Светлата и тъмната страна на бързите кредити
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Светлата и тъмната страна на бързите кредити

Светлата и тъмната страна на бързите кредити

Секторът на небанковото кредитиране расте. Зад това обаче стои социален проблем.

Зорница Стоилова, Гергана Михайлова
35769 прочитания

Може да ги видите по кошчета за боклук, по спирки, на задните седалки на такситата, в градския транспорт. Висят на табелки по улиците, влизат на листовки в пощите, заливат рекламните спотове в телевизиите. Бързите кредити са навсякъде. Искате телевизор, лаптоп или почивка на морето? Имате болен роднина? Те са тук, готови да раздават - без много въпроси, без бавене.

Някога изцяло в тъмната част от икономиката, доминиран от хора с бухалки и тъмни очила, бизнесът с пари назаем днес изглежда различно. За две десетилетия той се поизчисти от безскрупулните лихвари и техните нискочели събирачи на дългове и сега лицето на индустрията са предприемачи с бели якички. Те инвестират много в този бизнес и искат да го превърнат от просто лихварство в нещо средно между технологична услуга и иновативен финансов продукт. Резултатът е толкова впечатляващ, че започва да притеснява банките: докато тяхното потребителско кредитиране стагнира, бързите заеми растат с по 5% годишно и вече са покрили търсене за близо 2.3 млрд. лв.

Това е добра новина за бизнеса и за онези, които ползват услугите му. Има все още огромен брой хора, които не могат да получат банкови кредити, но които имат нужда от средства. Но този бизнес има и тъмна страна. И тя не е финансова, а социална. А в дъното й е не алчността на светлите компании, а ниската образованост на част от населението.

Опитите за регулация на сектора не могат да защитят всички потребители - хората, които прибягват до такъв тип финансиране, често са в нужда, а има твърде много легални начини, по които един кредитор може да се възползва от това. Веднъж попаднали във водовъртежа на заемите, длъжниците откриват, че при всяка грешна стъпка бързите кредити имат хищническото свойство да се увеличават бързо и неумолимо. Тъй като няма легален начин, по който физическо лице да може да се освободи от непосилни задължения, единственият изход за мнозина е изпадането в нелегалност: работа в сивата икономика, доходи на тъмно и планиране ден за ден. Работодатели, които имат преки наблюдения върху случващото се, предупреждават, че проблемът е масов и засяга не само бедни и малограмотни, но все по-често млади хора, за които това се превръща в спирачка за по-нататъшното развитие.

Най-тежко е изтръгването от съвсем тъмните лихвари, които все още съществуват, но измерването на бизнеса им е невъзможно. При светлите представители на сектора подборът най-вероятно ще се подобри, а лихвите могат да паднат. Но дори да е така, ръстът на бързите кредити показва, че огромна част от населението е извън обхвата на банките, а това е проблем, който ще преследва икономиката години напред. А ако също така голяма част от хората са финансово неграмотни, т.е. не могат да разбират договорите, които подписват, или условията, с които се обвързват, никакви регулации няма да ни спасят от блатото на затъналите длъжници, което ще поглъща още и още хора.

Глава I

Един все по-добър бизнес

Пазарът на бързи кредити в България се движи от около 160 фирми, като броят им не намаля, въпреки че преди две години изискванията към тях бяха повишени и вместо 250 хил. лв. начален капитал вече са нужни поне 1 млн. лв. Конкуренцията в сектора остана жестока и след забраната да искат над 50% лихва за услугите си. За това спомогнаха различните начини за заобикаляне на правилата - къде с легални, къде със сенчести практики (виж текста "Правило, вратичка, правило, вратичка")

Сред играчите има и чужди, и български компании; и такива, които предлагат заем до заплата, и дружества, които отпускат по-дългосрочни ипотечни кредити. При цялото разнообразие има нещо, по което всички в този бизнес си приличат, и то е, че много гъвкаво следват потребителите и успяват да запълнят вакуума между нуждите им и онова, което предлагат банките. Те са тромави - все пак кредитират с чужди пари, оставени при тях като депозити. В същото време фирмите за бързи заеми рискуват собствения и привлечения капитал и затова са по-разтоварени откъм регулации. А заради удобствата, които предлагат, и по-голямата несигурност, с която се нагърбват, нормално е да изискват по-висока цена за парите си.

От тези 160 големите са няколко. Погледнато през техните резултати, бързите кредити са печеливш бизнес с растящи приходи и печалби (виж таблицата "Най-големите играчи"). Обемите му се разрастват с по 5% на година според статистиката на Българската народна банка (БНБ), като от 1.8 млрд. лв. през 2012 г. вземанията на дружествата в сектора са нараснали до над 2.2 млрд. лв. в края на март тази година (виж графиката "Потребителите теглят все повече бързи заеми"). Зад този ръст обаче не седи само инициативността на фирмите - и банките са отчаяни да кредитират, но далеч не могат да се похвалят с такъв успех.

Доходи на тъмно, кредити на светло

Една от възможните причина за това е, че има маса от потенциални клиенти, които в случай на нужда от пари нямат достъп до банките и единствената им алтернатива са небанковите институции. Кредитният бум от 2006-2007 г., издут благодарение на масовото увлечение на потребителите към лесните пари, и последвалият финансов колапс от 2008 г., който пък се превърна във фабрика за лоши длъжници, сложиха черен печат върху доста банкови паспорти. От БНБ не помогнаха да изясним това, като не отговориха на простичкия въпрос на "Капитал" дали има увеличение в броя на лицата, за които Централният кредитен регистър вади справката "лош платец". Но е факт, че с такова досие човек няма как да получи кредит от банка, докато за дружествата за бързи кредити подобна щампа не е спирачка.

Другото очевидно обяснение защо опашката от клиенти не е пред банките, а пред конкурентите им въпреки многократно по-високата цена, е, че в България все още има голям сив сектор на икономиката. Заетите в него не могат да декларират нужния доход, за да получат евтин заем. Потвърждение на хипотезата дава изследване на Световната банка за финансовото изключване. То показва, че България е несравнимо назад спрямо Германия например, където почти всеки жител има банкова сметка и достъп до традиционно кредитиране (виж таблицата "Финансовото изключване и неговите измерения").

"Бизнесът на бързите кредити расте, защото има търсене, клиентите вече познават този пазар, компаниите, продуктите и имат повече доверие", помага в разнищването на въпроса Атила Хорват, който е изпълнителен директор на "Провидент Файненшъл България" и председател на "Българската асоциация за потребителски кредит", която обединява най-големите играчи в сектора. Като професионалист, който има наблюдения върху европейския пазар, Хорват обръща внимание върху следния детайл: "Специфичното за пазара в България е, че има много клиенти, чиито доходи не са изцяло на светло и това донякъде ги ограничава от банково финансиране. Като имаме предвид, че броят на населението не се увеличава, а икономиката слабо се подобрява, не бих казал, че за растежа на нашия бизнес допринася толкова това, че имаме повече потенциални клиенти на пазара".

От другото обединение на фирмите в бранша, "Асоциацията за отговорно небанково кредитиране" (АОНК), което има 8 компании, са по-предпазливи и виждат повече причини за ръста в сектора: "Профилът на нашите потребители показва, че в по-голямата си част те напълно отговарят на условията за банков кредит. В полза на потребителите ние и банковият сектор взаимно се допълваме. Кредитите, които предоставяме, като срок и като размер, не са във фокуса на интерес на банките. Ние сме търсени, защото отговаряме на определени потребителски очаквания за бързина и минимален документооборот." И още: "Това се дължи както на все по-доброто познаване на потребителите ни, съответно на избягване на недобросъвестните, така и на гъвкав подход при моментни проблеми, възникнали при добросъвестни клиенти. Разбира се, има отражение и динамичното управление на кредитните ни портфейли."

По-малко лоши заеми или по-добро управление?

Фотограф: Надежда Чипева

Последното изречение от горното становище е много съществено, защото насочва вниманието към друг важен момент - докато расте, при това със завиден темп, кредитирането през фирмите за бързи заеми не произвежда по-голям брой лоши длъжници. Напротив. Статистиката на БНБ отчита, че от над 30% към декември 2013 г. в момента просрочените заеми са малко над 20%, което е съизмеримо и с нивото на лошите кредити в банките.

До някаква степен това се постига с регулярни продажби на портфейли от лоши вземания. Наблюденията на колекторските агенции са, че дружествата за бързи кредити формират около 10% от пазара на продадени задължения към кредитни институции. Като се има предвид, че от януари до март бяха продадени дългове за 350 млн. лв., то скоростта, с която бързите заеми чистят портфейлите, е приблизително 35 млн. лв. на тримесечие. Според Нина Станчева от "Агенцията за събиране на вземания" от две години насам дружествата в сектора са променили политиките си по отношение на управлението на непогасените кредити. "Тенденцията е за продажба на по-ранен етап, както и по-често. Сделки за продажба на просрочени вземания се извършват на цени между 3 до 30%. Конкретната цена зависи от много фактори - кой е продавачът, групата забавени дългове, в която попада предлаганият кредитен портфейл, кога последно са плащали длъжниците, каква е общата дължима сума към момента на продажбата, условията по самите договори за заем и др. Всеки пакет се оценява индивидуално и се дава конкретна цена за него", дава детайли Станчева.

Има и други причини за спада, смята тя. "Необслужваните задължения по тези заеми намаляват - и в абсолютна стойност, и като процент от общия портфейл. От една страна, домакинствата в страната подобряват платежоспособността си, а от друга, фирмите, отпускащи небанковите заеми, подобряват управлението на кредитния си риск и събират по-успешно вземанията си."

Атила Хорват от "Провидент" е съгласен с констатацията: "Причините за намалението на процента лоши заеми са, че хората имат малко повече доходи, платени са по-добре, успяват да връщат кредитите си навреме. Освен това компаниите кредитират по-внимателно." Хорват не отрича, че част от причината е продажбата на портфейли с лоши вземания. "Моето наблюдение обаче е, че дори и без тези продажби нивото на лошите кредити като цяло се свива", смята той.

Глава II

От другата страна на кредита

Не такива обаче са отзивите от частните съдебни изпълнители, при които достигат най-тежките случаи с лошите длъжници. "Все същият обем работа пристига при нас. Не виждам някаква промяна преди и след регулацията", коментира Стоян Якимов, когото потърсихме с въпрос дали последното затягане на регулацията върху бързите кредити е довело до намаление на изпълнителните дела.

Всъщност стигне ли се дотам, се сбъдва онзи най-неприятен сценарий, при който взел 300 лв., се оказваш с дълг от хиляда. "Причината да нараства неимоверно сумата на задължението е, че когато то не бъде платено заедно с договорената лихва и такси, кредиторът се обръща към съда, плаща държавна такса, евентуално ползва услугите на юрисконсулт или адвокат, които се заплащат по тарифа. Стигне ли се до ЧСИ, отново има адвокатско или юрисконсултско възнаграждение плюс такса за съдебен изпълнител и така накрая потребителят плаща много повече, отколкото е взел", обяснява Якимов (виж графиката "Как расте един дълг от 1000 лв."). Той обяснява, че няма нищо по-особено в събирането на дългове с едно такова изпълнително производство, сравнено със събирането на неплатени сметки за парно или GSM: "Най-вече се използват запори върху трудовите възнаграждения. Може и да има отделни случаи, но като цяло никой не тръгва да продава жилището на длъжника за задължение от 500 лв.".

Частният съдебен изпълнител има и едно тревожно наблюдение: "Натъквали сме се на всякакви случаи. Някой път наистина се чудя как са отпуснати тези кредити, но фирмите явно имат своите основания. Има случаи и на хора, които стават професионални длъжници - ползват заеми от различни институции, влизат в спирала." Това, за което говори юристът, се случва дори и след като парламентът въведе непазарна мярка с ограничение на цената на бързите кредити до 50% като годишен процент на разходите (ГПР).

Наблюденията на тези, които се занимават с подобни задължения, показват, че липсата на елементарни познания за финансите върви ръка за ръка и с липсата на елементарни правни познания. Първосигнална реакция на длъжниците е да сменят квартира, за да не бъдат намерени на адреса, който са дали пред фирмата за бързи кредити. Само че, когато не бъдат открити, включително от призовкарите на съда, тези хора не знаят, че срещу тях се водят дела, съответно не се явяват на заседанията да защитят интереса си и почти задължително ги губят. А с това се сдобиват с допълнителни, още по-високи разноски (виж текста "Практики на затъването").

Хроника на един срив

В офиса на независимата консултантка по лични финанси Росица Денева все по-често пристигат хора, които търсят начини да се справят със свръхзадлъжнялостта си. "Това, което наблюдавам, е, че хората ползват краткосрочни кредити за дългосрочни цели и това в един момент срива техния бюджет. Получава се спираловидно влизане в дълг - човек, който не може да погаси веднага кредита си, взима друг за дадена вноска или за да покрие нов разход", дава пример тя. Според нея една голяма част от потребителите не разбират продуктите, не умеят да управляват финансите си и потребяват повече, отколкото могат да си позволят.

Рекордният й казус са клиенти с 25 бързи кредита при доход от 500 лева и месечни вноски по всички задължения около 2500 лева. Това - въпреки задължението по закон да се оценява способността на потребителя да връща заема. Росица Денева обяснява, че често при нея се озовават хора, които ползват тези продукти, за да покриват разходи за здраве. "Ако дойдат при мен предварително, бих ги посъветвала по-скоро да се обърнат към застраховка "Живот", която впоследствие може да покрие тези рискове, отколкото да тръгват директно към бърз кредит. Но хората не си правят бюджет и не подреждат приоритетите, за които харчат парите си", е наблюдението на финансовата консултантка. "Второто е лична психология", добавя тя, "когато човек е притиснат в ъгъла, той вижда само целта - парите, и не се замисля за последствията - дали ще може да ги върне след това".

Изследването на GFK България по поръчка на компанията за потребителско кредитиране Provident доказва много от тези теореми. Според него 27% от хората теглят заем от такива компании на всеки 1 до 6 месеца, сравнено с 13% в Европа. Основните причини също са показателни - ремонтът и извънредните разходи са по-високи като стойности от средното в Европа, но истинският пик е в други две области - образование и здравеопазване. Първото е по същество дългосрочна цел, финансирана с краткосрочен кредит с голяма лихва. На Запад студентските кредити са не само максимално разсрочени, но и с опция за започване на плащанията, когато студентът придобие доход над определена сума. Здравеопазването пък е другата дупка, където потъват парите на българите. Според изследване на Световната банка здравните разходи са основен риск за изпадане в бедност на голяма част от населението. Това е поради факта, че в България пациентите доплащат за лечение почти колкото дава здравната каса - 1.5 млрд. лв. на година.

В практиката на Росица Денева обаче често явление са и кредитите, теглени за телефони, почивки и дори абитуриентски празници. Цели 74% от хората в проучването смятат, че небанковите кредитори са важни, защото носят достъп до финансиране, а 78% - че те обясняват добре правилата си.

Притегателната сила на тъмната страна

Някои работодатели определено не биха се съгласили с тези изводи. За стартиращата компания за домашни помощници "Доместина" например пристигащите писма със запори на заплати са проблем, който обхваща около 10% от служителите й. Подобни числа докладват и фирми от транспортния и аутсорсинг бранша. "Голяма част от задълженията са за покупка на айфони, таблети, лаптопи, телевизори и прочие. Според мен е свързано с някакво общо нещастие, което изживяват хората и намират утеха в материалното", опитва се да си обясни явлението изпълнителният директор на компанията Владислав Симов.

На фона на глада за кадри в много индустрии, свръхзадлъжнялостта е пречка пред намирането и задържането на служители за редица компании. "В около 90% от случаите, тези хора напускат работа и отиват или в чужбина, или да работят за кешови плащания в България", казва Симов. "Ние сме взискателни към хората, които наемаме. Търсенето на служители отнема време, в което влагаме ресурси и емоции, и той тъкмо влиза в ритъм и започва да носи полза за компанията и пристига запорно писмо за неговата заплата. Първо губя актив - човек. Второ това провокира разходи - търся нов човек. Трето - докато нямам този човек, изпускам клиенти", обяснява той. Според него по този начин страда всяка компания, която е от светлата страна на икономиката, дава заплати и начислява осигуровки законно. "Лошото е, че тези хора според мен са загубени за обществото и за икономиката. Те не се връщат обратно и няма никаква адекватна държавна политика, дори и тромава, която да ги привлече", смята той.

Така социалният бумеранг, резултат от хазартно кредитиране и неумението на хората да управляват финансите си, рикошира не само върху самите длъжници (които спират да произвеждат БВП и данъци, а често и изпадат под линията на бедността), но и генерира загуби за легалната икономика и натоварва държавата, за която тези хора вече са в графата "трайно безработни".

Епилог

Път навън от блатото

Така се оказва, че сме изправени пред ситуация, в която зад историята на големия ръст на един сектор, стои икономическа и социална дилема. Казано накратко, в България има огромен брой хора, които нямат достъп до банково кредитиране, нямат базова финансова култура и в резултат на собствените си действия или в резултат на извънредни събития са заплашени от социално изключване. Въпросът е трябва ли да се прави нещо и какво.

От една страна, пазарът би трябвало да може да се регулира, а потреблението е хубаво нещо - това ще ви кажат банките и небанковите кредитори. Истината е, че както последните години показаха, пазарът не се регулира добре, ако разчита само на адекватността на хората. Те невинаги взимат рационални решения, особено когато са подтиквани от мощни сили, например рекламата (същото се случва и в политиката, както Брекзит доказа). А потреблението е добро, когато е устойчиво и не води до прекомерно задлъжняване. Ако нищо не бъде направено, ще се окажем в ситуация, в която все по-голяма част от хората е затънала в блатото на задължения, без изглед за изход. На един трудов пазар, където силата непрекъснато намалява, това е изключително неприятен ефект, а самите кредитори ще имат все по-малко възможности за развитие.

Наскоро в парламента се прокрадна един популистки проект на закон за личния фалит. Заимстващ идеята от развитите икономики, той бе зле скроен и криеше редица рискове. Решенията по-скоро трябва да се търсят първо другаде. Като начало компаниите наистина трябва да проверяват способността на получателите да обслужват кредитите си. Очевидно е, че в момента доста от тях не го правят, за което спомага и сивотата в доходите в страната. Когато никой не взима толкова, колкото твърдят документите, преценката става трудна.

Според Александър Грилихес, който ръководи колекторската компания "Фронтекс", по въпроса с хазартното кредитиране на уязвими групи от потребители е добре да се действа превантивно. Регистър, в който влизат всички задължения - както към финансови институции, така и към ютилити компании и мобилни оператори, би могъл да помогне на компаниите да преценяват по-добре доколко клиентът им е в риск да изпадне в свръхзадлъжнялост (виж текста "Бързи кредити: какво да се прави").

Друга идея, която е възможно да бъде прокарана паралелно с тази за регистъра, е на Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители. Според него може да се опрости системата за уреждане на такива малки по размер задължения така, че да не се стига до съдебната фаза, която оскъпява процеса. Това ще е от полза както за кредитора, така и за длъжника, ако целта е събиране на кредита. Изсветляването на доходите, което е труден и бавен процес, също безспорно ще придвижи много хора към по-устойчива почва.

Но като че ли ключово за бъдещето е финансовото образование. Преподаването на някаква базова култура на справянето с парични потоци трябва да влезе още в училищата, които в момента са отчайващо неадекватни в тази област. Както показват много случаи в съвременната ни история - от пирамидите на 90-те до съвременните такива (случаят с "популярната каса" в Дупница последните седмици), трудно е да се помогне на хора, които собственоръчно влизат в лоши сделки, защото не внимават със собствените си пари. Както примерите от политиката напоследък показват, критична маса от такива хора могат да влияят на бъдещето на всички ни.

Може да ги видите по кошчета за боклук, по спирки, на задните седалки на такситата, в градския транспорт. Висят на табелки по улиците, влизат на листовки в пощите, заливат рекламните спотове в телевизиите. Бързите кредити са навсякъде. Искате телевизор, лаптоп или почивка на морето? Имате болен роднина? Те са тук, готови да раздават - без много въпроси, без бавене.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Бамки, банкстъри, бързокредитни милионери и финансово неграмотни роби - дъ екосистем.

  • 2
    tww09306483 avatar :-|
    Petleshev

    "... Зад този ръст обаче не седи само инициативността на фирмите - и банките са отчаяни да кредитират, но далеч не могат да се похвалят с такъв успех ..."!

    Банките си намериха решение на проблема! Въведоха нови такси, а размера на старите вдигнаха няколко пъти! Даже не им трябват и кредитни инспектори... Лихвите по депозити клонят към нула, лихвите по кредити са 6, 7, 8 процента! Колкото закачат, толкова...!

  • 7
    ruslan avatar :-|

    ..............поизчисти от безскрупулните лихвари и техните нискочели събирачи на дългове...................

    От тях не се изчисти. Те "работят" за събирането.

  • 8
    ruslan avatar :-|

    До коментар [#5] от "ge0rg129ch1nk00v":

    И си прав и не си.

    Много хора стоят там и изплащат телефони, не услуги.
    И ги плащат златни.

  • 9
    ruslan avatar :-|

    ...............Светлата и тъмната страна на бързите кредити............

    Светлата изплаща тъмната.
    Бързо...както иска българина и без много такси...в началото.

    Таксите са убийствени за кредит до 5 000 лева.
    И това за БАНКИТЕ, не за "бързаците".
    С таксата ДНЕС в банка в БГ реалната лихва е 15%, че и +.
    Който иска да пита повече и да му обясня...имейл имам в профила си.
    Толкова е....каквото и да ви дрънкат в която и да е БГ банка.

  • 10
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Има и друг детайл. Нобеловият лауреат (за икономика, макар да е психолог) Канеман е доказал с експерименти, че повечето хора сме склонни да рискуваме повече, когато губим. Ако трябва да избираме между по-малка, но сигурна и по-голяма, но рискова печалба, повечето избираме сигурното. Ако обаче знаем, че сигурно губим (имаме 100 лв и избираме дали сигурно да загубим 5 или да рискуваме между 30 и 0), тогава повечето избираме по-големия риск.
    В ситуация на намаляващи доходи, загуба на активи, а оттам и социален статус, повечето хора са склонни да посягат към рисови схеми. Примерно да вземеш пари назаем и да играеш с тях комар/ лотария/ тото.
    Това важи не само за България. Навсякъде има опасност хора губещи статус да влязат в дългова спирала.
    Иначе аз имам впечатления от програми за микро-кредитиране в БиХ, където заемът е също с висока лихва, но винаги се прави някакъв план и има солидарно гарантиране - 4 жени гарантират заема на една.
    Т.е., високата (15-20% годишно) лихва при микро-кредитите сама по себе си не е толкова опасна, когато кредитът е за нещо все пак смислено, а и има социална група, която и подкрепя и контролира заемополучателя.
    В повечето случаи кредитите са за лечение, домашна техника, малък бизнес или земеделие.
    Иначе, като анекдот, знам и един интересен случай. Проститутка от Брчко взема кредит за да увеличи гърдите си. "Имаш ли бизнес план?" "Имам. Колежките с големи гърди вземат по 80-100, докато аз повече от 40-50 не мога да взема." Освен това, дамата има и "гарантори." След операцията редовно си прави вноските и погасява кредите. :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK