Как изглежда банковият сектор в България след преминаването през прегледите и стрес тестовете през 2016?

- Честно казано, не виждам да се е променил много. Резултатите от направените тестове като цяло са добри, но и друг път публично съм казвал – банковият ни сектор страда от структурни проблеми – твърде много на брой банки оперират на относително малък пазар. Това първо. Второ – първите 5 банки по големина на активите заемат над 60% от общо банковите активи в страната. Трето – колкото и да се говори, естествен процес на консолидация на малките банки предимно с местна собственост не може да се очаква. При наличието на много на брой банки, опериращи на относително малък икономически пазар, е много, много трудно, особено за по-малките банки, да се прави конкурентен бизнес. Не мога да не скрия опасенията си, че при тази ситуация е много възможно някоя по-малка банка да влезе или в нерегламентиран, или в прекалено рисков пазар и да генерира непоносими загуби, което би могло отново да подкопае и без това крехкото доверие на българската публика към банковия сектор.

Какви са новите пазарни и регулаторни предизвикателства пред банките и как ще се справяте с тях?

- Бидейки част от Европейския съюз, ние автоматично сме подвластни на банковите тенденции в него или, както в случая с ОББ, сме дъщерна "банка на банкова група, която е в еврозоната. В този смисъл понякога е неизбежно да сме свидетели на това, както казва народът ни, "да страдаме зорлем заради другите". Имам предвид, че в ЕС почти всекидневно се приемат директиви към намаляване на рисковете от вече минали събития (породени най-вече от волунтаризма и лакомията на някои големи банки и финансови акули в Европа и света) и защита на данъкоплатците от генерираните от това загуби. Тези директиви в голямата си част почти автоматично се прилагат и у нас. Следвайки тази тенденция, е много възможно в близко бъдеще банковите служители да работят много повече в секторите на риска, отчетността и т.н., а не в това, което е основната функция на банките – да правят бизнес, давайки пари назаем. Ако това наистина се случи, ще е много трудно на банките да генерират пари, за да плащат освен на служителите си и на масата съветници, консултанти, анализатори, които неминуемо ще участват в тези процеси.

Началото на дългоочакваната консолидация в сектора беше зададено със сделката за ОББ. Какви са очакванията ви за този процес през тази и следващите години?

- Винаги съм казвал, че правилата на играта се определят от този, който дава парите, т.е. от инвеститора – в случая KBC Group. Ние сме доволни, че усилията на целия екип на ОББ в годините назад не са били напразни – независимо от стагнацията на европейския и световен банков пазар ОББ беше оценена обективно добре и независимо от факта, че сделката все още не е приключила, обявената цена е най-високата, давана досега за банка от българския пазар. Аз по принцип гледам, общо взето, скептично на "дългоочакваната консолидация" – не че банковият ни сектор няма нужда от това, а че сделката с ОББ ще бъде последвана много бързо от други подобни такива.

Кога очаквате периодът на рекордно ниски лихви да стигне своя край и как могат клиентите да се подготвят за това?

- Имам лично мнение по този въпрос и съм го казвал и друг път – по много критерии нашият банков пазар, макар и малък, е твърде различен от този в развитите европейски страни. Независимо от това обаче, както вече казах, бидейки член на ЕС, някои от неговите основни тенденции автоматично се пренасят и у нас. Не за първи път изразявам личното си мнение, че ниските или "отрицателни" лихви, налагани от ЕЦБ, са крайно вредни и деструктивни за нашата икономика. Вярно е, че кредитното търсене не е на особено високо ниво у нас, но следвайки тенденцията на ниски лихви в Европа, българските банки се надпреварват да предлагат кредитни лихвени проценти доста под разумните нива. От една страна, всичко това става за сметка на почти нулевите лихви по привлечените депозити, а от друга, всеки си вика – по-добре да дам кредит на който и да било на (неразумно) ниска лихва, отколкото да държа парите на банката, макар и безрисково, в БНБ на отрицателна лихва. Аз лично не споделям подобна политика, но е много трудно да се пребориш със стихията на пазара, в т.ч. и тази, привнесена отвън.

Кои други тенденции ще характеризират развитието на сектора през 2017 ?

- Както споменах, не очаквам крупни консолидационни процеси в сектора, особено в тази му част, собственост на български акционери. Дай боже постепенно кредитният пазар да се "нормализира" – т.е. постепенно да се увеличава кредитното търсене и банките да изпълняват още по-широко своята основна функция – на паричен посредник, участващ и подпомагащ растежа на икономиката като цяло. Разбира се, това следва да става на основата на по-адекватни кредитни, респективно и депозитни лихвени проценти.

Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?

- Икономиката се развива засега добре и според прогнозите има потенциал за добър годишен растеж. Продължава обаче до някаква степен дразнещият факт, че бизнесът на много от фирмите умишлено е насочен или е зависим от държавата, държавните поръчки или публичните инвестиции. Имаме известни наблюдения, че не всичко в този коридор се прави по правилата или се случва според тях, в т.ч. и банковото финансиране или друг тип банково участие.

Kакъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година? Как ще протече във времето обединението между ОББ и Сибанк, какво ще се случи до края на годината в това отношение?

- За ОББ ми е лесно да кажа – правим каквото трябва, за да запазим тенденцията на възходящ растеж и висока степен на доходност. Успоредно с това използваме времето, за да подобряваме качеството на обслужване и да развиваме повече несвързани с кредитирането други продукти и услуги – застраховки, брокерски и разплащателни услуги и т.н. За обединението между ОББ и Сибанк – не съм най-точният човек, който следва да отговори на този въпрос – това зависи от бъдещия собственик - KBC. Ако все пак трябва да изразя личното си мнение – процесът на сливане между ОББ и Сибанк във всичките му елементи трябва да приключи за не повече от година – иначе рисковете от загуба на положителните ефекти от сливането нарастват.

Интервюто взе Валентина Илиева