Реакцията е симптоматична за проблема, който съществува във финансовия свят вече повече от две години. Досега исторически винаги парите са били ценен ресурс и като такъв са си имали своята цена, която наричаме лихва. Сега обаче те са по-скоро стока, за която трябва да се плаща за склад. Със своята политика в опит да реанимират растежа и да не допуснат дефлационни спирали централните банки започнаха да произвеждат феноменални количества прясно напечатани пари и да наказват банките, които ги паркират при тях със своеобразен данък - отрицателна лихва. Европейската централна банка (ЕЦБ) въведе отрицателната лихва през юни 2014 г. и постепенно я свали до -0.4%, от януари тази година Българската народна банка (БНБ) я последва, обложи всичко, което банките депозират при нея над задължителните резерви със същия процент.

Това е процес, който е далечен за масовата публика, въпреки че всички усещаме ефектите му - рекордно ниските лихви и по депозити, и по кредити. Или простият прочит е, че това е политика, която наказва спестителите за сметка на длъжниците. Реалността обаче е по-сложна и притесненията са, че отрицателната доходност произвежда проблеми за пенсионните системи и за самите банки, за които това свива основния източник на печалба.

Вече обаче влиянието има и много по-пряко влияние. По неофициална информация на "Капитал", потвърдена от няколко източника, в момента на пазара има най-малко три институции, които са започнали да прехвърлят тежестта на отрицателната лихва върху свои клиенти. На този етап потърпевши са институционални инвеститори като пенсионни фондове и застрахователи, както и големи корпоративни клиенти като ютилити компаниите, които държат наличности от десетки милиони левове по сметките си. Никой не се наема да прогнозира дали тенденцията ще застигне и по-малките корпоративни депозанти и ако да, кога, но със сигурност никой не би рискувал да приложи мярката спрямо клиентите физически лица.

Ефектът на случващото се може да доведе до по-равномерно разпределение на депозитната маса, която в момента (особено след трусовете около КТБ и стрес тестовете, показали слабости в част от банките с местни собственици) се засмуква от най-големите и приемани за най-стабилни институции на пазара. Логично е да се очаква, че някои клиенти ще предпочетат да търсят алтернативи за наличния кеш - краткосрочни финансови инструменти, нискорискови фондове и т.н., което може да събуди инвестиционната активност на капиталовия пазар. Единственото качествено решение за проблема обаче остава кредитирането - докато натрупаната планина от депозити не започне да се черпи от потребителите под формата на заеми, отрицателните лихви ще парят като горещ картоф, който всеки по веригата се опитва да прехвърли на друг, докато може.

Вносни минуси

България нямаше как да остане капсулирана от случващото се в европейските финанси и е впечатляващо, че институциите успяваха да удържат толкова дълго време. Едва в началото на годината БНБ започна да прилага отрицателен лихвен процент за свръхрезервите, които търговските банки складират в нея, и това бе неизбежно. Ако не беше го направила, централната банка щеше да инкасира загуби, тъй като повечето й възможности да го инвестира - като като ДЦК с висок рейтинг, също носят отрицателен доход. Освен това поддържането на нулева или положителна лихва можеше да изкуши чуждестранните банки да започнат да паркират в нея излишъците си през българските им поделения и така на гърба на БНБ да заобикалят паричната политика на ЕЦБ.

Така, когато през януари БНБ най-после въведе отрицателната лихва от 0.4%, изчисленията показваха, че ефектът за банките ще е под формата на загуба под 30 млн. лв. годишно, с перспективи да е и по-малко, тъй като нивото на свръхрезервите пада до около 6 млрд. лв. към май (виж графиката). На пръв поглед сумата изглежда пренебрежимо малка на фона на едномилиардната печалба в левове, която постигна сектора, преди годината да е завършила. В очите на банкерите обаче тежестта далеч не е толкова символична, защото не се понася равномерно от всичките 27 институции на пазара. Ако се погледнат последните данни за системата, се вижда, че по-значителни свръхрезерви имат най-големите банки в страната като Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Райфайзенбанк България, които привличат и най-много депозити. Към края на септември държат по 12% - 14% и дори 20% от активите си в БНБ, при ниво на задължителните минимални резерви от около 10% (виж таблицата). Това е показателно за големите кешови наличности, които не успяват да бъдат раздадени като кредити или инвестирани в капиталови инструменти и държавни ценни книжа при приемлив риск.

Първи стъпки под нулата

Първите последствия от отрицателната лихва избиха на междубанковия пазар, където банките практически спряха да си разменят ликвидност. С офертите "купува" депозити на минусова доходност играчите отказват да се насочва ликвидност към тях, защото разполагат с предостатъчно. Това се отрази върху нивата на индексите ЛЕОНИА и СОФИБОР, които отразяват офертните котировки и които банките принципно използват, когато определят цената на кредита.

Друг резултат от голямата промяна имаше в търговията с ДЦК. Там гладът за инструменти, които съхраняват стойността на парите без загуба, доведе до предложения за рекордно ниска доходност от страна на купувачите. На пазара имаше оферти на минус, с което инвеститорите показваха, че търсят вариант ако губят, то поне да е с по-малко от 0.4-те процента, с които облага БНБ.

Най-сериозната стъпка в отговор на отрицателната лихва обаче дойде сега, в края на годината, когато банките се съвзеха от изпитанието на стрес тестовете и се върнаха към нормалното си състояние да правят business as usual. След като има възможност да прехвърлят и разпределят този негатив надолу по веригата сред повече на брой лица, така че да е по-малко болезнено, три от тях вече го правят. Това са Банка ДСК и Алианц банк, от които потвърждение дадоха в телефонен разговор висши мениджъри, както и Райфайзенбанк България, от чийто пресцентър не потвърдиха информацията от други източници и казаха само, че "в Райфайзенбанк (България) лихвените нива по депозити и разплащателни сметки за юридически лица са близки до нула и в тази лихвена среда не се очакват съществени промени".

Очакванията са до края на тази година към тях да се присъединят още две институции, които имат по-сериозни свръхрезерви.

"Мярката се прилага за големи клиенти, на които сме банка депозитар и които държат стотици милони левове по разплащателните си сметки. Доскоро не им начислявахме нищо и ние поемахме за своя сметка негатива на отрицателната лихва от БНБ, но от първо число на месеца политиката е друга. Прилаганият лихвен процент е по-малък от този на БНБ", обясни представител на една от банките, които първи посягат към отрицателната лихва. В друга, където все още обмислят как въвеждат, обмислят дали да не започнат да правят удръжки за суми над 5 млн. лв. по разплащателни сметки. Депозитните така или иначе са на почти нулеви равнища, като за суми над 250 хил. лв. или 500 хил. лв. договарянето е индивидуално.

Спасителни стратегии

Разбираемо, на този етап банките не са словоохотливи по темата, но техни клиенти са по-свободни да хвърлят допълнителна светлина. От пенсионен фонд коментират, че лихва от -0.1% е приемлив финансов разход, който може да се преглътне. Ако обаче лихвата започне да расте и стане например -0.5%, това би било еднозначна принуда за търсене на алтернативи.

Вариантът за суми, които няма да се ползват в краткосрочен план, е да бъдат насочени към краткосрочни финансови инструменти, вместо пасивно да стоят по сметките. "Но, познавайки компаниите в България, подозирам, че тези алтернативи са нови за тях и по-скоро няма да се възползват. А онези, които го направят, ще търсят нискорискови и високоликвидни инструменти, което означава, че нищо в България няма да им е интересно", коментира експерт от финансовите среди. Друг представител на фондовата индустрия допълва, че някои вече активно инвестират.

"За пенсионните фондове и застрахователите банковият депозит отдавна не е някаква съществена инвестиция, която носи доход. Вариантът, който при нас работи, е средствата да се държат на разплащателна сметка, за да можеш веднага да ги използваш при волатилност на пазарите. Така сме сключвали бързи и доходни спекулативни сделки", коментира експертът. Тази година на неочаквани политически събития като Brexit или изненадващия избор на Доналд Тръмп предлагаше доста такива възможности.

Мениджър от банковите среди прогнозира, че това облагане на свръхналичностите по сметки на големи клиенти ще доведе до плавно преразпределение на клиентски средства по банките. "В момента 80% от корпоративните клиенти са в голямата шестица. Ако се въведат някакви прагове, клиентите биха могли да преразпределят средствата си в повече на брой институции", коментира специалистът. Пречка пред тази схема би било, ако клиентът е обвързан с някоя банка по линия на отпуснато кредитиране.

Забранената територия

Засега експертите не се наемат да прогнозират колко ниско по стълбицата може да се прехвърли ефектът на отрицателната лихва, но преобладава мнението, че никоя банка няма да си позволи да го въведе за клиентите физически лица. Там страхът на банкерите е, че решилият се на такъв ход ще се изправи пред масов отлив на депозити към други институции. За разлика от фирмите ритейл клиентите психологически трудно приемат идеята да си плащат, за да дадат на някого парите си, а и при множеството сметки с малки наличности това вероятно просто ще се пренесе в увеличаване на склонността към потребление.

"Очакванията ни са, че през следващите няколко месеца настоящият тренд за намаляване (на лихвите по бизнес депозитите - бел. ред.) ще продължи, но с много по-бавни темпове. По-скоро ниските лихвени нива ще се запазят за неопределен период, но до отрицателни лихвени нива няма да се стигне", обясняват от Първа инвестиционна банка.

При клиентите на дребно има и още един съществен ефект - за огромната част от вложителите сумите са в рамките на гарантираните от държавата до 196 хил. лв. Така при тях за разлика от корпоративните клиенти усещането за риск е притъпено и стимулите той да бъде избягван са по-ниски. Затова и при въвеждане на отрицателни лихви опасенията на банкерите са, че ще има бързо пренасочване на депозитна маса. Така че, доколкото има опити за прехвърляне на тежест и върху тях, то вероятно ще се търси чрез такси, които да доведат до ефективно отрицателна лихва. Въвеждането на нови такси и повишаването им обаче също не е процес, който минава без недоволство и отлив на клиенти, така че и тук всяка крачка ще се прави опипом.