Банките изпратиха най-добрата година от 2008 г. насам

Българските банки са увеличили печалбата си с 97 млн. лв. през ноември, показват отчетните данни на Българската народна банка. Така за първите 11 месеца на 2016 г. финансовите институции са генерирали печалба от общо 1.28 млрд. лв., което е с 38% повече в сравнение със същия период на миналата година.

На бързи обороти

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

По-рано през същата година ръстът на печалбата беше дори още по-значителен и достигаше дори над 50% на годишна база. Една от причините беше финализирането на сделката, с която Visa Inc придоби Visa Europa и всички европейски банки - членки на платежната система, получиха сума, пропорционална на оборота им в системата. Макар да няма официални данни, ефектът за българските банки се оценява на около 150 млн. лв.

По всичко личи, че 2016 г. ще е най-успешната година за българските банки от кризисната 2008 г. насам. Тогава първите 11 месеца на годината донесоха 1.3 млрд. лв. печалба на българската банкова система. През годините досега печалбата на банките, опериращи у нас, е падала до 550 млн. лв. за периода до ноември през 2011 г., като сегашният резултат е 2.3 пъти по-добър. Традиционно една значителна част от печалбата се формира от групата на петте най-големи финансови институции. Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка и Пощенска сумарно генерират 71% от печалбата на цялата банкова система, съставена от общо 22 банки, регистрирани у нас, и 5 клона на банки, регистрирани в чужди държави. За сравнение - през идентичния период на 2015 г. най-големите банки са създали 82% от печалбата на цялата система.

Ефектът на лихвите затихва



Ефектът на ниските лихви се усеща в отчетите на банките. Приходите им от тях са се понижили с 9%, но разходите им по поддържане на депозити – с цели 44%. Въпреки това домакинствата и нефинансовите предприятия продължават значително да увеличават своите спестявания в банковата система. Само през ноември бизнесът е увеличил средствата си във финансовите институции с 540 млн. лв., а домакинствата и нетърговските организации – с 370 млн. лв. И докато търговските банки се оказват големият печеливш от политиките на ниски лихви, които достигнаха и до България, този фактор оказва все по-малък ефект на отчетите им. Към края на ноември нетният лихвен доход на местната банкова система възлиза на 2.57 млрд. лв. и нараства с едва 2% на годишна база, докато нетният доход от такси и комисиони представлява 840 млн. лв., което е с около 4% повече на годишна база.

Значителната разлика в печалбата през тази година идва от отписване на финансови активи и пасиви, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата. Към края на ноември 2016 г. сумата на тези сключени сделки възлиза на 255 млн. лв., което е шест пъти по-голям приход за банките по това перо в сравнение със същия период на 2015 г. Става дума най-вече за финансови активи на разположение за продажба, от които банките са генерирали 200 млн. лв. приходи през разглеждания период, или 1041% повече на годишна база.

Разходите за персонал константни

Данните още сочат, че през всичките тези години, в които банковата система първоначално изпадна в криза, а след това започна да печели в пъти по-добре, при това без активно кредитиране, а най-вече заради понижените разходи по лихвите, сумата на възнагражденията на персонала в банковата система остава приблизително на едни и същи нива. Сумата, която банките отпускат месечно за персонал, е между 57.5 млн. лв. и 62.2 млн. лв., като само петте най-големи банки плащат малко над 50% от този общ обем. Само през последните две години има нарастване на разходите за персонал съответно с 3% и с 2.2% на годишна база.