На кръстопът след проверката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На кръстопът след проверката

На кръстопът след проверката

Печалбата на банковия сектор през третото тримесечие е свива заради засилени обезценки при ПИБ и Инвестбанк

Николай Стоянов
13743 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко:

- Печалбата на банковия сектор за първите девет месеца на 2016 г. достигна 1.07 млрд. лв.

- През третото тримесечие тя се свива основно заради големите обезценки на най-слабо представилите се при проверките на БНБ банки - ПИБ и Инвестбанк

- Вече започва да се усеща и ефект на затваряне на ножицата между лихвите по кредити и депозити

За българските банки резултатите от проведения в първата половина на годината мащабен преглед на активите бяха като светофар. За преминалите успешно теста, особено сред по-големите на пазара, той дава зелена светлина за активизиране и поемане на известен риск. По-малките играчи без констатирани сериозни проблеми са на жълто в очакване да последват стратегията на лидерите. А за провалилите се има червен сигнал и те са принудени да се фокусират повече в разчистване на портфейлите си.

Такъв прочит прозира между редовете на данните от надзорната статистика на БНБ към септември. Печалбата на сектора за първите девет месеца на 2016 г. достигна 1.07 млрд. лв. Това е внушителна сума, която надвишава с 35% отчетената година по-рано, и надскача резултата за цялата 2015 г. Същевременно обаче през септември резултатът е едва 33.7 млн. лв. при средномесечни 130 млн. лв. от началото на годината. Причината са големите обезценки, начислени от двете най-слабо представили се при проверките на БНБ банки - ПИБ и Инвестбанк. Това извежда и двете институции на загуба за тримесечието и изяжда от печалбата им, натрупана до средата на годината. А за тях вероятно предстои още едно подобно тримесечие, тъй като резултатите от прегледа трябва да бъдат напълно отразени в годишните отчети (виж карето).

Извън ПИБ и Инвестбанк обаче тримесечието очаквано показа относително отслабване на резултатите за целия сектор.

В края на рекордните печалби

Едната причина за това е, че отчетите в предходните три месеца бяха подпомогнати от еднократен ефект - финализирането на сделката, с която Visa Inc придоби Visa Europa, даде финансова инжекция на всички европейски банки - членки на платежната система. Eфектът за българските банки се оценява на около 150 млн. лв. и ако той се приспадне, намалението на печалбата би било доста по-скромно.

Все повече започват да се усещат и по-фундаментални фактори, като основният е началото на свиването на ножицата между лихвите по кредитите и по депозитите. През последните две години спадът на цената на привлечения ресурс чувствително изпревари тази по отпусканите от тях заеми, като това беше подклаждано от множество синхронно действащи фактори - изчезването на изкривяващата пазара КТБ и отрицателните лихви в еврозоната. След като лихвите по депозитите достигнаха естествени дъна на нива малко над нулата, сега продължаващият спад при кредитите в условия на засилена конкуренция вече започва да свива нетния лихвен доход на банките, като спадът спрямо второто тримесечие е 1.8%. И благодарение на по-ниските бариери за рефинансиране на заеми, както и на по-ниската цена по нови кредити, този ефект много по-бързо се проявява в отчетите на банките и вероятно ще продължи и през следващите месеци. А това неминуемо ще постави под натиск печалбите на банките, като след очертаващия се рекорден за годините след кризата резултат за 2016 г. ще последва задържане.

Освен това падащите лихви имаха и асиметричен ефект върху различните банки. В предишните тримесечия падането на лихвите по депозитите се отразяваше доста по-благотворно на по-скъпо финансиращите се банки с местни собственици, които имаха възможност силно да намалят разходите си. Сега обаче при агресивната конкуренция по кредитирането при тях има повече потенциал да губят приходи или клиенти.

