За продажбата на ОББ също се говори отдавна, но покрай перманентно разгарящите се гръцки кризи и предоговаряния се отлагаше. Сега по информация на "Капитал" процедурата е не само задвижена, а и форсирана. Има шанс сделката да стане скоро, дори в рамките на годината, ако регулаторните одобрения се получат бързо. Причината е, че предварително заявеният интерес е голям и той идва както от фондове и банки без участие, така и от собственици на вече опериращи на пазара банки като белгийската KBC (Сибанк) и унгарската OTP (ДСК). И ако може да се търси още едно намигване в изказването на гуверньора, то говоренето за консолидация, а не за сделки или продажби, може да е знак, че регулаторът ще фаворизира оферти, предвиждащи сливания и окрупняване. Това отдавна е очертавано като необходимост за фрагментирания пазар, на който оперират 27 институции.

Искана от много страни

Очакването, че гръцките собственици на банки в България ще започнат да ги продават, не е ново и датира още от началото на финансовата криза през 2008 г. и последвалия дългов апокалипсис за Атина. Интригата периодично изостря вниманието към една или друга институция с акционери от южната съседка, като едва миналата година около обявената банкова ваканция в Гърция се стигна до първата сделка, при която Пощенска банка се договори да погълне клона на Alpha bank. Дирижираната от централите им в Атина операция беше финализирана в началото на 2016 г., но реално не промени тежестта на гръцките банки. Опитите за продажба на другия гръцки играч, Пиреос банк, засега са неуспешни поради липса на кандидати за по-малката и неефективна институция, която освен това тепърва е във фазата на разчистване на баланса си от лоши кредити и отчита загуби - нещо, което много други вече направиха. През това време ОББ хем беше на масата за продажба, хем не съвсем, защото собственикът й NBG правеше всичко възможно да я протака. Пред безнадеждните перспективи за скорошно оздравяване на бизнеса й в Гърция обаче и при регулаторна санкция за операции с ОББ, като например тегленето на дивидент от печалбата, NBG е изправена пред необходимостта рано или късно да излезе от инвестицията, която направи в България преди 16 години.

По информация на "Капитал" от гръцката столица са изпратили покани към 22 потенциални купувача, като до момента интерес са декларирали осем кандидата. Те е трябвало да подадат необвързващи предложения до 15 октомври, като след 25 октомври ще бъдат избрани три или четири участника, които да получат достъп до data room. При него експерти проучват финансовите показатели на банката и на тази база изготвят ценови предложения. До края на годината може да се избере купувач, а до средата на 2017-та да има регулаторно одобрение и финализирана сделка. Така NBG ще може да се вмести и в графика на плана за преструктуриране.

Желаещи да купят ОББ са както познати банкови играчи от България и Европа, така и чисто финансови инвеститори с глобален бизнес. През свои източници "Капитал" стигна до седем имена, които на този етап се позовават на клаузи за конфиденциалност и не коментират конкретната сделка. Това са белгийската KBC, която е собственик на Сибанк в България, унгарската OTP, която държи втората по размер банка у нас ДСК, френската Credit Mutuel, инвестиционният фонд Apollo, който купи през миналата година банка в Словения, частният фонд за управление на активи Warburg Pincus, който има опит в България покрай придобиването на "Евроком" през 2005 г. и американският инвестиционен фонд JC Flowers на Кристофър Флауръс, бивш партньор в Goldman Sachs. Интерес към процедурата е проявила и Първа инвестиционна банка (ПИБ), но той бил насочен към конкретен актив на ОББ, а не към цялата банка.

Досега апетит за придобивания на работещ банков бизнес в региона са показвали KBC и OTP, които със сигурност биха получили одобрението на банковия регулатор да купят от ОББ. Те са достатъчно големи, имат опит в сектора и биха помогнали да се случи така желаната от БНБ консолидация в сектора. Приемлив обаче би бил и някой от инвестиционните фондове, които обикновено нямат дългосрочен интерес, но поне веднъж завинаги ще се спре с притеснението за ефекта на "Фалира ли Гърция" върху банковия пазар у нас. От години именно опасенията от ефект на зараза държаха рейтинга на ОББ нисък, а покрай последното разпалване на кризата през 2015 г., което изправи Атина на ръба на излизане от Европейския съюз, тя, както и останалите гръцки банки, трябваше да посрещне чувствителен отлив на депозити.

Плановете на белгийците

Ако има кандидат, който има причини да е крайно мотивиран, това е KBC. В България белгийската група притежава Сибанк и ДЗИ. Но за разлика от застрахователя банката е средна по размер със скромен пазарен дял, около 3%, активи за 2.7 млрд. лв. към полугодието и скромна клонова мрежа в страната. Под мениджмънта на Петър Андронов, който е бивш ръководител на Банковия надзор в БНБ и настоящ председател на Асоциацията на банките в България, институцията набра скорост като една от най-активните в използването на финансиране от европейски фондове и е първата, която доведе COSME в България. Това обаче не е достатъчно, за да порасне бързо и преодолее негативите на малкия размер, които в банковия бизнес са сериозни и се измерват в ниска рентабилност. Проблем, който в глобални условия на отрицателни лихви се изостря допълнително. Придобиването на ОББ би й дало наготово изградена национална мрежа от клонове, широка потребителска клиентска база и добре провизирани портфейли потребителски и корпоративни заеми. С пазарния дял от около 8% на ОББ и неминуемия отлив на клиенти при промяната, обединението със Сибанк би дало сумарно около 10% дял, което може да вкара KBC в топ 3, като измести ПИБ.

До неотдавна KBC ползваше държавна подкрепа от белгийското правителство, тъй като преди кризата от 2008 г. агресивно градеше структури в района на Централна и Източна Европа и логично пострада тежко при шока. През миналата година обаче групата обяви предсрочното изплащане на помощта и върнати над 13 млрд. евро. Това се случи след активната разпродажба на бизнеси - KBC се раздели с банките си в Русия, Словения, Полша, Германия, Сърбия. Така групата получи своята независимост и забраната да работи за експанзия отпадна. Новината, че България е една от дестинациите, на които KBC се готвят да инвестират, съобщи в края на септември белгийският De Tijd. С искане за потвърждение на информацията, от пресцентъра на групата изпратиха писмо до "Капитал", в което се казва, че приоритет на групата е стабилният органичен растеж. "В същото време, когато се появят възможности, които водят до увеличение на пазарния ни дял на основните ни пазари, ние бихме ги разгледали. България е един от ключовите пазари за KBC Group" и "ако активът е атрактивен, рисковите параметри са приемливи и финансовите условия са коректни, групата би била заинтересована да анализира възможностите за растеж чрез придобиване".

Главният изпълнителен директор на Сибанк и кънтри мениджър на KBC Group Петър Андронов не пожела да коментира интереса на групата към сделката за ОББ, но това би могло да е косвена индикация за сериозните намерения за покупка. При обявяването на резултатите от банковите стрес тестове това лято Андронов отмени БНБ и останалите банкери от гилдията в трудната комуникационна задача, като единствен даваше коментари по медиите. Ръководената от него Сибанк се представи блестящо на AQR-а, без грам корекция на показателите и висока оценка и на двата сценария на стрес теста. С такова досие и високата репутация на централноевропейския си собственик за нея не би било проблем да получи одобрение от регулатора да купи ОББ, още повече че ще помогне за консолидацията в сектора. Ако KBC вземе ОББ, ще се изтласка несигурността около собствеността на банката, която й тежи, въпреки че е една от най-високо капитализираните банки.

Вариантът за такава концентрация е добър и за работещите в ОББ 2547 души, по данни към 31 декември 2015 г., защото най-вероятно голяма част от тях ще запазят работните си места в отворените 174 клона и 24 офиса в цялата страна. Любопитен остава въпросът и при едно сливане кой бранд ще се запази, като според експерти марката ОББ е по-разпознаваема от тази на Сибанк, така че по-логично би било да се запази брандът на купуваната по-голяма институция. Не е изключено обаче и белгийската група да даде името си на обединената банка.

Надеждите на унгарците

Сериозен купувач за ОББ има и в лицето на унгарците от OTP. През миналата година оттам съвсем официално съобщиха, че търсят покупки на Балканите и разчитат на продажби от страна на четирите системно важни гръцки групи покрай плановете им за преструктуриране. В частни разговори по темата от Будапеща дори са показвали раздразнение, че гърците се бавят и предпочитат да разменят активи помежду си в един от най-подходящите за инвестиции момент, когато европейските институции преливат от ликвидност и търпят негативи заради отрицателните лихви.

Според източник на "Капитал" от OTP са показали интереса си към сделката за ОББ, но най-вероятно няма да искат целия бизнес на банката. Причината е, че в момента унгарската група държи втория най-голям на пазара у нас - ДСК, чиито активи са 11.4 млрд. лв,. и при поглъщане на ОББ ще стане от калибъра на Уникредит Булбанк. И без това ДСК има добре разработен бизнес с клиенти на дребно и се оглежда по-скоро за уголемяване на корпоративния си кредитен портфейл, който бе значително подсилен след фалита на КТБ през 2014 г. При такава мисия предлаганата цена едва ли би била висока, а по информация на "Капитал" от NBG се надяват да получат 500 млн. евро от сделката.

Да се постигне такава оценка от близо 80% от собствения капитал обаче не е лесно и вероятно само кандидат, който вижда много възможности за синергия, би я платил. Дори обаче да се стигне сделка при по-долните граници в оценките на консултантите около 400 млн. евро, това ще е доста добра оценка за институцията, ръководена от Стилиян Вътев. Влияние върху крайната цена ще окаже готвеното изплащане на дивидент от печалбата и от резерви, което банката задържаше като подготовка за стрес тестовете. Като крайно може да се стигне и до решение NBG да си гласува по-голям дивидент и после да продаде по-евтино ОББ. В сметките трябва да се включи и подчинен срочен дълг към NBG от 101.8 млн. лв. към края на миналата година. Има коментари и че като аргумент за по-ниска цена може да се използват резултатите от AQR-а, които показаха нужда от корекции за около 27 млн. лв., повечето от недопровизирани кредити, които по методологията на ЕЦБ са рискови. Макар и малка сума на фона на баланса й, относително корекциите са по високи от другите големи банки с чужди собственици.

Другите кандидати

Малко се знае за намеренията на френската банка Credit Mutuel да навлезе на пазара в България. От публичната информация за нея става ясно, че тя не е от големите, но е потребителски ориентирана и най-вероятно разчита, че ще може да прави високи печалби в ритейл сегмента с евтиното финансиране от Европа. От регулаторна гледна точка навлизането й на пазара няма да допринесе за консолидация на бизнеса, което не е добра предпоставка за евентуалния й интерес.

Индикацията за такъв и от страна на ПИБ като купувач на банка, макар да изглежда странна на пръв поглед, не е лишена от смисъл. Евентуално поглъщане на показалата се при независимия преглед като здрава, отлично капитализирана и силно ликвидна ОББ би помогнало за смилането на проблемите в ПИБ. Това обаче изглежда трудно изпълнимо, тъй като на първо време тя има за задача да попълва капиталови буфери. В банковите среди обаче се говори за интерес към ПИБ на чуждестранен инвестиционен фонд, който би могъл да помогне и за капитализирането, и за придобиването на ОББ. От чисто регулаторна гледна точка обаче такъв инженеринг изглежда репутационно кошмарен - БНБ ще трябва да влезе в обяснителен режим как решава да одобри придобиване на банка, която едва преди няколко месеца излезе от програма по държавна ликвидна подкрепа и която при негативен сценарий на приключилия преди месеци стрес тест показва отрицателен капитал.

Инвестиционните фондове, за които източници твърдят, че се интересуват от покупка на ОББ, Apollo, Warburg Pincus, JC Flowers, не са известни у нас, тъй като почти не са имали досег с бизнеса тук, с малки изключения. Интересът им обаче не е неочакван, защото сделката е атрактивна за инвеститори с ресурс - активът е подходящ както да бъде управляван, така и да бъде препродаден след време с печалба, още повече че дава възможност за навлизане на банковия пазар в Европейския съюз. За този тип инвеститори решаващо е постигането на максимално ниска цена при покупката, така че ако банковите кандидат купувачи вдигнат твърде високо летвата, те едва ли ще се включат в наддаване.

Съществува обаче сценарий, при който очакванията на NBG не бъдат покрити от банките, кандидатки за ОББ. Тогава офертите на фондовете може да се окажат решаващи. Освен това интересът на банковите кандидати се определя и от другите възможности за сделки - Unicredit в Италия например би могла да разреши някои от проблемите си с продажбата на бизнеса си в България.

В банковите среди изтъкват още, че времето на сделката изтича. Гръцкият собственик не е заставен да продава на всяка цена, за него раздялата с ОББ не е на принципа fire sale (продажба по спешност). Но всяко забавяне отвъд тази година води до перспективи за по-ниска цена. Българската банка претърпя сериозни щети от проблемите в съседна Гърция през последните две години под формата на отлив на клиенти. До голяма степен данните към полугодието на тази година показват, че банката е успяла да го компенсира, но пък от друга страна Гърция продължава да се затруднява в изпълнението на ангажиментите към донорите на спасителна помощ, а спирането й е равносилно на държавен фалит с всичките му последствия за бизнеса на гръцките инвеститори по света.

Банка обединител

По ирония сделката за ОББ е на път да продължи имиджа й на банка, която консолидира бизнес около себе си. През 1992 г. тя е създадена чрез сливането на 22 регионални търговски банки, с което се превръща в най-мащабния такъв проект у нас. NBG придоби 89.9% от капитала й през 2000 г., а четири години по-късно купи още 10% и така се превърна в собственик на 99.9% от банката. Дългогодишният й изпълнителен директор Стилиян Вътев притежава лично 250 акции, за които казва, че не би ги продал при никакви обстоятелства. По телефона той отказа коментар за хода на сделката.

Тя е важна не само за банковия пазар, но и за застрахователния и лизинговия, тъй като ОББ е собственик на "Интерлийз", "ОББ Факторинг", "ОББ Метлайф" и "ОББ Застрахователен брокер". "ОББ асет мениджмънт" също е сред големите управляващи дружества. Не е ясно дали те ще влязат автоматично в продавания пакет, но вероятно при продажба NBG ще търси изход и от тях. В банковите среди също не бързат да прогнозират какъв би бил ефектът върху конкуренцията, тъй като не знаят кой ще е новият собственик, но по-скоро не очакват някакво сериозно разместване в класацията на значимите банки. Те са единодушни, че при всички положения такава сделка е добра за потребителите.