Отливът на капитали от Турция не спира

За да го ограничи, централната банка трябва да повиши основния лихвен процент, което може да доведе до рецесия

Наред с икномическите рискове, през 2016 г. политическият и геополитическият риск в Турция също нарасна.
Наред с икномическите рискове, през 2016 г. политическият и геополитическият риск в Турция също нарасна.    ©  Francois Lenoir
Наред с икномическите рискове, през 2016 г. политическият и геополитическият риск в Турция също нарасна.
Наред с икномическите рискове, през 2016 г. политическият и геополитическият риск в Турция също нарасна.    ©  Francois Lenoir

В годините след Голямата рецесия от 2007-2008 г. управляващата партия в Турция на премиера Реджеп Ердоган се радваше на изобилен приток на чужди капитали от цял свят (основно от Европа и САЩ), от средно 38 млрд. долара годишно. Огромната ликвидност, която Федералният резерв и ЕЦБ наляха в собствените си пазари под една или друга форма, достигна и до Турция. Огромна част от нея отиде за финансиране на вътрешното потребление в страната и рязък скок в стандарта на живот на турските граждани (както и рейтинга на Ердоган). Всичко това беше за сметка на хроничен дефицит по текущата сметка на Турция, финансиран, както стана ясно, с капитал от чужбина, пишат в анализ от "Тавекс".


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се