Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 1 май 2017, 15:27, 10139 прочитания

Падащите лихви ограничават печалбата на банките

Пазарът на ипотечни заеми започва да се събужда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След стрес тестовете финансовите институции правят по-малко обезценки.
Първите индикации за раздвижване в търсенето на кредит, които се проявиха в края на миналата година, непосредствено след приключване на проверките в банковия сектор, бяха достатъчни за участниците на пазара да се впуснат в по-агресивно привличане на клиенти. Обичайно това минава през оферти към потребителите за по-евтини заеми и пускането на нови продукти. Резултатът от това вече е налице - кредитният растеж изглежда подхранен и продължава в посоката нагоре, но от това печалбата на банките не става по-голяма. За първото тримесечие на годината общият им резултат е 287.6 млн. лв., което е с 18 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Причината за малкото свиване е в намаляващия лихвен доход, което за пръв път се очертава ясно като тенденция на банковия сектор и показва къде точно тече състезанието между банките в момента. Засега те могат да си го позволят, тъй като чувствително намаляват разходите си за обезценки след проверките през миналата година.

На тавана на печалбата


След рекордната печалба от 1.2 млрд. лв., постигната през миналата година от 27-те институции на пазара благодарение и на ефекта от сделката за Visa Europe, експертите предвиждаха, че подобен резултат трудно може да бъде повторен и първото потвърждение на прогнозата вече е факт. Макар на тримесечна база резултатът от януари до март да е по-добър от този в периода октомври - декември, се забелязват трудности пред удържане на темпото при печалбите. Банките от топ 5 по активи (Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Пощенска банка) продължават да имат най-голям принос за резултата, допринасяйки с близо 67% за него. Съществено подобрение на тримесечна база отчитат Банка ДСК, Алианцбанк, Райфайзенбанк. В същото време обаче 11 институции имат намаление на печалбата, а 4 излизат на загуба в края на март. Това са местният клон на БНП "Париба", ИНГ Банк, Те-Дже Зираат банкасъ и Ишбанк. При тях има по-чувствително намаление на лихвените приходи и дохода от такси и комисиони.

Общо за сектора нетният лихвен доход е 670 млн. лв. в края на март, което е с 3.38% по-малко в сравнение с предходното тримесечие и с 4.3% по-слабо от същия период на миналата година. В същата посока се движи тенденцията и при дохода от такси и комисиони, който в края на март е 231.6 млн. лв., или с 3.17% под този от края на декември. От една страна, историческата ситуация с ниски лихви в глобален мащаб оказва натиск върху цената, на която се предлагат основните банкови продукти - кредитите и депозитите, но, от друга, влияние оказва и конкуренцията между банките в привличането на клиенти с по-евтини заеми. Най-ожесточена е тя в сектора "ипотеки", където се очаква най-съществен ръст и където има оферти на 3 - 3.5% при нива около 7 - 8% преди пет години.

Вариант за компенсиране на свиващите се приходи е през оптимизация на разходите. В края на март банките отчитат понижение на административната си издръжка с близо 3%. По-съществен за тях обаче е ефектът на разходите за обезценки по проблемни кредити, които драстично намаляват. За тримесечието са начислени едва 126 млн. лв. обезценки при 175 млн. лв. в края на декември, което е с 54% по-малко спрямо декември и с 28% по-малко от същия период на предходната година. Банките активно провизираха и обезценяваха като част от подготовката за стрес тестовете и сега, когато упражнението приключи, натискът за прочистване на портфейлите е отслабен. Въпреки това институции като SG Експресбанк, Прокредит банк и Инвестбанк продължават активно да работят в тази насока. В края на март размерът на лошите кредити в банковата система леко се увеличава - до 9.966 млрд. лв., от ниво 9.961 млрд. лв. през декември.



Очаквано от банките бе увеличаване на балансовия им капитал след предписанията от стрес тестовете. За първото тримесечие на годината увеличението е с 52 млн. лв. до 12.2 млрд. лв. Системата остава силно ликвидна с висока норма на възвращаемост от 1.24% при активите (ROA) и 9.44% възвращаемост на капитала (ROE). Секторът разполага и с 4.1 млрд. лв. неразпределени печаби по отчетни данни към края на март.

Повече кредити за жилища

Към края на първото тримесечие съвкупните активи на банките достигат 92.9 млрд. лв., което е нарастване с 0.9% спрямо декември. Брутният кредитен портфейл се увеличава с 0.5%, или с 291 млн. лв., до 56.3 млрд. лв. Бизнесът е изтеглил 132 млн. лв. нови заеми от януари до март, с което портфейлът се увеличава с 0.4% до 33.3 млрд. лв. Домакинствата са поели 275 млн. лв. нов дълг, или с 1.5% повече спрямо декември, до 18.8 млрд. лв. За периода са намалели кредитните експозиции на други финансови предприятия (с 81 млн. лв.) и сектор "държавно управление" (с 35 млн. лв.).

От януари до март депозитите в банковата система са пораснали с 276 млн. лв. до 78.8 млрд. лв. Най-много средства са дошли по линия на "други финансови предприятия" - 217 млн. лв., следвани от домакинствата с техните 203 млн. лв. нови спестявания и сектор "държавно управление" със 165 млн. лв. нови депозити. Намаляват средствата на кредитни институции (със 102 млн. лв.) и нефинансови предприятия (с 207 млн. лв.), което може да е индикация за събуждане на инвестиционна активност сред тях.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Димитър Радев: Сроковете за ERM II вече са нереалистични, но работата трябва да продължи 8 Димитър Радев: Сроковете за ERM II вече са нереалистични, но работата трябва да продължи

Според управителя на БНБ отлагане за 2021 г. няма да е фатално, но не бива да се чака завъртане на цял нов цикъл

30 мар 2020, 2812 прочитания

Банките: Истинският стрес тест Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

27 мар 2020, 7121 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Китайската HNA стана най-големият акционер в Deutsche Bank

Групата вече държи близо 10% от най-голямата германска финансова институция

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10