С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 24 ное 2016, 12:00, 8073 прочитания

Икономическата среда не позволява на банките да кредитират по-рисково

Подготвяните догодина промени в регулациите ще ангажират голяма част от капитала на институциите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Всеки нов месец банките отпускат нови кредити за 1.5 - 2 млрд. лв. при нарастване на спестяванията с 6.6 млрд. лв. от март 2015 г. до септември 2016-а, което отразява липсата на достатъчно кредитоспособно търсене. Ситуацията се усложнява допълнително от високите нива на кредити, при които получателите изпитват различна степен на затруднение в обслужването. Заемите, които са надежден източник на доходи и са категорично обслужвани, са 80% от кредитния портфейл, което означава, че 6-7% от активите на банките, вместо да са високодоходни, са не особено добре работещи. "Това изисква повече усилия от страна на банките за постигане на резултати, които да отговарят както на цената на капитала, така и на бъдещите потребности за капиталова подкрепа."

Такъв анализ на случващото се в банковия бизнес направи Димитър Костов, подуправител на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор", който откри конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал". Костов посочи, че въпреки предизвикателствата банковият сектор се показва като надежден и работещ съгласно изискванията и това се е потвърдило при прегледа на качеството на активите и стрес тестовете, които се проведоха тази година. През миналата година възвращаемостта на капитала е била 9.3%, а през тази показателят се подобрява до 13%. За добрите резултати повлиява еднократният ефект от сделката за VISA, който е донесъл 187 млн. лв. за банките.


Костов коментира въпроса доколко банките биха могли да се насочат към по-рискови проекти. "Краткият отговор на този въпрос е не. Макроикономическата среда ще продължи да се характеризира с висока степен на несигурност и ниска инвестиционна активност, което ще ограничава кредитоспособното търсене на заеми и възможностите за диверсифициране на риска. На второ място, повишаването на лихвите на международните пазари е неизбежно и най-вероятно ще започне да се случва следващата година. Това ще увеличи цената на привлечените средства и ще се отрази и върху банките, и върху кредитополучателите. На трето място, регулаторните изисквания ще водят до по-високи нива на капиталово покритие. Всички тези тенденции и изисквания на практика ще резервират значителна част от собствения капитал на банките, който в момента може да изглежда сравнително свободен, но предстои да бъде ангажиран", каза подуправителят на БНБ.

Емил Ангелов от Пиреос банк - България се включи с прогнозата, че догодина банките очакват да имат същите по размер разходи, с които бяха натоварени заради AQR-а и стрес тестовете тази година, но този път заради регулаторните изисквания. Той предположи, че тенденция в управлението на портфейлите с необслужвани кредити ще бъде не продажбата им, а превръщането им в работещ бизнес. "Смятам, че предвид на това, че рискът е абсорбиран в балансите на банките и експозициите са адекватно провизирани предвид на AQR-а, банките, вместо да продават, някои от тях ще се опитат да съживяват тези необслужвани кредити в работещ бизнес. Защото, ако погледнем активите на банковата система и статистиката на БНБ, ще видим, че има един портфейл от 15%, който би могъл да бъде трансформиран в работещ портфейл", бяха думите на Ангелов пред участниците в конференцията.

"Банките няма как да са по-добре от клиентите. Предпоставките да растем догодина са налице", коментира и Левон Хампарцумян от Уникредит Булбанк, най-голямата по активи институция на кредитния пазар. Хампарцумян добави още, че рискове пред позитивното развитие произтичат от политическата нестабилност. "Тя доведе на водеща позиция популисти и не особено икономически грамотни хора, които на базата на някакъв минимален успех започнаха да говорят за увеличаване на данъци. В такава ситуация в парламента тихичко се изгласува новият закон за одиторите, който две трети е европейска директива и една трета е лобиране на групички по интереси. Само по себе си това не е страшно, но като се натрупат, може да създадат значителни затруднения, задържане на темповете на растеж", добави Хампарцумян.



Ръководителят на отдел "Средни корпоративни клиенти" в Сосиете Женерал Експресбанк Иван Драгомиров прогнозира, че догодина ръстът на кредитирането в банковата система ще е 2.7%. Темпът на подобрение се очаква да се задържи същия до 2020 година, след което може да се ускори до 6.9%. "Голям принос за този ръст ще имат инвестиционните кредити и предстоящия програмен период на оперативните програми на Европейския съюз", посочи Драгомиров. Според него няма да има някакви фундаментални промени на пазара: "Продуктите и услугите, които предлагат банките са еднакви, лихвите са сходни и това, на което ще акцентираме занапред, са гъвкавостта и качеството на услугата".

Рени Пейчева, член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Прокредит Банк коментира, че през тази година повечето банки ще завършат с нелоши ръстове в кредитирането, като част от тях са движени от жилищното кредитиране. "Ако се вгледате в отчетите на банки, които работят с малки и средни предприятия, ще забележите двуцифрени ръстове в кредитните портфейли", добави Пейчева. Колегата й от Райфайзенбанк България Добромир Добрев потвърди това с постигнатия в институцията до момента 40% ръст на новия бизнес при корпоративните сегменти.

През следващата година банките се подготвят да разпределят ресурса от 600 млн. евро по инициативата за малки и средни предприятия на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Очакванията са той да се изчерпи бързо, което поражда надежди, че още отсега ЕИФ ще започне подготовката за следващото поколение инструменти и програми. Препоръките към представителя на институцията Марко Мароне, който бе модератор на дискусия, бяха да се предвиди възможност за комбиниране на продуктите с европейските програми, както и за отваряне на достъпа до тях за компании с над 250 служители, които обаче не са от иновативни сектори.

Оживена дискусия между банките и бизнеса се получи в панела за необслужваните кредити. Представители на едни от най-големите компании в колекторския бизнес заявиха интерес да купят всякакъв вид портфейли, в това число корпоративни и обезпечени заеми, въпреки че към момента няма опит в събирането на такъв тип задължения. "Това, което ние искаме да правим, е тези активи отново да станат продуктивни за икономиката", каза Франк Носек, управляващ директор за Чехия на B2Holding, който през тази година купи българската Агенция за събиране на вземанията. "За банките тези кредити са предпоставка за морален хазарт, докато ние имаме възможност да разсрочим тези експозиции, да преструктурираме, да намерим работещ за клиента вариант", добави Александър Грилихес управител на "Фронтекс Интернешънъл" и член на Управителния съвет на Асоциацията на колекторските агенции в България.

Като представител на банките Николай Лазаров, директор дирекция "Събиране на проблемни вземания" в СИБАНК обясни защо при тях решението за продажба на такива портфейли се взема по-трудно. "Офертната цена е толкова ниска, че онова, което вземат за целия пакет, е равно на онова, което със собствени усилия събираме за една година", посочи Лазаров. В отговор на упрека му Едвард Макнамара, съдружник в консултанската PwC, посочи, че липсата на информация за кредитите, които се пакетират от банките преди продажба, е една от водещите причини за офертните равнища. Като друга причина за нежеланието на банките да продават лоши кредити Николай Лазаров посочи и кризата, която отне пазар за корпоративните клиенти. Така една част от бизнеса бе принудена да потърси изход, друга - да премине в режим на оцеляване, а трета група са повели съдебни битки с банките, за да откраднат обезпечението по получените заеми.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Отрицателните лихви са заплаха за европейските банки Отрицателните лихви са заплаха за европейските банки

ЕЦБ обяви намаляване на основната лихва по депозитите с цел стимулиране на икономиката в еврозоната

23 сеп 2019, 323 прочитания

Тихият растеж на финансовите технологии Тихият растеж на финансовите технологии

Секторът вече допринася за 0.5% от националната икономика

20 сеп 2019, 1422 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Карина Караиванова: "Големият пробив" е, че обединихме всички участници на капиталовия пазар

Председателят на Комисията за финансов надзор пред "Капитал"

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата