Конкурс по красота за регулатори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Конкурс по красота за регулатори

Shutterstock

Конкурс по красота за регулатори

За да привлекат банките от Лондон, някои държави може да направят опасни компромиси с надзора

Николай Стоянов
4365 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


В историята са се случвали много разводи между държави - и насилствени, и миролюбиви. Ако има нещо, което прави Brexit особено по-различен обаче, това е много по-преплетеният и сложен финансов свят днес. И откъсването на финансовото сърце, каквото е Лондонското сити, от цялата кръвоносна система няма как да не е болезнено. Затова и на фона на политическите търкания около конкретните условия на раздялата гуверньорът на Bank of England Марк Карни се опитва активно да лобира за своеобразен отделен финансов пакт, в който ЕС и Великобритания да продължат взаимно да признават своите регулации, така че системата да не блокира.

Това вероятно, погледнато съвкупно, би произвело най-доброто решение. Същевременно обаче апетитите на всеки финансов център да вземе парче от бизнеса на Лондон не са малки. И индикациите все повече са в обратната посока - за да привлекат британските банки, все повече европейски държави изглеждат склонни на компромиси, включително и на

Отхлабен контрол

След всички регулаторни реформи в ЕС много от нещата се развиват по централни правила в директиви и регулации. Теоретично и основната надзорна институция е една - Европейската централна банка. Все още обаче много решения са в местни ръце, а и ЕЦБ няма пряк контрол над трейдинг звената на банките, където обичайно се концентира и най-съществен риск. Причината за този пропуск в устройството на банковия съюз е, че при поемането на надзора голяма част от брокерските операции бяха ситуирани в Лондон и нямаше нужда те да са под контрол на ЕЦБ. Сега обаче много от тези звена търсят къде да се преселят в ЕС, така че да могат да правят бизнес и след евентуално твърдо излизане на Великобритания. За да ги привлекат, отделните държави все повече склоняват на различни регулаторни стандарти.

Това поражда два ключови проблема. Първият и по-малък е, че така опитите европейските финансови пазари да се изгладят с еднакви условия, което да улесни капиталовите потоци, са подкопани и пейзажът става все по фрагментиран. А вторият е, че в състезанието да се харесат качество на надзора може сериозно да пострада.

Основните кандидати

за привличането на финансов бизнес от Лондон са няколко финансови центъра като Франкфурт, Дъблин, Люксембург и Мадрид. Те, разбира се, се конкурират по много параметри - данъци, работна ръка, административни тежести и т.н., но определено в арсенала се включва и надзорът. Един от най-противоречивите моменти е доколко местните надзорни органи биха склонили на т.нар. back-to-back trading. Това означава да се разреши сделките, осъществявани от европейското поделение, после да се обработват и целият риск мениджмънт да се извършва в Лондон, извън погледа на местния регулатор.

Според публикация на Reuters Мадрид е най-агресивен в отстъпките и пазарният регулатор CNMV по тази линия би позволил и 100% от този бизнес да остане в Лондон. Германският Bafin е склонен да разреши back-to-back временно. Същевременно обаче в Дъблин, където и без това има силен поток от желаещи, централната банка изглежда доста по-неотстъпчива и дори планира да повери надзора над пазарите на отделен подуправител като сигнал, че гледа сериозно на функциите. Миналият месец Ирландия официално се оплака в Европейската комисия от регулаторния арбитраж на конкурентите й.

Нейният глас не е самотен, а и самите глобални банки са скептични доколко такива договорки с местен регулатор ще са устойчиви. Ако практиката стане масова, ще има силен натиск да се въведат унифицирани правила. Самата ЕЦБ също намеква, че е склонна да поеме тези функции и скоро може да има законодателни промени в тази посока.

Битка за големи

По-малките и неразвити пазари в ЕС, сред които и българският, трудно могат да се намесят в битката, въпреки че типично предлагат много по-преференциално данъчно облагане. Тези плюсове обаче няма как да компенсират липсата на инфраструктура за мащабите на големите. За страни извън еврозоната задачата ще е още по-сложна. Теоретично все пак някои периферни държави като Малта могат да се окажат печеливши. Малкият остров отдавна привлича финансов бизнес чрез обещания за облекчен надзор и по-малко административни тежести и някои малки брокери могат да изберат такава дестинация. Това обаче крие и рискове за държави, решили да заложат на такава стратегия - веднъж спечелено името на уютен дом за "пощенски кутии", то трудно се променя.

В историята са се случвали много разводи между държави - и насилствени, и миролюбиви. Ако има нещо, което прави Brexit особено по-различен обаче, това е много по-преплетеният и сложен финансов свят днес. И откъсването на финансовото сърце, каквото е Лондонското сити, от цялата кръвоносна система няма как да не е болезнено. Затова и на фона на политическите търкания около конкретните условия на раздялата гуверньорът на Bank of England Марк Карни се опитва активно да лобира за своеобразен отделен финансов пакт, в който ЕС и Великобритания да продължат взаимно да признават своите регулации, така че системата да не блокира.

Това вероятно, погледнато съвкупно, би произвело най-доброто решение. Същевременно обаче апетитите на всеки финансов център да вземе парче от бизнеса на Лондон не са малки. И индикациите все повече са в обратната посока - за да привлекат британските банки, все повече европейски държави изглеждат склонни на компромиси, включително и на


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK