Към какъв тип инвеститори се целите на LSE?

Основно институционални играчи, които имат фокус върху развиващи се пазари. Това са големи за размера на нашия пазар фондове, като ние се целим в някаква малка част от тяхната портфейлна алокация. Ако те имат, да кажем, под управление 10 млрд. евро, може би ще сложат 1 - 3 - 5 млн. евро в България. Като имате няколко десетки такива инвеститора, размерът става интересен и фондът би могъл да стане най-големият единичен инвеститор на българския пазар. С по-голям портфейл от български акции може би от повечето пенсионни фондове тук.

Планираме роудшоу в Лондон в началото на месец май заедно с представители на БФБ - София. Надяваме се дотогава стартът на търговията на LSE да е факт.

А този фонд не е ли ограничен в растежа заради ниския фрий-флоут на компаниите? Ако се появи голям инвеститор, вие няма да има откъде да купувате, за да балансирате.

Ако трябва да минем през стандартна поръчка на пазара днес, трудно ще могат да се набавят милиони от конкретна позиция. Но това е въпрос на цена. Ако имаме голям интерес от чужбина за записване на дялове от индексния фонд, ще се вдигнат цените на борсата ни. Просто ние ще купуваме все повече и повече акции на компании от индекса и това ще доведе до по-високи цени по един естествен начин, което пък, от друга страна, ще доведе до излизане на пазара на повече акции, защото инвеститорите започват да продават, когато стане скъпо, и това ще включва вероятно мажоритарните акционери на много от компаниите. Те може би ще изберат да продадат част от акциите си, защото ще има финансов стимул да го направят.

Смятате ли, че успявате да се справите с точното репликиране на индекса, така наречения tracking error?

В сегашната регулационна рамка на този вид инструменти в България е невъзможно да има 100% съответствие между представянето на фонда и индекса, който той следи. Причината за това основно стои в ограничението от 40% за концентрации на позиции с над 5% тежест. SOFIX като индекс не е конструиран удобно за такъв тип фондове. Знаете, че дори само първите 3 компании са с над 40% тежест, а има и други с тежест над 5% Ако ги съберем механично, ще имаме тежест над 75% общо на всички компании, които са с над 5% единично тегло.

За да влезем в текущите български норми, които съответстват частично на европейската директива за този тип фондове, трябва да намалим по-големите позиции, да увеличим леко по-малките и да поддържаме голямо количество кеш във фонда – между 20 и 30%. Това автоматично води до отклонение от представянето на индекса. Например, ако индексът се качи с 10 единици, ние ще се качим може би с 8. Други фактори, влияещи върху отклонението на фонда от индекса, са големите спредове на българския пазар и относително по-големите разходи (комисиони) за търговия спрямо по-развитите пазари.

Водим разговор с българския регулатор да се възприемат най-добрите практики и да се промени рамката така, че да отпадне ограничението за 40% концентрация за борсово търгувани фондове, които следват индексни бенчмаркове, какъвто е SOFIX. Много големи европейски държави с развити капиталови държави, като Германия, Франция и Великобритания например, са се възползвали от възможността, предвидена в европейската директива, за изключение от това правило за индексни борсово търгувани фондове, следващи бенчмаркови индекси. Надяваме се с новия политически сезон тази тема да дойде и до дневния ред на парламента, ако регулаторът счете, че при сегашната рамка е необходима законова промяна, за да се възползваме от изключението.

С листването в Лондон ли ще приключи проектът ви за ETF, или има и още?

"Експат асет мениджмънт" има амбициозна програма за развитие в този сектор. Ще стартираме няколко борсово търгувани фонда следващите седмици, следващи индекси извън България. Това ще бъдат поне четири нови продукта в допълнение на българския индексен фонд, а след това ще има и втора серия в зависимост от това дали виждането на регулатора за 40-процентното ограничение ще бъде променено. Това е нещо, което засега задържа развитието на този сегмент в България спрямо другите европейски държави. Целта е в средносрочен план (до няколко месеца след регистрацията им) тези фондове да се търгуват в Лондон и да са достъпни за инвеститори от цял свят.

Какви са спънките, които Brexit би могъл да окаже върху проекта, така както сте го замислили?

Английският регулатор не е изолиран от политическите процеси, но там законът се спазва стриктно и ако има инструмент, издаден с лиценз от европейски регулатор, той може и ще бъде паспортизиран и допуснат за предлагане на пазара във Великобритания. Този прозорец ще бъде затворен след излизането на Великобритания от Европейския съюз. Тоест тогава ще се наложи изцяло прелицензиране на европейските фондове, които искат да се предлагат във Великобритания. Така че – да, имаме някакъв краен срок, който започва да тече с подаването на молба за излизане на Великобритания от ЕС. Това се очаква да стане следващите два месеца и ще тече максимум две години, но може да се случи и по-рано. От наша гледна точка това е нещо, с което се съобразяваме. Ние ще бързаме да направим максимален брой интересни продукти, които да бъдат регистрирани за предлагане във Великобритания и качени за търговия на LSE преди излизането от ЕС.

Очаквате ли вашият опит в ETF индустрията да повлече след себе си и други проекти?

В "Експат" смятаме, че България е прекрасно място да се прави фондов бизнес, включително с борсово търгувани фондове. Тук, специално в тази сфера, могат да се намерят добре квалифицирани хора. Разходите за дейността не са такива, каквито са в големи държави с развита фондова индустрия, като Люксембург например. В същото време имаме същата регулация и нашият лиценз, издаден от българската КФН, върши точно същата работа в Германия, Франция и Италия, каквато и лицензът, издаден от люксембургската комисия за финансов надзор. Така че при политическа подкрепа и визия, при достатъчно усилия от компании като нашата за демонстриране на успешни модели тук биха могли да се създадат множество фондове, управлявани от чужди асет мениджъри, но организирани и регулирани от София. Тези фондове ще следват и инвестират в инструменти в чужбина, ще са борсово търгувани и в България, и в чужбина и по този начин София може да стане хъб за фондовата индустрия в Европа подобно на Ирландия и Люксембург. Много средни по размер асет мениджъри от Европейския съюз (управляващи от няколко милиарда до няколко десетки милиарда евро) потенциално биха се възползвали от такава възможност. Имаме добри предпоставки за това – качествени хора, ниски разходи, много добра данъчна система и регулатор, който е отворен за разговори и действия в тази посока. Всъщност българският финансов регулатор ни изненадва доста положително от известно време – там виждаме хора, които са доста добре подготвени, говорещи чужди езици и в крак с последните най-добри практики. Сроковете за разглеждане на документи и активността на комуникацията с бизнеса също чувствително се подобриха. КФН би обслужила според нас всеки чужд асет мениджър не по-зле от много западноевропейски регулатори, а в някои отношения (срокове и такси) и по-добре. Такова развитие би осмислило членството на България в Европейския съюз, поне що се отнася до финансовия ни сектор. А това са доста на брой добре платени работни места за висококвалифицирани млади хора, както и доста приходи за високотехнологични съпътстващи бизнеси, като банкови и депозитарни услуги. Заслужава си да се мисли сериозно на политическо ниво в тази посока.