Оливер Рьогл: Сега е добър период за инвестиции при фиксирани лихви
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Оливер Рьогл: Сега е добър период за инвестиции при фиксирани лихви

"При стабилна политическа среда ръстът на кредитирането през 2017 г. ще надхвърли миналогодишния."

Оливер Рьогл: Сега е добър период за инвестиции при фиксирани лихви

Главният изпълнителен директор на Райфайзенбанк пред "Капитал"

7270 прочитания

"При стабилна политическа среда ръстът на кредитирането през 2017 г. ще надхвърли миналогодишния."

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Този текст е част от класацията на "Капитал" К10, която подрежда най-добрите банки в България. Абонатите на Капитал ще получат изданието заедно със своя вестник на 5 май или ще го намерят онлайн в бизнес зона K:PRO. (Станете абонат на Капитал)

Всички останали читатели ще могат да намерят класацията в търговската мрежа или да си я поръчат онлайн тук.
№7

№2 Стабилност и риск

№10 Ефективност и рентабилност

№14 Устойчивост и динамика

№6 Размер
"Предпочитам строги регулации пред кризи на всеки няколко години."
7% са необслужваните кредити при Райфайзенбанк.

Визитка

Оливер Рьогл e председател на УС и главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк. Съществената част от кариерата му е преминала в групата "Райфайзен" с фокус върху пазарите в Централна и Източна Европа. Преди да поеме поста в България през 2013 г., повече от дванайсет години работи в дъщерната банка на "Райфайзен" в Сърбия, като от 2005 г. е неин главен изпълнителен директор. Работил е повече от 3 години и в Райфайзенбанк в Русия. Той е роден през 1964 г. във Велс, Австрия. Завършил е Икономическия университет, Виена, с магистратура по икономически и социални науки и специализация "Банки и финанси". Преминал е и едногодишна програма за обмен в Университета в Илинойс, САЩ. Владее немски, английски, френски, български и сръбски език и ползва руски.

Как изглежда банковият сектор в България след преминаването през прегледите и стрес тестовете през 2016 г.?

Прегледът на качеството на активите и стрес тестовете показа, че българската банкова система е стабилна и добре капитализирана. Разбира се, когато говорим за средни стойности, трябва да имаме предвид, че някои от банките са много над средното, а други под.

Смятам, че като цяло секторът имаше голяма необходимост от подобно упражнение след случилото се с КТБ преди близо три години. Прегледът имаше и дисциплиниращ ефект, тъй като банките се готвиха за този труден тест. Макар и лошите кредити да намаляват, особено след прегледа, средно за банковата система ниво този показател е все още висок и има още работа, която трябва да се свърши. Показателят необслужвани кредити трябва да бъде поне под 10% за целия сектор. При Райфайзенбанк той вече е под 7%.

Какви са новите пазарни и регулаторни предизвикателства пред банките и как ще се справяте с тях?

Предизвикателствата не са нови – средата на ниски лихви и свръхликвидността продължават да влияят негативно върху банките у нас и в цяла Европа, а регулаторните изисквания все повече се затягат. Тези фактори ще продължат да оказват негативно влияние върху сектора през тази, а може би и през следващата година, но въпреки това очакванията ни са положителни и средата – както лихвената, така и регулаторната, постепенно ще се нормализират.

Все пак по-високите регулаторни изисквания определено имат положителен ефект – особено в България. Видяхме какво означава фалитът на една банка за цялата среда. Ако можех да избирам между строги регулации и стабилни банки или на всеки няколко години криза – със сигурност бих предпочел високи изисквания, за да се предотврати криза в бъдеще.

Поради позитивното развитие на икономиката, а за радост България е една от страните с устойчив и висок ръст на БВП през последните години, търсенето на финансиране от страна на бизнеса и домакинствата се увеличава. Това е и решението за нас, банките, за справяне с предизвикателствата на ниските лихви и свръхликвидността – като финансираме все повече качествените проекти на фирмите и физическите лица.

Началото на дългоочакваната консолидация в сектора беше зададено със сделката за ОББ. Какви са очакванията ви за този процес през тази и следващите години?

Процесът ще продължи – от една страна, на пазара конкуренцията е голяма, а от друга, смятам, че и БНБ е заинтересована, тъй като това ще допринесе за още по-стабилен банков сектор, в който участват големи международни банки. Според мен обаче този процес ще продължи при по-малките банки.

Кога очаквате периодът на рекордно ниски лихви да стигне своя край и как могат клиентите да се подготвят за това?

Американската централна банка - Федералният резерв, вече започна да повишава лихвите, ще го последва и ЕЦБ, но не очаквам да станем свидетели на по-високи лихви през тази, а и началото на следващата година. Все пак решения на ЕЦБ в посока намаляване на експанзионистичната й политика са възможни и през тази година – виждаме, че инфлацията започна да расте. Тъй като е ясно, че периодът на ниски лихви ще приключи, коментираме с клиентите ни, че сега е добър период за дългосрочни инвестиции при фиксирани лихви. Разбира се, и домакинствата и бизнесът трябва да имат реалистични планове и да взимат разумни решения.

Кои други тенденции ще характеризират развитието на сектора през 2017 г.?

Две поредни години икономиката отчита ръст от над 3%. Очакванията са за подобен ръст и през тази година. Засега за обикновените хора това бяха просто цифри, но те ще го усещат все повече във всекидневието си. Това означава и по-голямо търсене на финансиране – за покупка на жилище или инвестиционен проект. Поради тази причина очаквам ръстът в кредитирането да надхвърли нивата от миналата година. Това, разбира се, при условие че политическата среда е стабилна, тъй като сме свидетели на турбуленции в целия свят, Европа и у нас.

Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?

Прогнозата на анализаторското ни звено "Райфайзен рисърч" е, че икономиката на България и през тази година ще отбележи ръст, подобен на миналогодишния. През 2016 г. мотор на растежа бе външното търсене. През тази освен износа все повече и крайното потребление на домакинствата ще допринасят за развитието. Надяваме се и на инвестиции, но трябва да се задълбочат реформите, за да имаме повече предвидимост – в съдебната система, администрацията.

Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?

Ще продължим да се придържаме към стратегията ни от последните години да растем органично и да бъдем сред водещите универсални банки в страната. Успешното развитие на банката и прегледът на качеството на активите показа, че моделът ни е устойчив и това ни дава възможност за растеж на бизнеса и клиентската база. Фокусираме се върху удовлетвореността на клиентите и по-широкото използване на съвременните технологии.

За банката

Райфайзенбанк (България) е една от първите инвестиции на зелено в българския банков сектор. Създадената през 1994 г. с фокус върху корпоративното кредитиране финансова институция е 100% собственост на австрийската Raiffeisenbank Interntional. В годините на кредитния бум Райфайзенбанк навлезе силно и в обслужването на клиенти физически лица, както и във финансирането на малки и средни предприятия.

През 2016 г. тя генерира третата най-голяма нетна печалба в бранша със 133 млн. лв. и зае шесто място по размер на активите с 6.32 млрд. лв. В тазгодишното издание на класацията на "Капитал" банката отстъпва две позиции и заема седмо място, но запазва силното си представяне в категорията за стабилност и риск, където е на втората позиция. За това допринася челното й място по цена на финансиране от домакинствата. Представянето в категорията за устойчивост и динамика, както и за ефективност и рентабилност обаче се запазва на миналогодишното доста по-скромно ниво, за което допринасят ниският лихвен марж и нетният доход от такси.
А ето и очакванията на останалите банкери от К10:

Левон Хампарцумян, Уникредит Булбанк: Икономията от мащаба във финансовите услуги ще има все по-голямо значение

Виолина Маринова, Банка ДСК: Периодът на рекорно ниски лихви е в самия си край

Петър Славов, Прокредит банк: В банковия сектор ще останат най-стабилните и сигурни участници

Стилиян Вътев, ОББ: Банките се надпреварват да предлагат лихви по кредити доста под разумните нива


Aрно Льоклер, Сосиете женерал Експресбанк: На пазара ще има не повече от пет референтни банки

Валентин Гълъбов, Ти Би Ай банк: Не размерът ще определя банките на утрешния ден

Петя Димитрова, Пощенска банка: Регулациите продължават да бъдат едно от най-сериозните предизвикателства

Петър Андронов, Сибанк: Предизвикателството в момента са все още намаляващите лихвени маржове

Георги Заманов, Алианц банк България: Икономически ръст от 3% е недостатъчен за България

Интервюто взе Николай Нейчев

Този текст е част от класацията на "Капитал" К10, която подрежда най-добрите банки в България. Абонатите на Капитал ще получат изданието заедно със своя вестник на 5 май или ще го намерят онлайн в бизнес зона K:PRO. (Станете абонат на Капитал)

Всички останали читатели ще могат да намерят класацията в търговската мрежа или да си я поръчат онлайн тук.
№7

№2 Стабилност и риск

№10 Ефективност и рентабилност

№14 Устойчивост и динамика

№6 Размер

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK