На 15 юли Комисията за финансов надзор (КФН) започва мащабни проверки на застрахователния и пенсионния сектор в страната, които освен това са и почти без аналог в Европа. Звучи заплашително, но насред лятното безвремие като че ли никой извън пряко замесените тесни специалисти не е особено заинтригуван, а дори в сектора няма особено изплашени, че може да не издържат тестовете. Резултатът от липсата на особен обществен и политически натиск досега е отлагането на упражнението с около шест месеца, нерешени въпроси буквално до самото начало и опасност от съдебни дела и като краен резултат - провал. А цената за всичко това се измерва в няколко милиона лева платени от проверяваните компании и още няколко от данъкоплатеца.

Причините за този организационен хаос са по няколко линии. Проверяваните сектори, съпоставени с банковия, са в пъти по-малки. Те са важни, но по малко по-косвен начин и при шокове там никой няма да загуби целите си спестявания веднага и няма опасност от паническо теглене, което да доведе до ликвидна криза. Вярно, от здравето им зависи дали ще е задоволителен размерът на допълнителните пенсии, но това е далеч в бъдещето. Застрахователите и пенсионните фондове са и големи инвеститори на капиталовия пазар и трусовете при тях допълнително биха го маргинализирали, но и това не е тема на обществения дневен ред. А разградената КФН, която функционира с намален състав (четири вместо пет члена), от който едва половината не са с изтекъл мандат, се занимава повече с вътрешни интриги като как председателят Стоян Мавродиев да се задържи по-дълго, въпреки че по закон вече трябваше да е сменен, и кой ще го наследи.

Всичко това притъпява публичния контрол и дори и колосални пропуски в процедурата на проверката бяха подминавани от правителството и парламента, като трябваше да се стигне до безпрецедентно остри критики от Брюксел, за да се решат поне част от проблемите преди старта. На този фон ще е истинско чудо, ако следващият ръководител на КФН съумее да сложи ред в бъркотията, наследена от Стоян Мавродиев, и в края на годината проверките на одиторите (виж интервютата с проверяващите най-голям брой застрахователи и пенсионни фондове) докажат сочените от експерти, медии и дори от Европейската комисия проблеми в сектора. А именно: инвестиции в свързани лица (за да финансират с публичен ресурс частни компании), надценяване на активите (за манипулиране на доходността) и подценяване на задълженията (за поддържане на по-ниски технически резерви в застраховането).

В гората от проблеми

Донякъде за първото отлагане на проверките, които трябваше да започнат през април, има обективни причини. България е втората страна в Европейския съюз след Румъния, която подлага застрахователните дружества на проверка на балансите и стрес тестове, и първата, която ще проверява качеството на активите на пенсионните фондове. Затова и няма готови и тествани методологии като при банките и те се изготвят от начало. Въпреки това трябва да се отчете и че КФН от самото начало, след като миналото лято й беше вменено задължението да направи проверките до средата на август 2016 г., се движеше няколко месеца зад БНБ, която успя да спази срока и след месец предстои да обяви резултатите. А за това, че по искане на Брюксел ще трябва да се правят тези упражнения, се знаеше още от началото на 2015 г., така че време за подготовка имаше.

Формално фалстартът беше обяснен с оскъдицата на одитори, които са свободни да поемат 27 пенсионни дружества и 53 застрахователя, и то в момент, когато се проверяват балансите на 22 банки. Друга причина бе влизането в сила на регламента Solvency II в застраховането от 1 януари, което допълнително усложни задачата, защото изисква съвсем нов подход в отчитането. Така компаниите получиха отсрочка, в която допълнително да подготвят балансите си, да нормализират оценките на активите си и да затворят опасни сделки. За разлика от банките при тях е доста по-възможно нещата да се разкрасят за моментната снимка към 30 юни 2016 г., която ще е отправна точка за проверките. И по информация от Централен депозитар това е и ставало - продажби на инвестиции в свързани лица седмицата преди фаталната дата и обратни покупки през следващата.

Друг проблем е, че въпреки отлагането се получи странна селекция от одитори. Големите имена в този бизнес прескочиха българския пазар въпреки двете покани, отправени от КФН, и очевидно доходоносното занятие. По неофициални данни тарифите са започвали от 80 хил. евро до над 250 хил. евро за дружество. В допълнение на това и малкото представители на т.нар. голяма четворка не получиха кой-знае какви задачи в проверките - масово поднадзорните лица се наредиха пред офисите на българските одитори от шортлистата и така се стигна до неравномерно разпределение на работата. Така например "РСМ България" спечели 15 от общо 37 застрахователя при първото разпределение, като освен тях прави проверките на 9 пенсионни фонда (на три от деветте управляващи дружества). Докато консултантът на БНБ Deloitte не сключи нито един договор.

Тази странна ситуация бе изтъкната и от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) в писмо до премиера Бойко Борисов от 7 юли, като поставяща под съмнение резултата от проверките. "Последните събития като несигурността около включването на надзора на групово ниво, подбора и назначаването на външни одитори и нивото на прозрачност по отношение на процеса на вземане на решения в КФН повдигат съмнения дали се движим в една посока", пише в сигнала, който ясно показва, че седмица преди старта диалогът между двете институции, водещи проверката, явно е бил прекъснат.

Промени в крачка

Методологията, изготвена от консултанта Ernst & Young, също е повод за притеснения, защото според немалко експерти тя не адресира основните проблеми или ги оставя като бележка под линия. Одитори коментират, че така разписани, правилата дават възможност на проверяващите да прилагат индивидуален подход, с което да замаскират проблеми. Има опасения и че форматът на справките, които ще се подават, би затруднил следващия анализ на данните.

Неяснотите са и на юридическо ниво. Със започването на процедурата сред проверяващи и проверявани няма яснота как констатации на одиторите, че липсва капитал и акционерите трябва да го набавят, ще се направят законово обвързващи. Един проблем, който бе решен на финалната права, е третирането на застрахователните групи, които се опитаха да си спестят упражнението, но неуспешно. "Евроинс", които бяха атакували процедурата в съда, заявиха, че се отказват от претенциите си, след като КФН излезе с тълкуване какво ще обхване проверката им. Буквално в последния момент, на 14 юли, бе решен и проблемът със застрахователите, които останаха без одитори при първия рунд на офертите. Те изпаднаха от листата на "РСМ България", който не успя да защити екипи за тях и КФН ги разпредели по други компании. Така "Асет иншурънс" ще се поеме от "Грант Торнтон", "ДаллБогг живот и здраве" ще се одитира от KPMG - Румъния, Mazars поемат "Европейска здравноосигурителна каса" и ЗК "Надежда", а полската Milliman ще влезе в "Синдикална взаимоспомагателна кооперация". Тънкият момент е, че този избор на проверяващи им е натрапен и компаниите могат да възразят срещу него в 14-дневен срок пред съда. Това няма да е основание за отлагане старта на проверките, но създава несигурност какво става, ако спечелят.

А най-голямата неяснота са следващите проверката стрес тестове, които въобще не са включени в методологията на Ernst & Young и ще струват още около 700 хиляди лева от бюджета. За тях предстои да се вкара законова добавка, КФН ще трябва тепърва да прави нова обществена поръчка за консултант, която може да бъде и обжалвана. Все неща, които може да торпилират графика, според който цялото упражнение трябва да приключи през декември.