Не е изключено в края на годината трендът при лихвените проценти по кредитите да се обърне и те да започнат да се увеличават, ако Европейската централна банка увеличи лихвите в еврозоната. В същото време ще се наблюдава преустановяване на спада на лихвите по депозитите на българския пазар. Очаква се и плавен ръст на кредитирането, който да бъде по-висок от предходната година. Това стана ясно на среща на ръководството на Асоциацията на банките в България (АББ) с медии.
Лихвите
Ако цената на парите в еврозоната започне да се увеличава, това ще се пренесе неминуемо и в България. Сегашният момент е изключително екстремен – лихвените проценти се намират на много ниски нива, посочи Петър Андронов, председател на управителния съвет на АББ и главен изпълнителен директор на Сибанк. През изминалата година се наблюдаваше силен спад на лихвените проценти по кредитите във всички сегменти. Средните лихви по новите заеми за фирми са около 3%. При заемите за домакинствата средната цена по новодоговорени жилищни кредити е около 3.5%. За сравнение – в еврозоната тя е около 2.2%. В следващите няколко години ще се наблюдава много силно конвергиране с лихвите в еврозоната, посочи още Андронов. При потребителските кредити средната лихва остава малко по-висока – около 10%. Това обаче се дължи на големия дял на кредитните карти, които са включени в статистиката като част от потребителското кредитиране, обясни още той. В България лихвите по кредитни карти са средно около 18%, а в еврозоната – около 16%.
Сигнал за ръст на лихвените проценти по кредитите ще даде евентуално покачване на лихвените индекси на междубанковия пазар. Преди няколко години след увеличението на лихвите по кредитите в кризата в резултат на промяна на законовата рамка за основа при формирането на цената на заемите бяха определени основните индекси на междубанковия пазар.
Европейската централна банка може да поддържа ниски лихвени проценти до 2018-2019 г. В САЩ основните лихвени проценти вече тръгнаха нагоре. Това се посочва в изданието "Икономиката и банковият сектор на България през 2016 г.", изготвено от АББ въз основа на публични данни на БНБ и собствени изчисления. То може да бъде намерено на интернет страницата на асоциацията.
На срещата на ръководството на асоциацията с медии беше оповестено, че от 2017 г. АББ започва да публикува годишни и тримесечни информационни материали с основни акценти върху икономиката и банковия сектор на България. Основният фокус е банковата система.
Лихвите по депозитите са на нива, при които е достигнат предел на понижението и не би могло да намаляват още. Така при комбинацията на ниски лихви по депозити и намаляваща цена на кредитите лихвеният марж е в период на интензивна корекция на понижение, като не би могло да се правят прогнози за тенденция за покачване.
Необслужваните кредити
През последните две години се наблюдава подобрение на необслужваните кредити във всички сегменти, като делът им намалява, посочи още Петър Андронов. По думите му цялостното съдържание на кредитния портфейл на банките се развива позитивно, като портфейлът става по-здрав и по-чист. Делът на кредитите с просрочия над 90 дни за 2016 г. е 12.83%. В еврозоната средното ниво е около 6.8%, като в страните членки то е различно – високо в страни като Гърция, Италия, Испания и ниско в скандинавските страни.
Степента на покритие на необслужваните кредити е 52.9%. В еврозоната тя е около 45%.
По-добрите кредити е единият от факторите за доброто представяне на банките за миналата година. Разходите за обезценки са намалели с 22% за година до 911 млн. лв. Другият фактор е по-евтината им издръжка. Те са платили с 263 млн. лв. по-малко за оперативни разходи (12.9% годишен спад спрямо края на 2015 г. до 1.76 млрд. лв. в края на 2016 г.).
Печалбата
Прогнозите за печалбата на банките за 2017 г. и 2018 г. са предпазливи предвид еднократния ефект върху финансовия резултат от 2016 г. За тази година очакванията са за 1 млрд. лв. печалба, а за догодина – 1.1 млрд. лв.
За изминалата година ефект върху финансовия резултат на системата имаше платеният дивидент от картовата организация Visa на банките (186 млн. лв. по оценка на БНБ). Изключвайки този ефект, печалбата би била 1.08 млрд. лв. В последното десетилетие такава висока печалба банките отчетоха през 2008 г. - 1.39 млрд. лв. Тогава тя беше резултат от свръхактивност – нарастването на кредитите беше с над 50%.
Не е изключено в края на годината трендът при лихвените проценти по кредитите да се обърне и те да започнат да се увеличават, ако Европейската централна банка увеличи лихвите в еврозоната. В същото време ще се наблюдава преустановяване на спада на лихвите по депозитите на българския пазар. Очаква се и плавен ръст на кредитирането, който да бъде по-висок от предходната година. Това стана ясно на среща на ръководството на Асоциацията на банките в България (АББ) с медии.
4 коментара
Няма никакво значение, какви са лихвите в Европа...! Когато нашите банки преценят, че са набрали достатъчно шарани, които са подписали договори за кредит, с условието лиихва Х за първите не знам си колко години и плаващ лихвен процент определян от фазите на Луната и разположението на звездите, тогава банките такива проценти ще изплющят на клиентите си, че свят ще им се завие...!
Филма, вече сме го гледали, просто някои много бързо го забравиха...!
Банките са най-големите кръвопийци.Тоя убосник на снимката дали е знаел какво става в КТБ? Знаел е и още как!
И си е трайкал.
Нищо,че е от Управителният съвет на не знам си какво.И без друго на банките не им отърва валутният борд...да,жалки лихвари.Чудя се ако един ден ЕС задължи всички правителства да приемат Закон за фалит на физически лица,тогава от какво ще им е печалбата на такива финансови паразити?
Много сме толерантни с такива мафиотски синдикати прикрити под лъскави думички като "Асоциацията на банките в България!
Дали не се задава нов лихвен тренд нагоре?!