Александър Грилихес, Frontex International

На практика процесът по събиране на дребни вземания опира до евентуално запориране на банкови сметки и на трудово възнаграждение. През 2016 г. това може да става бързо, евтино и ефективно. В същото време нормативната рамка, по която се работи, е такава, че в процедурата се включват адвокати, съдебни изпълнители, оценители, чиито услуги струват скъпо и значително влияят върху размера на задължението.

В развитите страни по този проблем се работи превантивно. Почти навсякъде съществуват кредитни регистри, които дават всеобхватна информация за финансовото състояние на индивида - не само задълженията му към финансови институции, но и към ютилити компании, мобилни оператори. В Холандия всяка кредитна институция, преди да отпусне заем, е длъжна да провери в този регистър клиента, който кандидатства за финансиране, и да пресметне дали след вноската, с която ще погасява новия заем, поне 50% от общия доход, който получава, ще остане на негово разположение за покриване на основни жизнени нужди. С други думи, държавата казва на фирмите - кредитирайте колкото си искате, но ние имаме ангажимента да не допускаме свръхзадлъжнялост на населението. И това е супервисша форма на грижа, която обаче изисква дълга подготовка и дебат в обществото.

Когато има такъв кредитен регистър, най-нормалното нещо е да се грижиш да поддържаш добър статус, защото той ти отваря вратите към много неща. В противен случай изпадаш от официалната икономика. Това също е проблем за България - че хората имат алтернатива на легалното получаване на доходи и работа. Така че системата би могла да заработи според естествената икономическа логика - тези, които са недобросъвестни, изпадат от системата; тези, които са добросъвестни, растат и се развиват. Ако имаш проблем - имаш възможност да го решиш; ако имаш мечта, можеш да я сбъднеш.

Георги Дичев, Председател на Камарата на частните съдебни изпълнители

За такива малки задължения би могло да се помисли за промяна в процедурата, която да избегне съдебната фаза, защото тя е тази, която оскъпява процеса. Вместо нея би могло да се въведе практика по предявяване на претенциите пред частен съдебен изпълнител, който доброволно, чрез покани да търси начини за удовлетворяване на претенциите между страните. Подобна практика има въведена в много държави, главно покрай задълженията за комунални услуги. Така е в Сърбия и Македония например. Смятам, че един такъв процес би бил в интерес както на бизнеса, така и на потребителите.

Димитър Влаевски, адвокат, Shoenherr:

Съдебната практика не допуска лихви, които са над три пъти от законната лихва при необезпечени кредити и над два пъти от обезпечените. (Законната лихва е равна на сбора от основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ + 10%, или около 11% - бел. ред.). Когато по такъв казус се образува дело, обикновено се стига до там, че съдът обявява задълженията над тези граници за нищожни и недължими, тъй като се приема, че търговецът е нарушил добрите нрави спрямо потребителя. От друга страна, клиентите, които ползват бързи заеми, са по-рискови от бизнес гледна точка, така че фирмите имат своите основания да предлагат такива заеми при по-високи лихви от обичайните за банковия сектор.

По мои наблюдения големият проблем сред потребителите е, че не знаят, че има такава съдебна практика, и не търсят правата си, когато се стигне до принудително събиране на необслужвано задължение.

Аз мисля, че законодателството дава една прилична гаранция за защита на правата и интересите на потребителите и че не е необходимо нищо допълнително да се прави, стига институциите, които имат правомощия да осъществяват контрол, да действат навременно, бързо и да прилагат нужната строгост.

Атила Хорват, генерален директор на Провидент Файненшъл България

Компаниите са тук, за да разработват ефективен бизнес модел и да генерират печалба. Никой не иска в дългосрочен план да трупа загуби. Това обяснява стремежа да запазиш размера на дохода, който си имал досега. Някои компании реагираха на тавана на ГПР с въвеждането на нов тип услуги - застраховки, изискване за гаранция, такса, ако не можеш да осигуриш такава, наказателна такса (default), която се начислява, когато кредитът е в просрочие, и така нататък. Други компании, сред които е и "Провидент", не въведоха такива допълнителни такси и услуги, а насочиха усилията си към намаляване на нивото на лошите кредити още в етапа преди да се отпусне заемът. Това означава по-задълбочено проучване на клиента, по-затегнати правила.

Това обаче затваря пътя към финансиране на някои групи клиенти и би могло да доведе до разрастване на неформалното кредитиране, което е в сивия сектор. Причината е, че търсенето съществува и го има във всеки сегмент от пазара - както при по-нискорисковите клиенти, така и при високорисковите. И ако няма удовлетворяване на това търсене, то рано или късно си намира друг начин.

Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП)

Икономическите оператори, които предоставят такъв тип кредити, се опитват да заобикалят закона. Успяват да отварят различни вратички, които ние с нашата контролна дейност затваряме, но така или иначе проблемът е принципен и той е в недостатъчно според мен добре обмислената законодателна рамка, която създава едни изкуствени бариери.

Когато говорим за бързи кредити, това е много рискова зона, тъй като потребителите, които прибягват до тях, по-скоро са от уязвими групи. Това са хора с по-лошо материално положение, които спешно се нуждаят от пари и понякога ги взимат, без да имат много ясна представа как ще ги върнат.

Именно поради това през 2010 г. в Закона за потребителския кредит бе въведено задължението към тези фирми да правят оценка на кредитоспособността на потребителя и когато установят, че той не би могъл да обслужва заема, да не му го отпускат, за да не изпада в свръхзадлъжнялост.

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Според мен няма такова нещо като недобра защита на потребителя. Защитата на потребителя е в договора. Той се сключва с ясното съзнание, че това са правата на потребителя, това са му ангажиментите и ако той не е доволен от тях, просто не сключва договор. Ако хората сключват договори, значи те или са съгласни с тези правила, или не ги разбират, или нямат друг избор. И в трите ситуации няма законова промяна, която може по някакъв начин да помогне.

Ако смятаме, че проблемът е в това, че компаниите лъжат потребителите, решението не е повече регулации, а във финансова грамотност и образованост на хората. Има начини финансите да се управляват по по-ефективен начин, колкото и да са малки.

Владислав Симов, изпълнителен директор на "Доместина"

Около 10% от служителите ни получават запори. Най-често те са от бързи кредити, от банки или комунални услуги и това никога не са единствените им задължения. В около 90% от случаите тези хора напускат и отиват да работят за кешови плащания. Масово отиват и в чужбина, където всичко е неофициално и съдия-изпълнителят нищо не може да им вземе.

Ние сме взискателни към хората, които наемаме. Търсенето на служители отнема време, в което влагаме ресурси и емоции, и той тъкмо влиза в ритъм и започва да носи бенефит за компанията и пристига запорно писмо за неговата заплата. Първо губя актив - човек. Второ това провокира разходи - търся нов човек. Трето - докато нямам този човек, изпускам клиенти.

Не бих казал, че хората, които взимат бързи кредити, се влияят от кризата, те са в криза постоянно. Това е бизнес тренд и някаква социална дисфункция - липсата на рефлекс как да си правиш сметката. Според мен е свързано и с някакво общо нещастие, което изживяват хората и намират утеха в материалното. Голяма част от задълженията са за покупка на айфони, таблети, лаптопи, телевизори и прочие.

Най-деликатното и най-тъжното е, че тези хора нямат никаква визия какво ще направят в бъдеще. Всички осъзнават, когато говорим с тях, че няма шанс времето да изчисти задълженията им, защото физическите лица не могат да фалират. Но по някакъв начин предпочитат да не мислят за това. Лошото е, че тези хора според мен са загубени за обществото и за икономиката. Те не се връщат обратно.