Дългова еуфория за милиард
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дългова еуфория за милиард

Shutterstock

Дългова еуфория за милиард

Пазарът на просрочени задължения е в бум: сключените и задвижените тази година продажби доближават 1 млрд. лв.

Гергана Михайлова
14767 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Общо пет са големите портфейли от потребителски и корпоративни дългове, които ще бъдат продадени това лято
Темата накратко:

- Само за половин година пазарът на кредитни дългове достигна обемите си за цялата 2015 г. - 424 млн. лв.;

- Активните сделки в отпускарското лято са за повече от половин милиард лева, повечето банкови портфейли

- Освен класически прехвърляния на вземания вече се правят опити за дългосрочни партньорства на банки с колектори

- Развитието на пазара е добро за икономиката, защото отпушва кредитирането, захранва бизнеса и дисциплинира потребителите

"За събирането на изискуемите суми БАНКАТА има право по свой избор и преценка да предприеме други законосъобразни действия с цел погасяване на вземанията си по този договор." Под този текст, с известни вариации, се подписва всеки, който тегли заем или купува стоки на лизинг, с което се счита за предупреден, че ако не се издължи според погасителния план, банката може да запорира заплатата му, да тръгне да го съди, да разпродава имуществото му или направо да прехвърли цялата тази неприятна работа на друг. Допреди няколко години кредиторите правеха предимно първото, сами се опитваха да си съберат дълговете, харчейки солидни суми за издръжка на армия от юристи и телефонисти. От почти две години насам по-използвана е втората схема, като банките не просто наемат специализирани компании да преследват длъжниците им, а направо им продават правата върху вземания, които пакетират в портфейли. Създаденият по този начин пазар е най-активният и бурно развиващ се, с удвоени обеми за по-малко от година и с отворени към момента сделки за над половин милиард лева номинал. Този бум не е неочакван и фактът, че се случва, е силно позитивен както икономически, така и в обществен план, защото отпушва парични потоци и дисциплинира потребителите. Още по-впечатляващо е, че пазарът бързо еволюира към още по-ефективни схеми за рециклиране на дългове и банките узряха да не крият това, което правят с лошите си кредити, а по-свободно от всякога разкриват информация.

Надскочени очаквания

Когато преди около една година на пазара на лоши кредити бе сключена рекордната за онзи момент сделка по продажба на пакет дългове за 50 млн. евро ("Ти Би Ай Кредит" прехвърли портфейл на "APS България"), експертите се ентусиазираха, че идващата година ще е още по-добра с поне двойно по-голям обем от прехвърлени задължения. Това, на което разчитаха да сбъдне прогнозата им, бяха, от една страна, предстоящите проверки на Българската народна банка (БНБ), заради които банките се принудиха да поочистят балансите си от лоши вземания, а от друга - навлизането на международни играчи в бизнеса със събиране на дългове. Последното такова събитие стана преди месец през "Агенцията за събиране на вземания" (АСВ), която бе погълната от норвежката B2Holding ASA. Така при колекторите дойде капитал, готов да поеме онова, което бъде пуснато за продажба, макар че сделките обикновено се случват на скромен процент от номинала на вземанията - между 3% и 30%, в зависимост от качеството на портфейла.

Към днешна дата числата показват, че дори и супер оптимистични прогнозите на специалистите тогава са били силно консервативни. При 456 млн. лв. продадени дългове за 2015 г. по информация на "Капитал" за полугодието на тази само банки и дружества за бързи кредити са прехвърлили портфейли за 424 млн. лв. Повече от половината дълг бе продаден в рекордната сделка на Пощенска банка още през януари. Наред с това в активния отпускарски сезон има пет активни сделки, които най-вероятно ще бъдат приключени до края на лятото. В тях се предлагат за продажба дългове за 550 млн. лева. Една от тях не е за конкретна сума на просрочени задължения, а за правото през дълъг период от време систематично да се поемат на порции такива дългове до определен размер (виж таблицата със сделките).

Кой продава

Най-голяма от задвижените продажби е тази на "Хета асет резолюшън България" и "Хета асет резолюшън ауто България" (HETA Asset Resolution). Това е бившето "Хипо Алпе-Адриа лизинг България", поделение на банковата група "Hypo". Преди десетина години тя агресивно финансираше покупката на луксозни стоки и активи в най-рисковия сегмент (яхти, бентлита, молове) и съвсем закономерно в кризата от 2008 г. бизнесът й катастрофира. Тъй като групата беше значително пораснала и фалитът й можеше да повлече австрийската икономика, се наложи тя да бъде национализирана. Последваха множество преструктурирания и продажби в групата. И преди няколко месеца и в България бе обособен портфейлът от лоши вземания, който се предлага на купувачи.

Сумарно в него има необслужвани лизингови договори за 130 млн. евро номинал, които вървят с дължими 37 млн. евро лихви. Пакетирани са основно фирмени задължения, като едва около 10% са потребителските. Всички те са обезпечени само със записи на заповед, като дълговете са стари, 8-9-годишни. Съпътстващите лизингови активи са иззети и няма да отидат към купувача. Сделката бе обявена в началото на месец май, като консултантът EY изпрати покана до потенциални купувачи както в България, така и в чужбина. След кръга с подаването на заявка за интерес процедурата вече е на етап оферти. По информация на "Капитал" от 10 кандидата, декларирали желание за участие в процедурата, 5-6, основно чужди, вероятно ще подадат предложения до 25 юли. Следващата стъпка ще бъде подаване на обвързващи ценови оферти, като предварителните очаквания са, че ако дългът се продаде на 5% от номинала, ще е голям успех за HETA. Въпреки намеренията продажбата да приключи до септември, има риск нещата да се проточат, тъй като избраният купувач ще трябва да получи одобрението и на австрийското финансово министерство, което надзирава процедурата. По информация на "Капитал" предпочитанията са портфейлът да бъде прехвърлен на международен играч в колекторския бизнес, още повече че сред заинтересувалите се дотук е имало български групи със спорна репутация и дори фирми, които имат връзки с длъжници на компанията.

Следащият по големина портфейл, за който процедурите вече са напреднали, е на Уникредит Булбанк. Той е за 100 млн. евро просрочени корпоративни кредити, към които има обезпечения недвижими имоти. Просрочията са над 5-годишни, а качеството на обезпеченията не е добро, коментира експрет, запознат с детайлите по сделката. Спефицифично при нея е, че тя се движи от централата на банката в Италия и е част от по-мащабна схема за продажба на пакети лоши кредити от банките на Unicredit в региона. Тъй като процедурата е така структурирана, че може да се кандидатства за лотове, проявеният интерес към българския пакет вече дава резултат. След период, в който продажбата е била на пауза заради очаквани ниски офертни цени, в момента процедурата е отблокирана. Това може да се дължи на усилията за ударно набиране на ликвидност, които полага италианската група през последния месец. Така, по информация на "Капитал", българският пакет вече е пред фазата с подаването на обвързващи оферти. Това означава, че скоро ще има избран ексклузивен купувач.

Още сделки

Третата обемна сделка е за портфейл от потребителски необезпечени заеми на Първа инвестиционна банка (ПИБ). В него са обединени просрочени задължения по ипотечни, потребителски кредити, овърдрафти и кредитни карти. Общата сума е над 70 млн. лв., от които 16 млн. лв. е главница по ипотечните, почти 9 млн. лв. - главница по потребителските, 12 млн. лв. по кредитните карти, а 27 хил. лв. са овърдрафтите. Останалото са дължимите лихви и такси. Броят на заемите в пакета е над 5800. От ПИБ потвърдиха пред "Капитал", че плановете за продажба към момента са за "55 млн. лв. балансов дълг, като общата сума в средносрочен план може да нарасне до 2-3% от портфейла", което отговаря на получените от собствени източници данни за сделката. "Продажбата на портфейли от необслужвани кредити е практика в банковия сектор от няколко години. ПИБ досега не е участвала на този пазар", уточниха още от институцията. "Придобитата от ПИБ през 2013-2014 г. банка (бел. авт. - МКБ Юнионбанк) имаше опит в тази сфера, която ПИБ възприе като добра практика", добавят от там и продължават: "В "Първа инвестиционна банка" функционира звено за събиране на проблемни вземания, като част от дейността се изнася и към колекторски фирми. Решението за продажба на необслужвани вземания е свързано с постигане на благоприятен за банката ефект от оптимизация на работата по събиране на вземания и получаване на непосредствен икономически ефект за банката".

