С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 13 дек 2016, 13:57, 18683 прочитания

БНБ въвежда нов капиталов буфер за големите банки от 2018 г.

Мярката се отнася до топ 10 в сектора, но ще засегне основно ПИБ, която изпълнява план за възстановяване на капитала си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От 2018 г. най-големите банки в България ще трябва да заделят допълнително капитал, за да отговорят на регулаторните изисквания. Това става ясно от решение на БНБ, с което тя е определила десет банки в категорията други системно значими институции (ДСЗИ) и е определила капиталовите буфери, които трябва да поддържат в допълнение към вече изискваните.

Повечето банки в страната така или иначе оперират с нива на капитал доста над минимума, така че решението няма да има пряк ефект върху дейността им. Новият буфер може да се окаже по-съществена тежест основно за Първа инвестиционна банка, на която при прегледа на качеството на активите бяха наложени съществени корекции и тя в момента изпълнява план за възстановяване на капиталовите си буфери. Към септември тя отчита 15.3% капиталова адекватност, но й предстоят още отписвания, предписани при прегледа, които може да понижат съотношението. Друга банка, която оперира при нива, близки до минимума, е Централна кооперативна банка.


Постепенно и според размера

Досега за всички 22 банки в страната наложените от регулатора капиталови съотношения бяха едни и същи - 13.5% обща капиталова адекватност, 11.5% капитал от първи ред и 10% базов капитал от първи ред. Сега към тях се добавя още един буфер, който в зависимост от значимостта им ще достигне стойности от 0.5% до 1 от рисковите им експозиции. Той, както и другите буфери, трябва да е подплатен с най висококачествения базов собствен капитал от първи ред (CET1), който изключва всякакви хибридни инструменти. Средно за банковата система съотношението на CET1 е 21.5%, така че дори и след новото изискване остава солиден излишък. Освен това буферът ще се въвежда поетапно, като за 2017 г. е предвидено нулево ниво, а пълният размер трябва да се достигне до 2020 г. (виж таблицата).

БНБ е определила десетте банки по методология, която освен размера им взема предвид и други показатели за тяхната системна значимост. Резултатът обаче като крайно съвпада с топ 10 по активи в страната с минимални размествания в позициите им.

Таблицата е по данни към средата на 2016 г., като обаче всяка година тя ще се актуализира и БНБ поема ангажимент до 1 декември да оповестява системно важните институции за следващата година. Размествания и включване на нови банки в десетката може да има и вследствие на течащата консолидация в сектора, ако има сливане на банки, например след финализирането на сделката за ОББ. Обявеният размер на буферите също може да бъде променян вследствие на ежегодния преглед. "С ранното оповестяване на буфера за ДСЗИ се осигуряват основните принципи на предвидимост и прозрачност в политиката на БНБ за макропруденциалните инструменти", заявяват от БНБ.



Кого ще засегне

Българските банки като цяло работят с доста над минималните изисквани стойности, така че за повечето въвеждането на но допълнителен буфер няма да означава нужда от набиране на свеж капитал. Той обаче може да има ефект върху съхранението му и съответно да ограничи възможността за разпределяне на дивидент от банките.

По-сериозна тежест може да има основно за ПИБ, която след прегледа на качеството на активите трябва да възстановява капитала си и до нивото на досега действащите капиталови изисквания на БНБ. "При калибрирането на буфера БНБ отчита и надзорните мерки, действащи през 2016 и 2017 г., чрез които са адресирани резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес тест през 2016 г. В същото време плавното въвеждане на капиталовия буфер за ДСЗИ укрепва поддържането на стабилността в банковия сектор, без да създава допълнителна тежест за кредитния цикъл", уверяват от БНБ.
Как работят буферите

Допреди влизането в сила на Директивата за капиталовите изисквания на ЕС и регламентът към нея БНБ имаше свобода да налага свои правила и тя провеждаше политиката си чрез т. нар. специфични изисквания за кредитен риск, чрез които принуждаваше банките да поддържат по високи нива на капитал с които да покриват необслужвани заеми, независимо от отчитането им по Международните счетоводни стандарти.

След унифицирането на правилата обаче за всички банки в ЕС важат едни и същи изисквания за капиталова адекватност - 8% обща капиталова адекватност, 6% капитал от първи ред и 4.5% базов капитал от първи ред, като над тях всеки национален регулатор може да налага допълнително буфери. БНБ досега използваше два от тях в максимално позволения им размер - капиталов буфер за системен риск (3%) и предпазен капиталов буфер (2.5%). От началото на 2015 г. беше въведен и антицикличен капиталов буфер (който по идея би трябвало да се активира когато системата започва да прегрява от прекомерно кредитиране). Неговата стойност обаче зависи от изчислени по формула макропоказатели и е 0%.

Нововъведения буфер за други системно значими институции е друга опция, която по идея трябва да укрепи допълнително по-ключовите банки във всяка страна. Максималният му размер е фиксиран на до 2%. БНБ разполага и с още един буфер, който не е използвала за глобални системно значими институции. Той е предвиден за институции част от големи групи, обаче не е приложим за дъщерни банки на други банки от ЕС, което го прави практически неизползваем в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Директорът на ING поема управлението на UBS Директорът на ING поема управлението на UBS

Ралф Хамерс ще застане начело на швейцарската инвестиционна банка от есента

23 фев 2020, 1493 прочитания

Morgan Stanley ще купи Е*Trade за 13 млрд. долара Morgan Stanley ще купи Е*Trade за 13 млрд. долара

Американската инвестиционна банка придобива един от най-големите онлайн брокери в света по приходи в сделка с акции

23 фев 2020, 1804 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
На крачка от обединението

NBG вече е избрала KBC при продажбата на българската си банка и ще бърза да оповести сделка до края на годината

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10