С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 16 сеп 2016, 17:00, 10186 прочитания

Джим Силф: Одит реформата не решава основния проблем в сектора

Международният консултант по качество на одита прогнозира, че вредите от въвеждането на задължителна ротация и съвместни одити ще се усетят след 10-15 години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Джим Силф (Jim Sylph) е консултант по контрол на качеството на одита в Russell Bedford International (RBI). Преди това е бил изпълнителен директор в областта на професионалните стандарти и външните отношения в Международната федерация на счетоводителите (IFAC) в Ню Йорк. Световно признат експерт е по въпроси, свързани със защита на публичния интерес при моделиране на надзорни механизми и стандарти в одиторската и счетоводната професия. Има принос в усъвършенстването на международния етичен кодекс в тази област.


Финансовият одит е начин да се засекат измамни практики в бизнеса, които ограбват данъкоплатците, затова контролът върху работата на одиторите е грижа на държавата. Засега суверенът не е особено успешен в тази си функция и това се видя особено добре при фалита на КТБ: ако имаше адекватен контрол, проблемите в банката можеха да се засекат години по-рано, още повече след като се разбра, че регулаторите са разполагали с тревожни информация от надзорни инспекции, незнайно защо останала затворена за консумация само в БНБ. Одиторите пък, заверявали неверните отчети, можеха да се разделят с кариерата си, но вместо това се отърваха с леки глоби и продължават да заверяват отчети. Ето защо, когато се заговори за одитна реформа в българското законодателство, очакванията бяха, че сполетялото ни зло може да се окаже за добро и че на базата на току-проблесналите несъвършенства, нормативната база лесно ще се ремонтира в правилната посока. Надеждите за промяна към по-добро обаче рухнаха при първото четене на проекта за Закон за независимия финасов одит от депутатите, а след второто му гледане в ресорната парламентарна комисия са окончателно погребани. Причината е, че покрай щампата "така иска от нас Европа" с подкрепа на управляващите от ГЕРБ се вкарват текстове, които са опасни за одиторската дейност: вместо да се поеме курс към създаването на експертен регулатор, който да е способен сам да засича измамите, да се справя ефективно с нарушителите и да стимулира здравословната конкуренция между одиторските практики, се върви към изграждането на мегаструктура за всяване на страх - сред бизнеса, защото ще получи достъп до чувствителна за него информация; сред одиторите, защото може да съсипе фирмите им и да посегне на личното им имущество; за обществото, защото попадне ли в неподходящи ръце, оръжието, което се изгражда чрез Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, може да доведе до същите пагубни ефекти, каквито имаше председателството на Стоян Мавродиев в КФН.


Невралгични точки

Ротация на одиторите на предприятия от публичен интерес (банки, застрахователи, пенсионни фондове, енергийни дружества и борсови компании) на всеки 7 години, с опция за удължаване на договора с 4 години, ако към проверката се присъедини още един одитор за съвместна инспекция. Това е една от едрите промени, които предстои да бъдат гласувани окончателно от депутатите през следващите дни. Прекият ефект от това ще е, че освен компаниите от голямата четворка (Deloitte, EY, Pwc, KPMG) в този бизнес ще могат да влязат някои одиторски практики от втория ешелон (например HLB, BDO, Grand Thornton), което поражда подозрения в надделяване на лобистки интереси. Друго следствие е неминуемото поскъпване на одита за клиентите и повишаването на риска от грешки. Въвежда се и санкция за нарушение на одитор в размер на 10% от общите му годишни приходи, без значение че по-голямата част от тях може да идват от предоставяни данъчни и правни консултации, а не от одитна работа. Ще има опция за още по-всеобхватни инспекции на одиторски практики от страна на държавната комисия, без значение че тя не разполага с кадровия ресурс. Издейства й се и правото да изисква информация и справки от одиторите, бизнеса и дори одитните комитети по предприятията, а при отказ ще може да глобява. При такова ненужно нагърбване със задачи, които би могло да се възложат на професионалната организация на одиторите, държавната комисия няма да може да специализира в създаването на звена, компетентни в котрол на качеството на одита в банки, застрахователи и пенсионни фондове, където са концентрирани милиарди. Няма как инспекторите й да надградят експертизата си чрез натрупване на одиторски опит. И това е повод за девалвация на очакванията, че одитната реформа ще произведе търсения от обществото резултат.

Промени с далечен обсег на действие



От дебатите в комисията по бюджет и финанси, които продължиха и тази седмица, стана ясно, че ГЕРБ, в лицето на председателя й Менда Стоянова, твърдо подкрепя промените в този им вид и успява да спечели на своя страна и представителите на други партии. Почти никоя от забележките на представителите на гилдията в лицето на Института на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС) не успя да повлияе върху първоначалния вариант на регулацията, а в официална позиция Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори опита да омаловажи усилията им с аргумента, че предстоят избори в ръководството на ИДЕС и някой може би търси конфронтацията, за да натрупа дивиденти. От КПНРО обаче пропускат да уточнят, че и при тях изтичан мандати, например този на председателя Ваня Донева, която преди да оглави комисията през 2012 г. бе депутат от редиците на ГЕРБ, член на същата комисия по бюджет и финанси.

На последното разглеждане на проекта в ресорната парламентарна комисия Донева обяви, че е консултирала промените с външни експерти и че ще публикува становищата им на сайта на КПНРО. Подобно независимо експертно мнение около ключовите промени в одита не само в България, но и на ниво Европейски съюз, потърси и "Капитал". В търсене на капацитет, чието мнение е с тежест за професионалистите от бранша, стигнахме до Джим Силф, който е световно име в счетоводството, одита и контрола. Според него ротацията на одиторите, съвместните проверки и овластяването със свръхправа на регулаторите, които биха могли да се управляват от политически назначения, създава опасности, но ефектите от това ще се проявят едва след 10 - 15 години.


Панацея ли е ротацията на одиторите

Ясно е, че регулаторите по света намират ротацията за добро нещо. Аз не съм убеден в това, но не смятам, че можем да преборим това схващане и ротацията ще стане задължителна.

Ако си представите едно голямо предприятие от публичен интерес, в първата година, през която в него влиза одитор, той не е съвсем наясно какво точно прави. За нов, голям международен клиент опознаването отнема няколко години. Много академични доказателства в тази насока са натрупвани през последните 50 години и показват, че повечето измами, които са били пропуснати от одиторите, са били извършени в първите една-две години от назначаването на нов одитор. Ето защо задължителната ротация ми изглежда като потенциална опасност за повече измами.

Има ли според вас някаква продължителност на одитния ангажимент, която намалява риска?

Не съм сигурен колко години е най-правилното. Смятам, че ротация на седем години е може би добре; 10 години може би не постига онова, което регулаторите искат, а пет години поставя твърде много натиск върху клиента.

Големият, международен проблем, който имаме, е, че различни държави регламентират ротация на различен период. Представете си българска компания, която има дъщерни дружества в Германия и Холандия. За нея одиторската ротация ще създаде значителна трудност, тъй като законът в България може да е различен от този в другите две страни. Причината да няма един и същ срок на ротация в Европейския съюз е, и това е официално признато, че не може да постигне съгласие между всичките 28 страни членки. Така е дадена възможност на всяка държава да избере сама броя на годините.

Според мен това ще създаде истинска бъркотия. А и реалността за големите предприятия от публичен интерес и тези, които развиват международен бизнес, е такава, че изборът им на одитор е сведен до не повече от шест компании.

Съвместните одити също си пробиват път в новите регулации. Какво е мнението ви за практическото им прилагане и потенциалния ефект върху качеството?

Те са много, много опасни. Опитът в почти всички държави по света, където е имало съвместни одити, са, че разходите за клиентите се покачват, разходите на одиторите се увеличават, срокът за проверката се удължава и рискът нещо да бъде пропуснато между одитор 1 и одитор 2 е много висок. Толкова висок, че одиторските компании не се доверяват напълно една на друга и в повечето случаи едната ре-одитира работата на другата. Просто не могат да рискуват да допуснат да си сложат името под одитния доклад, когато половината работа е направена от друга фирма, на която се няма напълно доверие. Не защото има измама, а защото не познават компетентността и опита на служителите им.

Единствената страна, в която това работи, е Франция и отчасти Италия. Който и да ви говори, че това се прави, за да се подобри качеството на одита, обективностите са такива, че усилието се прави, за да се увеличи пазарният дял на някои местни одитори и така да се даде допълнителен избор на предприятията извън представителите на голямата четворка. Сега Mazars във Франция определено са по-големи, но не международно, опитват се да станат, но все още не са.

Да си международна одиторска компания, която влиза в предприятия от публичен интерес, изисква толкова висока цена за развитие на мрежата, кадрите и софтуера, че ми е трудно да си представя да е по силите на някой извън голямата четворка.
Аз самият съм привърженик на малките и средни по големина практики, но реалността е такава, че голямата четворка държи 80% от пазара и това няма да се промени. Бизнесът се нуждае от тях и не е случайно, че при съдебни дела претенциите към тях обикновено са високи, но не толкова, че да ги доведат до банкрут, защото светът трудно би оцелял, ако някой от голямата четворка фалира.

Какви последствия за една одиторска практика би имала глоба в размер на 10% от общите й приходи?

Интересна концепция е поставянето на таван от 10%. Ако си представим дело, на което се разглежда измама, то съдът трябва да прецени каква е отговорността на мениджмънта на компанията, която е измамила, и каква на одитора й. Може да е много умна и сложна измама, конструирана така, че да остане скрита за одитора. В такъв случай да задължиш одитора да е отговорен за 100% от щетите изглежда нечестно. Ако щетата е 500 млн., те трудно могат да бъдат потърсени от мениджмънта, защото той може да е банкрутирал, да е напуснал страната, докато одиторската компания е тази, която остава. От друга страна, има измами, които носят загуби например за един милиард, и такива, които носят загуби за един милион. Ако има регламентирано ограничение, то и в двата случая глобата ще е да речем 50 млн., защото на толкова се равняват 10% от приходите но одиторската фирма.

Трябва ли одиторите да носят неограничена отговорност за вредите, причинени от пропуски в работата им?

Не е правилно да се обвиняват одиторите за много внимателно структурирана мениджърска измама, която е била направена така, че да бъде скрита от одиторите, както и от всички останали.

Ако, както казвате, ротацията, съвместните одити и по-високите санкции за одиторите не са предпоставка за вдигане на качеството, то какво трябва да се направи?

Има две важни стъпки, които могат да се предприемат. Първата е да се подобри квалификацията в одиторската професия. Това обаче не става, като се наложи 10% глоба на някого в първата година на одитния му ангажимент. Дългосрочната визия е тази, при която се съобщава, че се въвеждат нови стандарти, дава се време на професионалистите да свикнат с тях. Ако в първата година не успеят, се прави събеседване с тях, на което им се посочват грешките. На следващата вече, ако още не са се поправили, следват наказанията.

Другата стъпка би могла да бъде изпълнена през одитните комитети. Мениджмънтът на компаниите би трябвало да има страх от одитния комитет, тъй като може да му търсят обяснения защо действа твърде агресивно или пък не спазва най-добрата счетоводна политика, например. Одиторът трябва да е малко изплашен от одитния комитет, защото може да искат сведения за това, което е открил в работата си. Един добре структуриран, независим одитен комитет е добра стъпка за подобряване на качеството на одитите.

Трябва ли тези одитни комитети да са поднадзорни и да се отчитат на регулатора?

Не. Те трябва да са съвършено независими, да са част от корпоративното управление. Нещо като независими директори, които могат да задават правилните, смислени въпроси на мениджмънта и да разбират какво казва одиторът. Ако някой регулатор търси контрол над одитните комитети, то с това той изпраща грешно послание, сякаш той е този, който назначава одитните комитети на компаниите. Не знам някъде по света да го има това.

До какво може да доведе овластяването на одитния регулатор със суперправомощия?

Смятам, че това е доста често срещано сега, не само в Европейския съюз, но и в други страни, където се създават одитни регулатори и им се дават широки и силни права. Едно от нещата, които смятам, че помага за подобряване на качеството на одита, е комуникацията. Регулаторът трябва да споделя част от информацията, до която е достигнал, трябва да говори с пресата, да посочва проблемите и да докладва напредък в работата по тях. Липсата на комуникация не е от полза.

А нагърбването на регулатора с повече и всеобхватни инспекции помага ли?

В началото инспекторите нямаха всички онези способности, които им бяха необходими, за да направят качествена проверка, и затова, когато са създавани тези регулатори, много често проверките са възлагани на одиторски фирми или на пенсионирани партньори на одиторски компании. С годините регулаторите се стремят да привлекат експерти и това вероятно е правилно, защото когато правят проверки на дадена одиторска практика, на тях им е полезно да имат реален опит и да знаят как е структурирана фирмата, на какъв принцип получават възнагражденията си партньорите в нея. Ако като партньор в одитна компания моето възнаграждение идва наполовина от одиторска работа и наполовина от консултантските услуги, които продавам на одитирания клиент, това е лош модел. Защото моят фокус трябва да е да правя добър одит, а не да се стремя да продавам на клиента си допълнителни услуги. Това регулаторът няма как да го разбере, ако при проверката гледа само документи от извършените одити.

Трябва ли да се забрани предлагането на данъчни и правни услуги на клиент, който компанията одитира?

Има дълъг списък на услуги, които по международните етични стандарти ти не можеш да предлагаш на публични предприятия, които одитираш. Те обикновено са достатъчно големи, за да разполагат с юристи и данъчни консултанти или най-малкото могат да потърсят такава услуга от специализирана кантора.

Трябва ли членовете на регулатора да носят по-голяма отговорност за вреди, причинени от дейността им?

Рискът при тях е същият, какъвто е за одиторите. Не може да виним регулатора за това, че извадката, върху която е инспектирал работата на някой одитор, не е показала проблем, особено ако за пръв път влиза там.

Какво очаквате да са ефектите от одитната реформа в Европа?

Аз разбирам защо регулаторите искат да направят тези промени - те са фрустририани, че има проблеми с одита в много страни и че професията не прави това, което обществото очаква от нея. Като регулатор и политици са длъжни да направят някакви промени. Въпросът е дали това са правилните промени. Ние няма да разберем отговора в следващите 10 или 15 години. Едва когато изтече този срок, ще можем да кажем дали моделът помага по-добре да се засекат одитните грешки.

Смятам, че повечето промени са направени с цел да се накара публиката да се чувства по-сигурна за качеството на финансовите отчети, но реалният проблем остава. И той е, че хората, които управляват компании, може да го правят честно и в интерес на акционерите, но малък брой го правят за лична изгода и облагодетелстване. Те нямат чувство за етика, когато крадат от клиентите, от данъците. Това са хората, които одиторите се опитват да хванат. Те стават все по-изкусни, както и одиторите. Това е едно вечно съревнование.

Аз смятам, че след време ще съжаляваме за ротацията. Ако се замислите, аргументите за нея са, че от сто години една компания се одитира от една и съща компания и това създава близост. Но през тези години изпълнителният директор е сменян поне десет пъти, финансовият и главният счетоводител също. В одиторската компания разместванията стават на 6 - 7 години, така че различни хора поддържат връзката. В частния сектор е различно - една фирма може да бъде собственост на една фамилия в продължение на 50 години и през цялото това време изпълнителният директор да е един и същ. Но когато говорим за предприятия от публичен интерес или за международни бизнеси, е съвсем различно. Така че както и при всяка друга промяна в законодателството, и при тези политиците трябва да гледат дългосрочно, а не да решават на парче проблемите от днес.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

ББР е единствената банка без публикуван годишен отчет за 2018 г. 9 ББР е единствената банка без публикуван годишен отчет за 2018 г.

От държавната институция не обясниха на какво се дължи забавянето

13 окт 2019, 7706 прочитания

Доктор Ружа и пътят на милиардите 3 Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

11 окт 2019, 34306 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Кандидатите за Банка Виктория станаха осем

Две банки, БТК и компания за картови разплащания се включиха в търга

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма