На тавана на печалбата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На тавана на печалбата

"Като съберем резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес теста с фактите за текущите тенденции и добавим регулаторните изисквания, можем да направим извода, че банковото посредничество ще продължи да бъде труден бизнес", мисли подуправителят на БНБ Димитър Костов.

На тавана на печалбата

След като преминаха успешно стрес тестовете, банките приключиха 2016 г. с рекорден резултат от началото на кризата насам

Николай Стоянов
12776 прочитания

"Като съберем резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес теста с фактите за текущите тенденции и добавим регулаторните изисквания, можем да направим извода, че банковото посредничество ще продължи да бъде труден бизнес", мисли подуправителят на БНБ Димитър Костов.

© Надежда Чипева


Темата накратко

- Въпреки мащабния регулаторен преглед през годината банковият сектор приключва 2016 г. с 1.26 млрд. лв. печалба - най-високата от рекордната предкризисна 2008 г.

- Резултатът е подпомогнат от еднократни ефекти и очакванията са, че през тази година трудно ще се достигне същото ниво.

- Продължаващият ръст на активите и събуждащото се кредитиране генерират оптимизъм.

Година, започнала с най-мащабната досега проверка от регулатора и приключила с политическа криза. Не звучи като да е особено успешна за обичащия спокойствието банков сектор. Въпреки това числата опровергават повърхностните усещания. След като успешно премина през стрес тестовете, секторът отчита най-висока печалба от началото на кризата - 1.26 млрд. лв., което отстъпва едва с малко над 100 млн. лв. под абсолютния връх през 2008 г. Ръстът й на годишна база е внушителните 40%, а достигането на рекордните 92 млрд. лв. активи, лекото оживление в кредитирането в последните месеци и намаляващите лоши заеми след пълното им отписване или продажби на портфейли дават основания за оптимистични прогнози.

И наистина притеснения за непосредствени трусове няма, а спомените от ликвидната криза около краха на КТБ през 2014 г. изглеждат все по-избледняващо далечни. Същевременно обаче банкерите си дават ясна сметка, че резултатът от 2016 г. трудно ще се повтори и през настоящата година и по-скоро е достигнат временен таван. Причините за това идват по няколко фронта - пазарът, регулаторът, а и просто защото през миналата година банките получиха еднократен бонус около придобиването на Visa Europe от Visa Inc. Силната година явно изглежда добър момент за част от банкерите да си почистят собствените къщи и дори и институции, преминали без забележки стрес тестовете на БНБ, в края на 2016 г. ударно обезценяваха кредити, така че печалбата за последното тримесечие всъщност бележи спад от 36%, а за декември дори системата е на 20.9 млн. лв. загуба.

Откъде идва печалбата

Автор: Капитал

Банките класически печелят от разликата между лихви по кредити и по депозити. И макар това, което финансистите наричат нетен лихвен доход, да е основният им източник на приходи със своята стойност от малко над 2.8 млрд. лв., всъщност неговата роля на генератор на ръста на печалбата доста се намалява. Ръстът му е едва 34 млн. лв., или 1.2%, а в последните месеци дори вече се усеща очакваното му свиване. Причината е, че от средата на 2014 г. - след изчезването на поддържащата високи лихви по депозити КТБ и след въвеждането на отрицателни лихви и покупки на книжа от страна на ЕЦБ, разходите за финансиране на банките започнаха рязко да спадат. Същевременно при лихвите по кредитите спадът беше по-плавен, което разтвори нетния лихвен марж. От средата на миналата година обаче лихвите по депозитите достигнаха дъна от малко над нулата и постепенно тази уникална ситуация започва да изчезва. Това е и основната причина да се очаква, че банковите печалби ще са под натиск през 2017 г., след като Федералният резерв започна да покачва лихвите и към края на годината и ЕЦБ може да се принуди да затяга политиката си.

Реално и другият традиционен двигател на банковите печалби - приходите от такси и комисиони, не е носител на ръста. Това, което прави голямата разлика от 2015 г., са чувствително по-ниските административни разходи (с 263 млн. лв., или 14.2%) и тези за обезценки (305 млн. лв., или 26.5%). Обясненията за тези големи скокове са по-скоро еднократни ефекти. При административните разходи през 2015 г. имаше допълнителна вноска за новосъздадения фонд за реструктуриране, а и подготовката за прегледите костваше допълнителни разходи за външни консултанти. А при обезценките 2015 г. през декември имаше еднократно голямо отписване на лоши кредити при ПИБ, покрито счетоводно с преоценка на инвестиционни имоти.

Донякъде неочаквано в края на 2016 г. най-активните в разчистване на балансите си се оказаха не толкова банките с предписания за това от БНБ, а лидерите на пазара, които преминаха прегледа на качеството на активите практически без забележки. В рамките на четвъртото тримесечие Уникредит Булбанк и ДСК начисляват обезценки за по 65 - 70 млн. лв., което свива и нетната печалба на двете най-големи банки до под половината за системата.

През 2016 г. пък имаше друг еднократен ефект, макар и обхванал широк кръг банки. При сделката за Visa Europe всичките й банки членове получиха плащане, пропорционално на оборота им в системата на картовия оператор. По думите на подуправителя на БНБ Димитър Костов на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал", сумарно за системата ефектът е бил 186 млн. лв., или над половината от отчетения ръст на печалбата с 364 млн. лв. се дължи на изцяло външен фактор, който няма как да се повтори през 2017 г. А от 2018 г. на възможността на банките да генерират печалби ще тежи и новият по-строг международен счетоводен стандарт 9 за оценка на активи, както и други навлизащи допълнителни капиталови изисквания.

Неравномерен ръст

Автор: Капитал

Покачването на активите в системата с 5.2% до малко над 92 млрд. лв. запазва тренда от предишните години, като основен източник за увеличението на балансовото число на банките продължава да е ръстът на депозитите на местния пазар. И макар и растежът на активите да е неравномерен и предимно насочен към големите банки и тези със западноевропейски собственик, той засега не произвежда съществени размествания. Пощенска банка, която след поглъщането на местния бизнес на Alpha bank се изкачи на четвърто място, но после загуби малко дял и едно място, отново е с почти равни активи с четвъртия ОББ.

След обявената сделка в края на миналата година и предстоящото сливане на ОББ и осмата Сибанк след финализирането й българското дружество на белгийската KBC ще се изкачи на трета позиция.

Ако се погледне в разбивки, все пак се вижда динамика. При кредитите за фирми портфейлите на банките със западноевропейски централи растат, докато тези с местни и гръцки се свиват. Тук обаче далеч не всичко се дължи на нов бизнес или рефинансиране, като голяма част от спадовете идват от отписвания на лоши кредити и продажби на портфейли. Това важи и за кредитирането на дребно, където например спадът на Пощенска банка идва в голяма степен от продадения портфейл потребителски заеми в началото на 2016 г. Лидерът по ръст пък е държавната Българска банка за развитие, но нейният скок се дължи изцяло на държавната програма за безплатно саниране, която минава през институцията.

От депозитната страна за разлика от периода след затварянето на КТБ ръстът е доста по-равномерен и почти няма институции с отлив на вложители. Лъвският пай и при компании, и при домакинствата отива към Уникредит Булбанк, която вече има над 20% пазарен дял по активи. Изпреварващият й ръст затвърждава доминацията и при фирмите, където вече държи 26.7% от всички депозити, но и при домакинствата тя доближава традиционния лидер на ритейл пазара ДСК, като вече отстъпва с едва 150 млн. лв. Като кредитор на дребно обаче ДСК запазва пълната си доминация с 29% пазарен дял при потребителските и 21.7% при жилищните заеми.

Време за прочистване

ПИБ и Инвестбанк, при които бяха констатирани най-сериозни проблеми при прегледа, отчитат по-малко от очакваните обезценки, но уверяват, че мерките се изпълняват стриктно.

След проведените проверки от БНБ банките имаха срок до края на годината да осчетоводят наложените корекции. По-добрите от очакваното резултати към края на годината и по-малкото отписвания от двете банки с най-съществени предписания от регулатора повдигат въпроса доколко това е изпълнено.

ПИБ, която след прегледите трябваше до края на годината да признае корекции в отчетите си за 420 млн. лв. и дори през третото тримесечие излезе на загуба, през четвъртото начислява скромните 14.6 млн. лв. обезценки, с което за годината те стават 155 млн. лв, а банката приключва година с 600% ръст на печалбата. Въпреки че сумата изглежда доста под констатираното от БНБ, от банката смятат, че тя е адресирала изцяло резултатите от AQR към края на годината. От ПИБ обясниха за "Капитал", че имат одобрен от БНБ план и за изпълнението му са наели и работят с консултантите от Bain&Co. "За целите на счетоводното въздействие на корекциите върху финансовите отчети за 2016 г. следва да се имат предвид нетният приход и обезценките, печалбата и други мерки, предприети през годината. За 2016 г. печалбата на банката преди обезценка е в размер на 255 млн. лв., предприети са и допълнително мерки за редуциране на рисковото тегло на активите (derisking). Банката работи в няколко насоки, които включват следното: ускорено, пълно или частично погашение, договорени допълнителни обезпечения, продажба на придобити активи и в резултат на това изискванията за корекции са намалени. Допълнително са изградени капиталови буфери от генерираната печалба и са направени допълнителни провизии", коментираха от ПИБ. На въпрос дали банката планира увеличение на капитала до април 2017 г., както беше посочено в мерките след прегледа, от ПИБ отговориха: "Да, банката ще изпълни всички предприети мерки, одобрени от БНБ. Към края на 2016 г. капиталовата адекватност на базовия капитал от първи ред е 12.20%, а общата капиталова адекватност е 15.41%."

Другата банка, преминала стрес тестовете с доста забележки и предписания - контролираната от Петя Славова Инвестбанк, също в края на годината забавя темпа на отписванията, макар оттам да уверяват, че "банката изпълнява своевременно и коректно мерките, набелязани в плана за действия, във връзка с резултатите от приключилия преглед по оценка на активите, като планираните към 31.12.2016 г. цели и мерки са преизпълнени".

При нея се виждат активности по изпълняването на план за преструктуриране. В края на годината банката е продала остатъчните си дялове в специално създадени дружества, собственост на три офшорки, където през 2013-2014 г. тя изнесе имоти за 128 млн. лв., придобивани като обезпечения през годините. От Инвестбанк обясниха за "Капитал", че промените в капитала на трите компании - "Инвестмънтс пропъртис", "Инвестмънт кънстракшънс" и "Билдингс инвестмънтс", са в резултат на извършеното към 30.06.2016 г. пълно погасяване на задълженията на бившите им мажоритарни собственици към Инвестбанк и сега тя няма вземания нито от местните, нито от офшорните компании.

"Банката притежаваше 9% в посочените компании, за да има преки наблюдения върху дейността им с оглед задълженията на мажоритарните собственици. След погасяване на тези задължения банката няма интерес от участие в капитала им. Ако тези погашения бяха отразени в оповестените резултати от AQR, банката щеше да е с много по-добри показатели, но за да има еднаквост и съпоставимост, това не бе отчетено, тъй като отчетният период за AQR бе 31.12.2015 г. Намаленията на капитала и продажбата на дялове от посочените дружества са осчетоводени надлежно и финансовите резултати от тях са отразени в отчетите за 2016 г. и 2017 г.", коментираха от Инвестбанк. "Дружествата, закупили продаваните от "Инвестбанк" АД капиталови дялове, не са свързани лица с банката, като изрично подчертаваме, че няма предоставено финансиране от банката за покупката на дяловете под каквато и да било форма", се казва още в отговорите на банката.

Все пак връзки не липсват. "Инвестмънт кънстракшънс" е придобито от "Компания хотелски мениджмънт", което до 2009 г. е било собственост на "Феста холдинг" на Славова, а сега е на Parshal Continental от Белиз. Въпреки това е финансирано от "Феста хотели" и има вписан залог. За кратко в "Компания хотелски мениджмънт" като управител е бил вписан Александър Александров, който е в борда на "Агрика 2006" - купувачът на другото имотно дружество "Инвестмънтс пропъртис". Третата компания "Билдингс инвестмънтс" пък в самия край на 2016 г. намалява капитала си от 34.9 на 3.49 млн. лв. и изплаща тези над 30 млн. лв. на собствениците си Sigaidmor Limited от Белиза (91%) и Инвестбанк (9%). Така че вероятно Инвестбанк отново не е напълно скъсала отношенията си с пакетите имоти. А и остава въпросът как купувачите, които по данни към края на 2015 г. имат доста скромна дейност, са финансирали покупката.

Темата накратко

- Въпреки мащабния регулаторен преглед през годината банковият сектор приключва 2016 г. с 1.26 млрд. лв. печалба - най-високата от рекордната предкризисна 2008 г.

- Резултатът е подпомогнат от еднократни ефекти и очакванията са, че през тази година трудно ще се достигне същото ниво.

- Продължаващият ръст на активите и събуждащото се кредитиране генерират оптимизъм.

Година, започнала с най-мащабната досега проверка от регулатора и приключила с политическа криза. Не звучи като да е особено успешна за обичащия спокойствието банков сектор. Въпреки това числата опровергават повърхностните усещания. След като успешно премина през стрес тестовете, секторът отчита най-висока печалба от началото на кризата - 1.26 млрд. лв., което отстъпва едва с малко над 100 млн. лв. под абсолютния връх през 2008 г. Ръстът й на годишна база е внушителните 40%, а достигането на рекордните 92 млрд. лв. активи, лекото оживление в кредитирането в последните месеци и намаляващите лоши заеми след пълното им отписване или продажби на портфейли дават основания за оптимистични прогнози.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 3
    klepoev avatar :-|
    Adam

    Никакви въпроси не остават при Инвестбанк - съвсем ясно си е, че са "продали" дела си на друго тяхво дружество и са обвити в скрити офшорки, с които скриват свързани експозиции към едноличния собственик - също както и ПИБ- не знам БНБ до кога ще си играят на надзор с тях?!?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK