Какво става с банките в Европа и как ни засяга
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво става с банките в Европа и как ни засяга

Какво става с банките в Европа и как ни засяга

Най-важните въпроси около турбуленциите след Brexit и ефектите им тук

Николай Стоянов
21601 прочитания

© Reuters


След като Великобритания гласува на референдума за напускане на Европейския съюз, на борсите най-спадащите акции са тези на банките. Това обаче далеч не опира само да британските финансови институции, а обхваща практически целия континент, като особено силен е натискът над италианските банки. В България близо три четвърти от банковия сектор е собственост на европейски финансови групи и затова и за българските вложители и кредитополучатели са важни въпросите какво се случва и как ги засяга. Ето и отговорите на най-важните от тях:

Защо падат акциите на италианските банки?

Проблемите на сектора в Италия са далеч от преди Brexit. Той се счита за един от най-уязвимите заради високите нива на лоши кредити. Докато в предходните години банките в много страни бяха спасени от правителствата им, в Италия това бе отложено - заради липсата на непосредствена заплаха и заради слабите държавни финанси, които изглеждаха по-съществен и неотложен проблем. Дори и преди сътресенията около гласуването на 23 юни имаше очаквания на пазарите, че италианските банки ще трябва да набират капитал, за да покриват загуби. След Brexit стана ясно, че това много трудно ще стане пазарно и вероятно ще се наложи подкрепа от държавата.

Ако ще има помощ от държавата, какво е толкова страшно?

Проблемът е, че от началото на тази година в Европа има нови задължителни за всички страни банкови правила. Те най-общо гласят, че преди да бъдат използвани пари на данъкоплатците, трябва акционерите и практически всички кредитори извън гарантираните депозанти (до 100 хил. евро) да понесат загуби. Проблемът в Италия е, че в тази графа попадат и много домакинства, които са купували банкови облигации. В края на миналата година италианското правителство приложи тези т.нар bail-in клаузи по отношение на четири малки и това предизвика протести на клиенти. Страховете са, че ако това се случи с големите банки, недоволството ще доведе до банкова паника и масови тегления, ще събори правителството и може да доведе на власт популисти и националисти.

Какво е решението

Италия лобира за еднократно суспендиране на правилата, за да си разчисти къщата. В Брюксел обаче не са склонни да подкопаят доверието в трудно политически изкования банков съюз, като допуснат нарушения при първата криза. В правилата има и разтегливи понятия кога те могат да се заобиколят като изключителни събития или при потенциално надвишаващи загуби за обществото. Доказването им обаче ще е трудно, а ако то мине, после ще е много по-трудно да се отказва на други желаещи да спасяват банки.

Какви тогава са проблемите с банките в другите страни?

Всеки е нещастен посвоему. Deutsche bank отчете най-голямата банкова загуба в света за 2015 г. Освен това балансът и е приеман (вече и в официален доклад на МВФ) за най-рисковия в света с експозиция към деривати за над 50 трлн. евро, надвишаваща няколко пъти БВП на ЕС. Естествено повечето от тези експозиции се нетират и тя не може да отчете такива загуби, но никой не е сигурен доколко използваните модели са устойчиви. Освен това и при нея и при други като испанската Santander тежат притесненията около бизнеса им в Лондон. В други периферни страни като Гърция и Португалия пък има опасения от психологическа зараза при евентуално падане на доминото в Италия. Както и че ЕС този път ще има по-малко възможност и желание да помага при нужда.

Кога ще има повече яснота какво следва?

В момента ЕЦБ, която надзирава най-големите банки в еврозоната от 2015 г., провежда стрес-тестове. Техните резултати трябва да бъдат публикувани в края на юли и тогава е много вероятно да се появят официални дупки и да се наложи някои банки да бъдат рекапитализирани. Това може да ускори вземането на тежки политически решения.

Как се отразява тази нестабилност в България?

Повечето от големите банки в България са дъщерни на европейски. Най-голямата кредитна институция в страната, Уникредит Булбанк, е собственост на лидера в Италия. Като цялостна експозиция и банките с гръцка собственост също са големи - с три банки в топ 10. Това звучи притеснително, но като цяло българският банков сектор се приема за изолиран от външни влияния и спадовете на акциите на собствениците им (виж графиката) не значат нещо особено. От три години местните банки практически напълно се финансират от местни депозити, не разчитат на ликвидност от централите си и дори са нетен кредитор на света. Освен това те практически не ползват финансиране от капиталовите пазари. Показателно е например, че дни след обявяването на Brexit S&P повиши рейтинга на ОББ, като основните аргументи бяха именно, че банката е изолирана от гръцкия си собственик National Bank of Greece в максимална степен и вече не носи неговия риск.

Последните данни към май не показват отлив на депозити, ликвидността на ниво система е изключително висока и индикациите не са за притеснение и съхранение на ресурс на всяка цена, като поне няколко банки са по-скоро агресивни в кредитирането.

Какво може да стане при изостряне на проблемите?

Няма причини, ако някоя от европейските банкови групи изпита по-сериозни ликвидни турбуленции, проблемите да се пренесат пряко тук. По-вероятно е в такъв случай дъщерни банки в Централна и Източна Европа да бъдат продавани, тъй като дори да може да се изнесе ликвидност (БНБ и другите регионални централни банки вероятно ще парират такива опити), тя ще е капка в морето. Разбира се, при новини, че някоя банкова група е пред непреодолими проблеми, не е изключено да има психологическа реакция на тегления и от дъщерните й банки из региона. А при банкова криза, обхващаща големи части от континента, няма как да има изолирани държави. Тук е работа на правителствата и властите да успеят да вдъхнат доверие и да минимализират щетите.

Критичен момент в България е, че тези сътресения съвпадат с проверките на качеството на активите и стрес-тестовете в българските банки, които се очаква да бъдат обявени на 13 август. Така има риск от наслагване на негативни новини. Същевременно, ако след тази дата резултатите са добри и идентифицираните проблеми са адресирани адекватно, сериозна част от притесненията ще отпаднат. За България важат същите правила като за Италия и капиталовата подкрепа може да дойде само след загуби на акционери и инвеститори, но за щастие при неразвития пазар тук това не засяга българските домакинства.

След като Великобритания гласува на референдума за напускане на Европейския съюз, на борсите най-спадащите акции са тези на банките. Това обаче далеч не опира само да британските финансови институции, а обхваща практически целия континент, като особено силен е натискът над италианските банки. В България близо три четвърти от банковия сектор е собственост на европейски финансови групи и затова и за българските вложители и кредитополучатели са важни въпросите какво се случва и как ги засяга. Ето и отговорите на най-важните от тях:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    Добре би било заглавието на статията да се промени така:

    Какво става с банките в Европа и как ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА С ТЯХ, ни засяга?

  • 2
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    Какво става с банките в Европа и как СЛУЧВАЩОТО СЕ С ТЯХ ни засяга?

    Ето още един вариант, ако първият не ви допада...

  • 3
    corona avatar :-|
    corona

    Италианските банки държат лоши кредити за над 350 милиарда евро!!!!!!
    Това е огромна сума, след кризата през 2008 италианските хитреци не оздравиха банките си чрез реформи а продължиха по старому. Сега лъсна
    отчайващото им състояние. Сега отново ще искат помощ от ЕС, ами след като бе разрешено на маляките, италианците и те искат така. ЕЦБ ще направи отстъпки, това е моята прогноза, въпреки че е против новоприетите правила. И така банкстерите ще продължат с безобразията си докато настъпи пълен срив на световната финансова система. Не може до безкрай да се създават "виртуални пари" които нямат никакво покритие. В един момент пирамидата ще рухне.

  • 10
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Крайно време е за спирането на сляпата концентрация в банковия сектор. Трябва да се помисли за система, в която банките остават достатъчно много, за да се гарантира стабилност. Ако ДБ може да държи портфейл от деривати по-висок от БВП на ЕС, трябва да си помислим сериозно какво ще значи фалит на подобна институция.

    Драги служители на капитал,
    след като направихте "почти непробиваема" система за таксуване на читателите си, време е да сложите елементарна броячка на главните букви на латиница в съобщенията си. Над 20 главни букви на латиница - автоматично триене на коментара за спам! Трудно ли е?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK