С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 14 мар 2017, 18:29, 15783 прочитания

Пазарът на банкови портфейли: От потребителски към фирмени заеми за 1 млрд. лв.

Колекторските дружества са купили "лоши" задължения за 900 млн. лв. през 2016 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Нови пакети готвят от Пощенска банка, Уникредит Булбанк и обединяващите се СИБанк и ОББ.
Тази година банките ще дебютират на нов пазар - ако досега продаваха пакетирани лоши потребителски заеми, през 2017 г. хитът ще е при обезпечените корпоративни кредити. "Проблемните" портфейли са бизнес за специализираните колекторски фирми, които очакват тази година да изкупят от банките такъв тип обезпечени дългове за 1 млрд. лв.

Тенденцията описа Милена Виденова, управител на "Кофас България" и заместник-председател на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). На оформящия се нов пазар три кредитора са дали заявка за продажба на корпоративни и обезпечени дългове, посочи Райна Миткова, изпълнителен директор на "ЕОС Матрикс" и председател на секторното обединение.


Готвят се нови пакети от Пощенска банка, Уникредит Булбанк, която завърши продажба на корпоративен портфейл от 93 млн. евро в началото на годината, и сега готви още един транш, и обединяващите се СИБанк и ОББ, посочи Милена Виденова.

В сектора има информация за още поне две текущи сделки - на банка и лизингова компания.

Двоен ръст за година



Дотук на пазара се продаваха основно портфейли от потребителски кредити. През миналата година продажбата на дългове е била рекордна. По данни на асоциацията през 2016 г. купените вземания са били за 900.5 млн. лв., което е близо 100% ръст спрямо предходната година (455.7 млн. лв.).

Прогнозите на секторната асоциация за 2017 г. са, че банките, които са основните продавачи на този нов пазар – корпоративни и обезпечени дългове, ще останат основен възложител за събиране на вземания, но с намаляващи обеми дългове за събиране към колекторските компании. В същото време продаденият дълг ще нараства вследствие на новите ниши – обезпечени и корпоративни портфейли.

Като цяло от асоциацията не очакват съществени движения на пазара на необслужвани вземания. За миналата година близо половината дълг, обработван от колекторските компании, е идвал от банките, 30% - от телекомите, а на трето място са били небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т.нар. бързи кредити, с 20% от възложения дълг.

В сегмента на събиране на междуфирмени задължения също има значителен ръст – 66% през 2016 г. спрямо 2015 г. (146.4 млн. лв. за миналата година при 87.7 млн. лв. година по-рано). Само през първото полугодие на миналата година стойността на възложените за събиране корпоративни заеми е била равна на тази през цялата 2015 г., сочат данните на АКАБГ.

"Най-проблемните сектори остават търговията на едро, търговията на дребно, строителството и операциите с недвижими имоти. Общо тези 4 сектора формират 50% от всички компании в затруднение", каза Милена Виденова. Дружествата във финансово затруднение най-често впоследствие биват обявявани в несъстоятелност. Все пак новооткритите процедури по несъстоятелност през миналата година са намалели – били са 440.

Събирането продължава да върви бавно, защото фирмите не могат да си събират вземанията помежду си - например доставчик и клиент забавят плащания помежду си, нямат оборотни средства да се финансират и да си плащат доставките с недостатъчно активните възможности за финансиране. Други причини за финансовите затруднения според асоциацията остават високите нива на задлъжнялост, секторната цикличност, лошото управление на ликвидността.

Домакинствата задлъжняват още

През 2016 г. нараства средният размер на задълженията на домакинствата с 22% до 912 лв. при 747 лв. през 2015 г. Намалява обаче общият обем на задълженията, както и броят на индивидуалните случаи. Според Райна Миткова нарастването на индивидуалния дълг през 2016 г. почти двойно само за две години се дължи на растящия оптимизъм у българите през последните две години. Подобрението в икономическата обстановка върна интереса на хората към тегленето на кредити и така станахме свидетели на ръст както в банковото, така и в небанковото кредитиране. Това от своя страна неминуемо води и до просрочия, които обаче в подобрени условия се управляват по-лесно, коментира още Миткова.

Общият обем възложени вземания през годината намалява при индивидуалните потребители, посочват още от асоциацията. През 2016 г. той е 1.67 млрд. лв. при 1.96 млрд. лв. година по-рано. Спадът се дължи преди всичко на активната продажба на портфейли от страна на банките – още в първата половина на годината бяха сключени сделки на стойност, 3 пъти по-голяма от същия период през предходната година. Тези дългове вече не са собственост на банките, съответно не влизат в статистиката за възложени за обработка на колекторски агенции дългове.

Данните са от проучване, проведено от независимия институт за маркетингови изследвания "Ипсос България" по поръчка на асоциацията. Обхващат обработваните дългове от 16-те компании, членуващи в нея и заемащи дял от над 75% от пазара на необслужвани задължения.

Влошаване на плащането при бързите кредити

Наблюдава се завръщане на бързите кредити като основен източник на лоши дългове в страната. Оптимизмът, позволил на някои потребители непремерена смелост и задлъжняване за по-големи суми, е причина за други хора да си позволят не само по-големи, но и повече на брой и недотам необходими разходи, коментира Александър Грилихес, изпълнителен директор на "Фронтекс" и член на УС на асоциацията.

"Ниската финансова култура и като следствие неумението да преценим дали можем да си позволим определена покупка е причината за трудностите впоследствие да изплатим този тип задължения. Факт, който проличава от разпределението на стоките и услугите, за които потребителите обичайно пристъпват към "бърз" кредит, допълни Грилихес. Данните показват, че 21% от изтеглените бързи заеми са за мобилни телефони, 17% за компютри, таблети, аудиосистеми, други 17% са за телевизор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Застраховките в английски компании остават валидни при Brexit без сделка Застраховките в английски компании остават валидни при Brexit без сделка

Промените идват при изтичане на договорите и ако компании от Острова желаят да работят на българския пазар

17 окт 2019, 1428 прочитания

Българските компании за споделено кредитиране се увеличават Българските компании за споделено кредитиране се увеличават

Компанията Cashlend предлага на инвеститорите фиксирана месечна доходност от 1.5%

13 окт 2019, 4116 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Тенденцията на ниски лихви в България може да се обърне

Ако цената на парите в еврозоната започне да се увеличава, това ще се пренесе и в България

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10