Падащите лихви ограничават печалбата на банките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Падащите лихви ограничават печалбата на банките

Активите в банковата система растат до 92.9 млрд. лв. в края на март

Падащите лихви ограничават печалбата на банките

Пазарът на ипотечни заеми започва да се събужда

Гергана Михайлова
10299 прочитания

Активите в банковата система растат до 92.9 млрд. лв. в края на март

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


След стрес тестовете финансовите институции правят по-малко обезценки.

Първите индикации за раздвижване в търсенето на кредит, които се проявиха в края на миналата година, непосредствено след приключване на проверките в банковия сектор, бяха достатъчни за участниците на пазара да се впуснат в по-агресивно привличане на клиенти. Обичайно това минава през оферти към потребителите за по-евтини заеми и пускането на нови продукти. Резултатът от това вече е налице - кредитният растеж изглежда подхранен и продължава в посоката нагоре, но от това печалбата на банките не става по-голяма. За първото тримесечие на годината общият им резултат е 287.6 млн. лв., което е с 18 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Причината за малкото свиване е в намаляващия лихвен доход, което за пръв път се очертава ясно като тенденция на банковия сектор и показва къде точно тече състезанието между банките в момента. Засега те могат да си го позволят, тъй като чувствително намаляват разходите си за обезценки след проверките през миналата година.

На тавана на печалбата

След рекордната печалба от 1.2 млрд. лв., постигната през миналата година от 27-те институции на пазара благодарение и на ефекта от сделката за Visa Europe, експертите предвиждаха, че подобен резултат трудно може да бъде повторен и първото потвърждение на прогнозата вече е факт. Макар на тримесечна база резултатът от януари до март да е по-добър от този в периода октомври - декември, се забелязват трудности пред удържане на темпото при печалбите. Банките от топ 5 по активи (Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Пощенска банка) продължават да имат най-голям принос за резултата, допринасяйки с близо 67% за него. Съществено подобрение на тримесечна база отчитат Банка ДСК, Алианцбанк, Райфайзенбанк. В същото време обаче 11 институции имат намаление на печалбата, а 4 излизат на загуба в края на март. Това са местният клон на БНП "Париба", ИНГ Банк, Те-Дже Зираат банкасъ и Ишбанк. При тях има по-чувствително намаление на лихвените приходи и дохода от такси и комисиони.

Общо за сектора нетният лихвен доход е 670 млн. лв. в края на март, което е с 3.38% по-малко в сравнение с предходното тримесечие и с 4.3% по-слабо от същия период на миналата година. В същата посока се движи тенденцията и при дохода от такси и комисиони, който в края на март е 231.6 млн. лв., или с 3.17% под този от края на декември. От една страна, историческата ситуация с ниски лихви в глобален мащаб оказва натиск върху цената, на която се предлагат основните банкови продукти - кредитите и депозитите, но, от друга, влияние оказва и конкуренцията между банките в привличането на клиенти с по-евтини заеми. Най-ожесточена е тя в сектора "ипотеки", където се очаква най-съществен ръст и където има оферти на 3 - 3.5% при нива около 7 - 8% преди пет години.

Вариант за компенсиране на свиващите се приходи е през оптимизация на разходите. В края на март банките отчитат понижение на административната си издръжка с близо 3%. По-съществен за тях обаче е ефектът на разходите за обезценки по проблемни кредити, които драстично намаляват. За тримесечието са начислени едва 126 млн. лв. обезценки при 175 млн. лв. в края на декември, което е с 54% по-малко спрямо декември и с 28% по-малко от същия период на предходната година. Банките активно провизираха и обезценяваха като част от подготовката за стрес тестовете и сега, когато упражнението приключи, натискът за прочистване на портфейлите е отслабен. Въпреки това институции като SG Експресбанк, Прокредит банк и Инвестбанк продължават активно да работят в тази насока. В края на март размерът на лошите кредити в банковата система леко се увеличава - до 9.966 млрд. лв., от ниво 9.961 млрд. лв. през декември.

Очаквано от банките бе увеличаване на балансовия им капитал след предписанията от стрес тестовете. За първото тримесечие на годината увеличението е с 52 млн. лв. до 12.2 млрд. лв. Системата остава силно ликвидна с висока норма на възвращаемост от 1.24% при активите (ROA) и 9.44% възвращаемост на капитала (ROE). Секторът разполага и с 4.1 млрд. лв. неразпределени печаби по отчетни данни към края на март.

Повече кредити за жилища

Към края на първото тримесечие съвкупните активи на банките достигат 92.9 млрд. лв., което е нарастване с 0.9% спрямо декември. Брутният кредитен портфейл се увеличава с 0.5%, или с 291 млн. лв., до 56.3 млрд. лв. Бизнесът е изтеглил 132 млн. лв. нови заеми от януари до март, с което портфейлът се увеличава с 0.4% до 33.3 млрд. лв. Домакинствата са поели 275 млн. лв. нов дълг, или с 1.5% повече спрямо декември, до 18.8 млрд. лв. За периода са намалели кредитните експозиции на други финансови предприятия (с 81 млн. лв.) и сектор "държавно управление" (с 35 млн. лв.).

От януари до март депозитите в банковата система са пораснали с 276 млн. лв. до 78.8 млрд. лв. Най-много средства са дошли по линия на "други финансови предприятия" - 217 млн. лв., следвани от домакинствата с техните 203 млн. лв. нови спестявания и сектор "държавно управление" със 165 млн. лв. нови депозити. Намаляват средствата на кредитни институции (със 102 млн. лв.) и нефинансови предприятия (с 207 млн. лв.), което може да е индикация за събуждане на инвестиционна активност сред тях.

След стрес тестовете финансовите институции правят по-малко обезценки.

Първите индикации за раздвижване в търсенето на кредит, които се проявиха в края на миналата година, непосредствено след приключване на проверките в банковия сектор, бяха достатъчни за участниците на пазара да се впуснат в по-агресивно привличане на клиенти. Обичайно това минава през оферти към потребителите за по-евтини заеми и пускането на нови продукти. Резултатът от това вече е налице - кредитният растеж изглежда подхранен и продължава в посоката нагоре, но от това печалбата на банките не става по-голяма. За първото тримесечие на годината общият им резултат е 287.6 млн. лв., което е с 18 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Причината за малкото свиване е в намаляващия лихвен доход, което за пръв път се очертава ясно като тенденция на банковия сектор и показва къде точно тече състезанието между банките в момента. Засега те могат да си го позволят, тъй като чувствително намаляват разходите си за обезценки след проверките през миналата година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Защо държавата когато раздава лицензи на банките не им ограничава размера на таксите и броя им? В момента банките цакат яко с такси. Това е обирджийство с помощта на държавата. Вместо банките да раздават кредити, те дерат с такси.

    След като държавата дава лицензи, значи трябва да им ограничава както таксите, така и лихвите в някакви граници.

  • 2
    nik_77. avatar :-|
    nik_77.

    Надеждата им беше в европейската банка, но Марио Драги каза тия дни, че няма да вдигат ЗАСЕГА лихвите. Иначе американците ги вдигнаха, което породи въпросната надежда. А лихвата върху заемите се определя чрез европейската банка. Както и да е. Лихвите са два пъти по-високи от европейските и сега. Има силен напън да ги вдигат, обаче. Но това е нож с две остриета. Така и така се конкурират. Лихвите паднаха, защото хората с ужас се дръпнаха. Банките заработиха като трезори. Сега ще ги вдигнат и хората пак ще се дръпнат. Съчетано с ефективните частни съдебни изпълнители - това прави лоша смес за банките.

  • 3
    gost22 avatar :-P
    gost22

    [quote#1:"mickmick"]В момента банките цакат яко с такси. Това е обирджийство с помощта на държавата. Вместо банките да раздават кредити, те дерат с такси. [/quote]
    Ми нормално. В момента е по-сигурно да си държиш парите в банка, отколкото да рискуваш да ти ги откраднат с фирмата, и като няма мераклии-инвеститори (заради описаната несигурност), банките опират до печелене от таксите. А ако някой посегне на имотния сектор, като гласува свестен закон за фалит на физ.лица, ще те таксуват с петолевка само щото минал по тротоара пред вратата на банката...

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#3] от "gost22":

    След като държавата ограничава конкуренцията в банковия сектор.. то тя трябва да приеме правила които да ограничават и самозабравянето на банките.

    Не е нормално по-голямата част от печалбата на банките да идва от такси.

  • 5
    gost22 avatar :-P
    gost22

    [quote#4:"mickmick"]След като държавата ограничава конкуренцията в банковия сектор.. [/quote]
    Конкуренцията на банковия сектор е инвестирането във фирми (акции, дялове и други подобни) или развиването на собствен бизнес, а не от самите банки помежду им или между банки и лихвари. И както писах, ако риска да влагаш във фирми и собствен бизнес е голям, то слагаш парите в банката. Лошото е, че и банката не смее да дава тези пари на фирмите щото нали риска е голям и... хем има пари в излишък, хем на таксите разчита.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK