ПИБ: Всичко в името на стабилността

206 млн. лв. ще трябва да набави ПИБ, за да укрепи буфера си срещу кризи.

Когато през юни 2014 г. КТБ колабира, овладяването на последвалата ликвидна криза в ПИБ се превърна в демаркационна линия. С нейните близо 9 млрд. лв. активи и доста по-голяма обвързаност с банковата система и реалната икономика тя беше най-близкото, което имаме, до дефиницията too big to fail. Втората й поред държавна подкрепа от 1.2 млрд. лв. беше върната, но, нормално, публичното внимание към нея остава изострено. Затова и резултатът й от прегледа беше сред най-очакваните новини от упражнението.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми.

Отговорът е, че около 70% от наложените провизии за целия банков сектор се падат на ПИБ. Сумата от 420 млн. лв. на фона нейните 6.35 млрд. лв. рисковопретеглени експозиции показва масивно недеклариране на лоши кредити. И то идва след едри обезценки от последните две години, покрити най-вече с приходи от еднократни ефекти - основно преоценки на имоти, придобити като обезпечения. Липсата на прозрачност при публикуването на данните от БНБ не дава възможност за много анализ, като е трудно да се каже къде точно са наложени съществените корекции. И естествено оставя въпроси дали това е всичко, след като AQR не откри никъде нарушения при декларирането на свързани лица, а конкретно при ПИБ, която държи в баланса си над половината имоти в цялата банкова система, не са начислени никакви обезценки. В самия край на миналата година в сделка с очевидната цел счетоводно подобряване на баланса банката придоби директно терена и останките "Кремиковци", които са оценени щедро в баланса й на 270 млн. лв. и явно тази оценка не е била атакувана при проверката.

Минимализирането на проблема

Редом до числото на наложените корекции от 420 млн. лв. банката и БНБ "имаха удоволствието да съобщят", че печалбата на ПИБ за първите шест месеца на годината преди обзеценки и данъци е 146.6 млн. лв. Благодарение на това нуждите от капитал на ПИБ се свеждат до едни 206 млн. лв., които тя трябва да осигури в следващите месеци до април 2017 г., за да достигне исканите от БНБ капиталови буфери. Или, ако продължи да функционира по същия начин, както досега, тя би могла да набави необходимия капитал.



Тук има все пак няколко уловки. Първата е, че близо 25 млн. лв., или над една четвърт от нетната печалба за шестмесечието, идват отново от еднократен ефект - сделката за Visa Europe, благодарение на която всички банки - членки на картовия оператор, получиха сериозен бонус. Още около 10 млн. лв. пък идват от нови положителни преоценки на имоти. Освен това банката отчита силни резултати заради текущо начисляване на бъдещи лихви (например договорени на падежа или след дълъг гратисен период), но след прекласифицирането на много експозиции като необслужвани лихвеният доход може да падне. Въпреки това Fitch определя възможността за покриване на капиталовите буфери само с генериран финансов резултат като "изпълнима". Рейтинговата агенция определя резултатите от прегледа като неизненадващи, а конкретно за ПИБ обяснява, че слабостта на качеството на активите й вече е отразена в рейтинга й B-.

Друг опция пред ПИБ е емисия акции. Това обаче би било по-трудно да се реализира, освен ако не се договори предварително записване на емисията от институционален инвеститор. В рейтингите си Fitch не дава особен шанс за подкрепа от основните акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. След публикуването на резултатите цената на акциите на банката на Българската фондова борса се покачи леко, но тя остава далеч под нивата дори от разгара на ликвидната криза през 2014 г. Текущите котировки оценяват банката на малко над 250 млн. лв., което е под 1/3 от собствения й капитал, което също е индикатор за недоверие в данните, които банката декларира. А че проверката е констатирала практики, които събуждат такова, се потвърждава във финалния доклад на БНБ, макар и обобщено за целия пазар.

В анализа на регулатора след проверките се казва, че необслужвани кредити за 3.7 млрд. лв. са били неправилно класифицирани като редовни. Това погрешно третиране на лоши кредити като здрави ще трябва да се коригира в отчетите за тази година, като междувременно банките, в които са засечени такива случаи, трябва да начислят допълнителни провизии за 474.9 млн. лв. Имайки предвид, че основно две са банките, които ще трябва да направят тези корекции, е ясно и къде са концентрирани тези милиарди неправилно отчитани кредити.

Заедно с другите засечени нарушения общата сума на корекциите за системата е 665 млн. лв. От тях 419.6 млн. лв., или 71%, са корекциите, които трябва да направи ПИБ. Тя е един от двата участника в проверката с най-драстично преизчислени базови показатели. Най-важният от тях - капиталът от първи ред (CET1), е поправен от 11.3% на 5%, или само с половин процентен пункт над абсолютния регулаторен минимум, при който БНБ трябва да премине към план за преструктуриране. Почти двойно се свива и общата капиталова адекватност, която от 14.7% е преизчислена на 8.7% при изискуема 8%, или пак на косъм от абсолютния минимум.

Прави впечатление, че одиторът "БДО България", заверил финансовия отчет на ПИБ за 2015 г., не е намерил проблем в отчетените показатели. Независимият Mazars обаче е видял друга картина, преглеждайки извадка на 70% от активите й. Потърсени за коментар, от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори изпратиха писмо до"Капитал", че все още нямат решение дали се налага да правят проверка по случая. Услугите на "БДО България" ползва и другата банка с констатирани проблеми - Инвестбанк, но при нея отчетът е заверен с квалифицирано мнение и забележки.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Три на релси"