги от кабинета, но на този етап няма решение в тази посока.

Държавата от години продава БФБ на частен инвеститор неуспешно. Сключването на сделка влиза ли в усилията ви за съживяване на пазара?

Да - задължително. При първия кабинет "Борисов" с вицепремиера Дянков работихме в тази посока, не ни стигна времето да довършим процеса, но съм убеден, че това трябва да се случи.

Как гледате на проекта на финансовото министерство да се наложат нови лимити за инвестициите на пенсионните фондове? Съществуват притеснения, че това ще доведе до разпродажби на БФБ и практически ще обрече на неуспех бъдещите облигационни емисии.

А защо само пенсионните фондове да трябва да записват тези емисии, за да не бъдат обречени на неуспех? Ако дадена емисия е интересна за инвеститорите, тя не би трябвало да разчита само на 1-2 пенсионни фонда. Ограниченията ще намалят риска при управление на средствата, защото ако сега два фонда могат да си поделят и да запишат цяла емисия, когато бъдат ограничени до 10% от нея, ще намалее и рискът за тях. От друга страна, промените целят да се реши и проблемът с инвестициите в свързани лица. Обмисляме възможността ограниченията да важат само за нови емисии, за да ограничим опасенията за евентуални разпродажби. Дори и това да не се приеме обаче, ще се даде достатъчно дълъг период за привеждане в съответствие, за да няма сътресения на БФБ.

Интервюто взе Гергана Михайлова