Владислав Горанов: При слаби институции няма как да има условия за устойчив растеж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Владислав Горанов: При слаби институции няма как да има условия за устойчив растеж

Най-големият резерв за устойчив растеж остава вътрешното потребление, смята финансовият министър в оставка Владислав Горанов

Владислав Горанов: При слаби институции няма как да има условия за устойчив растеж

Лошите новини за България могат да дойдат само отвътре, заяви финансовият министър в оставка по време на годишната среща на бизнеса с правителството

7625 прочитания

Най-големият резерв за устойчив растеж остава вътрешното потребление, смята финансовият министър в оставка Владислав Горанов

© Надежда Чипева


Този текст е част от темата 11-та годишна среща на бизнеса с правителството, която се организира от "Капитал".

В рамките на панела "Ще се превърне ли финансовата система в усилвател на икономическия растеж - какво да очакваме от регулаторите, банките и пазарите" чухме изказвания на ръководителите на всички основни институции, имащи отношения към сектора. В него участваха Карина Караиванова, председател на КФН, Димитър Радев, управител на БНБ, Владислав Горанов, министър на финансите в оставка, и Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България.

Представяме ви изказването на Владислав Горанов, министър на финансите на България в оставка

Бих си позволил да не се огранича до 2016 г., тъй като това да сме всички тук заедно в този формат и да разказваме историята на 2016 г. не започва на 1 януари. 2016 г. не започва и на предния форум на Капитал, на който в почти същия формат разсъждавахме какви са възможностите пред държавата.

Много лесно и същевременно много трудно беше в края на 2014 г. и ще кажа и защо и лесно и трудно. В края на 2014 г. ние имахме криза, предизвикана от натрупани системни грешки във финансовия сектор, имаше и неудачи във фискалния такъв. При натрупването на толкова много грешки каквото и да направиш, много трудно можеш да влошиш допълнително ситуацията, обикновено ако си с нормално възприятие при толкова сложна ситуация позицията ти е само да подобряваш. И с нескрито самочувствие ще призная, че нямахме много грешни ходове в началото.

Защо обаче се бяха натрупали тези грешки и защо се стигна до 2014 г. – вероятният отговор е заради слаби институции. Затова е и важна политическата част на финансовата система, тъй като финансовият министър все пак е част от изпълнителната власт, респективно е функция на политическото представителство в парламента, което е подкрепило правителството. Няма да спестя това, че част от проблемите, с които веднага се сблъскахме, беше недоверието към финансовия сектор в широк смисъл на думата.

Правя тази уговорка веднага, за да заявя, че с нашите целенасочени усилия ние се опитахме да легитимираме и да представим в двата най-важни регулатора, които са отдалечени от политиците, но чак след като бъдат избрани, да вкараме читави според нашите разбирания хора. Това са управителят на Централната банка и председателят на КФН.

Правя тази уговорка, защото този избор не беше даван, този избор беше целенасочено търсене на политиците, част от които съм и аз, вярвайки че само професионалисти в работещи институции, следващи правилата на играта, могат да върнат доверието във финансовата система, което за съжаление беше доста ерозирано. Тръгвам от тук, защото всичко, което можем да кажем днес за успехите в икономиката, за възстановяване на доверието в банковата и небанковата система на държавата е плод на последователни решения, вземани на принципна основа.

С фиска нещата стоят горе-долу по същия начин. Успяхме да мобилизираме институциите, чиято роля е да осигуряват приходната част на бюджета и няма да се връщам към номиналните постижения, те са елемент на статистика. Но те също изискват работа на институциите и то работа на институциите по правила, по писаните правила, които съществуват в тази държава, защото аз съм на мнение, че ние правила имаме, в изпълнението на тези правила понякога се проваляме и то там губим доверието, губим и подкрепата на българските граждани.

Икономическият растеж до голяма степен се дължи и на външни фактори, но това, което се вижда в последните години – 2015 г., 2016 г., това което очакваме 2017 г. е, че тук вече малко политика, че някои казват "Стабилността ви е в застой", но усещането на хората, че нещата се случват по малко по-добър начин, отколкото вчерашния ден, когато имахме протести по улиците, когато имахме решения, които не бяха безспорни за по-голяма част от българското общество създаваше една несигурност, която лесно се противопоставяше на дори да кажем имагинерната стабилност, която успяхме да създадем като усещане у хората за последните малко над две години.

Защо говоря за стабилността? Аз продължавам да вярвам, и миналата година направих подобен коментар пред вас, че най-големият резерв за устойчив растеж, освен разбира се износ, освен инвестициите си остава вътрешното потребление, което е най-трудно за манипулиране с лесни икономически конвенционални подходи, защото едно е да направиш някаква данъчна мярка, която учебникарски или аксиоматично да води до едно или друго поведение на бизнеса или на потребителите. Едно е да промениш регулация, която да създава първоначалното възприятие, че по този начин би трябвало да се стимулира определен икономически цикъл или процес, но съвсем по-трудно е да накараш обикновения човек, който по принцип е по-малко информиран от хората в тази зала, да започне да харчи повече или поне толкова, колкото изкарва днес.

С риск да се повторя, аз го вярвам и затова го повтарям хората харчат днес толкова, колкото очакват да изкарат утре и всеки момент, в който политическият цикъл създаде несигурност или системата започне да дава грешни сигнали в този момент потреблението и доверието в икономиката рязко ерозира. Моето впечатление е, че тази битка за подреждане на основните системи, макар и далеч незавършила дава своя резултат и това се показва ако не в темповете, в които на нас ни се иска, то поне в отчетливото изпреварване на растежите, които регистрираме 2015 г., 2016 г. и очакваме 2017 г. на българската икономика спрямо средният такъв за Европа.

Много ми хареса анализът на г-н Грос, който споделям, че периферията винаги реагира двойно повече на явленията в центъра. В този смисъл аз като него съм оптимист, защото потенциалът в центъра за 2017 г. и 2018 г. като външно влияние върху процесите в България е позитивен. Тоест ние можем да очакваме от там само добри новини. Лошите новини могат да дойдат само отвътре.

Защото всички очаквания, които имаме за развитието на държавата в следващите няколко години, са при презумпцията, че икономическото или политико-икономическото ръководство на държавата се опитва да отстоява правилата и принципите на силната държава, на държавата, която има работещи институции. Моят относително скромен житейски опит и по-малък политически ми е показал, че при слаби институции нито закон, нито конституция, нито каквато и да е друга регулация може да даде перспектива за устойчив растеж.

Не използвах много цифри и числа в моето представяне, но ако мога да обобщя аз съм по-скоро оптимист, тъй като скоростта, с която информацията вече се обменя в съвременния свят, не дава възможност вече да се изграждат лъжи в обществото или ако те могат да бъдат изградени, те могат да бъдат изградени за много кратко време.

За много кратък период от време, след това те се виждат от всички. В този смисъл съвременният икономически човек неминуемо е много по-информиран и много по-рационален. Затова съм оптимист, че трудно можем да бъдем оставени в ръцете на грешна политика. Или дори да се допусне тази временна криза тя не може да просъществува много дълго.

Завършвам до тук, като искам да пожелая на колегите регулатори да продължат да работят както до сега.

Вижте изказванията на участниците в панела

Карина Караиванова, председател на КФН

Димитър Радев, управител на БНБ

Още от 11-та годишна среща на бизнеса с правителството

Годишната среща на бизнеса с правителството - всички изказвания

Не правете глупости

Бизнесът и властта: 20% надежда, 80% безпокойство

Бойко Борисов: Големите коалиции са компромиси, ГЕРБ ще стои отстрани

Иван Кръстев: Четири кризи ще определят съдбата на ЕС през 2017

Даниел Грос: Искат ли г-н Тръмп и Русия една силна и добре въоръжена Германия?

ГЕРБ и БСП: Засега никой не иска да променя данъци

Бизнесът очаква растежът да продължи

През 2017 г. кредитирането ще ускори още икономиката

Какво даде Бойко Борисов на Иво Прокопиев

Интервю с икономиста Даниел Грос:

Даниел Грос: Тръмп ще направи ЕС по-консолидиран

Пълните текстове на изказванията на отделните участници и на дискусиите в отделните панели:

Иво Прокопиев: Без върховенство на закона и справяне с корупцията, икономическата политика няма как да даде резултат

Росен Плевнелиев: 2017 година е критична за ЕС

Бойко Борисов: ГЕРБ няма да участва в големи коалиции

Иван Кръстев: Четири основни кризи ще са ключови за бъдещето на ЕС

Даниел Грос: Brexit не е икономически проблем

Никола Добрев и Оливие Маркет: Бизнесът се нуждае от повече предвидимост и намаляване на административната тежест

ГЕРБ, БСП и РБ: Най-наложителна е съдебната реформа

Камен Колчев: Финансовата система става все по-важна за стабилността и растежа на България

Владислав Горанов: При слаби институции няма как да има условия за устойчив растеж

Димитър Радев: От изключително значение е разумната фискална политика на България да се запази

Карина Караиванова: Потенциалът за развитие на капиталов пазар в България е абсолютно неоползотворен

Петър Андронов: Икономическият ръст може да е много над очакванията, ако се поддържа със стабилност и предсказуемост

Този текст е част от темата 11-та годишна среща на бизнеса с правителството, която се организира от "Капитал".

В рамките на панела "Ще се превърне ли финансовата система в усилвател на икономическия растеж - какво да очакваме от регулаторите, банките и пазарите" чухме изказвания на ръководителите на всички основни институции, имащи отношения към сектора. В него участваха Карина Караиванова, председател на КФН, Димитър Радев, управител на БНБ, Владислав Горанов, министър на финансите в оставка, и Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Когато става дума за финансови и фискални решения, Горанов беше по-скоро положителна изненада.

    Когато обаче идваше до политика, се показа напълно зависим. За разлика от Дянков, който беше добър както във финансовите решения, така и в независимостта. За сметка на това Горанов подсигури опоскването на КТБ и се опита да национализира частните осигуровки на гражданите, което беше показателно за корупционните връзки на правителството.

  • 2
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    А кой направи институциите слаби.

  • 3
    zax50315885 avatar :-|
    Teaser

    И как ги засилихме институциите и по-специално БНБ, като преизбрахме членовете на УС без Искров? Така ли ги засилихме! Стига сте разправяли глупости за масова употреба! Имахте достатъчно време и какво нищо, заблатихте и доограбихте активите около КТБ, персонално намазахте, централизирахте корупцията и сега отиваме на избори.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK