С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 2 дек 2016, 10:00, 7324 прочитания

Димитриос Раптис: Има варианти за бягство от отрицателните лихви

Експертът от Citibank пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Някои анализатори смятат, че тази обстановка на негативни лихви ще се задържи до 2020 година, а може и по-дълго.

Още по темата

Станислава Танева: Не виждам охлаждане на интереса на международните инвеститори към България

Управляващият директор на българския клон на Citibank Europe пред "Капитал"

20 апр 2018

Платете си, за да ви пазим парите

След въведената от БНБ отрицателна лихва в началото на годината, най-малко три банки са започнали да облагат свръхналичностите по сметки на корпоративни клиенти

18 ное 2016

В долината на лихвите

Спадът на цената на кредитите е към края си. Време ли е за рефинансиране?

7 окт 2016

Затънали в минуси

Таксата от 0.3%, с която БНБ облага свръхрезервите на банките, ще доведе до още по-ниски лихви и по депозитите, и по кредитите

15 яну 2016

БНБ въвежда отрицателни лихви за свръхрезервите на банките

Целта е БНБ да спре трупането на излишна ликвидност на баланса й, а ефектът може да е да стимулира банките да кредитират

26 ное 2015
Димитриос Раптис е строго профилиран експерт в управлението на ликвидността чрез пазарни инструменти на големи корпоративни клиенти от Европа, Близкия изток и Африка. Работил е за JP Morgan Chase в Лондон, а през 2014 година преминава към екипа на Citibank. В момента оглавява отдела, който се занимава с най-голямото предизвикателство в модерните финанси - отрицателните лихви и бягството от негативния им ефект. С въвеждането им от няколко централни банки, включително и от БНБ в началото на 2016 г., и прехвърлянето им върху корпоративни клиенти намирането на защитни стратегии е болна тема за бизнеса. Познавайки спецификите в България, Раптис е на мнение, че варианти за избягване на негативния ефект има, дори през банални, но забравени схеми за разплащане през банките и са приложими за фирми от всякакъв калибър. Позовавайки се на анализаторските прогнози, Раптис смята, че проблемът, който създава свръхликвидността при прилагане на отрицателни лихви, няма да отшуми скоро и предупреждава, че в даден момент всички ще започнат да бягат от валутите, носещи отрицателен доход. А за привързана към еврото, което е една от петте такива валути, това е предупреждение за навременно пристъпване към защитни стратегии.

С какво се измени средата за бизнеса след въвеждането на отрицателни лихви във финансовата система?

На първо място случващото се е предизвикателство от юридическа гледна точка, защото законодателството е правено във времена, когато никой не е можел да си представи, че лихвите могат да станат отрицателни. От друга страна имаме затегнатата регулаторна обстановка. Парадоксът е, че има регулатори, които не позволяват да се прилага отрицателна лихва, но в същото време разрешават на банките да начисляват такси, които докарват потребителя до същия резултат.

В тази нова реалност компаниите биха искали да избегнат разходите, които произтичат от отрицателната лихва. Има сложни холдингови дружества, които няма на кого друг да прехвърлят разхода освен на някое дъщерно дружество в групата. Само че тогава счетоводителят или вътрешният одитор няма да приеме този резултат с аргумента, че може би все още могат да се намерят банки, които не начисляват отрицателна лихва, или пък ще поискат промяна в инвестиционната политика, което е много трудно нещо.

Така че обстановката е много различна и много трудна. Отрицателната доходност, която носят например фондовете на паричния пазар, означава, че ако инвестирате 1 млн. евро днес, утре ще получите не повече, а по-малко пари, отколкото сте вложили. Вече е много трудно дори за инструменти с първокласен рейтинг да генерират доходност, по-висока от тази на централната банка.



Какви са възможните стратегии тогава?

Има няколко основни решения, които се предлагат на пазара. Едно от тях е Earnings Credit Rate. Това е продукт, структуриран в САЩ през 1930 година. Той позволява на клиентите да намалят разходите по своите банкови транзакции за сметка на парите в брой, които държат във високодоходни валути. Например, ако клиентът има долари, които са високодоходна валута, вместо банката да изплаща лихвата за тях, тя си приспада от нея транзакционните разходи на клиента по други негови операции като електронно банкиране, чекове и така нататък. Тоест вие бихте могли да включите и негативната лихва при тези разходи и това е начин да избегнете негативния й ефект.

Друга опция е свързана с отговора на въпроса от колко точно от парите, които носят отрицателен доход, клиентът наистина се нуждае. В момента имаме 5 валути, които носят отрицателна лихва. Понякога клиентите държат някоя от тях, без да има нужда да го правят. Например клиент държи швейцарски франкове и на въпрос защо са му отговаря, че продава във франкове и прави плащания във франкове. Добре, но дали системи като notional pooling не биха му свършили по-добра работа? Това е механизъм, при който се отчитат нетни баланси по сметките, което е особено подходящо за бизнеса на мултинационални компании.

Интересно решение би могло да се приложи за бизнеси, които работят на принципа на отложеното плащане. Например вие сте компания, която разполага със значителен кеш в евро. Ако отидете при доставчика си, той ще ви издаде фактура с плащане до 120 или 180 дни. На Балканите и в Източна Европа срокът дори е по-дълъг, освен това в тези страни достъпът до кредит може да е предизвикателство. Така че аз съм клиент, имам ликвидност, която се облага с 0.4%, дали не бих могъл да платя по фактурата си сега срещу известен дискаунт от страна на доставчика? Такава схема би могла не само да елиминира негативния ефект на отрицателната лихва, но и да подобри финансовите показатели на компанията чрез свиването на разходите.

Тези решения изглеждат приложими за класическия корпоративен клиент. Но какви са вариантите пред институционални инвеститори, като например пенсионните фондове, за които има ограничения?

Някои от тези решения биха могли да се прилагат и от пенсионни фондове. Все пак не бива да се забравя, че те са активни клиенти на банките и имат своите плащания през тях, набирателни сметки, така че биха могли да договорят с тях споделяне на част от разхода. Но новите регулации освен трудности създават и стимул за измисляне на нови продукти и услуги.

Кога ефектът на отрицателните лихви може да се преглътне? И колко фатално е за една компания да отлага във времето предприемането на защитна стратегия?

Някои клиенти биха могли да сметнат, че разходът е пренебрежително малък, но помислете: 0.4% на 50 млн. евро са 200 хил. евро. Това не са малко пари. Добавете и пропуснатата възможност да инвестирате тези пари. Аз не знам много инвестиционни проекти, които биха толерирали загуба от половин процент. Защо вие трябва да я преглъщате?

Другият важен момент е, че трябва да се гледа напред във времето. Случващото се не е краткосрочен проблем. Само ще ви припомня, че когато Марио Драги (гуверньорът на Европейската централна банка - бел. ред.) за пръв път намали лихвата, той каза, че 0.1% е абсолютният минимум и няма да я намалява повече. Три месеца по-късно от -0.1% лихвата на ЕЦБ стана -0.2%. И когато инвеститорите го попитаха не губи ли ЕЦБ от доверието, с което се ползва, Драги каза: "Чакайте малко, това не е редукция, а донагласяне (adjustment) на лихвата."

В момента се спекулира, че лихвата може да бъде понижена отново. Някои анализатори дори смятат, че тази обстановка на негативни лихви ще се задържи до 2020 година, а може и по-дълго. Независимо от това докъде ще стигне лихвата, ние трябва да мислим за разходите. Трябва да има готова стратегия какво да се прави, ако внезапно започнете да получавате повече евро, защото всички ще търсят начин да се отърват от валутите, които носят отрицателен доход. Друг аспект на въпроса е как ще се справяте със задлъжнялостта на компанията и как ще обслужвате задълженията си, ако работният капитал не може да поддържа необходимото ниво на активите. Така че препоръката ми е клиентите да са проактивни и да се ориентират към онези доставчици на решения, които са иновативни и могат да си позволят да са гъвкави.

Интервюто взе Гергана Михайлова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 октомври 2018г.
Sofia Event Center

regal.bg/rid2018

"Retail in Detail" Transforming Retail Together: How to Adapt to the New Frontiers



Акценти в програмата:


  • Персонализaция и как да разберем какви са нуждите на клиента
  • Как иновациите в технологии променят търговията на дребно
  • Как достигаме до поколението на милениълите
  • Прозрачност и устойчивост
  • Успехи на международните пазари - от местно към регионално присъствие
  • Еволюция на маркетинга - дигитален маркетинг (маркетинг чрез социални мрежи, мобилен маркетинг, и др.)

regal.bg/rid2018

Прочетете и това

БНБ въвежда нов антицикличен буфер за банките от 1 октомври 2019 г. БНБ въвежда нов антицикличен буфер за банките от 1 октомври 2019 г.

Централната банка намекна за това през август, когато алармира, че в системата се трупа риск от ръста при кредитите и цените на жилищата

26 сеп 2018, 501 прочитания

Поправката "Пеевски" за КТБ се доказа като поправка "Петрол" 2 Поправката "Пеевски" за КТБ се доказа като поправка "Петрол"

Синдиците са подали 226 искания за подновяване на обезпечения за над 240 млн. лева, но голямата част се дължи на контролираната от Гриша Ганчев група

23 сеп 2018, 8752 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (25 - 30 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (17 - 23 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Уебинар: Как да изберете MBA програмата си и как да я завършите успешно

На 25 септември от 19 ч. можете да задавате въпросите си на Д-р Лесли Самози, академичен директор на MBA програмата на Шефийлдския университет

Какво да правим с визитките след GDPR

За да използвате по какъвто и да е начин данните на бизнес партньорите си, трябва да имате правно основание - съгласие или легитимен интерес - за обработването на тези данни и трябва да предоставите на лицето определена информация

Пет минути със ... Алесандро Салерно

Алесандро Салерно - мениджър "Производство" в завода за производство на електрическо оборудване ABB и финалист в последното издание на конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2018 на "Капитал" и "Кариери"

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Печалбата на банките забавя темп

Нетният лихвен доход e по-висок, отколкото през 2008 г.

Как работи "мекият фашизъм" на Орбан

Унгария е предупреждение за това какво може да се случи, когато безскрупулен популист е оставен да управлява безконтролно

Новият инвеститор в "Софтуер Груп БГ"

Създаденият преди месец фонд "БрайтКап венчърс" влага 2.65 млн. евро в българската софтуерна компания

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Музика за очите

Гиноварт в Музея на музиката в Барселона

20 въпроса: Мартин Колев

Дебютната пиеса на създателя на "Софийски магьосници" прави премиера тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Министър предлага повече плащания за здраве, КЕВР ще решава за енергийните сделки

Емисия

DAILY @7PM // 26.09.2018 Прочетете