Търговското банкиране по правило е предвидим бизнес. Всеки месец постъпват вноски по кредитите, начисляват се лихви по депозитите, покриват се разходите на самата институция и остава една сравнително стабилна печалба. Тя естествено се променя, но сравнително плавно. За българската банкова система тя обичайно е на ниво около 80 - 90 млн. лв. и ако има чувствително отклонение от това ниво, то обикновено е свързано с някакво извънредно събитие - чисто счетоводно отразяване на стари обезценки или продажби и преоценки на портфейли и активи.

Затова и когато за юни данните на БНБ показват около 3 пъти по-високо число от над 270 млн. лв., това е знак, че нещо се случва. И макар за любителите на конспирациите това да звучи като счетоводен трик, който да демонстрира стабилност преди излизането на дългоочакваните резултати от стрес тестовете, този път си има съвсем реално обяснение, което се случва далеч зад границите на страната. През юни беше финализирана сделката, чрез която американската Visa Inc. придобива Visa Europe, което досега беше собственост на над 3000 европейски банки членки, предлагащи картите под известния бранд. Мегасделката за 16.5 млрд. евро на момента плюс още до 4.7 млрд. евро бъдещи плащания е приятна добавка към резултатите, като някои големи европейски банки отчитат стотици милиони евро печалби от сделката, според която сумата се разпределя между членовете спрямо техния оборот в системата на Visa. За българските банки няма детайлни данни, но оценката на база отчетите им е за еднократна печалба в порядъка на 150 - 170 млн. лв.

Сделката за 3000 златни акции

Visa Europe до 2006 г. е част от Visa, но е отделно дружество и е продадено на европейските банки преди излизането на борсата на картовия гигант. То е необичайно структурирано дружество, в което въпреки огромния оборот всяка институция членка притежава по една акция с 10 евро номинал, което прави едва около 30 хил. евро уставен капитал. Същевременно обаче ролята на отделните банки в компанията е различна, тъй като гигантите с милиони картодържатели докарват много повече покупки и съответно и повече приходи от такси. Затова при сделката, чрез която 10 години по-късно Visa отново се обединява под една шапка, е сключено споразумение между членовете всеки да получи част съобразно на своя дял в оборота на компанията. И така, докато гиганти като Barclays за своята една акция отчитат по 300 млн. паунда печалба, българските банки с техните 3.34 млн. карти Visa, чрез които са похарчени общо 6.5 млрд. евро, получават доста по-скромен дял.

Детайлни данни и разбивки няма, тъй като повечето банки в страната не са публични и нямат подробни шестмесечни отчети. Все пак някои от местните банки обясниха ефекта в отчетите си, подадени до борсата. Например Българо-американска кредитна банка обяснява, че още през 2015 г., когато беше оповестена сделката, е преоценила участието си във Visa на 3.3 млн. лв. След като на 21 юни сделката е финализирана с леко променени параметри и българската банка получава първата част от плащането, тя отписва преоценъчния резерв и отчита печалба 3.7 млн. лв. от операцията. Отделно банката получава и специален клас конвертируеми акции във Visa, които са оценени на 522 хил. лв. С тях банките нямат право да се разпореждат за 12 години, като след това се конвертират в клас А. В доклада за дейността изрично е посочено, че от 3.4 млн. отчетена печалба за шестмесечието 2.5 млн. лв. са преоценки, свързани със сделката

Отчетът на Централна кооперативна банка е доста по-лаконичен по темата, като единствено се посочва, че сумарният ефект, който банката отчита от сделката, е над 12 млн. лв. Тази сума е внушителна на фона на отчетената за шестмесечието 18 млн. лв. печалба. При Първа инвестиционна банка сделката не е конкретно упомената в доклада или отчета, но фигурират 24.9 млн. лв. друг нетен оперативен приход от капиталови инструменти, срещу които в предходните отчети няма данни. Това допринася и за скока на печалбата на банката до над 90 млн. лв.

За повечето други банки ефектът засега може единствено да се оценява косвено. В отчетните форми на БНБ голямата част от него се появява в перото "печалби или загуби от отписване на финансови активи и пасиви, които не се отчитат по справедлива стойност", което от традиционните си ниски нива от по няколко милиона лева скача до 170 млн. лв. за цялата система за юни. То расте чувствително при всички институции, членки на Visa, като само няколко малки банки, които не предлагат картите на компанията, не се облагодетелстват от еднократния ефект.

Оптимизация в ход

Дори и да се изключи мащабният еднократен ефект обаче, данните показват стабилни и покачващи се резултати. Активите се увеличават до 88.65 млрд. лв., или 5.7% над нивото им от юни 2015 г. Ръстът традиционно е неравномерен, като големите банки с чужда собственост продължават да са отговорни за голяма част от него. Институциите с гръцка собственост обаче напълно преодоляват кризисните тегления от миналата година около банковата ваканция. При ПИБ има леко очаквано свиване, след като до май тя окончателно изплати ликвидната си подкрепа към държавата. Спрямо нивото от края на първото тримесечие на 2016 г. банката е привлякла най-много депозити от домакинства. В условията на рекордно ниски лихви, клонящи към нива 0-0.5%, тя, както и другите банки с местна собственост остават атрактивни с последните оферти, доближаващи 1.5%.

Падащите лихви са в основата и на по-високия лихвен доход, който на ниво система се покачва с 3.3% до над 1.41 млрд. лв. Тук обаче печеливши от динамиката се оказват по-скоро местните играчи. При тях свиването на лихвените нива по депозитите започваше от по-високо ниво и за година при тях спадът е с около 2 проценти пункта, докато при тези с чужда собственост той е около 1 пункт и вече е около естественото си дъно. Това логично разширява маржовете повече за банките с български собственици при плавния спад на цената на кредитирането, още повече че при тях то по-принцип е по-скъпо. Нетният доход от такси и комисионни също се покачва с 4%, с което допринася с около 15 млн. лв. за ръста на печалбата за полугодието.

Друга по-нова тенденция е по-рязкото от обичайното свиване на административните разходи, които намаляват с 9.25% спрямо първите шест месеца на 2015 г. до 796 млн. лв. Банките постоянно опитват да оптимизират дейността си по тази линия, но промените в големите им структури са сложни за изпълнение, намаляването на клонове е рискован ход, а и новите технологии изискват постоянно нови инвестиции. Разбивките показват, че разходите за персонал дори леко се покачват, а намалението е при другите административни разходи. Това вероятно може да се обясни донякъде с по-високите разходи за Фонда за гарантиране на влоговете в първото полугодие на миналата година. През тази сумарно за него и за създадения в края на 2015 г. нов Фонд за преструктуриране на банките вноските са с близо 12 млн. лв. по-ниски - общо 246 млн. лв.

Освен това друга традиционна тежест за печалбите в сектора - разходите за обезценки, също чувствително се понижават с над 20% до 328 млн. лв. спрямо шестмесечието на 2015 г. Това само по-себе си допринася с около 90 млн. лв. ефект за финансовия резултат и вероятно има известно задържане в отразяването им. Като цяло счетоводните стандарти са доста разтегливи в това отношение и дават възможност банките да изберат кога да изчистват балансите си, като естествено най-удачният момент не е да се показват загуби преди стрес тестовете. По-голямата част от спада е във второто тримесечие. Това обаче има повече имиджов ефект преди резултатите от проверката на качеството на активите, които се очакват на 13 август и ако бъдат поднесени с високи печалби за шестмесечието, има по-малко риск евентуални лоши новини да доведат до сътресения. А натрупаните печалби могат след одит одобрение от БНБ да се признаят и за капитал и така да се покрие капиталов недостиг, който би могъл да се констатира при стрес тестовете.

Резултатът от целия този микс е покачване на печалбата за шестмесечието с над 50% до 773 млн. лв., каквото дори и без еднократната печалба от Visa би имало, но по-скоро в порядъка на около 20%. Освен това благодарение и на ефекта от Visa едва три банки отчитат загуби, две от които са клонове на чуждестранни институции.

С летящ старт в проверката

Печалбата освен ореол на стабилност има и реалния ефект да се превръща в капитал, което я прави още по-ценна стока преди стрес тестовете. Банките влизат в най-мащабното по рода си упражнение с данните към края на 2015 г., които показват капиталова адекватност на базовия капитал от първи ред (CET1) 20%. След корекции, наложени от прегледа на качеството на активите и след стресиране при базисен сценарий (централната прогноза на БНБ за икономиката през 2016 - 2018 г.), това съотношение не трябва да пада под 8%. А при утежнения сценарий, който предвижда две години на рецесия, достигаща спад на БВП до 3.2% през 2017 г., съпътствано с дефлация и 10% спад на цените на имотите, съотношението трябва да се запази над 5.5%.

Съотношението от 20% CET1 осигурява почти 6 млрд. лв. капиталов буфер до базисния сценарий и над 7 млрд. лв. до това на негативния. Но макар на ниво система капиталовите показатели да са високи, при тях има сериозни разлики между отделните институции. Все пак към 2015 г. практически няма такива с по-малко от предписаните от БНБ 10% (минималните по европейските изисквания 4.5% плюс два буфера, добавящи още 5.5 процентни пункта). Единственото изключение е на дъщерната на фалиралата КТБ Търговска банка "Виктория", но в началото на 2016 г. нейният капитал беше увеличен с конвертиране на 30 млн. лв. подчинен срочен дълг, така че дори и да се констатира недостиг при нея, в официалните резултати той вероятно ще е съпътстван с уточнение, че вече е попълнен.

Освен към констатациите от проверката на база на нивата от 2015 г. и най-вече към препоръките, които БНБ ще отправи към банките, вероятно отношение ще имат и печалбите за 2015 г. и първото полугодие на 2016 г. Те сумарно са за внушителните 1.67 млрд. лв., но също са концентрирани в най-големите институции За 2015 г. банките отчетоха над 900 млн. лв., но вече три от най-големите институции на пазара - Уникредит Булбанк, ДСК и Райфайзенбанк, раздадоха над половината от тази сума като дивидент. Дори и след това обаче сумарно с печалбата за полугодието остават на 1 млрд. лв., които могат да послужат за покриване на капиталов недостиг. А всичко това дава и сериозни надежди, че каквито и проблеми да разкрие проверката на БНБ, те ще могат в голямата си част да бъдат покрити със собствени сили на банковата система. И както гласи рекламният слоган на големия конкурент на Visa MasterCard:

За всичко останало има... готови буфери

За разлика от турбулентното лято на 2014 г., когато КТБ потъваше насред политически хаос и липса на всякаква готовност, сега стрес тестовете се извършват контролирано и методично и с пълното съзнание, че всяко напрежение може да се тушира с адекватна комуникация и с много пари. Затова и подготовката започна още от изготвянето на бюджета за 2016 г., където бяха експлицитно заложени буфери за евентуална подкрепа на банковата система.

Ангажираността на финансовото министерство изглежда наистина мащабна. Фискалният резерв, депозиран в БНБ (без средствата на Сребърния фонд, които по закон не могат да се използват), възлиза на 10 млрд. лв. Създаденият миналата година Фонд за преструктуриране на банки има близо 180 млн. лв., а Фондът за гарантиране на влоговете разполага с около 220 млн. лв. депозит в БНБ и договорени 600 млн. евро заеми от Световната банка и ЕБВР. Към това може да се добави и ББР, която чрез собствени средства (включително и с държавна гаранция, която също е разрешена в закона за бюджета) може при нужда да подкрепи капиталово банка. Това е внушителен арсенал, който надвишава и най-скептичните очаквания за констатациите на БНБ, което би трябвало да даде на централната банка достатъчно увереност да скъса с политиката си на затворени очи и да започне начисто с твърди надзорни мерки да изчиства лошите практики в сектора, където ги има.