Падащите лихви ограничават печалбата на банките

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

След стрес тестовете финансовите институции правят по-малко обезценки.

Първите индикации за раздвижване в търсенето на кредит, които се проявиха в края на миналата година, непосредствено след приключване на проверките в банковия сектор, бяха достатъчни за участниците на пазара да се впуснат в по-агресивно привличане на клиенти. Обичайно това минава през оферти към потребителите за по-евтини заеми и пускането на нови продукти. Резултатът от това вече е налице - кредитният растеж изглежда подхранен и продължава в посоката нагоре, но от това печалбата на банките не става по-голяма. За първото тримесечие на годината общият им резултат е 287.6 млн. лв., което е с 18 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Причината за малкото свиване е в намаляващия лихвен доход, което за пръв път се очертава ясно като тенденция на банковия сектор и показва къде точно тече състезанието между банките в момента. Засега те могат да си го позволят, тъй като чувствително намаляват разходите си за обезценки след проверките през миналата година.

На тавана на печалбата

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

След рекордната печалба от 1.2 млрд. лв., постигната през миналата година от 27-те институции на пазара благодарение и на ефекта от сделката за Visa Europe, експертите предвиждаха, че подобен резултат трудно може да бъде повторен и първото потвърждение на прогнозата вече е факт. Макар на тримесечна база резултатът от януари до март да е по-добър от този в периода октомври - декември, се забелязват трудности пред удържане на темпото при печалбите. Банките от топ 5 по активи (Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Пощенска банка) продължават да имат най-голям принос за резултата, допринасяйки с близо 67% за него. Съществено подобрение на тримесечна база отчитат Банка ДСК, Алианцбанк, Райфайзенбанк. В същото време обаче 11 институции имат намаление на печалбата, а 4 излизат на загуба в края на март. Това са местният клон на БНП "Париба", ИНГ Банк, Те-Дже Зираат банкасъ и Ишбанк. При тях има по-чувствително намаление на лихвените приходи и дохода от такси и комисиони.

Общо за сектора нетният лихвен доход е 670 млн. лв. в края на март, което е с 3.38% по-малко в сравнение с предходното тримесечие и с 4.3% по-слабо от същия период на миналата година. В същата посока се движи тенденцията и при дохода от такси и комисиони, който в края на март е 231.6 млн. лв., или с 3.17% под този от края на декември. От една страна, историческата ситуация с ниски лихви в глобален мащаб оказва натиск върху цената, на която се предлагат основните банкови продукти - кредитите и депозитите, но, от друга, влияние оказва и конкуренцията между банките в привличането на клиенти с по-евтини заеми. Най-ожесточена е тя в сектора "ипотеки", където се очаква най-съществен ръст и където има оферти на 3 - 3.5% при нива около 7 - 8% преди пет години.

Вариант за компенсиране на свиващите се приходи е през оптимизация на разходите. В края на март банките отчитат понижение на административната си издръжка с близо 3%. По-съществен за тях обаче е ефектът на разходите за обезценки по проблемни кредити, които драстично намаляват. За тримесечието са начислени едва 126 млн. лв. обезценки при 175 млн. лв. в края на декември, което е с 54% по-малко спрямо декември и с 28% по-малко от същия период на предходната година. Банките активно провизираха и обезценяваха като част от подготовката за стрес тестовете и сега, когато упражнението приключи, натискът за прочистване на портфейлите е отслабен. Въпреки това институции като SG Експресбанк, Прокредит банк и Инвестбанк продължават активно да работят в тази насока. В края на март размерът на лошите кредити в банковата система леко се увеличава - до 9.966 млрд. лв., от ниво 9.961 млрд. лв. през декември.



Очаквано от банките бе увеличаване на балансовия им капитал след предписанията от стрес тестовете. За първото тримесечие на годината увеличението е с 52 млн. лв. до 12.2 млрд. лв. Системата остава силно ликвидна с висока норма на възвращаемост от 1.24% при активите (ROA) и 9.44% възвращаемост на капитала (ROE). Секторът разполага и с 4.1 млрд. лв. неразпределени печаби по отчетни данни към края на март.

Повече кредити за жилища

Към края на първото тримесечие съвкупните активи на банките достигат 92.9 млрд. лв., което е нарастване с 0.9% спрямо декември. Брутният кредитен портфейл се увеличава с 0.5%, или с 291 млн. лв., до 56.3 млрд. лв. Бизнесът е изтеглил 132 млн. лв. нови заеми от януари до март, с което портфейлът се увеличава с 0.4% до 33.3 млрд. лв. Домакинствата са поели 275 млн. лв. нов дълг, или с 1.5% повече спрямо декември, до 18.8 млрд. лв. За периода са намалели кредитните експозиции на други финансови предприятия (с 81 млн. лв.) и сектор "държавно управление" (с 35 млн. лв.).

От януари до март депозитите в банковата система са пораснали с 276 млн. лв. до 78.8 млрд. лв. Най-много средства са дошли по линия на "други финансови предприятия" - 217 млн. лв., следвани от домакинствата с техните 203 млн. лв. нови спестявания и сектор "държавно управление" със 165 млн. лв. нови депозити. Намаляват средствата на кредитни институции (със 102 млн. лв.) и нефинансови предприятия (с 207 млн. лв.), което може да е индикация за събуждане на инвестиционна активност сред тях.