Когато през юни 2014 г. КТБ колабира, овладяването на последвалата ликвидна криза в ПИБ се превърна в демаркационна линия. С нейните близо 9 млрд. лв. активи и доста по-голяма обвързаност с банковата система и реалната икономика тя беше най-близкото, което имаме, до дефиницията too big to fail. Втората й поред държавна подкрепа от 1.2 млрд. лв. беше върната, но, нормално, публичното внимание към нея остава изострено. Затова и резултатът й от прегледа беше сред най-очакваните новини от упражнението.

Отговорът е, че около 70% от наложените провизии за целия банков сектор се падат на ПИБ. Сумата от 420 млн. лв. на фона нейните 6.35 млрд. лв. рисковопретеглени експозиции показва масивно недеклариране на лоши кредити. И то идва след едри обезценки от последните две години, покрити най-вече с приходи от еднократни ефекти - основно преоценки на имоти, придобити като обезпечения. Липсата на прозрачност при публикуването на данните от БНБ не дава възможност за много анализ, като е трудно да се каже къде точно са наложени съществените корекции. И естествено оставя въпроси дали това е всичко, след като AQR не откри никъде нарушения при декларирането на свързани лица, а конкретно при ПИБ, която държи в баланса си над половината имоти в цялата банкова система, не са начислени никакви обезценки. В самия край на миналата година в сделка с очевидната цел счетоводно подобряване на баланса банката придоби директно терена и останките "Кремиковци", които са оценени щедро в баланса й на 270 млн. лв. и явно тази оценка не е била атакувана при проверката.

Минимализирането на проблема

Редом до числото на наложените корекции от 420 млн. лв. банката и БНБ "имаха удоволствието да съобщят", че печалбата на ПИБ за първите шест месеца на годината преди обзеценки и данъци е 146.6 млн. лв. Благодарение на това нуждите от капитал на ПИБ се свеждат до едни 206 млн. лв., които тя трябва да осигури в следващите месеци до април 2017 г., за да достигне исканите от БНБ капиталови буфери. Или, ако продължи да функционира по същия начин, както досега, тя би могла да набави необходимия капитал.

Тук има все пак няколко уловки. Първата е, че близо 25 млн. лв., или над една четвърт от нетната печалба за шестмесечието, идват отново от еднократен ефект - сделката за Visa Europe, благодарение на която всички банки - членки на картовия оператор, получиха сериозен бонус. Още около 10 млн. лв. пък идват от нови положителни преоценки на имоти. Освен това банката отчита силни резултати заради текущо начисляване на бъдещи лихви (например договорени на падежа или след дълъг гратисен период), но след прекласифицирането на много експозиции като необслужвани лихвеният доход може да падне. Въпреки това Fitch определя възможността за покриване на капиталовите буфери само с генериран финансов резултат като "изпълнима". Рейтинговата агенция определя резултатите от прегледа като неизненадващи, а конкретно за ПИБ обяснява, че слабостта на качеството на активите й вече е отразена в рейтинга й B-.

Друг опция пред ПИБ е емисия акции. Това обаче би било по-трудно да се реализира, освен ако не се договори предварително записване на емисията от институционален инвеститор. В рейтингите си Fitch не дава особен шанс за подкрепа от основните акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. След публикуването на резултатите цената на акциите на банката на Българската фондова борса се покачи леко, но тя остава далеч под нивата дори от разгара на ликвидната криза през 2014 г. Текущите котировки оценяват банката на малко над 250 млн. лв., което е под 1/3 от собствения й капитал, което също е индикатор за недоверие в данните, които банката декларира. А че проверката е констатирала практики, които събуждат такова, се потвърждава във финалния доклад на БНБ, макар и обобщено за целия пазар.

В анализа на регулатора след проверките се казва, че необслужвани кредити за 3.7 млрд. лв. са били неправилно класифицирани като редовни. Това погрешно третиране на лоши кредити като здрави ще трябва да се коригира в отчетите за тази година, като междувременно банките, в които са засечени такива случаи, трябва да начислят допълнителни провизии за 474.9 млн. лв. Имайки предвид, че основно две са банките, които ще трябва да направят тези корекции, е ясно и къде са концентрирани тези милиарди неправилно отчитани кредити.

Заедно с другите засечени нарушения общата сума на корекциите за системата е 665 млн. лв. От тях 419.6 млн. лв., или 71%, са корекциите, които трябва да направи ПИБ. Тя е един от двата участника в проверката с най-драстично преизчислени базови показатели. Най-важният от тях - капиталът от първи ред (CET1), е поправен от 11.3% на 5%, или само с половин процентен пункт над абсолютния регулаторен минимум, при който БНБ трябва да премине към план за преструктуриране. Почти двойно се свива и общата капиталова адекватност, която от 14.7% е преизчислена на 8.7% при изискуема 8%, или пак на косъм от абсолютния минимум.

Прави впечатление, че одиторът "БДО България", заверил финансовия отчет на ПИБ за 2015 г., не е намерил проблем в отчетените показатели. Независимият Mazars обаче е видял друга картина, преглеждайки извадка на 70% от активите й. Потърсени за коментар, от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори изпратиха писмо до"Капитал", че все още нямат решение дали се налага да правят проверка по случая. Услугите на "БДО България" ползва и другата банка с констатирани проблеми - Инвестбанк, но при нея отчетът е заверен с квалифицирано мнение и забележки.

Три на релси

ПИБ е и една от двете банки, чийто капитал става отрицателен при симулациите на стрес тестовете. Тя издържа базисния сценарий, който се основава на прогнозата на БНБ за следващите три години. При него резултатът показва, че в края на 2018 г. капиталът й от първи ред би бил 9.9%, което все още е под изискваните от БНБ капитал плюс буфери 10%. При утежнения сценарий капиталът на ПИБ става отрицателен от -6.9%. Макар сценарият да е въображаем и резултатът да е получен при допускането, че през тези три години на симулация банката не прави нищо, с което да облекчи положението си, той не изглежда чак толкова невъзможен на фона на минали шокове като кризата от 2008 г.

Въпреки слабия резултат на стрес теста ПИБ е пощадена от допълнителни мерки за подобряване на устойчивостта. Нещо повече - регулаторът за разлика от ЕЦБ спестява информацията за това на колко точно недостигащ капитал се равняват тези проценти под нулата. Ако ги съпоставим с текущите рисково претеглени активи обаче, става въпрос за около 440 млн. лв. минусов капитал и още близо 300 млн. лв. под минималните по европейския регламент 4.5%.

За констатираните неизправности наложените мерки са по-скоро меки и общи. До попълването на капиталовите буфери банката няма да разпределя печалбата си - нещо, което така или иначе вече беше гласувано и за 2016 г. от общото събрание, а и ПИБ не е давала дивидент от началото на кризата. Препоръчана е и продажба на активи, придобити и държани като обезпечения, което най-вероятно би привлякло някакъв интерес. Другото предписание обаче - да се намалят рисковите експозиции, не събужда интерес сред останалите на пазара, показва допитване на "Капитал" сред банкери, с евентуалното изключение на ритейл и картовия бизнес. Причината е, че става въпрос за кредити, които са най-вероятно към свързани лица и са практически несъбираеми. Експерт от пазара коментира, че по-същественият ефект на тази мярка ще бъде в по-засиления надзор, който БНБ ще има правото да упражнява над ПИБ в следващите месеци, докато се изпълнява предписанието.

Ако това е вярно, то ще е добра новина, макар че поне засега няма обяснение защо няма санкции за това, че отклоненията в счетоводството на ПИБ са толкова големи, колкото в никоя друга банка, проверявана по същата методология. Още повече ако се вярва на констатациите от изтекла надзорна инспекция на БНБ от 2012 г., тези практики са били съвсем умишлени и целенасочени и са изисквали доста счетоводно инженерство, така че лоши кредити да се декларират като обслужвани. Публикуваният от разследващия сайт "Биволъ" документ показва фрапиращи нарушения и неизпълнение на препоръки, за каквито регулаторът би следвало да наложи доста сериозни санкции. Според документите, чиято автентичност досега не е била отречена (и БНБ, и ПИБ избегнаха среща с репортер на "Капитал"), през 2012 г. при преглеждане на около ⅓ от кредитния й портфейл тогава (1.35 млрд. лв.) се констатира, че почти 75% от кредитите не са класифицирани правилно. Около 320 млн. лв. редовни кредити трябва да са под наблюдение (просрочие до три месеца), а около 680 млн. лв. редовни и под наблюдение трябва да са в графите необслужвани или загуба. Към края на 2011 г. банката отчита 5.76% дял на лошите кредити, а ако тези корекции се направят, той е трябвало да скочи на 21.76%.

Междувременно, особено през 2014 и 2015 г., след като ПИБ получи ликвидна подкрепа, банката сериозно увеличи разходите за обезценки и към отправната дата на проверките дори декларира над средния за системата дял на лоши кредити - 24%, като обаче покритието им с провизии пада. Дали обаче това означава, че констатациите от 2012 г. са изчистени и провизирани дотолкова, че да трябва да се наложат само 420 млн. лв. корекции в капитала, е спорно и при малкото публикувани от БНБ данни е невъзможно да се направи извод.

Освен това банката покрива много от тези отписвания с еднократни ефекти. В последния си анализ, с който Fitch потвърждава рейтинга си B- за ПИБ, агенцията отбелязва голямата сума на активи, придобити като обезпечения, които стоят в баланса й и не генерират доход. Със стойност 932 млн. лв. това е над половината от имотите в баланса на цялата банкова система (с уговорката, че много други банки са изнесли такива активи в отделни дружества). А преоценките на имоти са основният двигател за печалбата на банката за 2015 г. Въпреки това при AQR имотният портфейл на банката не търпи никакви корекции.