Вече има фаворит за титлата най-растящ бизнес на годината - този на колекторските компании. За половин година техният бизнес се е утроил, а причината е, че банките вече са склонни да продават лошите си вземания на специализирани в събирането им дружества. За първото полугодие на 2016 г. те са получили нови договори за 609 млн. лв., съобщиха от Асоциацията на колекторските агенции в България, в която влизат 16 компании, представляващи около 75% от пазара за изкупуване на дългове. Те са най-често европейски компании, докато "по-силовите" събирачи не са членове на обединението.
Бумът продължава, защото само в момента текат преговори за сделки за 550 млн. лв. (виж карето). Новост е, че и застрахователните компании вече поглеждат към услугата.
Половината от пазара
Сумата, която и заради договори през миналите години е възложена за събиране на компаниите от организацията, към края на юни достига 1.11 млрд. лв. За сравнение - година по-рано тя бе 997 млн. лв. Показателно е, че средният размер на един възложен случай се повишава от 775 лв. на 1104 лв. Основната причина за това е в повишения брой задължения, продадени от банки. Те принципно са по-високи в сравнение с другия основен сектор, който освобождава от пакети лоши вземания – телекомуникационните компании. Към момента банките са основният продавач, като носят над 50% от пазара.
"От година насам банките се стремят да изчистят лошите дългове, като стрес тестовете допълнително мотивираха действията им и така те пристъпиха активно към продажба, а не само към събиране на лошите си вземания. Този подход е добре познат на останалите пазари и е положително, че България догонва тенденцията, защото това дава възможност на банковия сектор да изчисти проблемните дългове от балансите си и да се фокусира върху отпускането на кредити", коментира Райна Миткова, председател на асоциацията.
Застрахователите също пред тест
След банките и дружествата за бързи заеми като най-голям възложител се нареждат телекомите. Техният дял обаче значително се понижава в сравнение с миналата година, тъй като средната дължима сума е по-малка. Тогава близо половината несъбрани задължения идват от тях, докато сега на мобилните оператори се падат 1/6.
Вместо това значителна активност се вижда за първи път и от застрахователните компании, които увеличават своя дял във възложените задължения над три пъти. В сектора, също както и при банковите институции, предстоят стрес тестове тази година.
Зараждане на нов пазар
Вторичният пазар на задължения в корпоративния сектор тепърва се оформя, тъй като на банките им е трудно да ги пакетират, събираемостта е усложнена и съдебната несигурност е висока. На пазара на междуфирмени вземания от асоциацията отчитат ръст в размер на 20% до 89 млн. лева.
Пакетите от кредити се изкупуват на 3% от номинала за най-старите и трудно събираеми дългове, до 20 - 30% за по-пресните. Това означава, че за портфейл от 100 млн. лв. несъбрани заеми банката взима между 3 и 30 млн. лв. С продажбите финансовите институции чистят балансите си и насочват ресурса към основния си бизнес - да раздават нови кредити.Летните продажби на портфейли
През лятото започнаха пет продажби на портфейли по информация на "Капитал". Първата е тази на "Хета асет резолюшън България" и "Хета асет резолюшън ауто България" (HETA Asset Resolution), бившето "Хипо Алпе-Адриа лизинг България", като в него има необслужвани лизингови договори за 130 млн. евро номинал, които вървят с дължими 37 млн. евро лихви. Обвързващи оферти ще се подават през втората половина на септември.Следващият по големина портфейл, за който процедурите вече са напреднали и е избран купувач, е на Уникредит Булбанк. Той е за 100 млн. евро над 5-годишни просрочия по корпоративни кредити, към които има обезпечения недвижими имоти.
Третата обемна сделка е за портфейл от потребителски необезпечени заеми на Първа инвестиционна банка (ПИБ). В него са обединени просрочени задължения по ипотечни, потребителски кредити, овърдрафти и кредитни карти.
Четвъртата е портфейл потребителски заеми за около 30 млн. лв., повечето от които необезпечени. Продавач по нея е "ОТП факторинг България", дъщерно на Банка ДСК.
Последната е на "Уникредит кънсюмър файнансинг" и е с потребителски заеми за неизвестна сума.
"В момента активно се подготвят две сделки, всяка от по 100 млн. евро, които се очаква да раздвижат пазара на корпоративни задължения", коментира Милена Виденова от "Кофас България". Явно визирайки портфейлите на "Хета" и Уникредит Булбанк.
Вече има фаворит за титлата най-растящ бизнес на годината - този на колекторските компании. За половин година техният бизнес се е утроил, а причината е, че банките вече са склонни да продават лошите си вземания на специализирани в събирането им дружества. За първото полугодие на 2016 г. те са получили нови договори за 609 млн. лв., съобщиха от Асоциацията на колекторските агенции в България, в която влизат 16 компании, представляващи около 75% от пазара за изкупуване на дългове. Те са най-често европейски компании, докато "по-силовите" събирачи не са членове на обединението.
8 коментара
Много неподходящи епитет! "Пораства" ли бинесът? А,Нейчев?
Обратно пропорционално на демографската криза в България. Мафията с нейните бизнеси (производство и търговия с наркотици, хазарт и проституция) финансирани от така наречените "бързи кредити" и заложни къщи, унищожава народа на България.
Аз лично не разбирам на какво законово основание се 'продават' тези кредити? Както и практиката на една банка да прехвърлят на дъщерни дружества редовни кредити един месец след сключването.
Капитал, може ли да публикувате някакво разяснение по темата, моля?
Не е пораснал. Избеля малко.
До коментар [#5] от "Desolater":
Деривати, чедо, деривати... Пари от въздуха, от измислени "услуги" и излишни "дейности"... ;)
До коментар [#7] от "chinesedemocracy":
Ако бяха деривати, нямаше да има ефект върху баланса, освен увеличаване на задълженията. На банките интереса им е да разкарат лошите кредити от баланса. Това не става с деривати.
Кредитите се прехвърлят като всяко друго задължение. Както телекома ви може да прехвърли дължимата от вас сума, така може и банката. Това е заложено в международни спогодби.
При такива просрочени кредити те отдавна са изискуеми, така че кой ги събира няма отношение върху финансовата тежест, а само върху методите на събиране.