Още един КТБ тест за КПМГ

Обикновено одиторските доклади включват достатъчно клиширани общи фрази като "разумна степен на сигурност", които да служат като застраховка. И винаги се уточнява, че отговорността за достоверното представяне на данните е за ръководството на компанията, докато "нашата отговорност се свежда до изразяване на мнение".

Когато обаче нещата се объркат сериозно, винаги има какво да изгуби и одиторът. Най-яркият български пример за това е "КПМГ България", което дълги години заверяваше без резерви отчетите на фалиралата КТБ. След като банката се оказа с 3.75 млрд. лв. отрицателен капитал, одиторската компания логично се прости с голяма част от реномето си и ако допреди това имаше за клиенти 14 банки, както и самата БНБ, сега тя е останала с две кредитни институции в портфейла си. КПМГ беше на косъм и от това да изгуби лиценза си, но като крайно остана с не толкова страховитата максимална по закон глоба от 100 хил. лв.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Сега обаче компанията е изправена пред нов тест - да се защити срещу доста по-внушителните като сума претенции на синдиците на КТБ, които на този етап са за близо 4.5 млн. лв. На фона на щетите от КТБ и това не изглежда колосално число, но то надвишава сумарната печалба на КПМГ за последните пет години и е с над 1 млн. лв. повече от капитала й, което може да постави оцеляването на компанията на карта. А и претенциите могат да растат. Управляващият съдружник в КПМГ Гергана Мантаркова отказа коментар пред "Капитал" заради висящия съдебен спор, а синдиците на КТБ не отговориха на писмено зададените въпроси.

Какво искат синдиците

Искът на КТБ срещу одитора й е заведен още в началото на 2016 г., но чак от последното определения на Софийския градски съд по делото стават ясни повече детайли по него. Според него претенциите на синдиците са по няколко линии. На първо място те искат 2.65 млн. лв., което е "трикратният размер на договорените за извършване на одит за 2010 и 2012 г. възнаграждения". Не е ясно по каква причина са избрани само тези две години - по назад вероятно не могат да се отправят претенции поради давност, но това не обяснява защо е пропусната 2011 г. по средата, както и 2013 г., когато също има заверен отчет. Има възможност причината да е, че конкретно за тези години има повече събрани доказателства за нарушения в банката, които не са констатирани от КПМГ. На тази посока навява и част от определението на съда, с което се задължава БНБ да предостави преписи от доклада си до парламента за предприетите действия, свързани с банката (който е публичен), както и доклади от 30.09.2010 г. и 31.03.2013 г. за надзорната инспекция в "КТБ" АД. Първият от тях беше публикуван от проекта ktbfiles.com и показва констатирани от надзора съществени нарушения, които, ако не са били взети под внимание от одитора, може да служат за доказателство за причинени вреди бездействието му.



Освен това съдът е поискал и от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори в едноседмичен срок да предостави заверен препис от докладите за резултатите от извършеното разследване на дейността на "КПМГ България" относно качеството на изпълнение на одиторските ангажименти относно финансовите отчети за 2009-2014 г. На база на този доклад трима от петимата членове на институцията гласуваха КПМГ да изгуби лиценза, което се оказа недостатъчно, но също е сигнал за сериозни пропуски и може да натежи срещу компанията.

Освен това синдиците търсят и малко над 807 хил. лв. обезщетение за забава върху договорите за одит за периода 1.1.2013 г. – 30.12.2015 г., които вероятно са обусловени от липсата на одитирани отчети за 2014 и 2015 г. Последната част от иска е за 1 млн. лв., които са описани като "част от действителния размер на настъпилите вреди в размер на 315 594 875.24 лева, поради неизпълнение на договорните задължения на ответника да констатира единствено факти, съответстващи на обективната действителност при извършване на одитната дейност". Тук също има неясноти, като най-вече това е как е получена и обоснована въпросната сума, която въпреки точността до стотинка изглежда доста произволно избрана. В действителност дори и да се приемат оценките на активите на КТБ за обезценки за 4.2 млрд. лв., на база на които БНБ отне лиценза на банката, няма много ясен механизъм, по който да се прецени каква част от тази вреда е по вина на одитора и каква - на други лица, като например мениджмънта, регулатора или вътрешния одит. Според юрист с опит в подобни дела в българската правна система е практически невъзможно да се определи конкретна сума. Друг важен момент е, че искът е частичен и ако КТБ спечели делото, тя може да увеличи сумата, за която претендира в рамките на доказаните настъпили вреди. Така потенциално рискът за КПМГ е при неуспешна защита да трябва да заплати и многократно по-голяма сума. Като крайно обаче, колкото и голям да е искът, трудно КТБ ще може да събере много повече от одиторската компания, която към края на 2015 г. декларира 6.2 млн. лв. активи.

И какво трябва да докажат

Докато се стигне дотам обаче, има много време и делото далеч не е сигурно. Съдът е приел за безспорно наличието на договори между двете страни, както и публично известните актове, с които е затворена КТБ, отнет й е лицензът и е обявена в несъстоятелност. От там нататък обаче КТБ ще трябва да докаже "виновно противоправно поведение на ответника (физическите лица, извършили одита по негово възлагане) при изпълнение на договора, с което в правната сфера на ищеца са настъпили вреди в размер на 315594875,24 лева". Тук със сигурност има широко поле за тълкуване доколко одиторът е действал умишлено и доколко е бил подведен от директорите на банката. Публичните твърдения на БНБ, че самата тя е била заблудена от мениджмънта на банката, например биха дали тежест на твърдения на адвокатите на КПМГ, че одиторите с доста по-скромния им инструментариум е нямало как да открият нередностите, довели до фалита на КТБ, останали скрити за банковия надзор.

Това обаче ще е доста ключово за размера на финалните присъдени суми и въобще за успеха на делото, тъй като за сумите над трикратния размер на договореното възнаграждение по закон съдът иска "да се докаже умишлено поведение на конкретния/конкретните одитор/и, извършил/и по възлагане на ответника изпълнението на одита". Тук вероятно синдиците на КТБ ще могат да се позоват на повдигнатите от прокуратурата обвинения за двамата одитори, заверявали с подписите си отчетите на КТБ - Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев, макар че съдът изрично им посочва, че не са дали доказателства в тази посока.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Следващото заседание е насрочено за 6 декември 2016 г., което с лека ирония е денят на банкера. Тогава обаче едва ли ще има развръзка на сложния казус, като е предвидено да се изслушва счетоводно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в мотивите на определението. Самите те не са видими от публичната част от определението, но може да се предположи, че включват изследване на обосновката за вредите, което прави задачата не особено лека. Така че дотогава адвокатите и на КТБ, и на КПМГ ще трябва да се подготвят със солидна аргументация. За вторите очевидно делото е с много по-голяма важност не само заради финансовия риск, а защото евентуалното му спечелване може да даде основа на компания да си върне позиции сред клиентите си, който доведе до 13% спад на приходите й за 2015 г. до 22 млн. лв. През 2016 г. разликата с другите от голямата четворка може да се засили покрай спечеления от тях бизнес по проверките в банките, застрахователите и пенсионните компании. КПМГ остава най-голяма в сектора, но това е до голяма степен защото при нея практически цялата дейност е в едно дружество, докато при останалите одиторските и консултантските услуги са разделени.

А иначе значението на делото далеч надхвърля двете страни, защото може да се превърне в първия и най-голям тест за това докъде се простира отговорността на одиторите.