Суверенните фондове инвестират все по-малко в луксозни активи

Държавните инвестиционни фондове се преориентират от луксозни бизнеси към инвестиции в хотелиерския сектор и насочване на повече средства към частни сделки в опит да противодействат на намаляващите държавни приходи в страните им в резултат на падащите цени на петрола. Това показва доклад, посветен на инвестиционните им стратегии, изготвен от испанския университет IE Business School, предава Financial Times.

По-малко лукс

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Проучването сочи, че инвестициите на национални фондове в т.нар. трофейни активи, насочени към заможни клиенти – в това число брандове като Tiffany, Porsche и LVMH, са намалели от 13 млрд. долара през 2009 г. до едва 1.4 млрд. долара през 2015 г. В същото време държавните инвестиционни фондове са увеличили средствата, които влагат в хотели, от 500 млн. долара през 2012 г. до 7 млрд. долара през 2015 г. Броят на сделките, сключвани пряко, а не чрез специализиран фонд, също расте – от 105 през 2012 г. до 178 през 2015 г.

Отделно от това държавните инвестиционни фондове са вложили 633 млрд. долара в нови инвестиции в частни пазари, в т.ч. инфраструктура, недвижими имоти и технологични стартъпи, за периода 2012 - 2015 г., сочи изследването. В анализа са включени фондове от различни държави, сред които Норвегия, Китай и страни от Близкия изток, пише FT. Разглежданият период съвпада с бързото нарастване на пазарните оценки на частните компании, отбелязва изданието.

По думите на проф. Хавиер Капапе, който е един от авторите на проучването, напоследък държавните инвестиционни фондове са изправени пред предизвикателства, свързани с понижението на цените на петрола, и понастоящем преразглеждат инвестиционните си стратегии.



"Последиците от тези размествания и промени на петролния пазар са, че идването на нова ера на цени от 100 долара за барел е далеч в бъдещето", се посочва в доклада. "Държавите, които са натрупали значително състояние благодарение на високите цени на горивата, ще трябва да се адаптират. А последствията ще са мащабни."

В търсене на алтернативи

Държавните инвестиционни фондове на страните от Близкия изток по-конкретно са подложени на засилен натиск в резултат на трайно ниските цени на петрола, отбелязват още авторите. А това засилва необходимостта от диверсифициране на източниците на приходи на тези икономики.

По думите на проф. Капапе в тази обстановка суверенните фондове търсят активи, които предлагат стабилен приток на средства – каквито са например хотелите, за да подпомогнат публичните разходи в страните си, за сметка на т.нар. трофейни активи с висока степен на разпознаваемост на брандовете.

"Докладът рисува една по-разумна картина на държавните инвестиционни фондове, отколкото хората биха си помислили", казва той.

Смяната на тактиката обаче не се дължи изцяло на срива в цените на петрола, от който засегнати са и държави като Русия и Казахстан. Суверенните фондове променят фокуса на вложенията си и в резултат на това, че стават по-опитни инвеститори, отбелязва FT.

"Понижението в цените на горивата означава, че суверенните фондове разполагат с по-малко средства за харчене, което ги прави по-предпазливи и ги кара да търсят по-висока възвращаемост за парите, които инвестират", коментира през изданието Франческо Роси Ферини, който е зам.-председател на инвестиционното банкиране в JP Morgan в Лондон. "Освен това те изграждат и екипи от все по-опитни специалисти", допълва той.