Засега банките успяват до голяма степен да компенсират ефекта от падащите лихви с леко покачващия се нетен доход от такси - 1.7% до 234.9 млн. лв., както и продължаващото свиване на административни разходи с 6.2% до 393 млн. лв. за третото тримесечие. Тук обаче трябва да се има предвид и че сравнението с периода април - юни, когато банките правят годишните си вноски за гаранционните фондове, както и когато все още са имали съществени разходи по прегледите, може да не е особено показателно.

Застоят на ниските лихви

В условията на рекордно ниски лихви не е изненада, че ръстът на банковите активи се забавя. От една страна, при доходност, близка до нулата, има стимули да се търсят алтернативи за спестяванията, а от друга - досега немалка част от увеличението на привлечените средства идваше от капитализиране на лихвения доход. Самите банки също не са особено активни в привличането на ресурс, тъй като и в момента разполагат с излишна ликвидност, която при отрицателни лихви на ЕЦБ и БНБ е трудно да се инвестира. На този фон покачването на активите през тримесечието с 1.2 млрд. лв. (1.3%) до 89.8 млрд. лв., което е съпътствано с аналогичен ръст на депозитите от 1 млрд. лв. до 76.2 млрд. лв., изглежда задоволително. Той се генерира както от фирмите (+766 млн. лв.), така и от домакинствата (+523 млн. лв.), докато спад има при привлечените средства от банки и от държавните институции.

По-любопитно е доколко той е съпътстван от размествания между банките. При домакинствата, които са по-чувствителни към лихвените нива, най съществен приток на депозити има към ПИБ - 194.5 мн. лв. Другите по-малки банки, предлагащи все още продукти с над 1% лихва, също привличат чувствително вложители спрямо размера си. Същевременно при фирмените депозити ПИБ и Инвестбанк се оказват на другия полюс.

Ръстът на кредитите е по-слаб - 436 млн. лв. (0.8%), като почти по равно е разделен между домакинства (218 млн. лв.) и фирми (202 млн. лв.). По първата линия обаче той е наполовина изкуствен - над 102 млн. лв. за трето тримесечие и общо 155 млн. лв. от началото на годината идват от ББР по линия на програмата за безплатното саниране, която не е чисто кредитиране, а просто държавната банка се ползва като посредничещ инструмент между бюджета и сдруженията на собствениците. Според тримесечния отчет на ББР към 30 септември общият размер на договореното финансиране по подписаните договори по програмата е 384.6 млн. лв., от които са усвоени 165 млн. лв., така че през следващите месеци вероятно статистиката ще отчита силно увеличение по тази линия.

Да се измери точният ръст при кредитирано обаче е невъзможно, тъй като междувременно има погасявания, отписвания и продажби на портфейли. Все пак от статистиката се вижда ръст на кредитите за домакинства при банки като Сосиете женерал Експресбанк. При фирмите, където често има изкривявания от единични големи сделки, най-голямо е увеличението при Уникредит Булбанк и Райфайзенбанк.

Размествния на върха

Сред най-големите банки няма чувствителни движения, като единствената рокада в топ 10 е при деветото място. Растящата (подкрепена и с финансиране от централата си) Сибанк изпреварва Пиреос банк България, която е в процес на активно разчистване на лоши кредити в последните две години, което свива баланса й. В челото Райфайзенбанк стопява преднината на Пощенска банка до едва 272 млн. лв. и е на път да си върне мястото в топ пет, което изгуби след като в Пощенска се вля клона на Alpha bank.

По-големи размествания вещае течащата в момента продажба - двата основни кандидата за четвъртата по активи ОББ са белгийската KBC и унгарската OTP. Ако първата успее, това би създало новия трети в сектора, а при сделка с втория и ако той я слее със своето поделение ДСК, на пазара може да се появи втори гигант от калибъра на Уникредит Булбанк, чийто пазарен дял нараства леко до почти 20%.

Операция "Прочистване"

Най-силен ефект върху резултатите за трето тримесечие оказват по-високите разходи за обезценки, които идват основно от банките с предписания от прегледа на качеството на активите. ПИБ отчита 97.6 млн. лв. обезценки за тримесечието при едва 15.2 млн. лв. през предходното. Това я извежда на 38.5 млн. лв. загуба за периода юли - септември, което свива и резултата й за цялата година до 55 млн. лв. Числото все пак е чувствително над отчетените за деветмесечието на 2015 г. малко под 10 млн. лв. В последното тримесечие обаче вероятно банката я чакат още солидни отписвания - при обявяването на резултатите от прегледа за ПИБ бяха констатирани нужди от корекции спрямо отчета й към края на 2015 г. за 420 млн. лв., като те бяха частично покрити с печалбата за полугодието (93.5 млн. лв.) и начислени обезценки (42.6 млн. лв.) и така сумата намаляваше до 283.5 млн. лв. Сега след резултатите за деветмесечието сметката показва, че необходимите корекции още се свиват, но остават над 200 млн. лв. Така, ако те трябва да се признаят в последното тримесечие, текущата печалбата от 55 млн. лв. ще се стопи напълно и ще се стигне до загуба, освен ако банката няма някакъв извънреден приход.

Аналогичен е ефектът при Инвестбанк, където разходите за обезценки скачат от 3.9 на 11.4 млн. лв., което води до тримесечна загуба от 8 млн. лв., а печалбата от началото на годината е стопена до 802 хил. лв. Така остава по-голямата част от наложените от прегледа корекции за 104 млн. лв. Всичко това показва, че и през четвъртото тримесечие печалбата на сектора ще е изкривена от ударното разчистване при двете банки. Те са поели още ангажимент да ускорят процеса по продажба на активи, придобити като обезпечения, а от Инвестбанк се очаква да намали рисково-претеглените си експозиции със 134 млн. лв. Тези процеси вероятно ще продължават да оказват натиск върху резултатите им и през следващите години.
Темата накратко:

- Печалбата на банковия сектор за първите девет месеца на 2016 г. достигна 1.07 млрд. лв.

- През третото тримесечие тя се свива основно заради големите обезценки на най-слабо представилите се при проверките на БНБ банки - ПИБ и Инвестбанк

- Вече започва да се усеща и ефект на затваряне на ножицата между лихвите по кредити и депозити

За българските банки резултатите от проведения в първата половина на годината мащабен преглед на активите бяха като светофар. За преминалите успешно теста, особено сред по-големите на пазара, той дава зелена светлина за активизиране и поемане на известен риск. По-малките играчи без констатирани сериозни проблеми са на жълто в очакване да последват стратегията на лидерите. А за провалилите се има червен сигнал и те са принудени да се фокусират повече в разчистване на портфейлите си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 2
    zax50315885 avatar :-|
    Teaser

    Доста висок ръст на обезценките и при Експресбанк, който не е засегнат в анализа.

  • 3
    had_hell avatar :-|
    had_hell

    Оправете си подзаглавието! И защо в последно време от безпристрастна медия боравеща с факти, започнахте да се превръщате в "насочваща" такава? Цялата статия е в дух на съжаление към банковите институции, горките имали свиване на печалбата за третото тримесечие. Погледнете реално на нещата. Сами казвате, колко е печалбата на системата в сравнение с миналата година. На чии гръб е това? Направете една статия за увеличението на банковите такси за последните 5 години. И една отделна статия, какво се случва, когато основният ти ресурс поевтинява драстично, а продажната ти цена остава непроменена. И ако искате да коментирате определени български банки, които на всички е ясно, че са зле, го направете в нарочна за целта статия.

  • 4
    nspassov2007 avatar :-|
    nspassov2007

    Аз вярвам на Петя Сервитьорката и Цеко Ската!

  • jif44392826

    Много ясно, че ще им се увеличава печалбата. Лихвите по депозитите са ниски, лихвите по кредитите са високи. Таксите им също се вдигат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK