Лихвена гимнастика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лихвена гимнастика

Лихвена гимнастика

Няколко любопитни тенденции за кредитирането, които се виждат, ако се погледне в данните десет години назад

Гергана Михайлова
10856 прочитания

С осемте години на плавен, но непрекъснат спад лихвите по кредитите не изглеждат като особено благодатно поле за новини и анализи. Голямата въпросителна кога точно ще се достигне дъното далеч не зависи от досегашните движения, а и вероятно новият цикъл на покачване ще бъде внесен отвън. Погледнати в по-дълъг план обаче, данните се превръщат в доста добро огледало за поведението и на потребители, и на банкери. За първите например може да се види как използват текущите условия за рефинансиране и как по-умно започват да използват скъпи продукти като кредитните карти. А за вторите как реагират на регулаторните промени и променените потребителски нагласи: например като се възползват от падащите лихви, за да калкулират в тях някои от изчезващите им приходоизточници, като забранените със закон такси и възможности за едностранни промени в условията.

Ето и по-интересните щрихи, които се виждат на банковия пейзаж, ако се излезе от ежемесечната статистика и се погледнат данните за десет години назад.

#1 Таксите влизат в лихвите

С приемането на нов Закон за потребителския кредит през 2007 г. банките бяха задължени да публикуват не само лихвата по заемите, с която се рекламират пред клиентите си, а общата цена на кредита под формата на годишен процент на разходите (ГПР), който включва всички такси - разглеждане на документи, усвояване на отпуснатото финансиране, оценка на обезпечението и т.н. През януари ГПР индикаторът отчита исторически минимум до 10.47% средно за системата при ниво от над 15% през 2009 г. Това изглежда напълно естествено на фона на спадналите лихви от тогава досега. Прави впечатление обаче, че в последните години ГПР пада по-рязко от лихвите, движението на двата индикатора не е успоредно, което води до значително стесняване на спреда между тях - от 1.9% на 0.75%.

На пръв поглед обяснението за това би могло да се търси в усилията на банките да оптимизират бизнеса си, като го дигитализират и опростяват, което им позволява да раздават кредити с по-ниска себестойност. Но съществен ефект имат и законовите промени, които забраниха на банките да събират редица такси първо при потребителските, а с няколко години закъснение и при ипотечните заеми. Като потвърждение на хипотезата идва и статистиката на БНБ, която показва, че точно от 2014 г. датира по-рязкото свиване на спреда между ГПР и лихви.

Тъй като обаче същевременно лихвените маржове на банките не се свиха, а дори леко се разширяваха, логично е да предположим и че просто част от разходите, покривани с такси, се прехвърлят в лихвения процент. Това беше прогнозирано още при въвеждането на регулаторните ограничения - всяко нещо си им цена дори и със закон да го направиш безплатно и затова банките естествено използват така или иначе рекордно ниските лихви в тях да включат и отнетите им приходи без това много да личи. За нея това не е най-добрият вариант, тъй като остава рискът потребителят предсрочно да погаси задължението или да го рефинансира от друга банка, за което наказателните лихви отпаднаха с последните редакции на закона.

#2 Кредитирането е слабо, но не защото лихвите са високи

Кредитирането трябва да се превърне в двигател е често срещана клиширана мантра. В последно време тя обаче е доста празна откъм съдържание и пълна с неразбиране. Ръстът и при фирмените и при потребителските кредити наистина изглежда минимален. А особено при последните обяснението е, че лихвите са твърде високи. Всъщност обаче статистическите данни на БНБ са твърде общи и не дават детайлите, които да потвърдят такъв извод. Те показват лихви по потребителските кредити на ниво малко под 10%, но в тази статистика са обхванати и лихвите по кредитните карти, които се движат около 18% и това съществено изкривява индикатора.

Всъщност се оказва, че цената на заемите за потребление не е психологическа бариера пред активността на потребителите. Нещо повече, банкери коментират, че в този сегмент нарастването на новия бизнес е с около 3-4%, което е доста над отчитаното от БНБ. Причината за разминаването е, че данните на централната банка се влияят от погасените и рефинансираните кредити, с което общият им обем не изглежда да нараства забележително.

#3 Кредитирането се левовизира

Любопитна тенденция, която се наблюдаваше на пазара през последните 10 години, бе, че евровите заеми скъсиха дистанцията от левовите и не само че нарастваха като обеми, но и следваха посоката на кредитирането като цяло. Това намираше обяснение в по-ниските с около 2% лихви по евровите заеми, но сега разликата в цената им е още по-голяма, над 3%, и въпреки това евровите кредити са пренебрежително малка част на фона на левовите. Данните за януари показват близо 250 млн. лв. потребителски заеми в лева и едва 4.6 млн. в евро.

Това донякъде се обуславя и от повечето левова ликвидност - ако преди банките получаваха на едро финансиране във валута от централите си, сега те зависят почти изцяло от местния депозитен пазар. Затова и на ипотечния пазар лихвеният диференциал не само изчезна, но и левовите заеми станаха по-евтини от евровите. Но левовизацията показва и че не толкова цената е определяща при вземане на решението, а факторите са други - например каква покупка ще се финансира с този заем и в каква валута е плащането по нея, за да се избегнат разходите по превалутиране. Още повече че потребителите възприеха за правилно да връщат заема във валутата, в която получават заплатите си.

#4 Кредитната карта се превръща в платежен инструмент

Показателна за промяна в поведението на потребителите е и статистиката за кредитните карти, които като бизнес за банките отчитат устойчива тенденция. Обемите отпуснато финансиране по тях плавно се свиват от близо милиард през 2009 г. до нива под 600 млн. лв. въпреки растящия брой карти. През последните години се увеличава и делът на средствата, ползвани в рамките на гратисния период, при който лихвата за ползвания ресурс е нулева. Това означава, че все повече кредитната карта се ползва като платежен инструмент, а не толкова като средство за финансирането на покупка, която ще се изплаща дълго във времето. Въпреки това делът на средствата от гратисния период е относително малък.

Това показва узряването на потребителите и осъзнаването, че удобството на картата си има цена и че за покупки на изплащане могат да се ползват и доста други, по-пригодени за целта инструменти.

С осемте години на плавен, но непрекъснат спад лихвите по кредитите не изглеждат като особено благодатно поле за новини и анализи. Голямата въпросителна кога точно ще се достигне дъното далеч не зависи от досегашните движения, а и вероятно новият цикъл на покачване ще бъде внесен отвън. Погледнати в по-дълъг план обаче, данните се превръщат в доста добро огледало за поведението и на потребители, и на банкери. За първите например може да се види как използват текущите условия за рефинансиране и как по-умно започват да използват скъпи продукти като кредитните карти. А за вторите как реагират на регулаторните промени и променените потребителски нагласи: например като се възползват от падащите лихви, за да калкулират в тях някои от изчезващите им приходоизточници, като забранените със закон такси и възможности за едностранни промени в условията.

Ето и по-интересните щрихи, които се виждат на банковия пейзаж, ако се излезе от ежемесечната статистика и се погледнат данните за десет години назад.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Да анализираш потребителските кредити, без да споменеш и дума на бързите кредите в България е меко казано несериозно! Каква е среднопретеглената цена на необезпечените кредити за хората!? Пада ли наистина цената, ако добавим кредитите до заплата!? Узряват ли наистина потребителите или се движат на няколко скорости? Нима си вярвате, че кредитирането е слабо и лихвите не са високи!? Какъв е лихвения марж и спрямо други страни в ЦИЕ, примерно и еврозоната? Стига глупости!!!

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "Molotov":

    Статията е за банковия сектор. Бързите кредити са в небанковия. Дори да има някакво размишление по темата, цифрите изобщо не трябва да се смесват между ГПР на тези кредити.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK