Най-после напредък

Оптимистичните очаквания, че бонус-малус ще има още през 2018 г., идват от новината, че е избрано кой да я прави и той е представител на голямата четворка във финансовия одит. Дружество на EY от Гърция печели конкурса, организиран от Гаранционния фонд на застрахователите, като конкуренция са му били други от елита - полската Milliman и френската Mazars. Willis Towers Watson също са искали да се включат, но заради късия срок не са смогнали с документите. Фондът не е бил склонен да чака, защото той самият е в закъснение - според новия Кодекс за застраховането системата бонус-малус трябваше вече да работи.

Спечелилата оферта е за 210 хил. евро и по информация на източници, запознати с конкурсната процедура, не се е различавала чувствително от онова, което са предложили останалите. В полза на "Ърнст и Янг бизнес адвайзори сълушънс" е натежал най-вече доказаният по документи опит на екипа. Това бе ясно още от условията на конкурса, където цената е с тежест 40%, докато опитът дава 60% от точките за оценка.

Потърсени да представят опита на гръцкото си дружество, от EY посочиха, че основният екип, участвал в проекти в застраховането на моторни превозни средства и внедряването на бонус-малус системи, има опит на пазарите във Великобритания, Полша, Турция, Гърция, Чехия, Унгария, Словакия, Кипър. "Екипът има възможността да предоставя задълбочено разбиране и експертиза в сферата на ценообразуването и развитието на застрахователните продукти, моделиране на големи масиви от данни, както и създаване и проектиране на регулаторни рамки", заявиха от EY.

Работата в различни юрисдикции е характеристика, която подчертават и от Гаранционния фонд (виж интервютата). Спечелването на поръчката е пореден пробив за EY на българския пазар, след като с офертата за 1.34 млн. евро бе избран да консултира Комисията за финансов надзор (КФН) по приключващите всеки момент проверки на застрахователите и пенсионните фондове. Дружеството пое и поръчката за провеждане на стрес тестове за застрахователите с предложение за 920 хил. лв.

Според графика на поръчката до 60 дни след подписването на договора EY трябва да представи доклад за причините, които в най-голяма степен водят до катастрофи в България. Те ще послужат за определянето на скалите, по които ще бъдат оценявани индивидуално водачите и техните автомобили. След това е ред на самата методология, в която ще се разпишат схемите за бонусите и малусите. В някои страни таблиците са големи и отклоненията могат да са и 200% от базовата тарифа. Каква ще бъде формулата за България има шанс да се разбере към средата на годината.

Бонус-малус по български

Отсега е ясно, че българският модел ще е уникален, защото ще е съобразен със спецификите на местния шофьор. За разлика от преобладаващите бонус-малус системи по света, където водещи са честотата на произшествията, тежестта им и размерът на причинените щети, то у нас би могло да се добави като определящо дали водачът е хващан с превишена скорост и употреба на алкохол. Приложимо и у нас би могло да бъде правилото, че година без инцидент в досието дава придвижване с едно място нагоре по скалата с рисковите профили, докато един инцидент води до спускане с две места надолу.

Рано е да се каже дали техническите характеристики на колата ще отпаднат напълно като фактор, който се взема при определянето на цената на застраховката. Със сигурност обаче служебните, семейните и лизинговите автомобили, които се управляват от повече от един водач, ще се третират различно при сключването на застраховка, като най-вероятно за тях ще се прилага базова тарифа.

Друг важен въпрос е дали когато бъде готова системата ще е задължителна за всички, или застрахователите ще си запазят правото да прилагат собствени методологии за определяне на риска. В това има логика, защото компаниите разполагат с огромни масиви от данни за собствените си клиенти с доста по-дълъг исторически период от шестгодишния, с който ще работи EY, и това е основа за по-прецизни изчисления. От голямо значение е какъв ще бъде размерът на отстъпките, за да е сигурно, че хем ще стимулират водачите към внимателно шофиране, хем няма да се превръщат в повод за криене на инциденти и нелоялна конкуренция.

При всички положения компаниите ще продължат да определят сами базовата цена на застраховката Гражданска отговорност, която предлагат и от която ще правят отстъпки. Това ще им помага да не се отклоняват много от пазара, но крие риск при недобри сметки да бъде застрашена платежоспособността им. Топката за това е у КФН, която вече има връзка в реално време към информацията за сключените застраховки "Гражданска отговорност" и така може да контролира дали някой не е достигнал дъното на резервите си.

Най-важната застраховка

Автомобилните застраховки са най-важната на застрахователния пазар в България с близо 70% дял от приходите в общото застраховане. Ежегодно шофьорите плащат близо един милиард лева премии, за да си гарантират, че ще им се помогне в поемането на щетите, които биха могли да причинят на пътя. Въпреки че е задължителна обаче, застраховката все още не успява да обхване 100% от шофиращите. По последни данни към декември едва 86.5% от автомобилите в движение имат покритие на риска. Очакванията са, че въвеждането на бонус-малус системата ще повиши интереса към застраховката. Друга мярка за това е новата практика по дерегистриране на автомобилите, хванати в движение без "Гражданска отговорност". През миналата седмица Гаранционният фонд е подал на МВР данни за 150 хил. такива автомобила.

Стефан Стоилков, изпълнителен директор на Гаранционния фонд:

Трима участници в конкурса не са ли малко, за да се гарантира, че е избран най-добрият консултант?

Предвид кратките срокове, обявени в поканата за участие, интересът на участниците, които бяха общо три, надхвърли очакванията ни. На база подадените документи комисията, която бе широко представена както от представители на държавни институции, така и от страна на застрахователния бизнес, извърши своята оценка. Най-добрата оферта беше на "Ърнст енд Янг", които показаха опит в повече от три юрисдикции в изготвянето на бонус-малус системи и оценка на риска, включително в България. Ценовото предложение, което дадоха, не се различаваше много от останалите. То бе 210 хил. евро, което намираме за много разумно.

Качеството на данните е това, което притесняваше най-много потенциалните участници. Доколко хомогенни са те? Периодът от 6 години назад достатъчен ли е, за да се изолират адекватни фактори за изготвянето на добра методология?

Данните, които консултантът ще ползва, са хомогенни и обхващат достатъчно дълъг исторически период. Доскоро всеки застраховател е събирал и поддържал собствени хомогенни данни за свои цели, но в Гаранционния фонд започна събирането на данни за претенциите за целия пазар. В момента имаме събрани такива масиви с хомогенни данни от 2010 г. насам. Не се очакват затруднения от техническо естествено.

Каква е опасността твърде голям процент от шофьорите да се окажат с бонуси от базовата цена на застраховката и с това да се застраши платежоспособността на застрахователите?

Това е регулаторен въпрос. Надзорът следи за достатъчността на резервите на застрахователите и за тяхната платежоспособност. От участниците на пазара се очаква да предлагат застраховката на разумни цени, които да гарантират тези условия. От своя страна бонус-малус системата сама по себе си не сваля цените като цяло. Бонусът и малусът коригират базовата тарифа и преразпределят премията в съвкупността, така че по справедлив начин да бъде отразен индивидуалният рисков профил на застрахованите лица.

Борислав Михайлов, председател на УС и изпълнителен директор на Гаранционния фонд:

Има ли предварителни очаквания за това кои ще са факторите, които ще влязат в методиката за бонус-малус?

Очакванията ни са, че консултантът ще изготви уникална система бонус-малус за България, предвид спецификите в страната. Преобладаващо бонус-малус системите по света се изграждат около фактори, свързани с пътно-транспортните произшествия, докато при нас законодателят е уредил възможността системата да бъде комбинация от фактори - честотата на събитията, размерът на изплатените претенции, причините, които в най-значителна степен водят до ПТП, включително тежки телесни увреждания или смърт. Част от анализа, респективно на предложението, могат да бъдат и съществуващи работещи модели, които изцяло или частично биха били подходящи за българските условия.

Защо е необходимо да се промени сегашната система за застраховане на риска от ПТП?

Обществото я иска тази система. Взаимен е интересът - застрахователите искат да покриват риска на добросъвестни водачи, а застрахованите - да плащат по-малко, когато шофират внимателно и спазват правилата. Лично аз съм свидетел, че въпросът за такава система стои отпреди сигурно 30 години. Още преди на пазара да дойдат и други застрахователи освен държавния, имаше дискусия в професионалните среди, че застраховката трябва да отчита индивидуални фактори. Впоследствие инициативите бяха затруднени заради необходимостта местното законодателство да се синхронизира с европейското. Очакванията ни са, че през тази година методологията ще бъде изготвена и от догодина по това време застраховката "Гражданска отговорност" ще се предлага със системата бонус-малус.

Какви ще бъдат ефектите от въвеждането на методиката?

Една от целите на бонус-малус системите е превенцията, защото през цената на задължителната застраховка се влияе косвено върху поведението на водачите. Тоест заедно с всички други останали мерки, недисциплинираните водачи да станат по-дисциплинирани и внимателни.