Операция: Съживяване на борсата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Операция: Съживяване на борсата

Операция: Съживяване на борсата

Стратегията за развитие на капиталовия пазар внася свеж полъх след дългогодишната апатия

Николай Стоянов
13814 прочитания

© Георги Кожухаров


Темата накратко:

- Всички участници на капиталовия пазар се обединиха около стратегия за развитието му

- Част от мерките са на дневен ред отдавна, други са нови, а много от тях зависят от изпълнителната и законодателната власт, което внася несигурност

- Въпреки това ангажиментът на дълго време пасивната Комисията за финансов надзор вече се приема за достатъчно силен сигнал и поражда ентусиазъм в сектора

Капиталовият пазар, дори и не особено развит като в България, е един от онези сложни механизми, които не могат да се управляват просто с една-две ръчки. На него се сблъскват интереси на различни по калибър, хоризонт и манталитет инвеститори, търсещи добра доходност, както и компании, набиращи евтино финансиране на проектите си. С намесата си държавата пряко или чрез регулаторните институции може да направлява нещата, но е факт, че повечето бутони на сложния пулт могат да бъдат достигнати само от невидимата ръка на пазара. А някои дори се мърдат (или пък блокират) от тенденции и процеси далеч зад граница.

При това положение да решиш с административни мерки да раздвижваш борсата, изглежда на пръв поглед малко обречена кауза. Същевременно обаче обединяването на практически всички разнородни участници на пазара около общ набор действия изглежда обещаващо начало. Особено след периода на апатия от последните години, когато докато други развити и развиващи се пазари преодоляха удара на кризата и индексите постепенно се възстановиха и достигнаха нови рекорди, България остана встрани от този подем. Самият факт, че Комисията за финансов надзор след шестгодишната епоха на предишния председател Стоян Мавродиев отново влезе в диалог с бизнеса, вече е някакъв импулс за развитие.

Какво се предлага

Мерките в стратегията:

1. Конкретни законови промени за облекчаване на административната тежест - скъсяване на срокове за излизане на борсата, улесняване на делистване и др.

2. Финансиране на разходите по публични емисии с евросредства.

3. Единен портал за получаване на интегрирани услуги от институциите на капиталовия пазар.

4. Стимули за малкия и средния бизнес да набират капитал - праг за търгуване на малки емисии без проспект, специализирани платформи и сегменти за тях.

5. Въвеждане на възможност за достъп, чрез БФБ, на български инвеститори и емитенти до инвеститори на външни пазари, включително листване на външни пазари.

6. Събуждане на спящите акции от масовата приватизация чрез информационна кампания и облекчаване на процедурите за разпореждане с тях.

7. Стартиране на вторичен пазар на ДЦК на БФБ.

8. Образователна кампания за механизмите на действие на финансовия пазар.

9. Въвеждане на клиринг (CCP, осигурено от някоя от европейските клирингови услуги).

10. Изграждане на инфраструктура за пазар на финансови деривати.

11. Създаване на единна система за заемане на финансови инструменти (landing pool), което да гарантира късите продажби.

12. Капитализация на големи държавни дружества през БФБ - продажба на съществуващи акции или увеличение на капитала чрез издаване на нови акции през фондовата борса, като държавата запази стратегическия контрол във всяко от дружествата.

13. Проучване, организиране и създаване на възможност за финансиране на инфраструктурни проекти през капиталовия пазар.

14. Стъпки към присъединяване към системата за европейски клиринг и сетълмент Target 2 Securities.

Голяма част от мерките (виж карето) не са особено нови. Просто през годините управляващите хронично неглижираха капиталовия пазар и нужните промени там просто оставаха назад в дневния ред на всяко правителство и парламент. "За последните 20 години, откогато съществува институционално пазарът, с малки изключения не съм видял усилие от страна на държавата да подкрепи капиталовия пазар", обобщава Камен Колчев, главен изпълнителен директор на "Елана финансов холдинг". "Ние и сега не очакваме държавата да налее пари на този пазар. Всъщност ние се опитваме да направим така, че в държавата да може да влязат инвестиции, и в бюджета да има сериозни постъпления, ако пазарът се развие", допълва той.

Тук могат да се приведат и много примери за цената на това политическо късогледство. В самата стратегия се цитират оценки на Световната банка, че ръстът на пазарната капитализация спрямо БВП с всеки 10 процентни пункта води до нарастване приблизително с 2500 долара на БВП на глава от населението. При сегашното ниво в България около 10% (при 30-40% в някои централноевропейски страни) това дава перспектива за чувствително покачване на стандарта на живот в страната. Наскоро публикуван доклад на Асоциацията на финансовите пазари в Европа и тинк-танка New Financial пък показва, че държавите, където зависимостта от банковото финансиране е по-висока (и съответно значението на капиталовия пазар е по-ниско), са ударени по-тежко от кризата и растежът им отстъпва с повече от предкризисните нива. Техният анализ твърди, че за 11-те разглеждани страни активизирането на капиталовите пазари може да отключи над 200 млрд. евро дългосрочен капитал и да генерира 40 млрд. евро допълнително финансиране. Самото набиране на капитал само по себе си е механизъм за индуциране на кредитиране, което може допълнително да мултиплицира ефекти.

Вероятно всеки финансов министър осъзнава това, но изправен пред дилемата да се занимава с непопулярна, трудоемка и неразбираема от широката публика тематика, докато е затрупан със злободневни проблеми, е логично да се концентрира върху последните. Затова и сега основна въпросителна е доколко институциите на капиталовия пазар могат да привлекат политическа подкрепа за исканията си. Стратегията идва в момент на безтегловност и вероятно много от набелязаните действия ще могат да се случат чак след парламентарни избори. И то в зависимост от това каква конфигурация на управляващо мнозинство се сглоби. Например идеята за продажба на миноритарни дялове в големите държавни компании трудно би покълнала при националисти и социалисти, а към момента правителство без нито едни от тях изглежда слабо вероятно. Реално и към момента държавните дружества до голяма степен изпълняват изискванията на публичните за разкриване на информация, така че следващите стъпки малък дял от тях да се търгува и това да внася допълнителен натиск от инвеститори, може само да подобри управлението им. Това обаче е идея, която трудно се продава на голяма част от електората.

Същевременно за развитието на капиталовия пазар си има и съвсем обективни ограничения. Ако извадим държавните компании, голямата част от другите големи дружества в страната са част от международни групи, често и такива, чиито книжа се търгуват на далеч по развити пазари. За тях няма много стимул да произвеждат ново публично дружество тук и да търсят капитал от плиткия местен пазар. Събуждането на интереса на по-малките бизнеси към борсата пък дори да се реализира, трудно може да мобилизира интерес от чужди инвеститори, които търсят позиции с големи обеми и активна търговия.

Други мерки като образователни кампании и връщане на интереса към акциите от масовата приватизация пък са бавни процеси без бърз и ясен резултат. За последното имаше и по-радикална идея "спящите" акции от този период, които реално 20 години не са били търгувани, да бъдат обединени в един фонд, който централизирано да ги управлява и така да постига по-голям ефект, отколкото разпокъсаните незаинтересовани акционери с по минимална бройка акции. Засега този план явно е замразен. "Предвижда се да има кампания, като в крайна сметка е много важно да се облекчат процедурите по наследство и прехвърляне – във времето те са станали сложни и по-скъпи, а когато се касае за минимални обеми от 25 - 30 - 100 броя акции, изваждането на едно нотариално заверено пълномощно или удостоверения за наследяване, всеки един от тези документи струва пари и те дори не могат да бъдат възстановени от продажбата на акциите. Това, което се търси, е основно заинтересоването към тези активи - не само да бъдат прехвърлени, но и да разберат гражданите какви права имат и да бъдат активни в живота на дружествата", каза Васил Големански, изпълнителен директор на Българска фондова борса и на Централния депозитар - два ключови оператора за пазара.

Какви са проблемите

Ако се погледне като числа, българският капиталов пазар не изглежда особено драматично изостанал от сравнимите в региона. Като пазарна капитализация към БВП софийската боса е под средното, но е съпоставима с балтийските страни и е над други като Словакия. Ако се гледа като брой, България с около 360 публични компании е сред лидерите, ако се изключи в пъти по-голямата икономика на Полша. Като налични пулове капитал страната също се подрежда добре с един от високите обеми на ресурс в пенсионни фондове и застрахователи като процент от БВП. Освен това вече 15 години борсовата търговия се радва и на привилегии като нулев данък върху капиталовата печалба.

Истинските проблеми на БФБ обаче не са количествени, а качествени. От цялата плеяда, реално публичните компании са минимален брой. Огромната част са наследство от масовата приватизация, които не виждат смисъл да са публични и съответно не се и държат така. С някои няма сделки с месеци и дори години. Някои са в несъстоятелност, други са кухи останки, които просто вегетират. Това изкривява и пазарната капитализация, където те присъстват, понякога с нереална цена от единична сделка. Освен тях на пазара има и редица "вътрешногрупови" публични компании - специално листвани с единствена цел конкретни пенсионни фондове или други институционални инвеститори, свързани със собственика им, да насочат ресурс към тях. Тяхната оценка също има малко общо с пазара и е трудно да се приеме за релевантна. Според анализа на AFME и New Financial България е лидер в региона по развит пазар за високодоходен корпоративен дълг, което до голяма степен е следствие на същото явление.

Уверенията на новия председател на КФН Карина Караиванова са, че се полагат свръхусилия да се повиши доверието в капиталовия пазар и че целта е "да помагаме на коректните и да сме препятствие пред некоректните, пред тези, които нарушават законите и наредбите" (виж интервюто). Това са тежки битки, които няма нужда да залягат в стратегии - те би трябвало да са част от рутинната работа на регулатора и да се вършат без шум. И това са основните ръчки, които той трябва да задвижи. Тогава останалите неща като изграждане на необходимата инфраструктура и въвеждането на по-сложни инструменти ще започват да се случват от само себе си. Което не значи, че малко визия и планиране, както и твърдо поети ангажименти за конкретни действия, са излишни.

Камен Колчев, главен изпълнителен директор, ЕЛАНА Финансов холдинг

За мен основният проблем е, че българският капиталов пазар на практика е маргинализиран. Един от основните проблеми е, че липсваше заинтересованост и подкрепа от страна на държавата и на регулатора. Това е една от причините приетата преди няколко дни стратегия да ме обнадеждава толкова много, защото за пръв път виждаме реален ангажимент за подкрепа за развитието на пазара. Регулаторът не може да развие пазара, но може да създаде необходимите предпоставки или да премахне съществуващи бариери. Вече се работи по изчистване на нормативната уредба – било то законови или подзаконови актове. Приемайки стратегията, обсъждахме, че липсата на правителство за няколко месеца може би ще забави процеса отчасти, но в крайна сметка има много друга работа, която трябва и може да се свърши, докато стигнем до законодателните промени. Държавата може да направи и нещо друго, което сме включили като мярка в стратегията – това е капитализиране на големи държавни дружества чрез борсата. Големите държавни предприятия, особено в енергетиката, имат въпиеща нужда от капитал. Единственият начин извън бюджета и заемите е капиталовият пазар. Това е начинът държавата да привлече чуждестранни инвестиции, които много ни липсват напоследък. Вижте какво се случи с полския, или с румънския пазар, когато тези държави качиха на борсите си дялове от големите държавни дружества – милиардни приходи в хазната, двойно повече външни инвестиции, трайно увеличаване на обемите, ликвидността, индексите...

Очакванията и надеждите ми са през следващата година да започнем да виждаме реализация на стратегията и реален ефект от нея. Надявам се да видим няколко големи публични предлагания – като повишаване на качеството и разнообразието на предлаганите инструменти; да видим подобрен достъп до финансиране за МСП чрез нови сегменти на пазара; повишаване на интереса към пазара и съответно ръстове на индексите. Това са взаимосвързани процеси и аз очаквам те да се случат през 2017 г. Това няма да е еднократен процес, той ще продължи и през следващите години. Така можем да натрупаме необходимата пазарна капитализация и евентуално в бъдеще българският капиталов пазар да може да влезе в класа emerging markets. В момента българският пазар е frontier market, т.е. нововъзникващ. И не на последно място – капиталовият пазар не бива да се приема като елитарен клуб, където брокери и инвеститори правят печалби. Развитието на пазара има пряко отношение върху всички, дори да не са участници на него.
Васил Големански, изпълнителен директор на БФБ и ЦД


Кризата ни удари през 2008 г. и чуждите инвеститори, които представляваха 65% от пазара, изчезнаха и ние не можахме да компенсираме отсъствието им. Някои казват, че това е ефект от кризата, ние твърдим, че това е проблем на пазара. Ключовите проблеми са описани в стратегията - ниска ликвидност, липса на качествени емисии и слаба финансова култура. За да догоним големите пазари, трябва да има обем на нашия и затова има няколко мерки. Капитализацията на големи държавни дружества е един от начините пазарът да бъде вдигнат, но това може да служи само като катализатор. Ако няма и други мерки, ще остане еднократна вълна. Ето например ЕРП-тата – от три дружества само едно остана на пазара, останалите имаха еднократен ефект. Мажоритарите успяха да изкупят целите пакети и ги затвориха, докато това, в което не се намесиха, остана на пазара. Важно е как ще се подходи като процедура, за да има ефект. Ако държавните дружества излязат с IPO и SPO, това ще донесе обем на пазар. Въпросът опира и до качеството на акциите и до количеството им – има и други големи български дружества, които се опитваме да убедим да се качат на борсата. Проектът ДЦК да бъдат вторично търгувани на БФБ стартира по времето, когато председателят на КФН Карина Караиванова беше заместник финансов министър. Той върви и следващата година ще се финализира – това също ще увеличи търговията на борсата. Карина Караиванова е един от инициаторите за създаването на Съвета за развитие на капиталовите пазари и един от основните дейци в създаването на стратегията. Нейната роля стратегията да се случи беше голяма, защото подкрепата на регулатора в такива инициативи е изключително важна.
Темата накратко:

- Всички участници на капиталовия пазар се обединиха около стратегия за развитието му

- Част от мерките са на дневен ред отдавна, други са нови, а много от тях зависят от изпълнителната и законодателната власт, което внася несигурност

- Въпреки това ангажиментът на дълго време пасивната Комисията за финансов надзор вече се приема за достатъчно силен сигнал и поражда ентусиазъм в сектора

Капиталовият пазар, дори и не особено развит като в България, е един от онези сложни механизми, които не могат да се управляват просто с една-две ръчки. На него се сблъскват интереси на различни по калибър, хоризонт и манталитет инвеститори, търсещи добра доходност, както и компании, набиращи евтино финансиране на проектите си. С намесата си държавата пряко или чрез регулаторните институции може да направлява нещата, но е факт, че повечето бутони на сложния пулт могат да бъдат достигнати само от невидимата ръка на пазара. А някои дори се мърдат (или пък блокират) от тенденции и процеси далеч зад граница.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Твърде сложно е за малкия бизнес да стъпи на борсата, а и е скъпо. Доста по-лесно и евтино читава фирма привлича финансиране от банка или европейски програми - най много някое подкупче да има за смаване на прогнилата неработеща система...

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "Molotov":

    До колкото виждам в статията изобщо не става дума за малък бизнес. В България има предостатъчно компании, които имат обем и възможност да станат публични. По много причини те просто не искат да го направят. Една от главните е корупцията на най-високо ниво, с която се сблъскват едрите капиталисти тук. Никой не иска да направи публична информацията за бизнеса си, защото много скелети влизат в гардероба докато натрупаш нужния обем.

  • 3
    byivan avatar :-?
    2leva

    "Раздвижването" на борсата в БГ при сегашните условия, ми звучи като приказката "На туй копче ми сложете един балтон". Много неща в държавата трябва да работят добре като основа за да имат доверие инвеститорите в БФБ. Едното от тях е естествено доходност.

    Относно "с административни мерки да раздвижваш борсата, изглежда на пръв поглед малко обречена кауза".

    Не само на пръв поглед и не малко, а много е обречена каузата.
    За нашите ширини работят модели от типа на КТБ 1 и 2. Те ни докарват реалните резултати. От всички предложения безценни са тези, които пишат стратегийте.

    Ако искаш нещо да не стане, започни с написване на стратегията или лекуване от бюрокрация с повече бюрокрация и администрация.

  • 4
    longin avatar :-(
    longin

    "Вероятно всеки финансов министър осъзнава това,"

    не и Черешаря - Влатко Горанов!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.