Банкови акули и финансови пирани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банкови акули и финансови пирани

Shutterstock

Банкови акули и финансови пирани

Засега в България страховете, че технологични компании ще отхапят много от бизнеса на банкерите, са приглушени

Гергана Михайлова
15998 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Две платформи за peer-to-peer финансиране, зад които стоят български инвеститори, стартират това лято.

Конкуренцията между банките в България е нещо, което инстинктивно ограничаваме до съревнование между 27 играчи. Реално обаче макар и не под това име запазено само за лицензираните от БНБ институции, на този пазар са се настанили и други участници, които искат да отхапят своя залък от него. Сам по себе си никой от тях не е голям, но като комбинация от бройка и бързина съвкупно те са способни да нанесат съществен удар на традиционните играчи в сектора. И ако в България тази битка между банковите Голиати и Давиди тепърва се усеща, на развитите пазари вече дори и банкови гиганти с многомилиардни баланси подготвят стратегии за противодействие срещу компанийки, стартирали в гараж от няколко младежи с два-три лаптопа.

Причината е, че борбата далеч не е само за частичка от дохода, запазен досега единствено за банките. Колкото и да са мънички на фона на титулярните играчи в сектора, те преобразяват индустрията по начин, по който традиционната конкуренция не може - бързо и изоснови. В ерата на смартфона потребителят все повече очаква да има достъп до парите си 24 часа в денонощието, да превежда, да плаща, без да попълва бланка на гише.

До голяма степен това е резултат от конкуренцията на технологичните компании, които създадоха ново поколение потребител - капризен и готов веднага да смени доставчика си, ако получи по-изгодна оферта, без капчица угризения, че е постъпил нелоялно. Това тотално промени бизнеса с търговия на стоки и услуги, а напоследък все по-агресивно заплашва финансовото посредничество. Според изследване, представено наскоро от председателя на Асоциацията на банките в България Петър Андронов, има поне 12 хил. компании, които подпомогнати с 20 млрд. долара работят да разбият модела, по който потребителите по света банкират. Перспективите са в хоризонт от 10 години 40% от приходите на банките от потребителското кредитиране да отидат при конкурентите им от технологичния сектор. И ако в момента такава смяна в манталитета изглежда невероятна, то е нужно само да си спомним скоростта, с която технологиите промениха цели индустрии и оставиха скелети на компании, които не са хванали гребена на последната вълна, разчитайки на това, че са гиганти. Просто дори и да си произвеждал най-качествените пишещи машини или филмови ленти или компактдискове, един ден можеш да се окажеш без търсене.

У нас това развитие засега не дава вид, че притеснява банките. Но пък и не спира нашествието на опитващи. Дотук включването бе основно по линия на паричните преводи и разплащанията, но вече се задават и модели, които директно удрят в сърцето на банковия бизнес - кредитирането. Това лято стартират две платформи за peer-to-peer финансиране, в които инвеститори са местни предприемачи - Klear и iuvo. През тях хората със спестявания ще могат да дават пари назаем онлайн, с което да получават по-висока лихва от тази, която биха им носили банковите депозити. За търсещите финансиране пък това ще е още една опция за кредит, разтоварен от излишна бюрокрация. Макар още да не са започнали да работят, появата им е достатъчен повод да се изследва ефектът от конкуренцията, която FinTech компаниите създават на банките тук.

С високомерие за заплахата

Публична статистика, която да показва какъв дял от приходите на банките са отхапали технологичните компании няма, но със сигурност има направления, които страдат от това - паричните преводи (особено през граница), обмяната на валута и разплащанията. Заради по-ниските транзакционни разходи и доверието, изградено от някои платформи с вече 10 години присъствие на глобалния пазар, онлайн платформи като Transferwise и Skrill са ползвани и от потребителите в България. "Моето лично мнение е, че влиянието на FinTech компаниите остава силно ограничено за българските банки. Възможно е в бъдеще това да се промени, но и банките започват да работят активно по иновации във финансовите услуги", коментира Радой Стоянов, директор "Маркетинг и дигитално банкиране" на Сосиете женерал Експресбанк. Той прогнозира, че регулациите ще влияят на приходите и на банките и на техните съперници - от декември 2015 г. например е факт намалението на обменните такси при картовите разплащания, което се отрази негативно на всички издатели на карти.

Експерт от финансова институция, предпочитащ да остане неназован, добавя: "Банките, които са се усетили, вече не виждат конкурентите си само като други банки, а като Apple, Samsung, Amazon. Немалко компании искат да захапят дял от бизнеса, който досега се е правил от банките, защото виждат, че има пари в него. На пръв поглед може да изглежда, че банките са в малко по-неизгодна позиция, защото поради уникалната им функция да събират депозити и да носят отговорността за управлението им, те са подчинени на много и все по-тежки регулации. От друга страна, FinTech компаниите не подлежат на такива регулации или поне на голяма част от тях. Тяхната сила е, че са малки, небюрократични, иновативни, смели, могат да поемат рискове. И благодарение на естествения подбор на пазара оцеляват само най-добрите идеи докато банките именно поради мащаба си могат да генерират неефективни решения, които много по-бавно да умрат прикрити из големи структури. Но банките имат толкова голям ноу-хау и данни, че ако работят с FinTech, могат да направят скок в бизнес модела си. Затова банки, като Unicredit например, имат инициативи като Appathon, които привличат желаещи да развиват такива иновации, подпомагани от банките. Политиката е: дръж приятелите си близо, но потенциалните си конкуренти още по-близо."

"Засега банките в България не гледат с притеснение на FinTech компаниите, защото имат доста история зад гърба си, огромни ресурси и могат да си позволят както да влязат в партньорства с успешните FinTech компании, така и да отгледат свои собствени. Освен това освен ритейл клиенти една банка има и частни, корпоративни клиенти, големи търговски сделки, фондове за търговия с валути и финансови инструменти, тоест те имат доста повече източници на приходи, отколкото една платформа за peer-to-peer финансиране например. Така че може би това ги успокоява, защото този модел заплашва само един от многото им източници на приходи", разсъждава Ивайло Иванов, оперативен директор на iuvo Group.

И наистина едно от основното оръжие на банките е да се позиционират като финансов супермаркет - място, където можеш да получиш всякакви финансови услуги и по всякакви канали. Може и преводът на пари през банкова сметка да не е най-евтиният, но ако е достатъчно удобен, може и да задържи голямата част от клиентите, които така или иначе си получават заплатата там. Иначе те ще трябва да разучават и ползват десетки приложения, които да изпълняват част от това, което иначе получават на едно място.

И победителят е

В глобално изследване на PwC за поведението на банките спрямо конкуренцията на FinTech компаниите, 9% от участвалите финансови институции посочват, че директно придобиват дружества, които заплашват бизнеса им, 11% сами създават такива технологични подразделения, 22% купуват и продават продукти на технологични компании, а 32% търсят варианти за партньорство. Консултантът McKinsey добавя към картината и това, че при най-успешните 350 FinTech компании 25% правят бизнес с разплащания, 14% предлагат кредитиране, 13% се занимават с управление на финансови активи и инвестиции на капиталовите пазари.

Анализаторите са единодушни, че въпреки отхапаните приходи и печалби, както и по-големите разходи, в които влизат заради конкуренцията с технологичните компании, засега печеливши от съревнованието са банките. Донякъде те компенсират негативите с оптимизирането на бизнес модела си и със свиване на операционните разходи покрай дигитализацията.

Със сигурност има традиционни бастиони на банките, към които никоя FinTech компания не би погледнала на този етап, защото не подлежат на дигитализиране и са свързани с експертна консултация. Това са инвестиционното банкиране, синдикираните заеми, големите корпоративни сделки, заемите, които са свързани с оценка на предоставеното обезпечение. Битката за най-уязвимото, потребителското банкиране, също не е предварително загубена, защото банките притежават огромни бази с данни, които в партньорство с технологичните компании биха могли да се анализират с маркетингови цели и да се използват за привличането на клиенти и за анализиране на риска.

Банките са и доста по-устойчиви от новите си конкуренти, повечето от които бързо изгряват и мимолетно залязват. Особено в последните икономически кризи. Така например peer-to-peer финансирането е млада услуга, родена в среда на ниски депозитни лихви. Но когато те един ден започнат да се вдигат, потребителите може да изгубят стимула да предприемат толкова рискови ходове с инвестиции на онлайн платформи, след като депозитът им в банка ще носи примерно 5% годишна доходност. Не е ясно и доколко тези нови компании биха издържали на рецесия, когато лошите заеми рязко се вдигат, още повече че такива платформи привличат високорискови клиенти.

Всичко това дава самочувствие на банките все още да се чувстват сравнително сигурни - като акули насред малките хищни риби в океана. Но все повече от тях започват да предвкусват опасността насреща да се появи не поредният стартъп, а Google или Apple Store. За всеки, който си ползва акаунта в някоя от тях да слуша музика, сваля игри или пазарува онлайн, не е далечна мисълта, ако те му предложат аналогични на банковите услуги, напълно да мигрира към тях. В океана на финансите и на технологиите винаги може да се появи по-голяма риба, за която физическите граници нямат значение.

Лоик льо Пишу, съосновател и изпълнителен директор
Фотограф: Капитал


Платформата на Klear

Тя прави традиционен peer-to-peer lending, при който хората със спестявания могат да ги дадат назаем онлайн, като едновременно с това дава безплатни уроци по финансова грамотност. Основателите й са вложили 1 млн. евро лични и семейни пари в проекта. Компанията е регистрирана от БНБ.

На какъв етап е развитието на P2P платформата на Klear?

Ще стартираме платформата в началото на август тази година и ще се фокусираме само върху най-надеждните кредитополучатели - тези, при които рискът да не изплатят кредита си, е минимален. Годишният процент на разходите по кредитите ни ще започва от 6.5% и средно ще бъде под 10%.

На хората със спестявания ще можем да предложим по-висока доходност в сравнение със срочен депозит. Очакваната годишна доходност от инвестицията им ще бъде 5.9%.

Според вас какъв пазарен дял ще успее да "отхапят" FinTech компаниите в България?

Можем да коментираме само развитието на P2P кредитирането, защото не сме специалисти в останалите области на FinTech. Със сигурност ще отнеме време, както се случи в САЩ и Великобритания, където дейността стартира преди 10 години. Но твърдо вярваме, че P2P кредитирането ще нарасне значително. Някои прогнози сочат, че световният пазарен дял ще се увеличи до 20%. Нашата цел е да достигнем 10% от пазара в България през следващите 10 години.
Ивайло Иванов, оперативен директор, iuvo Group
Фотограф: Цветелина Белутова


Платформата на iuvo

Тя ще представлява пазарна среда, в която небанкови дружества листват вече раздадени от тях кредити, а инвеститорите ще могат да купуват части от тях. За компаниите печалбата ще е от това, че набират лесно и бързо ресурс, който могат да използват в дейността си, а за инвеститорите атрактивна е възможността да диверсифицират портфейлите си да спечелят от лихвата, при която е отпуснат кредитът. Платформата ще разчита на приходи от такси, плащани от небанковите дружества, докато за инвеститорите услугите ще са безплатни. iuvo има офис в Естония, откъдето движи бизнеса. Очаква се да стартира дейност до края на юли.

На какъв етап е развитието на платформата iuvo?

Нашият проект е доста напреднал като развитие. Това е изцяло онлайн бизнес, който е алтернатива на инвестиционните продукти, защото предлага по-добра доходност. Тя ще зависи от различни фактори, но ако вземем средноевропейското ниво на доходност от 7-8%, което носят подобни платформи, очакваме, че и в България ще се постигне такова равнище.

Защо се насочвате към точно такъв сегмент на peer-to-peer lending?

За нас кредитирането е доста сложен бизнес, който изисква задълбочено ноу-хау, бази данни и знания за това как да се менажира рискът. Като стартираща платформа решихме, че не бихме могли да се нагърбим с това, а е по-добре да потърсим партньорство с компании, които имат този опит. Затова и ще разчитаме на оригинаторите (небанкови дружества, бел. ред.), които вече са установени компании на пазара, имат своето име и репутация и широка база от клиенти.

Как ще гарантирате, че на платформата няма да се листнат кредити, от които оригинаторите биха искали просто да се отърват?

В договорите ни с всеки от оригинаторите ние ще ги задължаваме да задържат висок процент от кредитите, да не се освобождават изцяло от тях, което е стимул да менажират кредита правилно.

А инвеститорите ще знаят ли чий кредит са купили?

Оригинаторът ще е длъжен да представя цялата налична информация за кредита, без личните данни. Инвеститорът ще вижда параметрите на кредита (размер, срок, тип вноски и т.н.), но лихвата на платформата е такава, за каквато оригинаторът е обявил, че е готов да продаде кредита на платформата. Ще се вижда, че кредитополучателят, примерно, е мъж на еди-каква си възраст, с такова и такова образование и професия. Това е информацията, която има и оригинаторът, и въз основа на нея инвеститорът ще трябва да вземе своето решение.
Две платформи за peer-to-peer финансиране, зад които стоят български инвеститори, стартират това лято.

Конкуренцията между банките в България е нещо, което инстинктивно ограничаваме до съревнование между 27 играчи. Реално обаче макар и не под това име запазено само за лицензираните от БНБ институции, на този пазар са се настанили и други участници, които искат да отхапят своя залък от него. Сам по себе си никой от тях не е голям, но като комбинация от бройка и бързина съвкупно те са способни да нанесат съществен удар на традиционните играчи в сектора. И ако в България тази битка между банковите Голиати и Давиди тепърва се усеща, на развитите пазари вече дори и банкови гиганти с многомилиардни баланси подготвят стратегии за противодействие срещу компанийки, стартирали в гараж от няколко младежи с два-три лаптопа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Само финтех компании могат да разбият банковия картел в България. Правителството е зависимо и се е компрометирало, а регулатори като БНБ и КФН се видя, че са зависими и неефективни покрай КТБто. Успех!

  • 2
    kokoto2 avatar :-|
    kokoto2

    "В договорите ни с всеки от оригинаторите ние ще ги задължаваме да задържат висок процент от кредитите, да не се освобождават изцяло от тях, което е стимул да менажират кредита правилно."

    Освен това трябва да сложат и инвеститора пръв на опашката ако се стигне до продажба на обезпечението. В противен случай оригинатора като се набута някой лош кредит, ще продаде половината на балъците и ще загуби два пъти по малко пари.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Финансите не са таксита и хотели. Peer-to-peer финансиране е опасно и неслучайно фирмите, които дават кредити извън финансовия пазар правят много стриктно проучване на кредитополучателите си. Един българин с ниска финансова култура може да изгори моментално. При всяко разрастване на подобни услуги ще има тарикати, които на принципа на пирамидите ще окупират новия пазар.

    Банките, при цялата им корумпираност и алчност, са незаменими в две функции. Те размиват както ризка, така и срочността на кредитите си между своите вложители. Това значи, че като си сложиш парите в депозит, ти можеш да си го изтеглиш по всяко време, а когато фалира фирма, не си губиш парите. Отговорността се носи от банката (ако не фалира, но пак има фондове, които носят отговорност в такива случаи). При peer-to-peer, парите са обвързани с кредита, а фалита води до директни негативни последици за вложението ти. Подобна практика е дори по-рискова от неликвидната ни фондова борса с нейния присъщ слаб надзор.

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "Molotov":

    Съгласен съм, че банките са опасни, но peer-to-peer не е алтернатива. Трябва да се включи диверсификация на риска, иначе пирамидите са неизбежни при липса на регулация.

  • 5
    Stabilnost avatar :-P

    Мда - всеки, който даде подобен он-лайн заем би бил меко казано иди.от


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK