С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 20 яну 2017, 21:13, 7567 прочитания

Димитър Радев: От изключително значение е разумната фискална политика на България да се запази

Централната банка има ясен план за интеграционните процеси към еврозоната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от темата 11-та годишна среща на бизнеса с правителството, която се организира от "Капитал".

В рамките на панела "Ще се превърне ли финансовата система в усилвател на икономическия растеж - какво да очакваме от регулаторите, банките и пазарите" чухме изказвания на ръководителите на всички основни институции, имащи отношения към сектора. В него участваха Карина Караиванова, председател на КФН, Димитър Радев, управител на БНБ, Владислав Горанов, министър на финансите в оставка, и Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България.


Представяме ви изказването на Димитър Радев, управител на БНБ

Ще се спра накратко на две теми. Първата е състоянието на банковата ни система след прегледа на качеството на активите и стрес-теста и втората е политиката на Централната банка по отношение на интеграцията в европейската финансова инфраструктура.

По отношение на първия въпрос няколко думи за състоянието на банковата система. 18-месечният план за реформи и институционално развитие на централната банка, което приключи, чието изпълнение приключи в края на 2016 г. имаше на практика силно дисциплиниращ ефект за банковия сектор. Искам да припомня, че освен прегледът и стрес-тестът, другите два основни приоритета на този план бяха реформирането на надзора и изграждането на рамка за изграждане и преструктуриране в банковия сектор.



Конкретните резултати от успешното изпълнение на плана, разбира се наред с други фактори, са основно три.

Първо – начало на процес на възстановяване на кредитирането. Растежът на кредита за неправителствения сектор, макар и все още със слаби темпове, определено е на положителна територия и ние очакваме този процес да бъде задълбочен през 2017 г. Второ – значително подобряване на финансовите резултати в банковия сектор, които се доближават до до исторически равнища. И трето, разбира се, силен стимул за пазарната консолидация в сектора и тук ще дам примера от последните няколко седмици със сделката между KBC и Националната банка на Гърция във връзка с придобиването на ОББ.

Това бяха очаквани и търсени резултати, сега това което трябва да направим е да развием и да задълбочим тези резултати. Веднага трябва да кажа, че това няма да е лесно. От една страна, както посочи и министърът на финансите, ние се намираме в момента като цяло в една по-благоприятна икономическа вътрешна среда, но от друга страна има и много сериозни предизвикателства, свързани с общата несигурност, общата политическа несигурност външна и вътрешна, с волатилност на пазарите, със свиващи се лихвени маржове, с необходимост от подобряване на ефективността на банковия сектор.

Не трябва също така да забравяме, че нашите банки са в процес на изпълнение на всички тези мерки, които централната банка предписа в резултат на прегледа на качеството на активите и стрес-теста. При това положение ние като централна банка се концентрираме основно върху две неща.

Първо, продължаване на тази линия на дисциплина и реформи, която както показа опита от последните 18 месеца дава резултати и второ – наблюдаваме много внимателно всички тези рискове, особено външните рискове за нашата финансова система и сме готови да действаме, ако това се наложи.

Сега няколко думи по отношение на политиката на БНБ във връзка с интегрирането в европейската финансова инфраструктура. Имах повод да кажа, че ние като централна банка оставаме силно ангажирани с този процес. В този контекст може би трябва да се разглеждат нашите действия не само през последните 18 месеца, но и това, което възнамеряваме да правим от тук нататък. Трябва да посоча, че тези реформи, които проведохме в надзора, изграждането на рамка за решаване проблемите в банковия сектор, независимата оценка за състоянието на финансовата система и на конкретните банки бяха тези задължителни предварителни условия да разглеждаме като част от нашия дневен ред перспективата за членство в еврозоната.

Преди една година това нямаше да бъде реалистично. И когато говоря за този дневен ред, аз имам предвид основно три групи от задачи. Първата – осигуряване ценовата стабилност в страната чрез осигуряване стабилността на лева или по друг начин казано поддържане на стабилността на нашата парична система, както всички знаем това е парична система на паричен валутен курс при условията на валутен борд. Това всъщност е основния мандат на централната банка и ние работим много сериозно за неговото изпълнение.

В края на 2016 г. международните валутни резерви възлязоха на около 47 млрд. лв. при над 160% покритие на борда. Това е ключов елемент не само от нашия мандат, но и на нашия път към еврозоната, мисля че на всички е ясно, че ако имаме проблеми в нашата парична система самата идея за членство в еврозоната ще бъде безпредметно. Следователно това е ключов приоритет и нещата тук се държат много здраво. И тук искам да отворя една скоба – по принцип, а особено в условията на парична система като нашата, фискалната политика има огромно значение, както за това, което прави централната банка, така и за общата стабилност и искам да използвам повода да поздравя министър Горанов и разбира се в негово лице правителството за забележителния резултат, който те постигнаха през 2016 г., успявайки да балансират бюджета.

Този резултат според мен категорично потвърждава тезата, че здравата фискална политика е всъщност основен фактор за икономически просперитет в страната и това ясно се вижда както в числата за икономически растеж, така и в числата за заетост и другите основни икономически индикатори. Следователно, когато говорим за поддържане стабилността на паричната система, аз искам да подчертая това дебело, че за централната банка изключително важно значение е разумната фискална политика да бъде продължена, независимо от политическата конюнктура.

Втора важна група от задачи, свързани с този дневен ред, за който говоря, е свързана с изграждане на финансова инфраструктура, която отговаря изцяло на стандартите на еврозоната. И тук аз имам предвид широк кръг от въпроси – регулаторната рамка, платежните системи, информационното осигуряване, финансовата статистика, счетоводството. Трябва да кажа, че към момента нещата по отношение на финансовата инфраструктура изглеждат добре. Ние успяваме да поддържаме регулаторната рамка в пълно съответствие с европейското законодателство, платежните системи дори към момента отговарят напълно на изискванията на едно бъдещо членство в еврозоната.

Тук се сещам и за един конкретен пример от миналата година, който е показателен – вероятно знаете, че с усилията на централната банка, на Министерството на финансите и на НСИ страната се присъедини към най-високия международен статистически стандарт, който се използва за целите на финансовата стабилност. Към момента бяхме 11-та страна в света, която се присъединява и изпълнява условията, необходими за членството в един такъв клуб. От началото на тази година – Австрия и Дания изпълниха условията.

Това, което искам да кажа с този пример е, че постигането на международните стандарти автоматично поставя страната в друга категория и улеснява значително интеграционните процеси. Ето защо това е втори основен приоритет когато говорим за интеграционната политика на централната банка.

И трети, разбира се, е продължаване на реформите. Ние постигнахме добър напредък в реформирането на надзора. И като модел на управление, и като организационно укрепване, и като нормализиране на надзорната дейност. Много обаче още предстои да бъде направено през настоящата година и тук акцентите са основно два – първо приемането на набор от правилници и наръчници, които да осигурят провеждането на надзорната дейност в съответствие с Базелските основни принципи за банков надзор, които всъщност са международният стандарт в тази сфера и второ стартирането на амбициозен проект за изграждане на нова информационна система за целите на надзорната дейност.

Друга важна сфера на продължаващи реформи са действията, които възнамеряваме да предприемем в сферата на преструктурирането и възстановяването на банки. Тук стъпваме на закона, който беше приет през 2015 г., банката също така прие необходимите правилници и наредби, изградили сме също така и организационната структура. Това, върху което ще се концентрираме през настоящата година, е да направим цялата система пълноценно функционираща.

Така че това са трите основни направления на нашия дневен ред когато говорим за тези интеграционни процеси. Трябва да кажа веднага, че това е задължително условие за нашия път към еврозоната, но естествено не достатъчно – има редица други фактори и тук опираме до големите теми – за конвергенцията, структурните реформи, политическата рамка. По всички тези теми централната банка може и представя на практика експертни позиции, но те са извън нейния мандат и не са обект на нейните действия и решения.

Така че накрая съвсем накратко искам да обобщя това, което исках да кажа. Първо – банковата ни система в момента е в много по-добра кондиция, отколкото тя беше през 2015 г., което има сериозни позитивни импликации, както за бизнеса, така и по отношение на перспективите за икономически растеж през тази година. Съществуват обаче сериозни предизвикателства, свързани основно с външната и вътрешната несигурност, така че ние следим внимателно всички тези рискове и като централна банка сме готови да действаме ако това е необходимо.

И второ – като централна банка имаме ясен дневен ред за това, което трябва да се направи по отношение на интеграционните процеси, приоритетите тук са три – поддържане стабилността на паричната система и по този начин финансовата стабилност в страната, създаване и поддържане на финансова инфраструктура, която отговаря на стандартите на еврозоната и продължаване на реформите.

Така че в рамките на може би около година банковата система да отпадне като открита тема по отношение на процеса на присъединяване към еврозоната. Усилията очевидно трябва да бъдат насочени във всички други сфери, които имат отношение към този въпрос и тук става въпрос преди всичко за структурните реформи, в крайна сметка това ще бъде политическо решение, така че много ще зависи от политическата конюнктура, както външна, така и вътрешна.

Вижте изказванията на участниците в панела

Карина Караиванова, председател на КФН
Владислав Горанов, министър на финансите в оставка
Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България
Камен Колчев, председател на СД на "Елана финансов холдинг"
Още от 11-та годишна среща на бизнеса с правителството

Годишната среща на бизнеса с правителството - всички изказвания

Не правете глупости

Бизнесът и властта: 20% надежда, 80% безпокойство

Бойко Борисов: Големите коалиции са компромиси, ГЕРБ ще стои отстрани

Иван Кръстев: Четири кризи ще определят съдбата на ЕС през 2017

Даниел Грос: Искат ли г-н Тръмп и Русия една силна и добре въоръжена Германия?

ГЕРБ и БСП: Засега никой не иска да променя данъци

Бизнесът очаква растежът да продължи

През 2017 г. кредитирането ще ускори още икономиката

Какво даде Бойко Борисов на Иво Прокопиев

Интервю с икономиста Даниел Грос:
Даниел Грос: Тръмп ще направи ЕС по-консолидиран

Пълните текстове на изказванията на отделните участници и на дискусиите в отделните панели:
Иво Прокопиев: Без върховенство на закона и справяне с корупцията, икономическата политика няма как да даде резултат

Росен Плевнелиев: 2017 година е критична за ЕС

Бойко Борисов: ГЕРБ няма да участва в големи коалиции

Иван Кръстев: Четири основни кризи ще са ключови за бъдещето на ЕС

Даниел Грос: Brexit не е икономически проблем

Никола Добрев и Оливие Маркет: Бизнесът се нуждае от повече предвидимост и намаляване на административната тежест

ГЕРБ, БСП и РБ: Най-наложителна е съдебната реформа

Камен Колчев: Финансовата система става все по-важна за стабилността и растежа на България

Владислав Горанов: При слаби институции няма как да има условия за устойчив растеж

Димитър Радев: От изключително значение е разумната фискална политика на България да се запази

Карина Караиванова: Потенциалът за развитие на капиталов пазар в България е абсолютно неоползотворен

Петър Андронов: Икономическият ръст може да е много над очакванията, ако се поддържа със стабилност и предсказуемост

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 31 август

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия 2 ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия

Причината е установена неплатежоспособност

17 авг 2019, 2717 прочитания

Обезщетение по образец Обезщетение по образец

Точна методика ще замени досегашното определяне на компенсации при катастрофи на база съдебна преценка и практика

16 авг 2019, 1907 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Камен Колчев: Финансовата система става все по-важна за стабилността и растежа на България

Обезлесяването в Бразилия: "Капитан Моторна резачка" срещу Амазонската гора

Бразилският президент Болсонаро отхвърля наложения му прякор, но при неговото управление загубата на дървесна покривка опасно се ускорява

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА