Банково спасяване по италиански
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банково спасяване по италиански

Италианският премиер Матео Ренци и германският канцлер Ангела Меркел влязоха в задочна престрелка около плана за спасяване

Банково спасяване по италиански

Премиерът Матео Ренци опитва да използва Brexit, за да получи разрешение въпреки забраната да налее 40 млрд. евро капитал в сектора

Николай Стоянов
8372 прочитания

Италианският премиер Матео Ренци и германският канцлер Ангела Меркел влязоха в задочна престрелка около плана за спасяване

© Reuters


Вотът за Brexit очаквано помля акциите на британските банки, които по всички прогнози ще са сред най-пострадалите сектори. След тях обаче по мащаб на спадовете се наредиха книжата на италианските им колеги, които седмица по-късно дори инкасираха по-големи загуби - над 20% от стойността им преди референдума.

Причината не е някаква особена взаимовръзка между двете държави, а слабостта на италианските финансови институции. Те са сред най-зле капитализираните в еврозоната и лежат върху огромна купчина неизчистени лоши кредити - 360 млрд. евро, или около ⅓ от всички в еврозоната.

Дали шокът от Brexit е толкова силен за италианския финансов сектор, или премиерът Матео Ренци реши да го ползва за параван, но той излезе, макар и с половин уста, с план за рекапитализирането им с 40 млрд. евро. Проблемът е, че по новите европейски банкови правила пари на данъкоплатците не могат да се ползват, преди акционери и инвеститори да понесат солидни загуби. А Ренци има и утежнението, че много италиански домакинства са инвеститори, след като банките (според някои заблуждаващо) са им продавали покрай депозитите и различни други инструменти на обща стойност около 200 млрд. евро.

За да избегне публичния гняв, Ренци направи постъпки да загърби новоприетите банкови правила.

Гамбитът на Ренци

Ходовете в изнервената обстановка на пазарите сега не са лесни. От една страна, ако се акцентира на неотложната нужда от капитал на банки като Unicredit и Intesa Sanpaolo, това може да катализира още проблеми за тях. От друга, ако не е толкова належащо, трудно може да се настоява, че ситуацията е извънредна и се налага заобикаляне на влезлите в сила преди шест месеца правила при първата кризисна ситуация. Освен това, ако тонът е твърде настоятелен, медиите в Германия и другите по-фискално консервативни страни биха го приели като ултиматум.

Затова и подходът към ситуацията беше доста премерен. Първо, информацията за плана за рекапитализация изтече неофициално в италинската преса. После информацията, че правителството води преговори с Европейската комисия, беше потвърдена. На съвместна пресконференция с германския канцлер Aнгела Меркел и френския президент Франсоа Оланд Ренци обясни, че са наясно, че правилата съществуват. "Преди да бъдат въведени много страни, и особено Германия, за което искам да ги поздравя, направиха необходимото. За съжаление предишното италианско правителство не се намеси и сега средата и правната рамка са много по-сложни", каза премиерът и даде заявка, че ще се прави всичко възможно, но в сътрудничество с Европейската комисия.

А междувременно и премиерът и управителят на италианската централна банка напоително обясняваха, че имат подкрепата на европейските институции, които са готови да се намесят, но това засега не е нужно. Това практически се потвърди в четвъртък, 30 юни, когато Wall Street Journal съобщи, цитирайки говорител на комисията, че още от предходната неделя, веднага след вота на 23 юни, италианското правителство е получило разрешение за до 150 млрд. евро ликвидна подкрепа при нужда за банковата система. Според източник на изданието италианското правителство планира да използва това оръжие за да укротява инвеститорска паника, а също и евентуални тегления на депозити, което прави разрешената подкрепа нещо подобно на използваната от България операция за ПИБ през 2014 г.

Шах от Европа

Това обаче не отменя нуждата от капитал, тъй като ликвидната подкрепа може да се представя само на платежоспособни банки. Правилата разрешават на страна да окаже капиталова подкрепа на банките си само при "изключителни обстоятелства" и макар това да е доста разтегливо понятие е спорно доколко референдум във Великобритания ще мине за такова в Италия. "Вярно е, че вотът има специфично влияние върху банките, но всички по света са засегнати, не само Италия", коментира източник на агенция Reuters.

Самата Ангела Меркел също не се изказа особено ласкаво за плановете. "При създаването на банковия съюз въведохме правила за справяне и рекапитализация на банки. Не можем да измисляме нови правила през две години", каза канцлерът пред журналисти, което беше разтълкувано като удар по идеите на Ренци.

Какъв е проблемът с неговия план? Със сигурност и в Берлин, и в Брюксел нямат нищо против Итaлия най-накрая да разреши проблемите с банките си. Същевременно обаче, ако допуснат отклонение от прясно приетите банкови правила, те подкопават от раз доверието в тях. Основната идея зад реформата - да се скъса връзката между държава и банков сектор и да се въведе механизъм, чрез който данъкоплатецът да не трябва да поема загубите, ще катастрофира напълно. А може би още по-големият страх е, че ако веднъж се допусне изключение от правилата за държавна помощ, на опашката бързо могат да се наредят и други желаещи с обяснения, че финансовият им (или някой друг) сектор е пострадал особено драматично заради Brexit.

Затова и вероятно, ако все пак допусне такъв план, Брюксел ще поиска солена цена, така че да няма много изкушени да прибягнат до нея. Тя най-вероятно ще включва и принуда международно разпрострелите се италиански банки като UniCredit да разпродават свои поделения - нещо, което така или иначе е обмисляно от банката за набавяне на капитал. Най-често като потенциални цели за продажба се сочат полското и турското поделение, които поради големия си размер ще имат по-съществено влияние на баланса на централата. Банки като българската им Уникредит Булбанк, макар и лидер на местния пазар, са минимален процент от активите на групата и трудно могат да решат някакъв проблем, но пък може да станат част от някаква пакетна сделка.

"Шумът около италианските банки не ни се отразява по никакъв начин. Тук банката е с висока капиталова адекватност. Доколкото имахме несигурност около липсата на изпълнителен директор на UniCredit и това отпадна след като беше избран нов капитан на най-голямата банка в Италия", каза за "Капитал" Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк.

Партия на оцеляването

За самия Ренци подхващането на банковата битка също не е нито лесно, нито в най-подходящия момент. Макар той добре да навигира настроенията вътре в страната, на него през есента също му предстои ключов референдум, който да даде зелена светлина за конституционни реформи на изборното законодателство. Самият той е заявил, че ако не получи подкрепа, ще се оттегли, така че сега едва ли би му се искало да си създава излишни турбуленции. А неговото банково предложение не би трябвало да се хареса особено на гласоподавателите - по-същество то може да се преведе като: "Ще направим всичко възможно въпреки правилата отново да вземем парите на данъкоплатците и да спасим банките и тези техни клиенти, които са си накупили банкови облигации."

За него има и друг риск. Както коментира Франческо Гереро за "Политико", остава неизвестната какво и ако това се провали. Италианското правителство вече неуспешно опита да намери пазарно решение (сами да наберат капитал) и публично-частно решение (наскоро създаденият фонд Atlante с държавна подкрепа, който да изкупува лоши кредити). Ако сега и изцяло публичното решение не помогне амунициите ще свършат, а вече на пазарите се чуват гласове, че спряганите 40 млрд. евро, дори и да бъдат получени, може да са недостатъчни.

Но ако не друго, Ренци със сигурност влиза в сложната игра с боен дух и духовитост. Бързият му и по мнението на Il sole 24 ore "готов" отговор към Меркел беше, че е съгласен, че "никой не иска да променя правилата. Те бяха променени през 2003 г., за да се позволи бюджетният дефицит да надвишава 3% и Берлускони се съгласи да наруши правилата в услуга на Франция и Германия. Ние сме напълно способни да спазваме правилата и ще продължаваме да го правим. Тези, които последно отказаха да уважават правилата, са германците с помощта на щедростта на Берлускони."

Вотът за Brexit очаквано помля акциите на британските банки, които по всички прогнози ще са сред най-пострадалите сектори. След тях обаче по мащаб на спадовете се наредиха книжата на италианските им колеги, които седмица по-късно дори инкасираха по-големи загуби - над 20% от стойността им преди референдума.

Причината не е някаква особена взаимовръзка между двете държави, а слабостта на италианските финансови институции. Те са сред най-зле капитализираните в еврозоната и лежат върху огромна купчина неизчистени лоши кредити - 360 млрд. евро, или около ⅓ от всички в еврозоната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    wnw04489661 avatar :-|
    wnw04489661



    Значи доколкото си спомням първо Американците казаха " Fuck EU " . След това Британците. А сега и Италианците. А бе това се заформя като модел за подражание.




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.