Активите на чуждите фондове в България се свиха с 210 млн. лв.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Brexit удари активите под управление на фондовете.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Активите на инвестиционните фондове, опериращи в България, са намалели с близо 150 млн. лв. през последните три месеца. Понижението е заради свиване на експозициите на чуждите фондове у нас, но не става ясно доколко е в резултат на изтегляне на средства на вложители или на ефекта от спада на борсите в края на юни най-вече заради Brexit.

В края на полугодието чуждите взаимни фондове имат реализирани 1.375 млрд. лв. в България, докато три месеца по-рано са разполагали с 210 млн. лв. повече. За същия период пък местните фондове са увеличили активите си с 60 млн. лв., сочат статистическите данни на Българската народна банка за развитието на сектора. Общата сума, която инвестиционните фондове управляват към края на юни, е 2.24 млрд. лв. Това представлява близо 1% ръст на годишна база.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Чуждите фондове доминират

Близо 2/3 от тях са на разположение на чуждестранни инвестиционни фондове, а останалите се ръководят от български управляващи дружества. Данните сочат, че местните фондове запазват тенденцията да увеличават по-рисковите си активи и да търсят повече доходност. Така средствата, които се държат на депозит, се понижават с 1/3 на годишна база до 228 млн. лв., а паричните средства в каса намаляват почти 9 пъти от 2.4 млн. лв. през лятото на миналата година до само 270 хил. лв. в момента. За сравнение - докато към края на 2013 г. над 50% от всички активи на българските управляващи фондове са се държали на депозит в банка, сега този дял вече се е свил на 27%. Към момента най-голям дял от парите на всички фондове са насочени към акции, които представляват 33% от цялата сума. За последните 12 месеца те са увеличили инвестициите си и като цяло в български финансови инструменти с 30% и към юни позициите им се равняват на общо 245 млн. лв.

Не всички български управляващи дружества обаче предпочитат българските книжа. "В България въобще не сме активни, а след Brexit заемаме по-резистентна позиция и намаляваме експозицията си и към европейските книжа", коментира за "Капитал" главният портфолио мениджър на Expat Capital Лъчезар Димов. Според него се подценява възможността в края на годината Федералният резерв на САЩ да повиши лихвения процент и така да стимулира пазарите. В същото време инвестициите в злато пък могат успешно да се използват с дефанзивна функция, тъй като то се движи обратно на всички останали показатели на пазарите. "Ако Фед отново изчака с вдигането на лихвите, нормално можем да очакваме повишаване цената на златото над 1400 долара за тройунция, в противен случай тя ще тръгне надолу, под 1300", прогнозира той.



По-малко облигации

Активите, които българските фондове държат в облигации на страни от Европейския съюз, се свиват под 50 млн. лв., което представлява спад от 35% на годишна база. В същото време обаче има значително увеличение на парите, които местните управляващи дружества доверяват за управление на подобни на тях договорни фондове от други страни в ЕС. Става дума за над 60 млн. лв., тоест 2.7 пъти повече, отколкото през юни 2015 г. Всъщност тази сума е исторически най-голямата, която българските инвестиционни фондове насочват към фондовете от ЕС, като над 90% от тях са към страни от еврозоната. Що се отнася до чуждестранните фондове, опериращи у нас, БНБ не разполага с подробни данни за типа и географската насоченост на инвестициите.