Този тип продажби традиционно вървят при свръхконфиденциалност, затова коментарът от ПИБ с конкретика по активна сделка, бележи революционно израстване в поведението на банките по тази тема. Допреди година те налагаха информационо ембарго по въпроса въпреки журналистическите питания, притеснени, че ще си навлекат лош имидж, ако се разчуе как продават дълговете на клиентите си. Това обаче няма как да продължава в същия дух, защото пакетите стават все по-големи, че да останат незабелязани. Освен това в цялата процедура няма нищо укоримо, дори напротив. Навсякъде по света кредитният бизнес генерира и процент лоши дългове. Активирайки се да разтоварят балансите си от тях, банките си освобождават ресурс да правят онова, което им е най-важно - раздаване на заеми. В същото време некоректните им клиенти биват поети от специализирани фирми, което води до по-добра събираемост и генериране на печалби за колекторския бизнес. Това пък от своя страна дава възможност на бранша да поема още по-големи порции банкови дългове, което би могло да спомогне за допълнителното разтоварване на системата, в която просрочените кредити са около 18%.

Четвъртата сделка, която вълнува купувачите на дългове в момента, е за портфейл потребителски заеми, повечето от които необезпечени. Продавач е "ОТП Факторинг България", което е дъщерно на Банка ДСК. Тя е тази, която е отпускала заемите, но впоследствие ги е извадила от баланса си и ги е прехвърлила на свързаното дружество чрез цесия. По предварителна информация просрочията са над 3-годишни, а броят кредити е близо 2 хил., като средният размер е 16 хил. лв. Това означава, че целият портфейл е за около 31 млн. лв. Тази сделка е от най-новите на пазара и също се очаква да бъде затворена до края на лятото.

Встрани от утъпканата схема

Доколкото изброените дотук продажби се случват по вече утъпкана схема, която се захранва почти непрекъснато с портфейли от кредитните институции, прави впечатление опитът за конструиране на още по-гъвкави модели за прехвърляне на дългове. Пионер в разчупването на традицията е "Уникредит кънсюмър файненсинг", който по информация на "Капитал" търси системен купувач на лошите кредити, които бизнесът му неизбежно ще произвежда в следващите две години - 2017 и 2018. Дългосрочният партньор трябва да е готов ежемесечно да поема траншове потребителски кредити с просрочия от 180 до 201 дни, а също и портфейл от стокови кредити с просрочия от 210 до 300 дни. Големината на пакетите са до 800 хил. лв. за потребителските заеми и до 150 хил. лв. по стоковите кредити. Желаещите да се обвържат с такова партньорство могат да кандидатстват и само за единия тип задължения. Ползите от така изработената сделка ще са в икономия на средства и време за провеждане на търговете. Бонус за колекторите е и че по този начин уплътняват още по-добре времето на адвокатите си, като им осигуряват дългосрочен ангажимент.

Досега това, което бавеше и затрудняваше продажбите, бе ниската цена, която предлагат колекторските агенции заради твърде старите и несъбираеми кредити, които им пакетират. Фактор бе и неукрепналото доверие към колекторите, тъй като в бранша има и доста агресивни събирачи на дългове, което бие по репутацията на кредиторите. Не е случайно и че при рекордната сделка на Пощенска банка с "ЕОС Матрикс" от януари за избора на купувач бе натежал капацитетът от хора, с който разполага колекторът, за да поеме комуникацията с хилядите физически лица, задължени по прехвърлените вземания. След близо две години съвместна работа двете гилдии вече свикнаха да си партнират една с друга и сделките се сключват по-бързо и гладко, а бизнесът на колекторите се разви. Това се вижда ясно от представянето на най-големите компании в сектора, чиито активи растат средно с 60% за последните 12 месеца и резултатът, без изключение, е печалба (виж таблицата). И нищо чудно този пазар да продължи да ражда рекорди.

Общо пет са големите портфейли от потребителски и корпоративни дългове, които ще бъдат продадени това лято
Темата накратко:

- Само за половин година пазарът на кредитни дългове достигна обемите си за цялата 2015 г. - 424 млн. лв.;

- Активните сделки в отпускарското лято са за повече от половин милиард лева, повечето банкови портфейли

- Освен класически прехвърляния на вземания вече се правят опити за дългосрочни партньорства на банки с колектори

- Развитието на пазара е добро за икономиката, защото отпушва кредитирането, захранва бизнеса и дисциплинира потребителите

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK