Все по-Обединена българска банка

Темата накратко: - Четвъртата по големина банка на пазара в България се продава и процедурата е в напреднала фаза - Заявеният интерес е голям както от други банка, така и от глобални инвестиционни фондове - Възможно е да се стигне до сделка още тази година, а ако за пореден път отложи продажбата, гръцкият собственик рискува да получи по-ниска цена - Експерти от консултантския бизнес очакват сделката да е за 400-500 млн. евро, което би я превърнало в най-голямата на този пазар досега

В началото на октомври управителят на БНБ Димитър Радев каза в интервю по bTV, че може да има консолидация в сектора в следващите месеци. Дни по-късно Левон Хампарцумян, който е начело на най-голямата банка в страната - Уникредит Булбанк, заговори за същото. И макар двамата да не говорят с конкретни имена, за всички в бранша вече е видимо намигването към една конкретна продажба, която е в напреднала фаза, тази на четвъртата по големина институция - Обединена българска банка (ОББ), с активи за 7 млрд. лв., които й отреждат близо 8% пазарен дял.

До седмици ще е ясно колко и кои са участниците в късата листа на кандидат купувачи, с които ще се преговаря за цената. Очакванията на консултанти във финансовия сектор са, че собственикът на ОББ - National Bank of Greece (NBG), би получил между 400 и 500 млн. евро за българската си банка - висока оценка, равняваща се на 60-75% от капитала й, при нива, на които се търгуват банките в Европа под 50%. Причините са добре развита клонова мрежа, силни позиции, особено на пазара на дребно, и успешно преминаване през стрес тестовете, като въпреки застоя в кредитирането и негативите на "гръцкото" си потекло отчита 60.5 млн. лв. нетна печалба за полугодието. Тъй като в NBG след спасителните операции най-голям акционер е държавата, а и се ползва ликвидна подкрепа от Европейската централна банка (ЕЦБ), тя е подложена на институционален натиск да набавя и сама ресурс, като продава нестратегическите си владения извън Гърция. И го прави, макар и с нежелание - раздели се с някои от най-ценните си бизнеси в чужбина, сред които Finansbank в Турция.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

За продажбата на ОББ също се говори отдавна, но покрай перманентно разгарящите се гръцки кризи и предоговаряния се отлагаше. Сега по информация на "Капитал" процедурата е не само задвижена, а и форсирана. Има шанс сделката да стане скоро, дори в рамките на годината, ако регулаторните одобрения се получат бързо. Причината е, че предварително заявеният интерес е голям и той идва както от фондове и банки без участие, така и от собственици на вече опериращи на пазара банки като белгийската KBC (Сибанк) и унгарската OTP (ДСК). И ако може да се търси още едно намигване в изказването на гуверньора, то говоренето за консолидация, а не за сделки или продажби, може да е знак, че регулаторът ще фаворизира оферти, предвиждащи сливания и окрупняване. Това отдавна е очертавано като необходимост за фрагментирания пазар, на който оперират 27 институции.

Искана от много страни

Очакването, че гръцките собственици на банки в България ще започнат да ги продават, не е ново и датира още от началото на финансовата криза през 2008 г. и последвалия дългов апокалипсис за Атина. Интригата периодично изостря вниманието към една или друга институция с акционери от южната съседка, като едва миналата година около обявената банкова ваканция в Гърция се стигна до първата сделка, при която Пощенска банка се договори да погълне клона на Alpha bank. Дирижираната от централите им в Атина операция беше финализирана в началото на 2016 г., но реално не промени тежестта на гръцките банки. Опитите за продажба на другия гръцки играч, Пиреос банк, засега са неуспешни поради липса на кандидати за по-малката и неефективна институция, която освен това тепърва е във фазата на разчистване на баланса си от лоши кредити и отчита загуби - нещо, което много други вече направиха. През това време ОББ хем беше на масата за продажба, хем не съвсем, защото собственикът й NBG правеше всичко възможно да я протака. Пред безнадеждните перспективи за скорошно оздравяване на бизнеса й в Гърция обаче и при регулаторна санкция за операции с ОББ, като например тегленето на дивидент от печалбата, NBG е изправена пред необходимостта рано или късно да излезе от инвестицията, която направи в България преди 16 години.



По информация на "Капитал" от гръцката столица са изпратили покани към 22 потенциални купувача, като до момента интерес са декларирали осем кандидата. Те е трябвало да подадат необвързващи предложения до 15 октомври, като след 25 октомври ще бъдат избрани три или четири участника, които да получат достъп до data room. При него експерти проучват финансовите показатели на банката и на тази база изготвят ценови предложения. До края на годината може да се избере купувач, а до средата на 2017-та да има регулаторно одобрение и финализирана сделка. Така NBG ще може да се вмести и в графика на плана за преструктуриране.

Желаещи да купят ОББ са както познати банкови играчи от България и Европа, така и чисто финансови инвеститори с глобален бизнес. През свои източници "Капитал" стигна до седем имена, които на този етап се позовават на клаузи за конфиденциалност и не коментират конкретната сделка. Това са белгийската KBC, която е собственик на Сибанк в България, унгарската OTP, която държи втората по размер банка у нас ДСК, френската Credit Mutuel, инвестиционният фонд Apollo, който купи през миналата година банка в Словения, частният фонд за управление на активи Warburg Pincus, който има опит в България покрай придобиването на "Евроком" през 2005 г. и американският инвестиционен фонд JC Flowers на Кристофър Флауръс, бивш партньор в Goldman Sachs. Интерес към процедурата е проявила и Първа инвестиционна банка (ПИБ), но той бил насочен към конкретен актив на ОББ, а не към цялата банка.

Досега апетит за придобивания на работещ банков бизнес в региона са показвали KBC и OTP, които със сигурност биха получили одобрението на банковия регулатор да купят от ОББ. Те са достатъчно големи, имат опит в сектора и биха помогнали да се случи така желаната от БНБ консолидация в сектора. Приемлив обаче би бил и някой от инвестиционните фондове, които обикновено нямат дългосрочен интерес, но поне веднъж завинаги ще се спре с притеснението за ефекта на "Фалира ли Гърция" върху банковия пазар у нас. От години именно опасенията от ефект на зараза държаха рейтинга на ОББ нисък, а покрай последното разпалване на кризата през 2015 г., което изправи Атина на ръба на излизане от Европейския съюз, тя, както и останалите гръцки банки, трябваше да посрещне чувствителен отлив на депозити.

Плановете на белгийците

Ако има кандидат, който има причини да е крайно мотивиран, това е KBC. В България белгийската група притежава Сибанк и ДЗИ. Но за разлика от застрахователя банката е средна по размер със скромен пазарен дял, около 3%, активи за 2.7 млрд. лв. към полугодието и скромна клонова мрежа в страната. Под мениджмънта на Петър Андронов, който е бивш ръководител на Банковия надзор в БНБ и настоящ председател на Асоциацията на банките в България, институцията набра скорост като една от най-активните в използването на финансиране от европейски фондове и е първата, която доведе COSME в България. Това обаче не е достатъчно, за да порасне бързо и преодолее негативите на малкия размер, които в банковия бизнес са сериозни и се измерват в ниска рентабилност. Проблем, който в глобални условия на отрицателни лихви се изостря допълнително. Придобиването на ОББ би й дало наготово изградена национална мрежа от клонове, широка потребителска клиентска база и добре провизирани портфейли потребителски и корпоративни заеми. С пазарния дял от около 8% на ОББ и неминуемия отлив на клиенти при промяната, обединението със Сибанк би дало сумарно около 10% дял, което може да вкара KBC в топ 3, като измести ПИБ.

До неотдавна KBC ползваше държавна подкрепа от белгийското правителство, тъй като преди кризата от 2008 г. агресивно градеше структури в района на Централна и Източна Европа и логично пострада тежко при шока. През миналата година обаче групата обяви предсрочното изплащане на помощта и върнати над 13 млрд. евро. Това се случи след активната разпродажба на бизнеси - KBC се раздели с банките си в Русия, Словения, Полша, Германия, Сърбия. Така групата получи своята независимост и забраната да работи за експанзия отпадна. Новината, че България е една от дестинациите, на които KBC се готвят да инвестират, съобщи в края на септември белгийският De Tijd. С искане за потвърждение на информацията, от пресцентъра на групата изпратиха писмо до "Капитал", в което се казва, че приоритет на групата е стабилният органичен растеж. "В същото време, когато се появят възможности, които водят до увеличение на пазарния ни дял на основните ни пазари, ние бихме ги разгледали. България е един от ключовите пазари за KBC Group" и "ако активът е атрактивен, рисковите параметри са приемливи и финансовите условия са коректни, групата би била заинтересована да анализира възможностите за растеж чрез придобиване".

Главният изпълнителен директор на Сибанк и кънтри мениджър на KBC Group Петър Андронов не пожела да коментира интереса на групата към сделката за ОББ, но това би могло да е косвена индикация за сериозните намерения за покупка. При обявяването на резултатите от банковите стрес тестове това лято Андронов отмени БНБ и останалите банкери от гилдията в трудната комуникационна задача, като единствен даваше коментари по медиите. Ръководената от него Сибанк се представи блестящо на AQR-а, без грам корекция на показателите и висока оценка и на двата сценария на стрес теста. С такова досие и високата репутация на централноевропейския си собственик за нея не би било проблем да получи одобрение от регулатора да купи ОББ, още повече че ще помогне за консолидацията в сектора. Ако KBC вземе ОББ, ще се изтласка несигурността около собствеността на банката, която й тежи, въпреки че е една от най-високо капитализираните банки.

Вариантът за такава концентрация е добър и за работещите в ОББ 2547 души, по данни към 31 декември 2015 г., защото най-вероятно голяма част от тях ще запазят работните си места в отворените 174 клона и 24 офиса в цялата страна. Любопитен остава въпросът и при едно сливане кой бранд ще се запази, като според експерти марката ОББ е по-разпознаваема от тази на Сибанк, така че по-логично би било да се запази брандът на купуваната по-голяма институция. Не е изключено обаче и белгийската група да даде името си на обединената банка.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Надеждите на унгарците"