Отливът на капитали от Турция не спира

За да го ограничи, централната банка трябва да повиши основния лихвен процент, което може да доведе до рецесия

Наред с икномическите рискове, през 2016 г. политическият и геополитическият риск в Турция също нарасна.
Наред с икномическите рискове, през 2016 г. политическият и геополитическият риск в Турция също нарасна.
Наред с икномическите рискове, през 2016 г. политическият и геополитическият риск в Турция също нарасна.    ©  Francois Lenoir
Наред с икномическите рискове, през 2016 г. политическият и геополитическият риск в Турция също нарасна.    ©  Francois Lenoir

В годините след Голямата рецесия от 2007-2008 г. управляващата партия в Турция на премиера Реджеп Ердоган се радваше на изобилен приток на чужди капитали от цял свят (основно от Европа и САЩ), от средно 38 млрд. долара годишно. Огромната ликвидност, която Федералният резерв и ЕЦБ наляха в собствените си пазари под една или друга форма, достигна и до Турция. Огромна част от нея отиде за финансиране на вътрешното потребление в страната и рязък скок в стандарта на живот на турските граждани (както и рейтинга на Ердоган). Всичко това беше за сметка на хроничен дефицит по текущата сметка на Турция, финансиран, както стана ясно, с капитал от чужбина, пишат в анализ от "Тавекс".


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев
    • + 13

    За щастие, нашата държава успя на време да преориентира огромна част от износа си към ЕС, което ни имунизира срещу резки икономически спадове в Турция.

    Нередност?
Нов коментар