Компаниите в България отписват 4.2% от приходите си заради забавени плащания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Компаниите в България отписват 4.2% от приходите си заради забавени плащания

Компаниите в България отписват 4.2% от приходите си заради забавени плащания

Използването на услугите на колекторски компании остава ниско

Валентина Илиева
10670 прочитания

© Надежда Чипева


Компаниите в България отписват 4.2% от годишните си приходи заради забавени или нереализирани плащания. При страните от региона този процент е сравнително по-нисък. Това показват данни от проучване сред 9440 компании в 19 страни в Европа, изготвено от една от най-големите колекторски компании – шведската Intrum Justitia. Резултатите от изследването на навиците за плащане и финансовото здраве на бизнеса в Европа са отразени в т.нар. Европейски доклад за плащанията 2016 (European payment report 2016), публикуван на интернет страницата на Intrum. Резултатите за България показват още, че фирмите считат за високи рисковете, произтичащи от поведението на длъжниците. Използването на услугите на колекторски компании остава ниско. Такава е и степента на използване на предпазни мерки срещу неплащане от контрагенти.

Рискове

Нивото на отписаните годишни приходи от компании в България, за което те дават данни в допитването, е едно от най-високите в Европа. Гърция е с по-висок дял – 5.8%. За Италия делът е 3.8%, в Испания – 3%. В Румъния, пазар, с който обичайно е сравняван този в България, нивото е 2.7%. В Словакия е 1.5%, Унгария – 1.4%, Сърбия е 0.8%.

Според отговорите на компаниите, участвали в проучването в България, рискът от неплащане от длъжниците остава висок. Проучването показва, че при 31% от фирмите очакванията им са да нарасне рискът от неплащане от страна на контрагентите им в следващите 12 месеца (проучването е проведено между февруари и април 2016 г.). За сравнение, в Европа делът на компаниите, които виждат такъв нарастващ риск, е 15%. Това показва, че перспективите в България не са много позитивни в това отношение, се посочва в доклада.

Пропуснати ползи

Ниско ниво на използване на колекторските компании при проблемни вземания е друг основен извод за България. Само 17% от фирмите, участвали в допитването, прибягват до услугите на специализирани в събирането на просрчени вземания компании. Това прави услугите на колекторските агенции по-скоро рядък феномен, посочват от Intrum. За сравнение, съответният дял на компаниите, ползващи професионални услуги за забавени плащания в Европа, е 49%.

Преди близо месец от Асоциацията на колекторските агенции в България прогнозираха, че тази година очакват да изкупят корпоративни обезпечени дългове от банки за 1 млрд. лв., като този тип задължения ще са хит на пазара. Досега банките продаваха основно пакетирани лоши потребителски заеми.

Освен ниската степен на ползване на този вид услуга в България като ниска е оценена и степента на взимане на предпазни мерки от неплащане – 38% от участвалите в допитването посочват, че не ползват каквито и да било - посочени са банкови гаранции, кредитно застраховане, предплащане, събиране на вземания, факторинг, кредитни чекове. В същото време фирмите в Европа, които са дали такъв отговор, са 25%, което прави българските компании по-уязвими в сравнение с техните европейски конкуренти.

И нещо положително

От друга страна, перспективите за обслужване на задълженията в срок с оценени като добри. Така България се нарежда сред страните с нисък риск от неплащане. Според данните от проучването страната се намира по средата в скалата за риск от неплащане (показателят е 0.21 при най-нисък риск 0.74 и най-висок -1.46). В тази част на скалата са още Обединеното кралство, Швеция, Германия, Швейцария.

Средният срок на плащане, който се договаря между контрагентите при доставка в сектора между фирми и клиенти, е 19 дни, като се е увеличил с три дни спрямо 2015 г. При договарянето компания - компания този срок е 32 дни, а за публичния сектор е 33 дни. Реалният срок, за който клиентите успяват да платят, е 23 дни, а за публичния сектор е намалял от 52 дни през 2015 на 34 за 2016 г., което означава, че държавата е дисциплинирала поведението си при плащане.

Като основни причини за закъсненията при плащане са посочени финансови трудности на тези, които дължат плащането (85% от анкетираните посочват това като основна причина). Спорове при доставката на стоки и услуги е посочено като проблем от 53% от анкетираните. Другите основни пречки са административна неефективност (за 41%) и умишлено късно плащане (30% при 64% за 2015 г.).

Големите и малките

Проблем, който се посочва в изследването от по-малки компании, е, че по-големи компании налагат по-дълги срокове на плащане. Изводът е валиден за всички страни в Европа, участвали в допитването. Има голяма разлика между сроковете за плащане, давани от големите компании на другите компании. Средно разликата между най-късите и най-дългите срокове, позволявани от големите компании в B2B сделките, е 59 дни.

Оказвайки натиск върху по-малките компании да приемат по-дълги срокове за плащане, се създава нестабилност, несигурност и по-малко възможности за откриване на нови работни места, което не би могло да бъде в дългосрочен интерес на който и да било бизнес лидер. Това посочва в коментара си към изследването Майкъл Ериксон, президент и главен изпълнителен директор на Intrum Justitia.

Размерът на компаниите в проучването е различен, но е определен според класификацията на ЕС за малки и средни предприятия. От всички фирми 73% са с персонал до 19 души, 11% са с персонал между 20 и 49 души, 9% са с между 50 и 249 наети, останалите 8% се разпределят между по-големи компании. По сектори най-голям дял в допитването имат компаниите от търговия на едро и дребно – 23%, с по 11% са компаниите в секторите производство и професионални, научни, технически, администрация и поддръжка и обслужващи дейности, 10% са в сектор строителство. Останалите сектори са информация и комуникации (6%), транспорт и съхранение (5%), недвижими имоти (4%), публична администрация, образование, здравеопазване и социални дейности (4%), селско, горско и рибно стопанство (3%), хотелиерство и ресторантьорство (2%), финансови и застрахователни услуги (2%) и др.

Intrum Justitia засилва присъствието си в Източна Европа чрез придобиване в Румъния

Шведската компания купува за 25 млн. евро една от водещите фирми за събиране на вземания в Румъния – Top Factoring. Очаква се сделката да приключи през второто тримесечие на 2017 г., като румънското поделение ще бъде част от централноевропейския регион на Intrum. Top Factoring има около 210 служители, основно занимаващи се със събиране на изкупени портфейли от дългове и по-малко с услуги по управление на кредити на клиенти на компанията. Фокусирана е основно в сегмента на банкови задължения и на такива към телекоми. Уверени сме, че румънският пазар на дългове е добре функциониращ и има потенциал за бъдещ растеж. С придобиването на Top Factoring ще разширим възможностите си за обслужване на клиенти в нов регион, посочва Майкъл Ериксон, президент и главен изпълнителен директор на Intrum.

Румъния беше посочена като пазара с най-голям обем сделки по продажба на портфейли от просрочени дългове за миналата година в последния доклад на Deloitte за пазара на необслужвани кредити.

Компаниите в България отписват 4.2% от годишните си приходи заради забавени или нереализирани плащания. При страните от региона този процент е сравнително по-нисък. Това показват данни от проучване сред 9440 компании в 19 страни в Европа, изготвено от една от най-големите колекторски компании – шведската Intrum Justitia. Резултатите от изследването на навиците за плащане и финансовото здраве на бизнеса в Европа са отразени в т.нар. Европейски доклад за плащанията 2016 (European payment report 2016), публикуван на интернет страницата на Intrum. Резултатите за България показват още, че фирмите считат за високи рисковете, произтичащи от поведението на длъжниците. Използването на услугите на колекторски компании остава ниско. Такава е и степента на използване на предпазни мерки срещу неплащане от контрагенти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Като се има предвид, че фалираха 2 вериги супер/хипер маркети, освен тях и строителството е в криза ... какво очаквате?!

    Това са временни неща.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK