Във финансовия сектор не всичко е на шест
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Във финансовия сектор не всичко е на шест

Reuters

Във финансовия сектор не всичко е на шест

Еврокомисията отрезви увереността, че след проверките на регулаторите няма риск в системата

Николай Стоянов
16579 прочитания

Reuters

© Reuters


В банковата система на България все още има рискове, които могат да застрашат стабилността й като цяло. Констатацията е на Европейската комисия, която късно в сряда публикува доклад за икономиката. В него освен структурните проблеми, заради които страната е класифицирана в групата с най-тежки икономически дисбаланси, впечатление прави изводът, че БНБ не си е довършила работата след стрес-тестовете на банките.

Една от основните причини в София да се стигне до мащабните проверки в банковия и в небанковия финансов сектор през миналата година беше именно Брюксел. В началото на 2015 г. след надзорното фиаско с КТБ в своя доклад за макроикономическите дисбаланси за страната Европейската комисия беше единствената официална институция, която в прав текст заговори за системния провал, който иначе бе видим за всички в бранша и описан в медиите. Тя констатира, че пазарът е регулиран "на две скорости" като местните играчи са фаворизирани, и поиска да се премине през аналогични на проведения от Европейската централна банка (ЕЦБ) преглед на качеството на активите на европейските банки.

Две години по-късно прегледите и стрес-тестовете на Българска народна банка (БНБ) и на Комисията за финансов надзор (КФН) са факт и гордо се отчита, че секторите са стабилни. Отново единственият официален критичен глас идва откъм Брюксел.

Към БНБ: Не точно каквото искахме

Определено по-твърдият тон е спрямо банковия надзор. Въпреки че централната банка приключи прегледа на качеството на активите и стрес тестовете на банките в срока, наложен й от парламента (средата на август 2016 г.), оценката на ЕК е за едва "известен" напредък. В жаргона на Брюксел това означава, че са предприети мерки, но са нужни още съществени действия.

Основната допирна точка между европейските проверяващи и българския банков надзор е, че като цяло проверките са показали че банковата система е стабилна, но оттам започват разминаванията. В най-обобщен вид мнението на комисията е, че приключилите проверки "не бяха изцяло прозрачни и техният замисъл не отговаря напълно на препоръката".

Оттам следват детайлни критики по няколко линии, и то по ясно идентифицирани невралгични точки. Едната е стара като света - проверките, поне за пред широката публика, се плъзгат по формата и не адресират проблема, че има банки, които отпускат кредити на свързани със собствениците им фирми. Тяхното качество и обезпечения се отчитат над пазарните им стойности и това е риск. От доклада: "Въпреки солидните общи резултати продължават да будят тревога зони със слабости в банковия сектор. Проблемите са свързани с качеството на активите в някои части на системата, по-специално поради липсата на подходяща диверсификация и съществуването на кредитиране на свързани лица и сделки между свързани лица. Макар и не широко разпространено в цялата система, материализирането на тези рискове би могло да застраши финансовата стабилност като цяло", констатират анализаторите на комисията. Тези изводи водят и до конкретна препоръка.

"Към някои институции трябва да се подходи с особено внимание, като сред тях е една банка от системно значение", се казва в доклада, като по-надолу поименно се реферира към банките с наложени мерки за корекция - ПИБ, която е със системно значение поради големината й, и "Инвестбанк", която поне е малка.

Критиките към БНБ са и към начина на самото провеждане на проверките. Като позитиви са изтъкнати широкият обхват на упражнението (всички 22 банки без клоновете на чужди институции) и големият процент от активите, които бяха проверени, както и воденето от утвърдената от ЕЦБ методологията. Посочва се обаче, че за разлика от практиката в ЕС в България водеща е била БНБ, а консултантът й Deloittе е имал по-скоро координираща роля, което според комисията е в "ущърб на независимостта на оценката". Още веднага след прегледите "Капитал" писа за решения на БНБ и промени на методологията в хода на проверките, които според източници са смекчили констатациите.

Друга критика на ЕК, изказвана и преди, е, че публикуваните от БНБ данни от прегледа банка по банка бяха доста оскъдни откъм детайли.

По отношение на стрес тестовете чувствата също са смесени - проиграните макроикономически сценарии са оценени като достатъчно консервативни, но самата методология според ЕК е по-приложима за ритейл портфейли. "За банките с голяма корпоративна дейност това може да е довело до подценяване на важни източници на риск".

ЕК очертава и основните останали предизвикателства пред БНБ - намиране на решение за активите, чиято стойност е трудно определима (основно имотите придобити като обезпечение), и прекратяването на нездравите бизнес практики, включително кредитирането на свързани лица. Всъщност това са и изначалните проблеми, които родиха както банковата криза през 1995-1996, така и фалита на КТБ. Намекът в доклада на ЕК е, че цялото упражнение със стрес-тестовете е заобикаляло болното място.

Към КФН: Добре, но отново не съвсем в целта

Донякъде странно предвид скандалите и закъсненията, съпътствали проверката на КФН в застрахователния и пенсионния сектор, но оценката на ЕК тук е доста по-ласкава. Това може и отчасти да се дължи на факта, че в проверката наравно с българския регулатор партньор беше и друга европейска институция, EIOPA, но тук констатацията е за висока степен на независимост и прозрачност. От Брюксел са доволни и от детайлността на финалните доклади и от конкретните препоръки, а като плюс се отчита, че за всяко дружество са оповестени и конкретни препоръки от собствения му независим проверител.

Посочват се и някои от известните слабости. За застрахователния сектор - проблемът, който и КФН отбеляза - със счетоводното третиране на презастрахователните вземания, който трябва тепърва да се разгледа на европейско ниво. Това може да наложи допълнителни корекции и надзорни мерки. Не е подминат и въпросът с непълните проверки на групово ниво. "Две от застрахователните групи, "Еврохолд" и "Армеец", не извършиха прегледа след спорове относно наличността на данни и обхвата на проверката. "Армеец" на индивидуално равнище и дъщерните дружества на "Еврохолд" бяха сред тринадесетте дружества с недостиг на капитал. Единствено пълната оценка на групово равнище ще позволи на надзорния орган да идентифицира по подходящ начин всички рискове", заявяват от ЕК. В края на миналата седмица КФН обяви решение за допълнителни проверки на данните към края на 2016 г. И също заяви твърдост, че останалите непроверени групи този път ще минат през преглед (виж текста). След редакционното приключване на броя от "Еврохолд" отново потвърдиха позицията си, че техният проверяващ Mazars е констатирал, че "Еврохолд" не е финансов конгломерат и съответно няма нужда да е в обхвата на проверките.

За пенсионния сектор, където наложените корекции бяха микроскопични, максимално дипломатично и твърдо е казано, че целта не е изпълнена: "Все още не са отстранени рисковете за дългосрочните ползи за титулярите на партиди в пенсионните фондове."

За комисията основните рискове са висока концентрация на инвестиции на местния пазар, в неликвидни активи и недостатъчната информация за експозициите към свързани лица. "За някои фондове бе установено, че не разполагат с подходящи инструменти за идентифициране и мониторинг на свързаните лица. Също така в някои случаи бяха идентифицирани сложни структури на собственост и кръстосани участия. Спазването на правните изисквания е необходимо, но може да не е достатъчно, за да се гарантира интересът на титулярите на партиди на пенсионните фондове", обясняват от ЕК.

Последното се превежда и в основната критика към самия български регулатор - че е базиран на съответствие, а не на риск (т.е. следи за отговаряне на изисквания и показатели, а не по същество).

Само в няколко изречения външният поглед на комисията съумява да синтезира огромната част от проблемите на надзорните институции в България, които поради тромави закони и поради това, че дълги години бяха пленени от корпоративни интереси са сведени до изцяло формализирана бюрокрация, която може спокойно да наблюдава как смисълът на закона се заобикаля. Цената на това през 2014 г. беше една банка и всичко заделено във Фонда за гарантиране на влоговете за 15 години. Ако обаче това се случи с втора или със спестяванията на милиони хора за пенсия, предпазен бушон няма да има.

Забележка: Поради излизането на доклада в неработните часове преди редакционното приключване на този материал, не успяхме да потърсим реакцията на засегнатите институции. Ще отразим коментарите им в следващи публикации.

От "Еврохолд" заявиха: "Проверката и тестовете на одитора Mazars показаха, че "Еврохолд" не е финансов конгломерат и съответно няма необходимост "Еврохолд" да е в обхвата на проверките. Също така "Еврохолд" не е застрахователна група, а холдинг, който притежава застрахователна група - "Евроинс иншурънс груп". Самата "Евроинс иншурънс груп" беше включена в обхвата на проверките и балансът й беше прегледан на групово ниво."

Още от доклада:

Бизнес среда

- Въпреки значителните публични инвестиции качеството на инфраструктурата продължава да е относително ниско. Не съществува нито дългосрочен план, нито списък с приоритети, особено за нефинансирани от ЕС инвестиционни проекти.

- Корупцията и слабите институции продължават да бъдат сред основните тревоги за бизнес средата.

- Бавният технологичен напредък и слабите резултати в областта на иновациите ограничават потенциала за растеж на страната.

- Ниската рентабилност и ресурсна ефективност на стратегическите държавни енергийни предприятия, както и условните задължения, представляват възможни рискове за финансовата стабилност на страната.

- Високото равнище на частния дълг, по-голямата част от който включва заеми за нефинансови предприятия, продължава да бъде проблем.

- Изостава реформата на нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност.

- Повод за безпокойство остават възприятията за корупция, слаби институции и нестабилна правна уредба. Слабото доверие в съдебната система и публичните институции пречи на частните инвестиции.

- Все още изостава систематичното прилагане на мерките на публичната администрация и на електронното управление.

- Съществуващите слабости в практиките за възлагане на обществени поръчки пречат на ефикасността на публичните разходи

Труд, здраве, образование

- Неблагоприятните демографски тенденции и структурните проблеми (високата дълготрайна безработица, високите равнища на икономическа неактивност и ограниченото включване на младите хора) са основни пречки пред нормалното функциониране на пазара на труда.

- Липсата на механизъм за определяне на минималната работна заплата създава икономическа несигурност.

- Сивата икономика и недекларираният труд остават разпространени. Административната тежест, свързана с данъчното облагане, остава голяма, а мерките за подобряване на данъчната администрация все още са ограничени.

- Образователната система не осигурява напълно на учещите се необходимите им умения, а достъпът до качествено образование е неравнопоставен.

- Предизвикателства в здравеопазването са ограничената достъпност, недостатъчното финансиране, емиграцията на медицински персонал и неефективността на здравеопазването.

- България е сред държавите в ЕС с най-ниска ефективност на социално-осигурителната система и с едно от най-ниските равнища на социалните плащания

- Все още няма методология за училищно финансиране, която да се основава на успеваемостта. Голяма част от студентите не притежават подходящо равнище на основни умения.

В банковата система на България все още има рискове, които могат да застрашат стабилността й като цяло. Констатацията е на Европейската комисия, която късно в сряда публикува доклад за икономиката. В него освен структурните проблеми, заради които страната е класифицирана в групата с най-тежки икономически дисбаланси, впечатление прави изводът, че БНБ не си е довършила работата след стрес-тестовете на банките.

Една от основните причини в София да се стигне до мащабните проверки в банковия и в небанковия финансов сектор през миналата година беше именно Брюксел. В началото на 2015 г. след надзорното фиаско с КТБ в своя доклад за макроикономическите дисбаланси за страната Европейската комисия беше единствената официална институция, която в прав текст заговори за системния провал, който иначе бе видим за всички в бранша и описан в медиите. Тя констатира, че пазарът е регулиран "на две скорости" като местните играчи са фаворизирани, и поиска да се премине през аналогични на проведения от Европейската централна банка (ЕЦБ) преглед на качеството на активите на европейските банки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    vucoff avatar :-?
    vucoff

    Имам чувството, че редакцията иска всичко в България да е нестабилно и българинът да се страхува постоянно. Чел съм докладите на ЕК за стрес-тестовете в Германия и дори те не бяха толкова добре написани, колкото за нашите сектори. Факт е, че в Германия има проблеми особено в Дойчебанк, но тонът, на който беше написан доклада доста се различаваше. Отделно, в тези доклади се говори с цифри, пряко и еднозначно и не трябва да се опитваме да четем между редовете. И при банките, и при застрахователите, и при ПФ нещата са стабилни и даже над средната за общата европейска ситуация и това трябва да се отчете. Още малко остана, докато проверките окончателно приключат и ще видим тогава с какво ще ни плашите.

  • 2
    kiro1234 avatar :-|
    kiro1234

    До коментар [#1] смразяващо точно

  • 3
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Абе, има една бамка, едни застрахователи с дебели вратове и едни пенсионни фондове, от които им настръхват косите в Комисията, но ако не сте в тях - всичко изглежда ОК :)

  • 4
    valliee avatar :-|
    vallie

    Отиде си едната системна банка. Скоро ще спре и втората системна мафиотска "българска" банка.

  • 5
    napukist avatar :-|
    Филанкишията

    До коментар [#1] от "vucoff":

    Лъжат, нали?
    И Уикилийкс лъжеха, нали?
    Съвсем в реда на нещата е някой си Георгиус Георгиу да има близо 1 млрд. лева кредити към ПИБ.
    Също така няма нищо лошо всеки един от клановете на мафията в България да си има собствена банка, при условие че тази банка съвсем, ама съвсем не финансира приоритетно собствените си (мафиотски) бизнеси.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK