Димитриос Раптис: Има варианти за бягство от отрицателните лихви
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Димитриос Раптис: Има варианти за бягство от отрицателните лихви

Димитриос Раптис, Citibank

Димитриос Раптис: Има варианти за бягство от отрицателните лихви

Експертът от Citibank пред "Капитал"

Гергана Михайлова
7986 прочитания

Димитриос Раптис, Citibank

© Citibank


Някои анализатори смятат, че тази обстановка на негативни лихви ще се задържи до 2020 година, а може и по-дълго.

Димитриос Раптис е строго профилиран експерт в управлението на ликвидността чрез пазарни инструменти на големи корпоративни клиенти от Европа, Близкия изток и Африка. Работил е за JP Morgan Chase в Лондон, а през 2014 година преминава към екипа на Citibank. В момента оглавява отдела, който се занимава с най-голямото предизвикателство в модерните финанси - отрицателните лихви и бягството от негативния им ефект. С въвеждането им от няколко централни банки, включително и от БНБ в началото на 2016 г., и прехвърлянето им върху корпоративни клиенти намирането на защитни стратегии е болна тема за бизнеса. Познавайки спецификите в България, Раптис е на мнение, че варианти за избягване на негативния ефект има, дори през банални, но забравени схеми за разплащане през банките и са приложими за фирми от всякакъв калибър. Позовавайки се на анализаторските прогнози, Раптис смята, че проблемът, който създава свръхликвидността при прилагане на отрицателни лихви, няма да отшуми скоро и предупреждава, че в даден момент всички ще започнат да бягат от валутите, носещи отрицателен доход. А за привързана към еврото, което е една от петте такива валути, това е предупреждение за навременно пристъпване към защитни стратегии.

С какво се измени средата за бизнеса след въвеждането на отрицателни лихви във финансовата система?

На първо място случващото се е предизвикателство от юридическа гледна точка, защото законодателството е правено във времена, когато никой не е можел да си представи, че лихвите могат да станат отрицателни. От друга страна имаме затегнатата регулаторна обстановка. Парадоксът е, че има регулатори, които не позволяват да се прилага отрицателна лихва, но в същото време разрешават на банките да начисляват такси, които докарват потребителя до същия резултат.

В тази нова реалност компаниите биха искали да избегнат разходите, които произтичат от отрицателната лихва. Има сложни холдингови дружества, които няма на кого друг да прехвърлят разхода освен на някое дъщерно дружество в групата. Само че тогава счетоводителят или вътрешният одитор няма да приеме този резултат с аргумента, че може би все още могат да се намерят банки, които не начисляват отрицателна лихва, или пък ще поискат промяна в инвестиционната политика, което е много трудно нещо.

Така че обстановката е много различна и много трудна. Отрицателната доходност, която носят например фондовете на паричния пазар, означава, че ако инвестирате 1 млн. евро днес, утре ще получите не повече, а по-малко пари, отколкото сте вложили. Вече е много трудно дори за инструменти с първокласен рейтинг да генерират доходност, по-висока от тази на централната банка.

Какви са възможните стратегии тогава?

Има няколко основни решения, които се предлагат на пазара. Едно от тях е Earnings Credit Rate. Това е продукт, структуриран в САЩ през 1930 година. Той позволява на клиентите да намалят разходите по своите банкови транзакции за сметка на парите в брой, които държат във високодоходни валути. Например, ако клиентът има долари, които са високодоходна валута, вместо банката да изплаща лихвата за тях, тя си приспада от нея транзакционните разходи на клиента по други негови операции като електронно банкиране, чекове и така нататък. Тоест вие бихте могли да включите и негативната лихва при тези разходи и това е начин да избегнете негативния й ефект.

Друга опция е свързана с отговора на въпроса от колко точно от парите, които носят отрицателен доход, клиентът наистина се нуждае. В момента имаме 5 валути, които носят отрицателна лихва. Понякога клиентите държат някоя от тях, без да има нужда да го правят. Например клиент държи швейцарски франкове и на въпрос защо са му отговаря, че продава във франкове и прави плащания във франкове. Добре, но дали системи като notional pooling не биха му свършили по-добра работа? Това е механизъм, при който се отчитат нетни баланси по сметките, което е особено подходящо за бизнеса на мултинационални компании.

Интересно решение би могло да се приложи за бизнеси, които работят на принципа на отложеното плащане. Например вие сте компания, която разполага със значителен кеш в евро. Ако отидете при доставчика си, той ще ви издаде фактура с плащане до 120 или 180 дни. На Балканите и в Източна Европа срокът дори е по-дълъг, освен това в тези страни достъпът до кредит може да е предизвикателство. Така че аз съм клиент, имам ликвидност, която се облага с 0.4%, дали не бих могъл да платя по фактурата си сега срещу известен дискаунт от страна на доставчика? Такава схема би могла не само да елиминира негативния ефект на отрицателната лихва, но и да подобри финансовите показатели на компанията чрез свиването на разходите.

Тези решения изглеждат приложими за класическия корпоративен клиент. Но какви са вариантите пред институционални инвеститори, като например пенсионните фондове, за които има ограничения?

Някои от тези решения биха могли да се прилагат и от пенсионни фондове. Все пак не бива да се забравя, че те са активни клиенти на банките и имат своите плащания през тях, набирателни сметки, така че биха могли да договорят с тях споделяне на част от разхода. Но новите регулации освен трудности създават и стимул за измисляне на нови продукти и услуги.

Кога ефектът на отрицателните лихви може да се преглътне? И колко фатално е за една компания да отлага във времето предприемането на защитна стратегия?

Някои клиенти биха могли да сметнат, че разходът е пренебрежително малък, но помислете: 0.4% на 50 млн. евро са 200 хил. евро. Това не са малко пари. Добавете и пропуснатата възможност да инвестирате тези пари. Аз не знам много инвестиционни проекти, които биха толерирали загуба от половин процент. Защо вие трябва да я преглъщате?

Другият важен момент е, че трябва да се гледа напред във времето. Случващото се не е краткосрочен проблем. Само ще ви припомня, че когато Марио Драги (гуверньорът на Европейската централна банка - бел. ред.) за пръв път намали лихвата, той каза, че 0.1% е абсолютният минимум и няма да я намалява повече. Три месеца по-късно от -0.1% лихвата на ЕЦБ стана -0.2%. И когато инвеститорите го попитаха не губи ли ЕЦБ от доверието, с което се ползва, Драги каза: "Чакайте малко, това не е редукция, а донагласяне (adjustment) на лихвата."

В момента се спекулира, че лихвата може да бъде понижена отново. Някои анализатори дори смятат, че тази обстановка на негативни лихви ще се задържи до 2020 година, а може и по-дълго. Независимо от това докъде ще стигне лихвата, ние трябва да мислим за разходите. Трябва да има готова стратегия какво да се прави, ако внезапно започнете да получавате повече евро, защото всички ще търсят начин да се отърват от валутите, които носят отрицателен доход. Друг аспект на въпроса е как ще се справяте със задлъжнялостта на компанията и как ще обслужвате задълженията си, ако работният капитал не може да поддържа необходимото ниво на активите. Така че препоръката ми е клиентите да са проактивни и да се ориентират към онези доставчици на решения, които са иновативни и могат да си позволят да са гъвкави.

Интервюто взе Гергана Михайлова

Някои анализатори смятат, че тази обстановка на негативни лихви ще се задържи до 2020 година, а може и по-дълго.

Димитриос Раптис е строго профилиран експерт в управлението на ликвидността чрез пазарни инструменти на големи корпоративни клиенти от Европа, Близкия изток и Африка. Работил е за JP Morgan Chase в Лондон, а през 2014 година преминава към екипа на Citibank. В момента оглавява отдела, който се занимава с най-голямото предизвикателство в модерните финанси - отрицателните лихви и бягството от негативния им ефект. С въвеждането им от няколко централни банки, включително и от БНБ в началото на 2016 г., и прехвърлянето им върху корпоративни клиенти намирането на защитни стратегии е болна тема за бизнеса. Познавайки спецификите в България, Раптис е на мнение, че варианти за избягване на негативния ефект има, дори през банални, но забравени схеми за разплащане през банките и са приложими за фирми от всякакъв калибър. Позовавайки се на анализаторските прогнози, Раптис смята, че проблемът, който създава свръхликвидността при прилагане на отрицателни лихви, няма да отшуми скоро и предупреждава, че в даден момент всички ще започнат да бягат от валутите, носещи отрицателен доход. А за привързана към еврото, което е една от петте такива валути, това е предупреждение за навременно пристъпване към защитни стратегии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Ситуацията е изяснена.
    Днес банките страдат от прилагане на сгрешена парична система.
    При запазване на сгрешена парична система се развива потенциал за множество катастрофални кризи със съпътстващи злини.
    Някои разчитат Централната банка да спаси банките от актуални злини. Това е невъзможно, защото водещата причина за сегашни трудности не е в обхвата на нейна компетентност.
    За спасение на банките от катастрофални злини е необходима подобрена парична система.

  • 2
    popi100 avatar :-|
    popi100

    това което е написано може просто да се каже с няколко думи:
    авансова сума, антиципативна сума


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK