Към БНБ: Не точно каквото искахме

Определено по-твърдият тон е спрямо банковия надзор. Въпреки че централната банка приключи прегледа на качеството на активите и стрес тестовете на банките в срока, наложен й от парламента (средата на август 2016 г.), оценката на ЕК е за едва "известен" напредък. В жаргона на Брюксел това означава, че са предприети мерки, но са нужни още съществени действия.

Основната допирна точка между европейските проверяващи и българския банков надзор е, че като цяло проверките са показали че банковата система е стабилна, но оттам започват разминаванията. В най-обобщен вид мнението на комисията е, че приключилите проверки "не бяха изцяло прозрачни и техният замисъл не отговаря напълно на препоръката".

Оттам следват детайлни критики по няколко линии, и то по ясно идентифицирани невралгични точки. Едната е стара като света - проверките, поне за пред широката публика, се плъзгат по формата и не адресират проблема, че има банки, които отпускат кредити на свързани със собствениците им фирми. Тяхното качество и обезпечения се отчитат над пазарните им стойности и това е риск. От доклада: "Въпреки солидните общи резултати продължават да будят тревога зони със слабости в банковия сектор. Проблемите са свързани с качеството на активите в някои части на системата, по-специално поради липсата на подходяща диверсификация и съществуването на кредитиране на свързани лица и сделки между свързани лица. Макар и не широко разпространено в цялата система, материализирането на тези рискове би могло да застраши финансовата стабилност като цяло", констатират анализаторите на комисията. Тези изводи водят и до конкретна препоръка.

"Към някои институции трябва да се подходи с особено внимание, като сред тях е една банка от системно значение", се казва в доклада, като по-надолу поименно се реферира към банките с наложени мерки за корекция - ПИБ, която е със системно значение поради големината й, и "Инвестбанк", която поне е малка.

Критиките към БНБ са и към начина на самото провеждане на проверките. Като позитиви са изтъкнати широкият обхват на упражнението (всички 22 банки без клоновете на чужди институции) и големият процент от активите, които бяха проверени, както и воденето от утвърдената от ЕЦБ методологията. Посочва се обаче, че за разлика от практиката в ЕС в България водеща е била БНБ, а консултантът й Deloittе е имал по-скоро координираща роля, което според комисията е в "ущърб на независимостта на оценката". Още веднага след прегледите "Капитал" писа за решения на БНБ и промени на методологията в хода на проверките, които според източници са смекчили констатациите.

Друга критика на ЕК, изказвана и преди, е, че публикуваните от БНБ данни от прегледа банка по банка бяха доста оскъдни откъм детайли.

По отношение на стрес тестовете чувствата също са смесени - проиграните макроикономически сценарии са оценени като достатъчно консервативни, но самата методология според ЕК е по-приложима за ритейл портфейли. "За банките с голяма корпоративна дейност това може да е довело до подценяване на важни източници на риск".

ЕК очертава и основните останали предизвикателства пред БНБ - намиране на решение за активите, чиято стойност е трудно определима (основно имотите придобити като обезпечение), и прекратяването на нездравите бизнес практики, включително кредитирането на свързани лица. Всъщност това са и изначалните проблеми, които родиха както банковата криза през 1995-1996, така и фалита на КТБ. Намекът в доклада на ЕК е, че цялото упражнение със стрес-тестовете е заобикаляло болното място.

Към КФН: Добре, но отново не съвсем в целта

Донякъде странно предвид скандалите и закъсненията, съпътствали проверката на КФН в застрахователния и пенсионния сектор, но оценката на ЕК тук е доста по-ласкава. Това може и отчасти да се дължи на факта, че в проверката наравно с българския регулатор партньор беше и друга европейска институция, EIOPA, но тук констатацията е за висока степен на независимост и прозрачност. От Брюксел са доволни и от детайлността на финалните доклади и от конкретните препоръки, а като плюс се отчита, че за всяко дружество са оповестени и конкретни препоръки от собствения му независим проверител.

Посочват се и някои от известните слабости. За застрахователния сектор - проблемът, който и КФН отбеляза - със счетоводното третиране на презастрахователните вземания, който трябва тепърва да се разгледа на европейско ниво. Това може да наложи допълнителни корекции и надзорни мерки. Не е подминат и въпросът с непълните проверки на групово ниво. "Две от застрахователните групи, "Еврохолд" и "Армеец", не извършиха прегледа след спорове относно наличността на данни и обхвата на проверката. "Армеец" на индивидуално равнище и дъщерните дружества на "Еврохолд" бяха сред тринадесетте дружества с недостиг на капитал. Единствено пълната оценка на групово равнище ще позволи на надзорния орган да идентифицира по подходящ начин всички рискове", заявяват от ЕК. В края на миналата седмица КФН обяви решение за допълнителни проверки на данните към края на 2016 г. И също заяви твърдост, че останалите непроверени групи този път ще минат през преглед (виж текста). След редакционното приключване на броя от "Еврохолд" отново потвърдиха позицията си, че техният проверяващ Mazars е констатирал, че "Еврохолд" не е финансов конгломерат и съответно няма нужда да е в обхвата на проверките.

За пенсионния сектор, където наложените корекции бяха микроскопични, максимално дипломатично и твърдо е казано, че целта не е изпълнена: "Все още не са отстранени рисковете за дългосрочните ползи за титулярите на партиди в пенсионните фондове."

За комисията основните рискове са висока концентрация на инвестиции на местния пазар, в неликвидни активи и недостатъчната информация за експозициите към свързани лица. "За някои фондове бе установено, че не разполагат с подходящи инструменти за идентифициране и мониторинг на свързаните лица. Също така в някои случаи бяха идентифицирани сложни структури на собственост и кръстосани участия. Спазването на правните изисквания е необходимо, но може да не е достатъчно, за да се гарантира интересът на титулярите на партиди на пенсионните фондове", обясняват от ЕК.

Последното се превежда и в основната критика към самия български регулатор - че е базиран на съответствие, а не на риск (т.е. следи за отговаряне на изисквания и показатели, а не по същество).

Само в няколко изречения външният поглед на комисията съумява да синтезира огромната част от проблемите на надзорните институции в България, които поради тромави закони и поради това, че дълги години бяха пленени от корпоративни интереси са сведени до изцяло формализирана бюрокрация, която може спокойно да наблюдава как смисълът на закона се заобикаля. Цената на това през 2014 г. беше една банка и всичко заделено във Фонда за гарантиране на влоговете за 15 години. Ако обаче това се случи с втора или със спестяванията на милиони хора за пенсия, предпазен бушон няма да има.

Забележка: Поради излизането на доклада в неработните часове преди редакционното приключване на този материал, не успяхме да потърсим реакцията на засегнатите институции. Ще отразим коментарите им в следващи публикации.

От "Еврохолд" заявиха: "Проверката и тестовете на одитора Mazars показаха, че "Еврохолд" не е финансов конгломерат и съответно няма необходимост "Еврохолд" да е в обхвата на проверките. Също така "Еврохолд" не е застрахователна група, а холдинг, който притежава застрахователна група - "Евроинс иншурънс груп". Самата "Евроинс иншурънс груп" беше включена в обхвата на проверките и балансът й беше прегледан на групово ниво."