Петър Андронов: Икономическият ръст може да е много над очакванията, ако се поддържа със стабилност и предсказуемост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Петър Андронов: Икономическият ръст може да е много над очакванията, ако се поддържа със стабилност и предсказуемост

Колкото повече се бави политическият процес, толкова вероятността БВП да не порасне с потенциала си, е по-голяма, посочва председателят на УС на Асоциацията на банките в България Петър Андронов

Петър Андронов: Икономическият ръст може да е много над очакванията, ако се поддържа със стабилност и предсказуемост

Пазарът на труда е това, което застрашава средата, смята председателят на Асоциацията на банките в България

5796 прочитания

Колкото повече се бави политическият процес, толкова вероятността БВП да не порасне с потенциала си, е по-голяма, посочва председателят на УС на Асоциацията на банките в България Петър Андронов

© Надежда Чипева


Този текст е част от темата 11-та годишна среща на бизнеса с правителството, която се организира от "Капитал".

В рамките на панела "Ще се превърне ли финансовата система в усилвател на икономическия растеж - какво да очакваме от регулаторите, банките и пазарите" чухме изказвания на ръководителите на всички основни институции, имащи отношения към сектора. В него участваха Карина Караиванова, председател на КФН, Димитър Радев, управител на БНБ, Владислав Горанов, министър на финансите в оставка, и Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България.

Представяме ви изказването на Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България

Всички вие станахте свидетели на първата стъпка от една голяма транзакция. Всъщност, не за да правя някаква реклама, но обръщам внимание на мащаба на транзакцията – 610 млн. евро. Такава инвестиция не е правена през, избройте ги колкото искате години. Това, което винаги инвеститорът го притеснява, като тръгне да инвестира в страна като нашата, е реакцията на борсите и реакцията на финансовите анализатори, на инвеститорите на международните пазари.

На 2 януари проведохме - аз бях слушател – проведохме първата среща с международните инвеститори, с анализаторите на пазарите и това включва всичките големи инвестиционни банки. Големите американски, европейски, японски банки, азиатските играчи – всички участваха на тази пресконференция за обявяване на резултатите. Обикновено на тези пресконференции те са много враждебни, много агресивни. Всяка стъпка, всяко действие, което правиш се тълкува изключително агресивно, защото те търсят слабости, за да могат да си направят точна преценка на истинската цена на съответния пазарен участник.

И ние имахме притеснение, в интерес на истината, защото всички знаем каква е репутацията на България – най-бедната - екстремно възприятие за България - най-корумпираната - екстремно възприятие за България. Демографски, може би, една от най-слабо представящите се страни - екстремно възприятие за България. И когато някой инвестира за толкова много пари в страна, в която има такива екстремни стойности, нормално възниква притеснението му как пазарите ще приемат това.

Пазарите обаче реагираха доста положително. Всъщност, това беше първата пресконференция, която са посещавали моите колеги, а те са посещавали над 100 пресконференции, на която за първи път конкурентите, пазарните участници, големите световни финансови анализатори, в прав текст поздравиха инвеститора за направената сделка. Въпреки екстремните минуси и то е, защото има няколко екстремни плюса. И аз ще ви покажа част от тези плюсове, но разбира се, понеже не мога да не върна този жест, и не мога да не се съглася с управителя, най-важните неща, които наклониха или накланят представата за България все пак в положителна посока, е изключително солидната финансова позиция.

Ниският публичен дълг - екстремна стойност - забелязваме се веднага. Вече сме на излишък - екстремна стойност – забелязва се веднага. Ниски данъци – екстремна стойност – забелязва се веднага. Екстремните минуси се лекуват с екстремни плюсове и ние никога не можем да си позволим, преди да сме оправили минусите, да се откажем от който и да е плюс.

И аз искам да ви кажа няколко думи затова, вече се насочвам към тази кратка, съвсем кратка презентация. Да ви кажа няколко думи, в продължение на това, което управителят и министъра казаха, защото всъщност те изпревариха част от моите думи. Искам да кажа как изглежда икономиката и растежът и от нашата гледна точка, от гледна точка на банките. Позволявам си да говоря от името на банките, защото сме обсъждали подобни теми и повечето ми колеги имат подобно схващане.

Много пъти чуваме, че кредитирането не върви и това е причината да нямаме растеж, всъщност аз ще ви покажа, че върви по обратния ред. Първо започва мъничък растеж, кредитирането го достига, после кредитирането се ускорява и самото то дърпа нагоре растежа. Лошото е, когато този същият процес върви надолу, но сега говорим за възходящата фаза. Второто, или всъщност третото нещо, което искам да ви кажа и което ще ви покажа съвсем набързо, е че това, което ние очакваме от доста време вече, има всички предпоставки да се случи. Кредитирането при равни други условия ще се присъедини към останалите фактори и ще дръпне нагоре още растеж. И последно, разбира се, кредитирането в никакъв случай не е основният фактор, нито пък единствения фактор на растежа.

Обърнете внимание на тази информация, тя проследява развитието на цените на жилищата в България и движението на жилищните кредити. Като, за допълнение към картината, сме добавили и развитието и темпът на растеж на брутната средна заплата. Виждате, че в първите години след 2000 г., когато много страдахме, че няма растеж на кредитирането и че банките си държат парите по сметки в други банки. И не кредитират, т.е. не участват в икономическият процес – виждате какво се случи горе долу в периода, в който се анонсира присъединяването на България към предстоящото присъединяване на България към ЕС.

Започна една активна корекция на цените на недвижимите имоти и това, което - в зелено виждате – се случваше, догонващият ръст на кредитите скоро след това. Само, че - в оранжево – средната заплата остана сравнително постоянна през този период, растеше с много по-бавни темпове.

Тя няма как и не подсили, не позволи да се задържи този растеж сравнително дълго време, т.е. тя се оказа една котва, която върна назад темповете, макар, че те са много високи. Обърнете внимание скалите са различни, растежът на ипотечните кредити тук се мери със стойности, които са даже плашещи – над 130% годишно. Невероятно високи стойности, изключително опасни, впрочем. След което кредитирането последва спада на цените на жилищата надолу, но пък цените още малко продължиха нагоре, защото малко преди кризата 2007г. се видя нещо.

Доходите започнаха да ускоряват растежа си, също средната работна заплата, и те от своя страна тласнаха още веднъж цените на имотите. После започна кризата, виждате еволюцията на цените хлътнаха веднага. Но това, което е интересно да отбележим от последните няколко години, е че жилищните кредити на практика са замръзнали, близко до нулев растеж. Но доходите продължават да растат и това вече оказва влияние върху цените на недвижимите имоти, разбира се, в комбинация с други фактори, за които след малко ще говоря.

Това което, разбира се, е ненормално, е ипотечните кредити да продължат да се отдалечават съществено от растежа на доходите и от цените на недвижимите имоти. И това, което очакваме е, скоро време - както управителя каза – те да започнат да растат по-осезаемо. Вижте как изглежда потреблението и потребителските кредити – пак в един дълъг период. В този ракурс се потвърждават общо взето същите факти, потребителските кредити и това - което не се вижда от преди 2000г. – потребителските кредити започват този бурен растеж - в зеленият цвят е линията на растежа на потребителските кредити. След като вече е започнал растежът на частното потребление, т.е. сравнително стабилно в годините преди кризата. Потребителските кредити го дърпат малко нагоре, но работната заплата го задържа, така, че то се движи в някакви умерени рамки. После се спускат всички по време на кризата и това, което виждаме през последните месеци е, че работната заплата постоянно расте, както видяхме и на горната графика. Расте също и частното потребление през последните периоди, а потребителските кредити не растат и това също не е обичайно състояние, т.е. нашето очакване е, съвсем скоро те да продължат и да следват хода на останалите агрегати.

Вижте нещо друго, което може би ще онагледи целия портфейл на банковата система, свързан с БВП или сравнен с БВП. Както се вижда, преди кризата растежът на портфейла на банките беше изключително бурен – гледайте лявата скала и зелената линия. Това означава, че банковият портфейл годишно растеше с, в някои от годините, над 50%. Това обаче спираше в един ръст на БВП с около 5-6%. Т.е. дори и при екстремните стойности на кредитното посредничество, не може да очакваме кой знае колко съществено подобрение на растежа на продуктите, т.е. не трябва да преувеличаваме този ефект, но той съществува.

По-интересното е, че ако погледнем последният период и видим, че БВП има вече устойчиви фигури и устойчиви данни за растеж, а кредитите към частният сектор не растат, това означава, че ножицата която се отваря в последните 2-3 години е само временно явление. Защото ние вече имаме, слава богу, статистика и тя вече ни показва, че рано или късно двата агрегата вървят паралелно и се догонват.

Като единият – кредитният агрегат, има свойството да ускорява динамиката на другия, разбира се, без екстремни стойности. Виждате, че сега имаме 3,6, 3,7, 3,5% растеж при никакъв ръст на кредитите. Това, което ще се случи при равни други условия, е при ускоряване на кредитирането те да вдигнат още малко нагоре БВП. Интересното, последно или предпоследно което исках да ви покажа, е също свързано с доверието.

Това са данни на НСИ и на БНБ, и вие виждате как синята крива, доверието в частния сектор, в различните етапи на последните 15г., минава общо взето в един паралелен процес с растежа на кредитите на нефинансовите предприятия. И това, което се вижда е, че едва през последните 5-6 години двата агрегата се отдалечават, ние не считаме това за устойчиво състояние. Ако доверието расте, рано или късно, вторият агрегат, кредитният агрегат ще го последва, вероятно ще го изпревари и ще го ускори. Пак казвам, при равни други условия.

Същото важи и за доверието на домакинствата, които показват още по-голямо отдалечаване от обема на кредитирането, от растежа на кредитите. Тези екстремни стойности, тези амплитуди между стойностите на кредита и на доверието, нямат дългосрочен характер и не са устойчиви, виждаме го многократно в минали периоди.

И, накратичко, без да губя време, виждате различни прогнози за ръст, консенсусният ръст през 2017 г. от различни наблюдатели. Вероятно ви прави впечатление най-долу, едва 3%, което има едно единствено обяснение. В данните на повечето анализатори, на повечето наблюдатели, е инкорпориран негативен елемент с политически характер. Анализаторите имат право да претеглят всички плюсове и минуси, това им е работата всъщност. И когато те смятат плюсовете и минусите, политическата непредсказуемост на Европа, и известната предвидимост, която е свързана с бързото установяване на ново мнозинство, с управление, което включва държавата на пълни обороти.

Защото ако държавата се вмества само в публичните разходи, които са одобрени, но не движи поръчките, не изпълнява всички други ангажименти, публични; един мъничък ефект, една мъничка добавена частица, фрагмент, една субстанция към растежа на БВП ще изчезне. Тоест, колкото повече се бави политическият процес, толкова вероятността БВП да не порасне с потенциала си, е по-голяма.

Това, което нас ни притеснява, със сигурност е пазарът на труда, сигурно 20 пъти вече го казах по различни поводи. Образованието е с ниско качество, количеството на специалистите не съответства на това, което бизнесът търси, качеството изобщо. Но имаме редица стабилни елементи, така че моят баланс, сега накрая вече мога да кажа, е оптимистичен и положителен. И той тръгва от стабилната фискална позиция, за която говорих, тези екстремни плюсове, които трябва да се запазят.

Увеличаващото се потребителско доверие – много важно нещо, различната икономика. Ръст от 6% през 2007 не го заменям в никакъв случай с ръст от 3,6%, т.е. не го искам него за ръста, който имаме сега от 3,6%. Защото онзи ръст, ако го погледнете внимателно, има много повече високо строителство, много по-голям дял. Това е, което се е променило с близо 5 пункта, а 5% в приносът към БВП сами можете да измерите за колко става дума. Имаме много по-съществен дял днес, в сравнение с 2007г. на износа и различна структура, впрочем, на износа.

Това, което се вижда и в структурата на промишлеността, ако промишлеността преди е изнасяла метали основно, сега говорим за износ на машини, нещо, за което си мечтаехме. Ако в индексът на промишлеността вече се вижда IT сектора с много по-забележими агрегати, това го нямаше през 2007г. Изобщо, има коренна промяна във фундамента на икономиката, затова ви казвам моята позиция – растеж от 3,6 е много по-ценен от 6%-ния растеж от 2007г., защото има структурна устойчивост. И ако той се подпре, ако той се поддържа със стабилност и предсказуемост, може да стане също 6%, въпросът е, че това зависи и от нас

Камен Колчев, председател на СД на "Елана финансов холдинг"

Още от 11-та годишна среща на бизнеса с правителството

Годишната среща на бизнеса с правителството - всички изказвания

Не правете глупости

Бизнесът и властта: 20% надежда, 80% безпокойство

Бойко Борисов: Големите коалиции са компромиси, ГЕРБ ще стои отстрани

Иван Кръстев: Четири кризи ще определят съдбата на ЕС през 2017

Даниел Грос: Искат ли г-н Тръмп и Русия една силна и добре въоръжена Германия?

ГЕРБ и БСП: Засега никой не иска да променя данъци

Бизнесът очаква растежът да продължи

През 2017 г. кредитирането ще ускори още икономиката

Какво даде Бойко Борисов на Иво Прокопиев

Интервю с икономиста Даниел Грос:

Даниел Грос: Тръмп ще направи ЕС по-консолидиран

Пълните текстове на изказванията на отделните участници и на дискусиите в отделните панели:

Иво Прокопиев: Без върховенство на закона и справяне с корупцията, икономическата политика няма как да даде резултат

Росен Плевнелиев: 2017 година е критична за ЕС

Бойко Борисов: ГЕРБ няма да участва в големи коалиции

Иван Кръстев: Четири основни кризи ще са ключови за бъдещето на ЕС

Даниел Грос: Brexit не е икономически проблем

Никола Добрев и Оливие Маркет: Бизнесът се нуждае от повече предвидимост и намаляване на административната тежест

ГЕРБ, БСП и РБ: Най-наложителна е съдебната реформа

Камен Колчев: Финансовата система става все по-важна за стабилността и растежа на България

Владислав Горанов: При слаби институции няма как да има условия за устойчив растеж

Димитър Радев: От изключително значение е разумната фискална политика на България да се запази

Карина Караиванова: Потенциалът за развитие на капиталов пазар в България е абсолютно неоползотворен

Петър Андронов: Икономическият ръст може да е много над очакванията, ако се поддържа със стабилност и предсказуемост

Този текст е част от темата 11-та годишна среща на бизнеса с правителството, която се организира от "Капитал".

В рамките на панела "Ще се превърне ли финансовата система в усилвател на икономическия растеж - какво да очакваме от регулаторите, банките и пазарите" чухме изказвания на ръководителите на всички основни институции, имащи отношения към сектора. В него участваха Карина Караиванова, председател на КФН, Димитър Радев, управител на БНБ, Владислав Горанов, министър на финансите в оставка, и Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK