Друга популярна такса от новите е "кредит у дома". Различните й варианти включват посещение на кредитен консултант на адрес при потребителя и ежеседмични или ежемесечни визити за събиране на вноските "на крака". Разбира се, срещу допълнително заплащане за услугата. Като ответна реакция на подобни практики, които по обясними причини не се приемат радушно от потребителите, много дружества акцентират в рекламите си, че вноските по кредитите при тях могат да се правят електронно, тоест срещу разход от няколко стотинки.

Сред нововъведенията на пазара е таксата за издаване на удостоверение, че лицето няма задължения, таксата за предоговаряне и преструктуриране на кредита, както и таксата за отлагане на погасителните вноски, ако клиентът изпадне в затруднение. Стигне ли се дотам, за негова сметка започват да се трупат разходи за уведомителни писма и телефонни разговори. При преглед на общите условия на фирмите като често срещано се набива на очи и това, че при предсрочно погасяване на заема се дължат на първо място всички начислени за срока на договора такси и лихви и едва след това може да се пристъпи към изплащане на главницата. Потребител, сблъскал се с такава ситуация, разказа пред "Капитал", че фирма за бързи заеми не му е позволила да погаси предсрочно заема си, като внесе цялата сума наведнъж. Имало ограничение в сумата, която може да се погаси за един календарен месец.

Как се преследват нарушенията

Доколко подобни практики са допустими, КЗП е проверявал многократно след влизането в сила на законовите промени, и то не само по сигнали от потребители. "Ние имаме функцията да контролираме дейността на дружествата за бързи кредити по отношение наличието на неравноправни клаузи в договорите с общи условия и на нелоялни търговски практики", обясни Димитър Маргаритов, председател на комисията, в писмен отговор на изпратените от редакцията въпроси. Като пример за неравноправна клауза той посочва заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, на каквито заемодателят няма право по закон. Такива са при просрочие, за изготвяне на напомнително писмо или нотариална покана.

Друга засичана като недопустима клауза е възможността на заемодателя да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че потребителят има непогасени задължения по други свои правоотношения с трети лица, макар да е изправна страна по договора за кредит. Неравноправна е и клаузата, с която при основателно обявяване на заема за предсрочно изискуем, кредиторът изисква всички лихви и такси до края на договора. "По закон в подобни случаи търговецът има право да претендира само главницата и дължимите до момента на обявяване на предсрочна изискуемост на заема лихви", твърди Маргаритов и продължава: "Друга установена от нас неравноправна клауза гласи, че ако датата на падеж съвпада с официален празничен или неработен ден, то за дата на падежа се счита последният работен ден преди почивния. Според Закона за задълженията и договорите, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден".

Примерът за най-често срещана нелоялна практика е непредоставянето на задължителната по закон предварителна информация по основните параметри на заема, например крайната цена, погасителния план и годишния процент на разходите (ГПР). "Тези параметри на кредита са в основата на вземане на решение от страна на потребителя и е задължено той да бъде информиран за тях, преди да подпише договора. В един от случаите установихме, че небанковата институция предоставя част от тези данни едва след подписване и одобрение на съответния кредит. Това не позволява на кредитополучателя да сравни различните налични предложения за потребителски кредит и да вземе информирано решение за сключване на своя договор", разказа председателят на КЗП.

Макар да изглеждат като многобройни, казусите с фирми за бързи кредити далеч не са били най-честите, с които се е занимавала институцията през последната година. При повече от 20 хил. жалби, едва 2% са били срещу фирми от сектора, показват данните на регулатора. Заведените през него колективни искове срещу дружества за бързи кредити са едва шест, а причината да са толкова малко е, че, заплашени от подобни действия, търговците отстраняват доброволно и в срок установените нарушения.

Нищо неочаквано

Въвеждането на непазарна мярка с таван на цените бе повод за критики още преди залагането й в закона. Предизборно настроените депутати обаче отказаха да се вслушат в тях и гласуваха промените, без да се оцени възможният ефект от решението им. Две години по-късно той съвсем очаквано не е добър за потребителите.

"Административното нормиране на ГПР в условия на пазарна икономика и конкурентна среда, вместо да създаде по-добри условия за потребителите, доведе до по-усложнени и по-трудно разбираеми предложения. Потребителите трудно се ориентират в новата среда", е изводът от изследването по поръчка на "Асоциацията за отговорно небанково кредитиране". Друго заключение е, че потребителите продължават да се жалват от същите лоши практики, главно свързани с изпадането в просрочие, известни и преди влизането на закона в сила, което доказва, че законът в този му вид не донесе на потребителите допълнителна защита.

"На пръв поглед това може да изглежда като стъпка в правилната посока, но реално въпросният закон въведе хаос на пазара. Още при обсъждането на закона ние сигнализирахме, че той не решава нито един, а създава множество проблеми за потребителите, но в предизборна среда гласът на бизнеса не бе чут. Да не говорим, че като се ограничава и се създават проблеми пред легалния бизнес, бухалките отново изпълзяха", коментират от асоциацията, в която членуват 8 от близо 160 компании в сектора. Въпреки че представлява толкова малка част от пазара и на практика го разделя на "отговорно" и "безотговорно" кредитиращ, тя е една от двете легитимни организации, които се опитват да бранят интересите на гилдията. Другата е "Българската асоциация за потребителски кредит", основана от по-големите играчи на пазара като БНП "Париба Лични финанси", "Уникредит кънсюмер файненсинг" и "Провидент", чийто изпълнителен директор Атила Хорват е и председател на организацията. От там също отчитат, че таванът на ГПР е направил по-трудно за потребителите да сравняват офертите на различните компании. "Вътрешната саморегулация в индустрията е най-добрата защита на потребителите, а не таванът на ГПР", коментира пред "Капитал" Атила Хорват.

Той настоява, че след законовите промени дружествата са се разделили на два отбора - в единия залагат на допълнителните такси и услуги, които да им компенсират потенциалната загуба на доход, а в другия са компаниите, които кредитират както и преди, но са затегнали критериите за по-рисковите клиенти. Това означава, че когато дойде такъв и поиска 400 лв., може да не бъде одобрен за цялата сума или да получи отказ. Идеята е, че допускайки по-малко лоши кредити в портфейла, затягайки вратата пред най-рисковите потребители, дружествата ще останат на печалба.

За пренастройване на скоринг моделите, по които се преценява рискът на клиентите, говори и друг представител на сектора, който предпочита да не бъде споменаван с име. Той обяснява, че по-прецизното кредитиране дава възможност за намаляване на загубите, които съпътстват бизнеса и които досега са се абсорбирали от по-високите лихви. "Така работи пазарът, че всички гледат да изкарат 25 - 30% на парите, които имат. Тоест ти, ако даваш на 100% лихва, имаш 50% разходи, 20% лоши кредити, 30% остават за теб." Лошите кредити също не се отписват на 100%, защото при продажба на колекторска агенция цените били около 10% от номинала на вземането, а освен това съдебните изпълнители успяват да постигнат успехи в събираемостта.

Затягането на условията обаче води до затваряне на официалния кредитен пазар за голяма група от потребителите. Според данните на МВР през последните пет години лихварството затихва с намаляване на престъпленията, които могат да се квалифицират по този начин, от над 80 през 2011 г. до разкрити под 30 такива случая за миналата година, с нанесени щети за половин милион лева. Като се има предвид колко много въпроси има към статистиката на полицията обаче, дали да вярваме повече на нея, или на пазарната логика?