Както официално обявените общи числа, така и циркулиращите неофициални за конкретни банки, са далеч над песимистичните прогнози и много под натрупаните капиталови буфери в системата. При обявената стойност на базовия собствен капитал от първи ред 18.9% спрямо нивото му около 20%, декларирано към края на 2015 г., това означава допълнителни провизии в порядъка на не повече от 1 млрд. лв. - число, спрягано от двама източници. А наличните ресурси във финансовото министерство да се намеси при необходимост няма да се използват, като от ведомството на Владислав Горанов увериха, че те ще отидат за покриване на плащания по държавния дълг. Това звучи като добра новина, макар че при натрупаното недоверие в БНБ констатирането на липса на проблеми може да остави съмнения, че централната банка отново е предпочела да затвори очи, вместо да тръгне да изчиства лошите практики. И дори участието на независими одитори и консултанти, както и надзираването на процедурата от Европейската комисия, едва ли ще разсее напълно подозренията.

"Разбира се, индивидуалните данни варират спрямо посочените осреднени числа. В зависимост от това са изготвени мерки, които за някои банки предвиждат поддържане на съществуващите капиталови буфери, докато за други са насочени към увеличаване на капиталовите буфери и намаляване на рисковите експозиции. Конкретните мерки и срокове са посочени в документите, които ще бъдат публикувани в събота", заяви гуверньорът.

За тези мерки няма твърди предварителни правила и прагови стойности, под които автоматично следва нещо, затова и преценката в голяма степен е в ръцете на БНБ. Все пак има и обективни ограничения - евентуален недостиг в някоя институция без убедителни мерки и план за преодоляването му рискува да изплаши клиентите й и да предизвика тегления. Затова и има известни индикации как регулаторът би реагирал при определени нива на капиталовите показатели директно след прегледа или при някой от проиграните базов и негативен сценарий на стрес-теста.

С какъв капитал и буфери започваме

Ключовото число, което ще се гледа при резултатите от проверките, носи звучното име CET1 capital ratio. Зад абревиатурата всъщност стои английското common equity tier 1, което на български се превежда като съотношение на базовия собствен капитал от първи ред. Това всъщност е най-висококачественият капитал на банката - акциите плюс натрупаните резерви и печалби. В него не влизат всякакви хибридни инструменти като подчинен срочен дълг и други подобни неща и съответно е най-труден за набиране. А съотношението се получава, като той се раздели на рисково претеглените активи на банката - това са нещата, в които тя е вложила привлечените си средства (раздадени кредити, акции, облигации, ДЦK и т.н.), на които е дадена различна тежест според риска, който носят. Например държавният дълг продължава да носи нулева тежест в риска на банките, докато необслужвани заеми и такива без обезпечение и други рискови инвестиции могат да имат и тегло 150% - т.е. повече от номинала им.

По новите европейски правила съотношението на CET1 не трябва да е под 4.5%, но на всеки регулатор е дадена възможност да слага и допълнителни буфери отгоре, чрез които може да изиска и по-високо ниво. БНБ е използвала реално два такива - предпазен капиталов буфер и капиталов буфер за системен риск. Размерът на първия е 2.5% от всички експозиции, а на втория - 3% от експозициите в България, като по преценка на БНБ може да се налага и към други държави. На теория всяка държава прилага и антицикличен буфер, който обаче трябва да се включва по зададена формула на база макропоказатели само когато има силен кредитен бум в икономиката, така че текущата му стойност е 0%.

Така сумарно изискването за CET1 на БНБ е 10% и към края на миналата година практически всички банки го спазват, общо за системата то е почти 20%, а някои имат и много по-високи стойности. Общо за всички институции излишъкът от капитал над нивото от 10% е близо 5 млрд. лв.

Какво се случва при прегледа и теста

При прегледа на качеството на активите се проверяват извадки от различни портфейли на всяка банка. Гледа се дали са правилно класифицирани (например банката може да е декларирала кредит като редовно обслужван, въпреки че не е - или е предоговарян или кредитополучателят е с влошени показали) и съответно дали са заделени достатъчно провизии за евентуални загуби. Ако се констатира нужда от допълнителни провизии, с тях се намалява CET1 и декларираното от банката съотношение се влошава. И ако разликите между отчитаните стойности и констатираните при проверката е голяма, може и спадът да е чувствителен и дори да се слезе под изискваните нива.

При стрес тестовете пък се взимат за основа резултатите от AQR и на база на тях се проиграва как капиталът на банката би реагирал до 2018 г., ако икономиката се развива според базисен сценарий (прогнозата на БНБ) и според утежнен сценарий (предвиждащ рецесия, продължаваща дефлация и спад на цените на имотите). И спрямо това CET1 съотношението за всяка банка се променя, като при базисния сценарий дори може да се покачи спрямо изхода от AQR (икономиката се развива добре и с печалбите на банката се увеличава капиталът й), а при утежнения се очаква да спадне допълнително (лошите кредити се увеличават при свиването на икономиката и ръст на безработицата, а стойността на обезпеченията пада при срив на цените на имотите).

Така една банка, за да се счита за минала изпитанието след фазата на AQR, стойността на CET1 трябва да е останала над 8%. При базисния сценарий е заложено същото число, което е съставено от минималните 4.5% + предпазния буфер 2.5% + 1% надбавка, а при утежнения сценарий може да бъде изконсумиран буферът и така ключовото ниво е 5.5%. В методологията на БНБ обаче тези нива са посочени като прагове, прекрачването на които автоматично стартира някакви процедури, а като референтни стойности - нивата под тях ще се считат за капиталов недостиг. За всяка банка той финално ще е най-големият минус от трите числа - разликата до 8% при прегледа или нормалния сценарий и разликата до 5.5% при негативния.

Освен съотношенията на CET1 ще бъдат изчислени и другите, по широки измерители - капиталовата адекватност от първи ред и общата капиталова адекватност, но те ще бъдат дадени само за сведение. В България обаче поради неразвития пазар те нямат и толкова голяма роля, като огромната част от капитала е акционерен - т.е. CET1. Основно институции с местна собственост ползват хибридни инструменти в капитала си, а повечето банки покриват и изискванията за обща капиталова адекватност (13.5% - 8% плюс двата буфера) само с качествен капитал.

AQR: oт 8% до 10%

Ако CET1 на някоя институция попадне в тази територия формално, тя ще е над референтната стойност, но няма да отговаря на регулаторните изисквания на БНБ, въпреки че резултатите от AQR не се отразяват директно в счетоводните отчети на банките. В този случай обаче регулаторът е дал доста сигнали, че няма да е особено строг.

В своето издание "Банките в България" за трето тримесечие на 2015 г. БНБ надълго обяснява логиката на буферите като антицикличен инструмент - натрупване на резерв в години на растеж с цел да покрие загуби при стагнация, при прехвърляне на негативни ефекти от уязвими институции към останалите сегменти на банковата и финансовата система и дру­ги събития със системно въздействие върху стабилността.

"Към подобни събития може да се причислят и упражнения, насочени към оценка на банковата система от гледна точка на по-консерва­тивни критерии за адекватност на покритието на рисковете, или допускания за проява на достатъчно остри, но все пак възможни процеси в средата с ефект върху качеството на балансите на кре­дитните институции, каквито са прегледът на качеството на акти­вите и стрес-тестовете", се казва в изданието на БНБ.

Конкретно е посочено още: "В подобна ситуация не следва да се прилага спешна регулаторна мярка, свързана с лицензионния статут на кредитната институция. В случай на ре­ализация на системни рискове е възможно амортизирането на ка­питаловите буфери, което представлява неизпълнение на комби­нираното изискване."

В този случай от банките ще се изиска да изгот­вят и предоставят в БНБ план за запазване на капитала, който включва прогнозни приходи, разходи и баланс и конкретни действия за възстановяване на нивата на буферите. Според наредба 8 на БНБ това трябва да стане до 5 работни дни след като банката е установила, че не изпълнява посоченото изискване, така че вероятно при обявяването на резултатите на 13 август това вече ще е факт. БНБ трябва да одобри плана "само ако прецени, че изпълнението му би осигурило поддържането или набирането на достатъчен собствен капитал, позволяващ на банката да изпълни комбинираното изискване за буфер в рамките на подходящ срок". Колко е подходящ срок и как се преценява изпълнимостта на плана са неизяснени въпроси, като индикациите са, че в такъв сценарий БНБ ще е склонна да даде и доста дълги прозорци от време да възстановят буферите си. "Също така в Наредба № 8 се предвижда налагане на ограничения – например по отношение разпределе­нието на дивиденти, изплащане на променливи възнаграждения или допълнителни действия за укрепване на капитала", се казва още в приложението към "Банките в България"

AQR: oт 4.5% до 8%.

Тези коментари на БНБ по отношение на буферите обаче спокойно могат и да се продължат и за нивата под референтните 8%. Там реално важи същата логика и при малко отклонение от референтната стойност вероятно няма да има по-различни мерки от план за запазване на капитала. Все пак чисто формално при такова ниво банката ще инкасира капиталов недостиг. Освен това от БНБ вероятно ще отчитат, че при нива, близки до 4.5%, банката би изглеждала близко до минималната стойност по европейските нива. Така, ако се заложат прекалено благосклонни мерки, това може да не се приеме с нужната доза публично доверие. Затова и ако има институции, попаднали в тази зона, вероятно именно при тях ще са най-строгите мерки и ще са поискани по-кратки срокове за набавяне на капитал.

AQR: под 4.5%

От изказването на Димитър Радев става ясно, че до този сценарий не се е стигнало. Теоретично при падане под законовия минимум БНБ би трябвало да поиска от акционерите в кратък срок да набавят капитал и при невъзможност от тяхна страна да премине към преструктуриране. То също трябва да стане по новите европейски правила и по прясно написания специален закон, където има разписани детайлно инструменти на БНБ, както и реда, по който, след като те бъдат използвани, трябва да се мине, преди да се ползва държавна подкрепа. Най-общо изискването е акционерите и всички кредитори на банката без гарантираните вложители да са понесли загуби, преди да се ползват пари на данъкоплатеца.

При констатиране на отрицателен капитал пък дори по закон БНБ би трябвало директно да премине към отнемане на лиценз. При затварянето на КТБ това също се превърна в спорен момент, като се оказаха нужни месеци да се направи оценка, която да покаже отрицателен капитал. В резултат банката остана под специалн надзор месеци наред и вложителите нямаха достъп до парите си.

Сега теоретично с новите закони страната е много по-подготвена за действие при подобни ситуации. Практически обаче нещата далеч не са толкова ясни, като по новите правила в Европейския съюз няма много натрупана практика, а разпоредбите в българския закон не са минавали през съд и не е ясно дали и този път няма вариант да изскочат пробойни. Затова и е успокоителна новина, че на този етап не се планира тестване на новите норми, което би било съпътствано с нови дела. Както и че натрупаните буфери в бюджета, във фонда за гарантиране на влоговете и новосъздадения фонд за преструктуриране на банки няма да бъдат изполвани. "Заделеният от правителството фискален буфер, който служеше като потенциална застраховка за запазване на стабилността на банковата система, ще бъде използван за плащания по дългови падежи, с което отпада нуждата от рефинансирането им с нов дълг", обяви финансовият министър Владислав Горанов.

Стрес-тест: под 5.5%

Макар от изказването на гуверньора да става ясно, че няма банки под законовия праг след AQR, неговото изказване не уверява, че това важи и за показателите след стрес-теста. От думите на Радев става ясно, че общо за всички 22 проверявани банки при базисния сценарий съотношението на CET1 се покачва от 18.9% на 22.2% към края на 2018 г., а при негативното развитие пада до 14.4%. Това не изключва отделни институции да са с чувствително по-ниски нива, падащи дори и под референтните стойности и законовите минимуми.

Това обаче не е реален капиталов недостиг, а хипотетичен - при реализиране на малко вероятен кризисен сценарий, при това с бъдеща дата. Затова и според запознати при него БНБ не може да предпише възстановяване на капитала. Според източник от банковия сектор при неиздържане само на негативния сценарий, особено ако е с малко, БНБ вероятно или няма да налага никакви мерки, или ще са леки и козметични. Теоретично проблем, и то по-скоро репутационен, би имало при отрицателни или близки до нулата стойности, но след оповестяването на средните резултати в сектора няма очаквания, че такива ще има констатирани.

След като основната интрига вече отпадна, остава да се видят и конкретните резултати и мерки банка по банка, за да може да се даде оценка на резултатите. При тях БНБ ще трябва да е особено аргументирана и убедителна и да спази обещанието за отговор на всеки поставен конкретен въпрос. При по-добрите от очакваното резултати върху нея ще падне цялата тежест на съмнението - дали наистина това е пълният размер на проблемите, или отново нещо е останало скрито под килима в името на стабилността. Дали с предизвикалия противоречия избор на консултант, с модифицирнето на методологията на ЕЦБ или с някой друг елемент от процедурата не е смекчил резултата. Със сигурност критики ще има, след като през годините се натрупаха много обосновани и необорени подозрения, че някои от прийомите на КТБ, макар и в по-скромни мащаби са битували и в други институции.

В изказването си Димитър Радев уверява, че "линията на дисциплина и реформи в банковия сектор ще продължи, като нейната основна насоченост ще бъде не към решаване на проблеми от миналото, а към успешно посрещане на бъдещите предизвикателства, свързани с поддържането на финансовата стабилност в страната и нейното пълно интегриране в европейската финансова инфраструктура". Заявката, че с проверката се поема твърд курс към Единния банков надзор и се затваря страницата на предишното управление на Иван Искров, е силна, но тя трябва да надскочи сянката на притесненията около оставането на неговия екип от подуправители. И трябва да мине през следващото изпитание - довършване на цялостната оценка на финансовия сектор в страната от Международния валутен фонд и Световната банка.