Пенсионните фондове в Европа са масово с доходност под пазарен бенчмарк
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пенсионните фондове в Европа са масово с доходност под пазарен бенчмарк

Пенсионните фондове в Европа са масово с доходност под пазарен бенчмарк

Реалната доходоност на българските дружества е под 0.5%, показва изследване на Европейската федерация на инвеститорите и потребителите на финансови услуги Better Finance

7574 прочитания

© Анелия Николова


Основните причини за ниските резултати са високите такси на дружествата, разпределението на активите и управлението на портфолио мениджърите

Пенсионните дружества в Полша, Румъния и Дания единствено в Европа имат реална доходност над тази на основен пазарен бенчмарк през последните 15 години. Реалната годишна доходност на доброволните пенсионни продукти в България е 0.3%, а на задължителните универсални пенсионни продукти - 0.1%. За същия период примерен пазарен бенчмарк, който се използва за сравнение, има средногодишна доходност за периода от 2.5%. Това показва изследване на Европейската федерация на инвеститорите и потребителите на финансови услуги Better Finance, която обединява 50 национални асоциации.

На какво се дължат ниските резултати

Използваният в случая сравнителен показател е компилиран от пазарния индекс за инвестиции в акции MSCI World equity index с тегло 50% и пазарния индекс за инвестиции в облигации JPM Euro Govt Bond Index също с тегло 50%. Според проучването основните причини за ниските резултати на европейските пенсионни фондове са високите такси на дружествата, разпределението на активите и управлението от страна на портфолио мениджърите.

В края на миналия месец на обществена дискусия по темата за доходността на пенсионните фондове у нас Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти, който е партньор на Better Finance за България, заяви, че българските пенсионери, които получават пенсия само от Националния осигурителен институт (НОИ), ще имат по-висок месечен доход, отколкото тези, които получават и доход от универсален пенсионен фонд. Според неговите изчисления и допускания на база данните от периода 2002 - 2015 г. една пенсия от Националния осигурителен институт ще осигури на българските пенсионери недостиг от 22% в сравнение с последния им месечен доход, докато са работили, а при пенсия от държавата плюс такава от частен фонд месечният недостиг ще стане 28%.

Данните предизвикаха официална реакция от страна на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, в която те твърдят, че изчисленията са неверни. Според позицията Христов не "взема предвид увеличения размер на вноската, който е функция на увеличения осигурителен доход", което прави неговите изчисления подвеждащи. "Очевидно, че той изчислява пенсията от УПФ като срочен анюитет за 17.83 години, а не като пожизнена пенсия, с отразяване на влиянието на биометрични таблици, както изисква законът", се казва още в позицията на пенсионните дружества.

Както е известно от миналата година, спестяванията по лична партида в частен пенсионен фонд могат да бъдат прехвърляни в НОИ. Към края на септември малко над 3500 са направили това, като голяма част от тях са държавни служители, които са близо до пенсиониране от системата на сигурността.

"Изследването на Better Finance показва реалната доходност и демонстрира, че нито потребителите, нито регулаторите в Европа са наясно с нея. За България изчисленията сочат, че откакто съществува допълнително пенсионно осигуряване, потребителите са печелили по 30 стотинки на 100 лева годишно", коментира Любомир Христов.

Конкуренция на пенсионното осигуряване

Според него един от вариантите за по-добро осигуряване на пенсионерите е навлизането на паневропейски персонален пенсионен продукт. Той трябва да предложи конкуренция на доброволното пенсионно осигуряване, който да бъде разпространяван на всички пазари в ЕС и да е със значително по-ниски такси поради по-големите обеми. Обсъждането за въвеждането на подобен продукт тече от 2012 г. и беше инициирано от Европейския надзорен орган в областта на застраховането и пенсионното осигуряване EIOPA. Последно през октомври тази година Европейската комисия приключи общественото обсъждане по темата и сега се очаква тяхната позиция. Основното е, че въвеждането на подобен продукт трябва да стане без промяна на националните законодателства, но според очакванията на Христов евробюрократите ще отлагат възможно най-дълго реалното въвеждане на тази инициатива.

Основните причини за ниските резултати са високите такси на дружествата, разпределението на активите и управлението на портфолио мениджърите

Пенсионните дружества в Полша, Румъния и Дания единствено в Европа имат реална доходност над тази на основен пазарен бенчмарк през последните 15 години. Реалната годишна доходност на доброволните пенсионни продукти в България е 0.3%, а на задължителните универсални пенсионни продукти - 0.1%. За същия период примерен пазарен бенчмарк, който се използва за сравнение, има средногодишна доходност за периода от 2.5%. Това показва изследване на Европейската федерация на инвеститорите и потребителите на финансови услуги Better Finance, която обединява 50 национални асоциации.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK