Конкурс по красота за регулатори

В историята са се случвали много разводи между държави - и насилствени, и миролюбиви. Ако има нещо, което прави Brexit особено по-различен обаче, това е много по-преплетеният и сложен финансов свят днес. И откъсването на финансовото сърце, каквото е Лондонското сити, от цялата кръвоносна система няма как да не е болезнено. Затова и на фона на политическите търкания около конкретните условия на раздялата гуверньорът на Bank of England Марк Карни се опитва активно да лобира за своеобразен отделен финансов пакт, в който ЕС и Великобритания да продължат взаимно да признават своите регулации, така че системата да не блокира.

Това вероятно, погледнато съвкупно, би произвело най-доброто решение. Същевременно обаче апетитите на всеки финансов център да вземе парче от бизнеса на Лондон не са малки. И индикациите все повече са в обратната посока - за да привлекат британските банки, все повече европейски държави изглеждат склонни на компромиси, включително и на

Отхлабен контрол

След всички регулаторни реформи в ЕС много от нещата се развиват по централни правила в директиви и регулации. Теоретично и основната надзорна институция е една - Европейската централна банка. Все още обаче много решения са в местни ръце, а и ЕЦБ няма пряк контрол над трейдинг звената на банките, където обичайно се концентира и най-съществен риск. Причината за този пропуск в устройството на банковия съюз е, че при поемането на надзора голяма част от брокерските операции бяха ситуирани в Лондон и нямаше нужда те да са под контрол на ЕЦБ. Сега обаче много от тези звена търсят къде да се преселят в ЕС, така че да могат да правят бизнес и след евентуално твърдо излизане на Великобритания. За да ги привлекат, отделните държави все повече склоняват на различни регулаторни стандарти.

Това поражда два ключови проблема. Първият и по-малък е, че така опитите европейските финансови пазари да се изгладят с еднакви условия, което да улесни капиталовите потоци, са подкопани и пейзажът става все по фрагментиран. А вторият е, че в състезанието да се харесат качество на надзора може сериозно да пострада.

Основните кандидати

за привличането на финансов бизнес от Лондон са няколко финансови центъра като Франкфурт, Дъблин, Люксембург и Мадрид. Те, разбира се, се конкурират по много параметри - данъци, работна ръка, административни тежести и т.н., но определено в арсенала се включва и надзорът. Един от най-противоречивите моменти е доколко местните надзорни органи биха склонили на т.нар. back-to-back trading. Това означава да се разреши сделките, осъществявани от европейското поделение, после да се обработват и целият риск мениджмънт да се извършва в Лондон, извън погледа на местния регулатор.

Според публикация на Reuters Мадрид е най-агресивен в отстъпките и пазарният регулатор CNMV по тази линия би позволил и 100% от този бизнес да остане в Лондон. Германският Bafin е склонен да разреши back-to-back временно. Същевременно обаче в Дъблин, където и без това има силен поток от желаещи, централната банка изглежда доста по-неотстъпчива и дори планира да повери надзора над пазарите на отделен подуправител като сигнал, че гледа сериозно на функциите. Миналият месец Ирландия официално се оплака в Европейската комисия от регулаторния арбитраж на конкурентите й.

Нейният глас не е самотен, а и самите глобални банки са скептични доколко такива договорки с местен регулатор ще са устойчиви. Ако практиката стане масова, ще има силен натиск да се въведат унифицирани правила. Самата ЕЦБ също намеква, че е склонна да поеме тези функции и скоро може да има законодателни промени в тази посока.

Битка за големи

По-малките и неразвити пазари в ЕС, сред които и българският, трудно могат да се намесят в битката, въпреки че типично предлагат много по-преференциално данъчно облагане. Тези плюсове обаче няма как да компенсират липсата на инфраструктура за мащабите на големите. За страни извън еврозоната задачата ще е още по-сложна. Теоретично все пак някои периферни държави като Малта могат да се окажат печеливши. Малкият остров отдавна привлича финансов бизнес чрез обещания за облекчен надзор и по-малко административни тежести и някои малки брокери могат да изберат такава дестинация. Това обаче крие и рискове за държави, решили да заложат на такава стратегия - веднъж спечелено името на уютен дом за "пощенски кутии", то трудно се променя.