Най-големите американски банки разполагат с над 120 млрд. долара излишен собствен капитал, от който голяма част може да бъде насочена към мащабни обратни изкупувания и дивиденти под управлението на администрацията на новия президент Доналд Тръмп. Данните са от проучване на Morgan Stanley, цитирано от Financial Times.
В годините след кризата финансовите институции бяха фокусирани върху натрупването на капитал под строгия надзор на Федералния резерв във Вашингтон, който всяка година ги подлага на сериозни проверки, за да оцени способността им да се справят с катастрофичен шок в системата, отбелязва изданието. Според оповестени от Фед през юни 2016 г. данни от 2009 г. най-големите банки в страната са увеличили капиталовите си буфери за абсорбиране на загуби с около 700 млрд. долара, с което съвкупният им коефициент на капиталова адекватност е нараснал до над 12% от рисково претеглените активи в сравнение с 5.5% през 2009 г.
Много над изискванията
В момента обаче голяма част от кредитните институции работят с капитал, който далеч надвишава изискваните от глобалните регулатори и от Фед минимални равнища. Според анализа на Morgan Stanley водеща в това отношение е Citigroup, при която излишъкът е 29.1 млрд. долара, следвана от Bank of America и JPMorgan съответно с 21.2 млрд. долара и 19.7 млрд. долара. Общата сума за 18-те най-големи банки в САЩ е 127.3 млрд. долара.
През изминалата седмица бившият президент на Goldman Sachs Гари Кон, който в момента ръководи екипа на Тръмп, натоварен с реформата на финансовите регулации, коментира, че новата президентска администрация ще преразгледа някои от основните механизми, въведени след кризата, с което намекна, че капиталовите равнища в момента са достатъчно високи, за да могат банките да устоят на големи шокове, припомня FT.
Според анализатори, ако в резултат на предвижданите промени годишните стрес тестове за финансовите институции станат малко по-лесни, а регулаторите им позволят да връщат по-голяма част от печалбите си към акционерите под формата на дивиденти и обратни изкупувания на акции, тези капиталови равнища биха могли да започнат да намаляват. На проведена през седмицата конференция в Маями банкови мениджъри намекнаха, че са готови да започнат такъв процес, отбелязва изданието.
Обратно към акционерите
"Вероятно, ако бъдем оставени да действаме както намерим за добре, не бихме държали толкова капитал, колкото държим", коментира председателят и главен изпълнителен директор на Goldman Лойд Бланкфейн.
"Очевидно е, че имаме достатъчен капитал", посочва и главният финансов директор на Morgan Stanley Джонатан Прузан.
Остава обаче въпросът каква част от капитала си банките биха получили разрешение да върнат в предстоящите години. Според анализатори до голяма степен зависи от това докога водещият банков надзорник във Федералния резерв Дан Таруло ще остане на поста. Мандатът му е до 2022 г., но има очаквания, че може да се оттегли и по-рано, за да отстъпи мястото на постоянен титуляр на позицията, която той заема временно, пише FT.
В същото време секторните асоциации засилват лобисткия си натиск върху Фед за облекчаване на правилата за стрес тестовете, които според тях са ненужно строги. Според висши банкери, ако на финансовите институции бъде позволено да върнат повече капитал към акционерите си, това би могло да даде тласък на икономиката на страната, посочва още изданието.
Най-големите американски банки разполагат с над 120 млрд. долара излишен собствен капитал, от който голяма част може да бъде насочена към мащабни обратни изкупувания и дивиденти под управлението на администрацията на новия президент Доналд Тръмп. Данните са от проучване на Morgan Stanley, цитирано от Financial Times.
В годините след кризата финансовите институции бяха фокусирани върху натрупването на капитал под строгия надзор на Федералния резерв във Вашингтон, който всяка година ги подлага на сериозни проверки, за да оцени способността им да се справят с катастрофичен шок в системата, отбелязва изданието. Според оповестени от Фед през юни 2016 г. данни от 2009 г. най-големите банки в страната са увеличили капиталовите си буфери за абсорбиране на загуби с около 700 млрд. долара, с което съвкупният им коефициент на капиталова адекватност е нараснал до над 12% от рисково претеглените активи в сравнение с 5.5% през 2009 г.
1 коментар
Само дано този тласък не е първата фаза от цикъла на кризите!