С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 май 2017, 8:00, 5007 прочитания

Стабилност и риск: С печат "Минали теста"

Дори и след регулаторните проверки през 2016 г., за контрагентите на всяка банка е все по-важно да следят и нейните показатели за стабилност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от класацията на "Капитал" К10, която подрежда най-добрите банки в България. Абонатите на Капитал ще получат изданието заедно със своя вестник на 5 май или ще го намерят онлайн в бизнес зона K:PRO. (Станете абонат на Капитал)
Всички останали читатели ще могат да намерят класацията в търговската мрежа или да си я поръчат онлайн тук.
Най-високо класираните банки по "Стабилност и риск" са растящи над средния темп за системата и именно към тях се насочваха потоците от средства след тегленията от КТБ и ПИБ в средата на 2014 г.
от банките имат кредитен рейтинг от някои от големите международни агенции.
През 2016 г. във всяка от банките в К10 външни експерти бяха на проверка, обхванала над половината им кредитен портфейл, а за някои и доста повече. След този най-мащабен преглед в българската банкова история, дори и за широката публика да са останали неизвестни, едва ли за одиторите и регулатора има останали съществени тайни в балансите.

При това положение опитът да се подредят банките по няколко показателя, базирани на официалните отчетни данни, изглежда като плъзгане по повърхността. Същевременно обаче то си има своя смисъл. На първо място именно след прегледа на данните може да се стъпи с по-голяма увереност и да се приеме, че ако има изкривявания и разкрасявания, те са по-малки от всякога. Освен това и самата проверка помага да се идентифицират рисковете, а не да се премахнат. И макар и накрая резултатите да не показаха капиталови дупки, те очертаха къде потенциално те могат да изникнат.

Всичко това прави все по-важно за контрагентите на всяка банка да следят и нейните показатели за стабилност. За вложителите това важи в най-малка степен заради държавната гаранция на депозитите до 196 хил. лв., но за големи корпоративни клиенти и за инвеститори стои и опасността от загуби, ако се наложи някаква форма на държавна подкрепа. А дори и да не се стигне до крайности, банка, фокусирана в решаването на собствените си проблеми, често може просто да няма ресурса и капацитета да предлага същото качество на услугите.


Това личи от данните - най-високо класираните банки по "Стабилност и риск" са растящи над средния темп за системата и именно към тях се насочваха потоците от средства след тегленията от КТБ и ПИБ в средата на 2014 г., след изплащането на гарантираните депозити в края на годината и при гръцката банкова криза. Те неизменно внасят спокойствие и чрез името на западната си централа, макар през 2016 г. да не липсваха проблеми на домашните им фронтове и например собственикът на лидера Уникредит Булбанк да бе под сериозен натиск като част от проблемния италиански банков пазар. За шестата ДСК има и допълнителен фактор - сред домакинствата, особено в по-малките населени места, тя още е синоним на държавна и това й носи облаги.

Като най-важни сред измерителите, по които класираме банките, отново заложихме на чисто пазарните показатели - цената, на която могат да привличат ресурс, и цената, на която могат да го отдават.

При разходите за финансиране на банките очаквано се запазва дългогодишната тенденция пазарните лидери, както и банките със силна чуждестранна марка в името си получават предимство, докато местните и малките играчи трябва да плащат по-скъпо, за да привличат депозити. При близките до нула нива обаче тази разлика се стопи и ако преди имаше разлики и над 2 процентни пункта, сега тя в масовия случай е около 1 процентен пункт, а дори за най-екстремно скъпо набиращите ресурс цената му общо за годината е под 2%.



При цената по-кредитите по-големите разлики се запазват, макар пак като цяло да имаше известно сближаване. Естествено тук много зависи и от профила на банките, като тези, фокусирани повече на ритейл пазара или в малкия и средния бизнес, запазват по-високи приходи и можеха да си позволят в по-голяма степен редуциране. Тук се крие и един големите и трудно измерими рискове - при свръхликвидността в системата и ниските лихви има значителна опасност от занижаване на критериите в опит да се привлича бизнес.

Приели сме (както и в предишните години на класацията), че високите стойности на цената на кредита са негатив, тъй като говорят за по-рисков портфейл и изправят банката пред риск да загуби клиенти, които да се рефинансират при нейни конкуренти. Високите стойности обаче означават повече приходи и съответно рентабилност и носят по-добро представяне в съответната категория.

За разлика от миналата година в това издание на К10 изоставяме кредитния рейтинг като показател, защото едва ⅓ от банките имат такъв от някои от големите международни агенции. След като вече и двете най-големи институции с общо над 30% пазарен дял не са рейтинговани, тази външна оценка, която така или иначе е основно важна за инвеститори (а българските банки се финансират изключително с депозити или от централите си), вече не е особено показателна.

За сметка на това като еднократно, но безспорно ключово събитие в класацията включихме показатели от преглед на качеството на активите и стрес тестовете.

Показателят капитал към активи и тази година присъства като приближение на класическите измерители за капиталова адекватност, които все още не са публикувани за всички банки. Макар и да не отчита поетия риск и да не се ползва регулаторни цели, големите стойности на този измерител говорят за повече буфери и съответно дават спокойствие. Те обаче не бива да се абсолютизират, тъй като може да са и сигнал за неефективност и невъзможност да се пласира набраният ресурс. При някои банки това беше политика на задържане на капитал до преминаване на прегледите, който през тази година може да намалее след раздаване на дивидент.

Съотношението кредити/депозити е с малка тежест в класацията. Това беше един от най-зорко следените показатели в годините на кредитния бум, защото показваше зависимостта на банките от финансиране от централите им. Сега обаче средното ниво 73.2% е доста под 100% и българската банкова система от нетен длъжник вече е кредитор на света, така че рисковете по тази линия са доста намалели. При банките с над средното ниво то също не е непременно носител на риск. Например Сибанк и Прокредит банк ползват евтин ресурс от ЕЦБ през централите си за кредитиране в България, което не е носител опасност.

Проверките в сектора като цяло не доведоха до мащабни размествания и се запази и подчертано силното разделение по собственост. Уникредит Булбанк запазва хегемонията си и за шеста година поредна година от създаването на К10 е лидер в тази секция.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лошите кредити в България намаляват с 21% през 2019 г. 2 Лошите кредити в България намаляват с 21% през 2019 г.

Растежът на жилищните заеми продължава да се ускорява и през декември

25 яну 2020, 2235 прочитания

БНБ подсили предупрежденията си за рисковете пред банките БНБ подсили предупрежденията си за рисковете пред банките

Регулаторът с по-остър тон призовава кредитните институции активно да разчистват лошите кредити от балансите си

24 яну 2020, 4226 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Георги Заманов: Икономически ръст от 3% е недостатъчен за България

Изпълнителният директор на Алианц банк пред "Капитал"

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10