Българските компании за споделено кредитиране осигуряват доходност над 4%
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българските компании за споделено кредитиране осигуряват доходност над 4%

Според Ивайло Иванов, оперативен директор на Iuvo, банките засега пренебрегват развитието на алтернативните fintech услуги

Българските компании за споделено кредитиране осигуряват доходност над 4%

Фирмите за peer-to-peer финансиране са отпуснали заеми за 3 млн. лв. само за няколко месеца

13113 прочитания

Според Ивайло Иванов, оперативен директор на Iuvo, банките засега пренебрегват развитието на алтернативните fintech услуги

© Цветелина Белутова


Българските peer-to-peer кредитиращи компании осигуряват над 4% доходност на инвеститорите и са успели да финансират кредити за над 3 млн. лв. в рамките само на няколко месеца. Това стана ясно на съвместна презентация на дейността и резултатите на 4 български fintech компании с иновативни подходи на традиционните финансови услуги. Peer-to-peer компаниите представляват платформи за среща на търсещите кредит и разполагащите със спестявания и имат значително по-малко съпътстващи разходи.

Две български дружества за такъв вид кредитиране започнаха дейност миналата година. Докато банките плащат под 1% за депозити и отпускат потребителски кредити при годишен процент на разходите от 11.5%, при fintech индустрията спредът е по-малък. Заради по-малките разходи peer-to-peer компаниите могат да предложат по-добра доходност на инвеститорите и по-ниски разходи за лихви на кредитополучателите. Инвеститорите могат да изготвят балансиран портфейл, като финансират част от десетки или стотици кредити с различен профил. Държавната гаранция до 196 хил. лв. обаче не важи.

Първи резултати

При Iuvo например лихвите са между 5 и 12% в зависимост от рисковия профил на кредитополучателя. "Към момента листваме кредити, одобрени от един от най-големите небанкови кредитори Easy Credit, като водим преговори да предлагаме заеми на още 4 подобни дружества", обяви оперативният директор Ивайло Иванов. За 7 месеца през платформата са били финансирани кредити за 1 млн. евро. Около 80% от привлечените средства са от България, а останалите – основно от Германия. Това е и пазарът, на който дружеството ще се стреми да добие повече популярност през тази година. Плюсът на схемата е, че в случай на необслужване на кредита оригинаторът – тоест Еasy Credit, се задължава до 60 дни да изкупи от инвеститора оставащата главница по заема.

Другото подобно дружество Klear оперира и като платформа, и като небанково дружество. От декември до днес дружеството е финансирало кредити за над 1 млн. лв., като средната годишен процент на разходите (ГПР), който кредитополучателите плащат, е 8.7%. Инвеститорите получават доходност от 6% до 14% в зависимост от риска, който поемат. "Средната сума, която инвеститорите влагат в Klear, е около 5000 лв., това са предимно млади хора до 35 г. със сравнително високи доходи", обясни Лоик льо Пишу, създател на компанията. Целта на дружеството ще е да достигне други централноевропейски пазари през тази година.

Развитие и за Paysera

Българският офис на литовската платформа за междугранични парични преводи Paysera обяви, че е извършил превалутиране на обща стойност 11.8 млн. лв. за своите клиенти. За сравнение - през септември тази сума беше под 5 млн. лв. Компанията използва система от местни банкови сметки в различни държави, за да понижи значително разходите на клиентите си за трансгранични парични трансфери. Неин основен фокус са малкият и средният бизнес, които имат редовни плащания или приходи от чужбина. Таксата за превод в рамките на Европейския съюз например е само 0.15 евро независимо от преведената сума, а до трети страни като Турция е 3.25 евро, отново без значение от размера на сумата. За сравнение - за банков превод на 300 евро в чужбина големите български банки таксуват между 20 лв. и 40 лв.

"Имаме клиенти, на които спестяваме банкови такси за около 1000 лв. на месец", сподели изпълнителният директор на Paysera Мартин Богданов. Към момента услугите на компанията се използват активно от 1000 физически лица и 400 български компании. Тъй като до момента захранването на сметка в Paysera се извършва единствено през онлайн банкиране или стандартен банков превод, компанията планира да въведе и касово захранване до края на годината, като използва клоновата мрежа на друга компания.

Това може да е ePay, която пък предлага повече мобилни услуги. Последното тяхно приложение Approver служи за удостоверяване на платежни нареждания от разстояние само чрез потвърждаване с един бутон на смартфон. То вече се ползва от 2500 български компании, обяви изпълнителният директор на компанията Георги Маринов.

Българските peer-to-peer кредитиращи компании осигуряват над 4% доходност на инвеститорите и са успели да финансират кредити за над 3 млн. лв. в рамките само на няколко месеца. Това стана ясно на съвместна презентация на дейността и резултатите на 4 български fintech компании с иновативни подходи на традиционните финансови услуги. Peer-to-peer компаниите представляват платформи за среща на търсещите кредит и разполагащите със спестявания и имат значително по-малко съпътстващи разходи.

Две български дружества за такъв вид кредитиране започнаха дейност миналата година. Докато банките плащат под 1% за депозити и отпускат потребителски кредити при годишен процент на разходите от 11.5%, при fintech индустрията спредът е по-малък. Заради по-малките разходи peer-to-peer компаниите могат да предложат по-добра доходност на инвеститорите и по-ниски разходи за лихви на кредитополучателите. Инвеститорите могат да изготвят балансиран портфейл, като финансират част от десетки или стотици кредити с различен профил. Държавната гаранция до 196 хил. лв. обаче не важи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    pag avatar :-?
    pag

    Това "peer-to-peer кредитиране" си има точно определение в НК - "лихварство".
    И е лееееко наказуемо..........

  • 2
    mastikata avatar :-|
    mastikata

    Любопитен съм тези "тех" лихвари имат ли лиценз от БНБ защото изискуемият капитал за лихварска дейност е 1 млн. лева... ако твърдят, че не те са лихварите, техните клиенти с парите имат ли лиценз и по 1 млн капитал? И има ли влогонабитане всъщност? защото пък тогава съвсем я втасахме - банков лиценз?

  • 3
    mastikata avatar :-|
    mastikata

    а лихвите по бързите кредити са високи не защото лихварите са алчни, а защото несъбираемите кредити са над 50% от протфолиото

  • 4
    nage avatar :-|
    nage

    До коментар [#3] от "mastikata":

    Това не е вярно, откакто накараха в бързите кредити да има само големи компании с поне 1 млн. лв. капитал несъбираемите им задължения паднаха под 20%,
    ето сметни си ги сам, вместо да приказваш приказки от 101 нощ и 96та големия сняг
    http://bnb.bg/Statistics/StOtherFinancialInstitutions/StLendingCorporations/index.htm


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK